Над 21 000 миньори изработиха 3 млрд. лв.

https://www.24chasa.bg/novini/article/7612914 www.24chasa.bg

Производителността в сектора е 2,5 пъти по-висока от средната в индустрията

21 675 миньори в добивната индустрия произведоха продукция за близо 3 млрд лв. през 2018 г. Въпреки че заетите в бранша са по-малко от предишната година, производителността продължава да е 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор.

Това води и до по-добри възнаграждения в отрасъла, за 2018 г. средната годишна заплата е 20 233 лв., което е увеличение с 10% спрямо предишната година. За сравнение - средната годишна работна заплата за страната е 13 468 лв., като заплащането в сектора е с 50% по-високо и е една от икономическите дейности с най-високо брутно възнаграждение у нас.

Най-висока заплата в бранша получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски са тези в подотрасъла добив на неметални материали и суровини.

Стойността на износа на минната индустрия е 6,43 млрд. лв. през 2018 г. Това е с близо 17% повече в сравнение с предишната година. И това въпреки че през първото полугодие на миналата година цените на цветните метали на Лондонската борса бяха спаднали с 20-30%. Данните са от отчета на Българската минно-геоложка камара пред празника на миньора, който е на 18 август - деня на успението на св. Иван Рилски, закрилника на миньорите.

Когато цените са високи, тази важна за държавата индустрия, която

дава между

3 и 5% от БВП,

инвестира, за да може да запази производителността на труда и заплатите на хората си. Не само че отдавна е минало времето във водещите компании добивът и преработката на рудите да е нещо мръсно, прашно, днес се влага в дигитализация на тази индустрия, което също дърпа нагоре производителността.

Има смартцентрове за управление, които са като централното диспечерско управление, от което се командва електроенергийната система, или пък като зала на РВД, от която се водят самолети.

Преди две години Силвестър Сталоун написа, че в България можеш да намериш Wi-Fi в гора, където си заобиколен от вълци, но не можеш да откриеш такъв в Санта Кларита, Калифорния.

Да му кажем - в мините на “Дънди прешъс метълс” има безжичен интернет на 600 м под земята, дронове сканират къде е златната жила и помагат да маркшайдерите. В “Елаците” от 4 години добивните процеси в рудника се управляват, контролират и отчитат с автоматична система за управление. Тя се стреми да намали времето на изчакване за багери и самосвали до минимум. “Елаците-Мед” изгради безжична комуникационна мрежа за работата на системата, осигуряваща почти 100% надеждно покритие. Тя се захранва частично от “зелена енергия”. В “Горубсо-Мадан”, компанията, в която преди шест години работниците стачкуваха за заплати, сега се купуват нови машини. “Каолин” пък изгражда нов модерен цех във фабриката си във Ветово. И това са само няколко примера.

Така големите компании в минната индустрия у нас

затвърждават

и водещата

си позиция в

европейския

добив на полезни

изкопаеми 

Тя твърдо е на трето място по добив на мед, на четвърто по добив на злато и на пето по добив на лигнитни въглища.

Има нещо обаче в статистиката, което учудва. Добивната индустрия е произвела продукция за 2,92 млрд. лв., а са изнесени минерални суровини за 6,43 млрд. лв. Причината е, че металургичните компании внасят суровини, които преработват, и изнасят концентрат с по-висока добавена стойност, освен това “Минстрой холдинг” има мини в Северна Македония, така че у нас се преработва и вносът оттам.

Основните суровини, които се добиват в страната, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.

Установените находища на подземни богатства са 449. Тези на метални полезни изкопаеми - 163, на индустриалните минерали са 84, едно е на нефт и газ, на твърдите горива са 23, на строителните материали са 140 и скалнооблицовъчните са 38. Общата площ на находищата на подземни богатства в България е 1 677 000,60 дка.

Действащите концесии за добив на подземни богатства са 531. За метални полезни изкопаеми те са 20, за неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - 75, за нефт и природен газ - 18, за твърди горива - 17, за строителни материали – 330, за скалнооблицовъчни материали – 70, за минни отпадъци - 1. Около 80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ.

След толкова векове търсене, проучване и добив (мед по нашите земи се е добивала 5000 г. преди новата ера, тоест преди повече от 7000 г.) човек би си помислил, че всичко се знае. Но не, действащите разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми са 145.

Продължават

проучванията и

търсенето на

находища

на метални полезни изкопаеми, разрешенията са 32. 11 са за нефт и газ, за неметални изкопаеми – индустриални минерали са 24, за строителни материали – 35, за скалнооблицовъчни – 38. Само 3 са за търсене на твърди горива.

През 2018 г. държавата получи от миннодобивната индустрия концесионни възнаграждения в размер на 74 975 006 лв. (без ДДС). Има лек спад в сравнение с предходната година, което се дължи на по-малко плащания от сектор “Енергетика” и неметалните полезни изкопаеми - индустриални минерали. Значителен ръст обаче бележат приходите от рудодобива. При разпределението на концесионните приходи по подсектори с най-голям дял са металните полезни изкопаеми с 47%, следвани от въгледобива с 24%.

Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2018 г. е в размер на 108,42 млн. тона и е с незначителен спад спрямо предходната година. Повишение с 3% се наблюдава при рудодобива, като общият обем достига 34,66 млн. т. Това затвърждава устойчивата тенденция на нарастване в този подотрасъл през последните години.

Ръст има и в добива на инертни материали и на скалнооблицовъчни материали, с 10% и с 32%, като през последните години промените при тях са колебливи и не се откроява тенденция.

През миналата година има спад във въгледобива с 11%, като общият обем е 30,79 млн. тона. Това е най-ниското ниво от 2013 г. насам. Намаление има и при добива на нефт и природен газ - 7%, както и при добива на индустриални минерали с 2%.

Разпределението на добива на полезни изкопаеми от 2010 г. насам няма съществени промени и следва относително трайни тенденции: рудодобивът и този на твърди горива са с най-висок дял - 32% и 28%. Следват ги добивът на инертни материали с 27% и индустриалните минерали с 12%. Незначителен е делът на скалнооблицовъчните материали - 0,3%. 

Общата стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от добивната промишленост през 2018 г. отчита ръст с 2% въпреки лекия спад във физическите обеми и е в размер на 2,92 млрд. лева. Той се дължи най-вече на по-високите добиви и повишението на цените през годината в рудодобива. Ръст в стойността с 8% има и при неметалните полезни изкопаеми.

Спад с 19% има в стойността на произведената продукция във въгледобив в резултат на снижените обеми на добив и по-ниските цени.

По данни за 2018 г. продуктите на минералносуровинната индустрия формират 6,43 млрд. лв. от общия износ, което повишение е близо 17% спрямо 2017 г. Вносът на минерални суровини в стройност обаче продължава да е със значителен превес, като през 2018 г. той е в размер на 12,45 млрд. лева. Съотношението на износа и вноса показва сериозния неизползван потенциал на бранша в полза на платежния баланс на страната. Към това трябва да прибавим и повишаване на конкурентоспособността на индустриите, следващи във веригата на стойността, например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса. В такива случаи трябва да се намери уместен подход и общи действия за повишаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика, заключва Българската минно-геоложка камара.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бившите половинки на Григор Димитров - Серина Уилямс и Никол Шерцингер, се скараха заради него! Най-добрият ни тенисист стана причина за края на едно дългогодишно приятелство. Преди няколко месеца той се раздели с Никол. Явно краят на връзката им не е бил никак лек за двамата и те не поддържат никакъв контакт.

Половинката на Джанлуиджи Буфон - Илария д'Амико, е по-секси от всякога, виждат в Италия. Причина за признанието станаха снимки на 46-годишната тв водеща от последната й лятна почивка. Тя се наслаждава на слънчевите септемврийски дни на яхта. Илария е с голяма компания, докато Буфон е зает с тренировки и мачове с "Ювентус".

Като с мечи капан е спипан търсеният беглец Георги Станоев - Малката Бирма от спецагенти в Дубай! Хитрите разследващи заложили клопка на издирвания от година плейбой, научи "България Днес". С публикации в родни медии ченгетата накарали Бирмата да се раздвижи, като му дали да разбере, че е засечен в арабска страна.