4 фирми добиват злато в България

https://www.24chasa.bg/novini/article/7631292 www.24chasa.bg

През 2018 г. количеството е рекордно и стигна 9 тона

Четири фирми добиват злато понастоящем в България, като през 2018 г. количеството стига рекордните 9 тона.

Те са в резултат от дейността на “Дънди Прешъс Металс Челопеч”, “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, “Асарел - Медет” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали”. Добили са 8995 кг злато за миналата година. Това сочат данни от Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства у нас, предоставени от Министерството на енергетиката.

От тях се вижда, че

добивът бележи

устойчив растеж

през последните 10 години. За този период той се е увеличил почти 2 пъти, като през 2008 г. е бил около 4,5 тона. Най-голям скок се наблюдава между 2011 и 2012 г. - от малко над 5 до повече от 7 тона. През 2014 г. извлеченото злато достига до 8 тона годишно и запазва тази стойност 3 поредни години. След това, през 2017 г., отново има ръст и стойностите вече доближават 9 тона.

Находището “Челопеч” се дава на концесия за добив на златно-медно-пиритни руди на канадската компания “Дънди Прешъс Метълс” през 1999 г. за срок от 30 г. От един тон от рудата там се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение от най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама, но в България такива няма. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребо, а съдържанието на мед е 0,95-1%. Обшо 75-78 елемента се съдържат в едно парче руда в това находище, докато обикновено има само около 50.

“Асарел - Медет” е концесионер на находището Асарел, участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон.

В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Основните продукти са златоносен концентрат, а от 2012 г. и сплав “Доре”, които се продават на КЦМ - Пловдив.

Тази година започна добивът и от първия

новоразработен

рудник за добив на

злато в България

от 40 години насам

- “Ада тепе” от находището “Хан Крум” край Крумовград. Правителството предостави концесията отново на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Крумовград”. Официалното откриване на рудника беше преди около седмица, като на него присъстваха премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, финансовият министър Владислав Горанов, президентът и главен изпълнителен директор на фирмата инвеститор Рик Хаус, както и председателят на борда на директорите Джонатан Гедман.

Рудникът ще се експлоатира 8 години. Очакваният годишен добив е 850 хил. тона руда, а прогнозното количество злато, което може да се извлече от тях, е 85 хил. тройунции. Инвестицията в находището е над 164 млн. долара, като за осемте години в бюджета трябва да влязат 28 млн. долара от такси.

В района е било

открито злато още

преди 3500 години

от траките. Според археолозите, извършили спасителните разкопки на Ада тепе, тук са се намирали най-старите златни рудници в Европа. Траките са успели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а сега благодарение на новите технологии ще се достигне до 130 метра. Под това ниво в Ада тепе няма златоносни руди, показват направените сондажи, чиято дълбочина достига до 2000 метра.

Рудникът ще бъде разработен на 4 фази, като всяка една от тях ще отнеме по около 2 г. Първата вече е започнала. Изземваната руда се преработва в обогатителната фабрика, а оставащата баластра отива в интегрираното съоръжение. Разделянето на рудата от баластрата става още при изкопаването, което е до два метра и половина дълбочина. Използва се модерна за Европа технология, която работи много добре и е нова за България.

“По периферията на рудните тела се правят сондажи, които не са взривни, и в тях се поставят сензори. Те се маркират върху чертеж и се записват координатите им. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се сензорите, вземат се новите им координати и се сравняват със старите. Прави се нов чертеж на рудата след взрива. Новите данни се зареждат в компютъра на багера, който е оборудван с джипиес, и машината се позиционира спрямо зададените координати. Когато започне работата, е ясно дали се изземва руда, или баластра.

Технологията не допуска смесването на баластра в рудата и по този начин се избягват загубите”, обясни Любомир Хайнов, оперативен директор на рудника, по време на откриването.

Заложеното проектно извличане е 85% и вече е постигнато. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща обратно в процеса. По този начин се избягва каквото и да било замърсяване извън територията на рудника.

След закриването на рудника хълмът ще бъде напълно рекултивиран и залесен отново. В този последен етап ще бъдат осигурени 50 работни места за около 5 години.

В концесията “Хан Крум” в района има още 5 находища, чието проучване предстои. Това са “Къпел”, “Къклица”, “Скалак”, “Зона Синап” и “Сърнак”.

Производството на “Дънди Прешъс Металс” в България се очаква да се увеличи тази година благодарение на новата мина, след като през първото тримесечие на 2019 г. произведеният медно-златен концентрат в Челопеч намалява с 13% на годишна база. Златно- пиритният концентрат обаче запазва обемите си, показва отчетът на канадската компания. Доставките на клиенти на пиритния концентрат нарастват със 7%.

Продажбите на злато

и мед под формата

на концентрат също

са нараснали

заради по-високото им съдържание. Очаква се до края на годината от мината в Крумовград да се добият между 55 и 75 хил. тройунции злато под формата на концентрат, като първите тестови количества вече бяха получени през март. До средата на годината трябваше да започне и продажбата им.

Отделно две дружества извличат известни количества злато в медения концентрат при добив на медни руди. Това са “Елаците - Мед” от находище “Елаците” в землището на село Мирково. Те са концесионери от 1999 г. за срок от 32 г. и добиват медно-порфирни златосъдържащи руди. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5-километрова гумено-транспортна лента, разположена в тунел, преминаващ под билото на Стара планина.

“Асарел - Медет” пък държи находище “Асарел” от същата година и в рамките на 41 години може да добива медно-пиритни и златосъдържащи руди.

От данните на Министерството на енергетиката се вижда, че за последните 8 години извличането на злато в концентрат е сравнително устойчиво по обем. През 2018 г. то е малко над 3,5 тона. По-висока е била стойността единствено през предходната година, когато количествата достигат около 3,8 тона. Най-ниските стойности са през 2014 г. - около 3,1 тона.

Четири компании у нас имат дадени от правителството

концесии, които

тепърва ще започнат

да се разработват

Те са за метални полезни изкопаеми - златосъдържащи руди, въпреки че от тях се произвежда основно мед, но и сребро и други редки и скъпи метали.

През август 2015 г. правителството даде концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Милин камък” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз”. Компанията е дъщерна на “Асарел - Медет”. Там добивът все още не е започнал.

След протести и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз”, която също бе от групата на “Асарел - Медет”, се отказа от 100 млн. лв. инвестиции в златодобив в района на бившата мина “Злата”.

Концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Седефче” получи “Горубсо -Кърджали” АД. И там добивът не е започнал.

Миналата година кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив находища - “Прохорово”, до Нова Загора. За концесионер за 35 г. бе избрана фирмата “Прохорово майнинг”, в която акционери са бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев.

Основно ще се добиват медни руди, но ще има съпътстващ добив и на злато. Очаква се за срока на концесията плащанията към държавата да са за 54,8 млн. долара без ДДС. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините - в случая Тунджа и Нова Загора. В одобрената ОВОС е записано, че се предвижда разработването по открит способ на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за технологични отпадъци.

Общата площ на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха - при с. Межда.

От 2014 до 2017 г. концесионерите на медно-златните и сребърни находища са платили на държавата концесионно възнаграждение от 104,89 млн. лв. за всички метали.

За 2014 г. сумата е малко над 26 млн. лв., за 2015 г. е 25,86 млн., за 2016 г. - 25,25 млн. лв., а за 2017 г. - 27,76 млн. лв.