Настъплението на Китай към Арктика също тревожело военните експерти от Пентагона
През изминалата седмица желанието на Доналд Тръмп да купи Гренландия прерасна от поредната му ексцентрична идея до дипломатически скандал с Дания. Американският президент отмени посещението си в Копенхаген, което бе по покана на кралица Маргрете Втора, след като премиерката Мете Фредериксен нарече идеята му за покупката абсурдна. Освен че отмяната на визитата бе проява на неуважение спрямо верния съюзник от НАТО, то вкара датската корона и в значителни разходи. Според източници от Белия дом Тръмп просто се влюбил в мисълта да купи най-големия остров в света, за който никой не е казвал, че се продава. Никакви международни договори обаче не забраняват такъв вид “крупни имотни сделки”, както се изрази президентът на САЩ. Исторически американското правителство се е интересувало да придобие Гренландия още през 1867 г., но тогава Конгресът проваля проекта. През 1946 г.
Хари Труман
предлага да я
купи за $ 100
млн. в злато,
равни на днешни 1,3 млрд. Предложението е отхвърлено от датската страна. САЩ обаче купуват от Дания американските Вирджински острови за 25 млн. долара през 1917 г.
В миналото американското присъствие на леденото парче земя е било доста по-забележимо. През 1943 г. САЩ изграждат военновъздушна база в Туле, която от години не е действаща, а също системи за ранно предупреждение за балистични ракети и за космическо разузнаване. Имали са и проект “Леден червей” за мрежа от подземни установки за изстрелване на ядрени ракети, но той е изоставен заради започналото бързо движение на ледниците.
Първи в. “Уолстрийт джърнал” съобщи за желанието на Тръмп да купи Гренландия, като посочи, че то дошло в момента, когато негови съветници заговорили за ценните природни ресурси на острова и и за стратегическото му положение. Богатите на
уран, цинк,
желязна руда,
злато, диаманти
и редки метали земи на Гренландия започват да стават все по-достъпни за експлоатация заради глобалното затопляне и топящите се ледове. Смята се също, че Арктика крие 30% от неоткритите залежи на газ и 13% от петрола.
Още по-съществено е, че климатичните промени отварят нови плавателни пътища в Арктика, които ще пестят много време и ресурси. Според в. “Гардиан” желанието да се сдобие с острова узряло в съзнанието на Тръмп, след като преди седмици гледал тв предаване, в което се говорело за руски суперрадар, разположен в модернизираната военна база на арктическия остров Котелни. В доклад през юни Пенгатонът предупреди, че
Русия гледа на
себе си като на
арктическа сила
и строи с бясна скорост военни бази с модерни ракетни системи. През април Москва обяви нова амбициозна програма за изграждане на арктически пристанища и на арктически флот.
Всъщност не само руснаците са хиперактивни в Арктика. През последните години Китай предложи на гренландските власти да финансира строителството на 3 летища, както и да разработи мини за редки метали, използвани в новите технологии, най-вече смартфоните, и най-модерните оръжия. Самият Китай добива 70% от редките метали и може да резне износа им за САЩ, когато си поиска. На Арктика Пекин гледа като на перспективен “полярен път на коприната”, поради което е засилил производството на търговски ледоразбивачи. Засега китайската експанзия е главно икономическа, но до военната има само крачка.
В събота сенаторът от Арканзас Том Кътън разкри пред Си Ен Ен, че всъщност той е автор на идеята за покупката на Гренландия, като я обсъждал още миналата година с датския посланик в САЩ. След това запознал с нея Белия дом. Според Кътън обаче решението на Тръмп да отложи визитата си в Дания е разрушило постигнатия зад кулисите напредък по въпроса.
Тръмп е готов да предложи по 600 млн. долара годишно на Дания срещу безсрочно владеене на острова, разкриха американските медии. Това е сумата, с която Копенхаген дотира гренландския бюджет. Едновременно щяла да бъде платена крупна сума, която се пази в тайна.
Гренландия е най-големият остров в света, разположен върху територия от 2,16 млн. кв. км.
Около 80% от
земята е покрита
с лед
Тя е най-слабо населена в света с население от 56 480 души.
Първите човешки заселвания датират още от 2500 г. пр. Хр., но инуитите мигрират там от Азия около XIII в. и тяхната кръвна линия съществува до наши дни. Повечето гренландски ескимоси, които са 88% от населението, са техни директни потомци. Останалите гренландци са с датски корени.
Макар от географска гледна точка островът да е много по-близо до Канада и САЩ, от хилядолетия той е асоцииран с Европа политически и културно. От 1721 г. Дания се сдобива с колонии в Гренландия, но тя става част от малкото европейско кралство през 1953 г. През 1973 г. островът влиза в Европейската икономическа общност заедно с Дания, но с референдум през 1982 г. решава да я напусне заради несъгласие с европейските регулации за риболова. Така много преди да се заговори за Брекзит, единствено Гренландия е напускала ЕС.
През 1979 г. ледената земя получава автономия, а след референдум през 2008 г. самоуправлението се разширява значително. Автономната област има собствен парламент и премиер, като местните власти контролират всичко, освен външната политика и националната сигурност.
Дания осигурява две трети от гренландския бюджет, около 600 млн. долара. Гренланският премиер Ким Килсен, който е бивш полицай, отговори на мераците на Тръмп с репликата, че островът не е за продан, но пък е отворен за търговия и международно сътрудничество. В Гренландия има 16 по-големи града, сред които столицата Нуук, заобиколени от по-малки селища, но няма жп система и пътища. Всички пътувания стават с малки самолети, хеликоптери, лодки и шейни, теглени от кучета. Риболовът е най-голямата местна индустрия.
Гренландия
внася всичко
освен риба,
морски продукти и животни, ловувани на острова, като китове и тюлени. Месото им обаче е забранено за износ, а се консумира само локално. Едно от най-прочутите гренландски ястия е суасаат - супа от тюленово месо, която може да се приготви и с месо от кит, елен или морски птици.
Гренладският блян на Тръмп, който не обича да чува откази, може би все пак не е напълно зачеркнат. Но той го сподели със света като слон в стъкларски магазин, верятно за да види ответните реакции.
Ден след словесния сблъсък между Тръмп и датската премиерка американският президент разкри, че тя му се е обадили и двамата имали много конструктивен разговор. След като преди я нарече “неприятна”, сега той използва думите “прекрасна жена”.
Стана ясно също, че като начало САЩ ще открият консулство в Гренландия като част от по-широк план за увеличаване на американското присъствие в Арктика. Очевидно с оглед на изборите през 2020 г. Тръмп иска да покаже на избирателите, че САЩ няма да гледат безучастно как Русия и Китай превземат Северния полюс.