Как училището да е удоволствие, а не мъчение

https://www.24chasa.bg/novini/article/7622027 www.24chasa.bg
Деца в Англия поливат преподавателите си със студена вода в края на учебната година. СНИМКА: Павлина Трифонова

Репресивните мерки са отживелица, трябват забавления

Преди време по Нова телевизия се появи репортаж за връщането на ромски деца в клас. Показаното беше впечатляващо и ярко контрастиращо на всички мерки, които се вземат при нередовно посещение в училище, включващи дори полицейска намеса.

Оказа се, че няколко сърцати хора с чувство за мисия са създали успешен модел за изваждане на тънещите в нищета малчугани от столичния квартал “Факултета”. При това са го направили по възможно най-простия начин, завладявайки сърцата им с любими за тях неща - топка и танци. За 2 г. живот в Африка многократно съм виждала колко важни са те за бедните малчугани, които нямат други забавления.

Та точно тях са предложили на ромските деца в кварталното основно училище “Тодор Каблешков” под формата на футболни и танцувални клубове. Условието да участват в тях обаче е да посещават редовно и учебните занятия. Треньори на момчетата са двама бивши професионални футболисти. Освен да ги учат как да боравят с топката, те имат за задача да следят и за дисциплината. Затова са назначени като медиатори към училището. “Искаме да са редовни в училище и да се учат. Проверяваме им бележниците. Ако имат слаба оценка, за една седмица ги изкарваме от тренировъчния процес”, казва Илиян пред телевизията. Той и колегата му Ангел са от квартала и след като приключват с футболната кариера, решават да направят клуб във “Факулета” и така да помагат на местните деца да се развиват. Благородната им инициатива е забелязана от училищната директорка Лава Коцева и тя им предлага да работят заедно. Двамата мъже обикалят и по къщите, за да убеждават родителите да пускат децата си на училище. Така нещата започват да се случват. За момчетата има футболен клуб, а за момичетата – мажоретен. Заради тях и безплатния обяд учениците се увеличават и от 100 завършили миналата година само 7 не са продължили образованието си. Искаме да им дадем много любов и да докажем, че може да се работи, тъй като в обществото се гледа малко несериозно на тях, казва директорката.

Всъщност проблемът с отпадането от образователната система въобще не е само ромски. Наблюдава се почти в цял свят сред живеещите в риск деца. Причината е, че родителите не осъзнават достатъчно ползата от ходене на училище, тъй като самите те не са образовани. Затова на много места в западните страни се полагат усилия малчуганите да бъдат измъкнати от тази среда от най-ранна възраст.

В Англия например веднага след раждането на бебе то започва да се посещава в дома от здравни координатори. Това не са медицински лица, а хора, които следят при какви условия то живее и как се развива. Ако регистрират проблем, те предават случая на социалните служби, които трябва да осигурят подкрепа на семейството.

Когато всичко е наред, следващото домашно посещение се извършва около третата година на детето. Тогава то трябва да тръгне на детска градина. Ако и двамата родители работят, то има право на 6 часа дневно безплатно в нея. Ако само единият се труди, часовете са наполовина по-малко. Тъй като детската градина не е задължителна, се полагат максимални усилия малчуганите да се чувстват щастливи в нея и родителите спокойни. Затова на много места предварителните домашни посещения се превръщат в малък празник.

Когато моите близнаци трябваше да тръгнат на детска градина в Англия, те получиха лични писма, с които ги уведомяваха в коя са приети. В пликовете имаше и по един червен балон, който да завържат на входната врата в деня, определен за идване на бъдещите им учители. У дома пристигнаха две дами. Едната носеше кошница с играчки и веднага седна на пода, за да ги покаже на децата. Другата проведе разговор с мен и баща им, като се интересуваше от всичко, което ги радва и натъжава, включително имена на близки роднини в България. Всичко подробно бе вписано във формуляр, който играещата дама в края на срещата прегледа. Тогава тя обяви, че всъщност е зам.-директорката на градината и чака близнаците още на следващия ден, за да ги запознае с останалите деца в нея. Тази жена толкова бе спечелила доверието им за този един час престой у дома, че през първите дни в градината те непрекъснато я търсеха за помощ, включително за ходене до тоалетна и преобличане. От нея и учителките си те получиха първите си коледни картички. С тяхна помощ изпратиха и първите си поздравителни писма до мама и тати.

Аналогично домашно посещение те имаха и преди да тръгнат в първи клас, този път от бъдещите си учителки. То също премина в игри и забавления. По същия начин бяха организирани и срещите им с по-големи ученици, които през първите дни в училище да им бъдат приятели, докато си намерят свои. Те пък им отидоха на гости в детската градина.

Освен това родителите непрекъснато биваха канени да участват в различни открити уроци, за да са активни участници в учебния процес. Най-впечатляваща обаче беше раздялата в края на учебната година. Децата имаха право да полеят със студена вода учителките си. Плащаха по паунд на големите ученици, които им носеха пълни кофи от тоалетната. В това време пък директорката, маскирана като тигър, черпеше с чай родителите. Така с много настроение бе събрана значителна сума за училището.

Подобни благотворителни акции се правят няколко пъти годишно в английските учебни заведения, като тяхната цел не е само финансова, но и да имат възможност родителите и учителите да се опознават в неформална обстановка. Да играят заедно с малчуганите и да изграждат доверие помежду си. Защото един от най-популярните надписи на училищните врати в Англия е: “Щастливите деца учат по-добре”.

У нас през последните години също се полагат усилия за задържане в клас, но за съжаление, повечето са предимно репресивни - чрез отнемане на помощи и наказания. Ето и последните лансирани идеи в тази посока. Те предвиждат учители, социални работници и полицаи да посещават дома на дете още същия ден, когато не се появи на училище. Досега те обикаляха само да увещават родителите да записват малчуганите в учебно заведение. От въпросните посещения имаше полза, но се оказа, че след няколко месеца децата отново започват да пропускат занятия. Затова ми се струва, че репресиите не са правилният път, а по-скоро е добре да се създава интерес към училищната среда дори и чрез извънкласни форми като във “Факултета”.

Учители против да обикалят домовете на проблемни деца 

Преподаватели призоваха за бойкот на плановете на просветното министерство да ги задължи да обикалят домовете на отсъстващите ученици още същия ден, в който те не са се появили в клас без уважителна причина. Призивът за неподчинение се появи в социалните мрежи и тръгна от учителка от Велико Търново, която написа, че нейната работа е да учи децата и това не включва “висенето пред която и да е къща, което е сравнимо с унижение”.

За кратко време и други преподаватели се присъединиха към нейния призив, като най-честите аргументи бяха, че това трябва да е работа на други служби, тъй като са прекалено претоварени и не биха обикаляли ромските махали с риск за живота си. Подобни твърдения не са изненадващи и само издават колко голяма всъщност е станала пропастта между учителите и родителите. Те не се възприемат като партньори, които трябва да работят съвместно за възпитанието на детето, а като врагове.

Подобни екипи за домашни посещения обаче съществуват от години към училища с проблемни ученици и преподавателите в тях твърдят, че дават резултат. От просветното министерство пък твърдят, че са успели да вкарат в клас около 40 000 деца през последните две години, откакто се предприемат такива мерки. Затова са решили да ги прилагат не само за записване в училище, но и за контрол на отсъствията.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Да види майка си е предсмъртното му желание Тежко болен българин, лекуван в Италия, избра да издъхне в родината си. 34-годишният нашенец поема на своето последно пътуване, за да види родната си майка, преди да затвори очи завинаги. Покъртителната история разплака България и Италия, след като бе публикувана на сайта на медицинска организация в

Първа експозиция за слепи в България. След обиколката всеки трябва да познае какво е усетил Да видиш Дунав мост, но не с очи, а с ръце! Това предлага първата по рода си изложба за незрящи у нас. Девет експоната могат да бъдат усетени в Историческия музей в Русе, научи "България Днес". Посетителите преживяват едни от най-емблематичните сгради в

Снимка на пътен полицай яхнал тротинетка и движещ се в средата на централен булевард в столицата стана абсолютен хит в социалните мрежи