Сбогом, кафе и пчели! С жегата идва ерата на комарите

https://www.24chasa.bg/novini/article/7620787 www.24chasa.bg
Снимка на водна повърхност, направена през 2008 г., и реалността днес показват пресъхването на влажните зони на лагуната Тисма в Никарагуа. СНИМКИ: РОЙТЕРС

- 25% от Земята става пустиня, включително Южна Европа

- Древни бактерии плъзват от вечните ледове

- Лос Анджелис и Сан Франциско под вода

- Изострят се болести като диабет, язви, белодробни и неврологични проблеми

Направете си кафе. Подсладете се и с парче шоколад, докато все още можете. Съвсем скоро тези наслади може да изчезнат. До 20 години животът няма да е такъв, какъвто го познаваме.

Повишаващите се температури ще увеличат турбуленциите, ще предизвикат повече психози и

ще убият една пета от

растенията и животните

в света. Сегашната средна световна температура е с 0,85 градуса по-висока, отколкото е била през XIX век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното, откакто започва да се води статистика през 1850 г.

Основна причина за затоплянето, наблюдавано от средата на XX век, е човешката дейност. Повишение на температурата с 2 градуса в сравнение с периода преди индустриализацията се смята от учените за праг, отвъд който съществува много по-висок риск от опасни и потенциално катастрофални промени в околната среда.

Все по-често в Южна и Централна Европа се наблюдават горещи вълни, горски пожари и суши. Средиземноморието става по-сухо, което го прави още по-уязвимо на изпепеляващия огън. Северна Европа става значително по-влажна и наводненията през зимата могат да се превърнат в нещо обичайно. Градските области, където в момента живеят четири пети от европейците, са изложени на горещи вълни, наводнения или покачване на морското равнище.

Преброени са дните

на хумуса, авокадото,

препечената филийка

и виното

Жегите засягат пряко природата и в България. Редица видове в Черно море са заплашени, иглолистните гори съхнат, комбинацията от масов туризъм и климатични промени в защитените територии с крехък природен баланс ускорява бързата загуба на биоразнообразие, предупреди миналата година Веселина Кавръкова, ръководителка на WWF България.

Големите горещини в Европа през 2018 г. доведоха до намаляване на добива на пшеница в Германия с 15%.

Променящата се глобална температура означава, че какаовите дървета, които растат само на 20 градуса южно и северно от екватора при висока влажност и богата почва, се борят за живота си. Изследване на Международния център за тропическо земеделие показва, че до 2030 г. голяма част от производителите на какао ще фалират. 

Рекордните жеги застрашават и районите, където се отглежда кафе, както и пчелите, които се грижат за една четвърт от световната кафеена реколта. Кафето, опрашвано от пчелите, има повишен добив и качество, а по-високите температури и променливото време означават, че пчелите не са така продуктивни.

През последните 10 години

броят на пчелите

е намалял с 40%

Медоносните насекоми са толкова важна част от нашата екосистема, че тяхното изчезване би означавало загубата на важни култури - от основни храни до памука.

Фъстъците също са застрашени, тъй като прегарят, когато е твърде горещо. При висока влажност ядките плесенясват, а при недостиг на валежи не покълват.

Популярността на авокадото през последните години рязко вдигна търсенето. За отглеждането на две авокадови растения обаче е необходима вода колкото за банята на четирима души. Още повече че 80% от авокадото в Америка се отглежда в Калифорния, където сушата заради жегите вече се смята за нормална. Достигането на авокадото до купувачите става все по-трудно и скъпо, затова е възможно скоро да го гледаме само на картинка.

Сякаш загубата на толкова сладости в живота не е достатъчна, ами ако температурите продължават да се покачват, няма да можем и да удавим мъката си в чаша хубаво вино. През следващите 50 години се очаква

85% спад в производството

на винените сортове грозде,

тъй като климатът става твърде горещ. Има над 1000 сорта винено грозде, но само 12 от тях съставляват по-голямата част от популярните вина.

Общо около 1 млн. растителни и животински видове са застрашени от изчезване през следващите десетилетия, сочи доклад на ООН за намаляването на питейната вода, на горите, на опрашващите насекоми, рибите и др.

Климатичните модели прогнозират постоянно отслабване на лятната атмосферна циркулация, съпроводено с покачване на температурите.

В резултат в определени райони ще има влажен и топъл климат за по-дълго време.

Вероятността от екстремни климатични условия се увеличава със средно 4%. Най-уязвими са райони в Северна Америка, Централна Европа и Северна Азия. В централната част на Северна Америка вероятността от суша с продължителност повече от 14 дни нараства с 10%.

Дори ако се постигне целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата под 2 градуса, Средиземноморието и

Черноморският басейн

може да загубят 25%

от видовете си

Честите и интензивни морски топлинни вълни стават причина за избелването на коралите, което на свой ред уврежда микроскопичните водорасли, осигуряващи им енергия и допринасящи за ярките им цветове.  Учени откриха доказателства, че след топлинна вълна кораловите скелети започват да се разлагат до седмици. Това означава, че много други морски създания, които ги обитават, също са изложени на сериозен риск.

Заплаха е надвиснала и над кралските пингвини в Антарктида. При най-вероятния сценарий 70% от днешните 1,1 млн. размножаващи се двойки кралски пингвини внезапно ще се преместят или ще изчезнат преди края на столетието. Те се размножават само на специфични изолирани острови - без ледена покривка и лесен достъп до морето, в Южния океан и могат да правят обиколки на разстояние от над 600 км, ловувайки риба в антарктическите води. 

Със затоплянето на океаните полярният фронт на Антарктида - богато на храна течение, което се появява, където студени дълбоки води се смесват с умерените морета и поддържа огромно количество морски живот, бива изтласкван на юг.

Това означава, че възрастните пингвини трябва да се отдалечават още повече от гнездата си, за да търсят храна, оставяйки потомството си гладно за по-дълго време.

Проучване, водено от Федералната служба на САЩ за рибата и животинските ресурси, показва, че след 40 години полярните мечки в света ще бъдат с една трета по-малко. При сегашните условия морският лед на полюсите активно се топи, което лишава мечките от обичайните платформи, от които се нуждаят за лов и оцеляване.

Има и добра новина ако не за хората, то поне за някои насекоми. Азиатските тигрови комари ще бъдат в изгодно положение поради затоплянето. Според ентомолозите комарите вече са увеличили броя и скоростта на размножаване заради по-топлите и влажни зими. Предполага се, че през следващите 20 години местообитанието на комарите от този вид ще се увеличи с 5 до 16% и почти до 50% до края на века, като ареалът на разпространението им обхваща цялото крайбрежие на Атлантическия океан.

Ако процесите не спрат, 25% от площта на Земята ще се превърне в пустиня - Амазония, Щатите, Южна Европа и голяма част от Азия. Ледените територии на

Сибир, Канада и части

от Антарктида пък

ще станат зелени площи

за развитие на селско стопанство. 

Стопяването на ледовете в Гренландия може да допринесе за до 33-сантиметрово покачване на морското равнище до 2100 г., което ще потопи напълно големи американски градове като Лос Анджелис, Ню Орлианс и Сан Франциско.

Преди дни правителството на Исландия официално обяви първата “смърт” на ледник в страната с церемония с участието на премиерката Катрин Якобсдотир. Ледникът Окьокюл оцелял 700 години на върха на вулканична планина. Той загуби статута си на ледник още през 2014 г. заради стопяване и изтъняване.

На церемонията в присъствието на бившата президентка на Ирландия Мери Робинсън исландският геолог Оддур Сигурдсон откри паметна плоча, отбелязваща изчезването на първия от стотиците ледници на северния остров. Като послание към бъдещето на плочата е изписано: “През следващите 200 години всички големи ледници се очаква да последват същия път. Този монумент е свидетелство, че ние знаем какво се случва и какво трябва да се направи”. 

Вечните ледове на планетата крият и зловеща опасност - древни, непознати на човека вируси и бактерии. Такива, за които никой няма имунитет и не знае как да се предпази. Според еволюционния биолог Жан-Мишел Клавер от университета в Марсилия вируси, които са предизвиквали глобални епидемии преди стотици хиляди години, са скрити в леда, който се топи все по-бързо.

Изменението на климата вече се отразява и на здравето на хората. Наблюдава се увеличение на броя на свързаните с горещините смъртни случаи в някои региони и намаляване на свързаните със студа смъртни случаи в други. В същото време излагането на висока температура изостря болести като диабет, белодробни и неврологични проблеми, язви, бъбречни заболявания, засяга съня. От жегата се замърсява и въздухът, което причинява също

по-дълъг и интензивен

сезон на алергии

Смогът не само убива, но и влияе негативно на психиката, а най-засегнати са подрастващите, се казва в скорошно проучване на британски учени.

Младежите в юношеска възраст, които живеят в големи градове, където замърсяването на въздуха е над нормите и се забелязва отчетлива концентрация на азотен диоксид, са по-застрашени от развиване на психоза и параноя в сравнение с останалите си връстници. Експертите посочват, че макар да има много други фактори, замърсяването и глобалното затопляне се отличават като едни от най-големите виновници за развиването на много и различни по вид заболявания, а тази тенденция ще става все по-забележима в бъдеще. 

Щетите, нанасяни на имуществото и инфраструктурата, както и на човешкото здраве, водят до значителни разходи за обществото и икономиката. По-горещите и сухи лета, по-малката влага в почвата, намаленият снеговалеж ще доведат и до по-сериозни последствия за селското стопанство. Растителността се изсушава, а това води до мащабни горски пожари. Затоплянето причинява и намаляване на производството на различни култури. 

Между 1980 г. и 2011 г. от наводнения са пострадали над 5,5 млн. души, а преките икономически щети са били за над 90 млрд. евро. В доклад на Международната организация по труда е изчислено, че

2,2% от всички работни

часове по света

ще бъдат изгубени

заради по-високи температури. Процентът се очаква да бъде двойно по-висок в най-засегнатите региони - Западна Африка и Южна Азия. Това представлява икономически загуби в размер на 1,4% от световния БВП, или 2,4 трилиона долара. Това е равнозначно на размера на икономиката на Великобритания.

В резултат от повишаването на средните годишни температури почти 100% от наблюдаваните алпийски маршрути са претърпели негативни промени, а няколко вече са неизползваеми, тъй като скалите са разрушени.

Затоплянето води и до увеличаване на турбулентността при ясно небе, която може да представлява

заплаха за пътниците

в самолетите

Специалисти от университета в Рединг, Англия, установиха, че затоплянето в Арктика води до понижаване на температурата на въздуха в ниските слоеве на стратосферата над полюсите. Същевременно се повишава температурата в горните слоеве на тропосферата над екватора. 

Колкото по-голяма е разликата в температурите на полюсите и екватора, толкова по-силна е турбулентността от запад на изток над северната част на Атлантическия океан. В ниските слоеве на тропосферата се наблюдава обратната тенденция - разликите в температурата намаляват и това води до отслабване на турбулентността.

Двата процеса взаимно се компенсират, но напоследък се констатира, че скоростта и посоката на вятъра значително се променят в относително малък участък от атмосферата. Турбулентността в горните ѝ слоеве остава непроменена, а в ниските отслабва. Климатичните модели прогнозират, че в средата на XXI век турбулентността при ясно небе ще се усили 2-3 пъти. Това няма да стане причина за самолетни катастрофи, но може да доведе до травми на пътници и членове на екипажа.

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Като с мечи капан е спипан търсеният беглец Георги Станоев - Малката Бирма от спецагенти в Дубай! Хитрите разследващи заложили клопка на издирвания от година плейбой, научи "България Днес". С публикации в родни медии ченгетата накарали Бирмата да се раздвижи, като му дали да разбере, че е засечен в арабска страна.

Едно от "златните момичета" на България Християна Тодорова отново е сама. Чаровната бивша гимнастичка от ансамбъла се е разделила с гаджето си Мишо, научи "България Днес". Двамата не са заедно от пролетта. Основната причина за края на връзката им най-вероятно е разстоянието. Мишо е от Варна, но работи в Ню Йорк. Преди това е завършил "Харвард".

"Левски" може да остане без Станислав Костов до Нова година! Голмайсторът на "сините" и Първа лига за миналия сезон ще бъде опериран. Това стана ясно след медицинските прегледи в Мюнхен. Нападателят има леко разкъсване на сухожилието на аддуктора. Това означава, че няма как да мине без хирургическа интервенция.