Лидерът на българското движение „Русофили“ е обвинен в шпионаж и опит да влияе на общественото мнение в страната. Премиерът Бойко Борисов заяви, че делото на Малинов няма отношение към българо-руските отношения. Но делото за „руската следа“ в момента на възможно възобновяване на преговорите за „Южен поток“ и строителството на АЕЦ в Беле изглежда много нееднозначно, пише авторитетното руско издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.
В сряда българският премиер Борисов обяви на заседание на своето правителство, че арестът на Малинов, обвинен в шпионаж, не бива да бъде свързван с руско-българските отношения. Въпреки това Борисов свърза едното с другото именно в това заявление – той спомена през запетайки задържането на Малинов, последното антируско заявление на българското външно министерство и машинациите на определени руски олигарси, предава "Фокус".
„Когато се случва нещо, с което не сме съгласни, МВнР реагира“, цитира ТАСС думите на министър-председателя на страната. Напомняме, че на българското външнополитическо ведомство, ръководено от колегите на премиера от „проевропейската“ партия ГЕРБ, не му хареса, че операцията на Червената Армия в България през 1944 година е определена като освобождение.
„Второ. Когато руските олигарси се опитват да реализират в България проекти, свързани с нашия военно-промишлен комплекс и други (проекти), то нашите специални служби заедно с други служби и прокуратурата работят“, обяви Борисов.
И това второ заявление на Борисов вече е малко по-близо до „шпионския скандал“ с Малинов. Както твърдят българските медии, „в шпионския скандал се оказаха замесени също и (ръководителят на Руския институт за стратегически изследвания) Леонид Решетников... русият олигарх Константин Малофеев, избягалият в Сърбия бивш банкер Цветан Василев и собственикът на военен завод в България Емелян Гебрев“.
Николай Малинов, чиято организация „Русофили“ се занимава или с хуманитарни акции (конкретно, грижи се за паметниците на руските войници), или провежда политически кампании (например, беше организиран референдум за необходимостта от развитие на ядрената енергетика в България), бе обвинен в това, че предполагаемо е предавал секретна информация на чуждестранни организации. Тези организации са две: Обществото за развитие на руското историческо просвещение „Двуглав орел“, ръководено от Малофеев и Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ), чийто директор е Решетников.
В тази връзка, българският прокурор Сотир Цацаров обяви, че на Решетников е забранено да влиза на територията на България за срок от 10 години. Що се отнася до тази забрана, както отбеляза ръководителят на РИСИ, той се надява да доживее до 83 години (когато ще изтече забраната), да посети отново страната и да се срещне с българските си приятели. „Няма нищо сериозно по обвиненията, всичко е измислено“, заяви пред телевизионния канал „Царьград“ Решетников, коментирайки обвиненията на българския прокурор. Но предаването на информация на „Двуглав орел“ и РИСИ не беше единственото престъпление, за което се опитват да уличат лидера на „Русофили“.
Също така Малинов уж е възнамерявал да участва в придобиването на български телекомуникационен оператор, използвайки средства от руска банка и по този начин „чрез придобиването на доходен отрасъл в България“, да влияе на социалния и политическия живот в страната. Целта на Малинов е била да влияе на политическия живот „не явно“, а тайно, заявяват от българската прокуратура. Защо придобиването на телекомуникационен оператор се смята за нещо престъпно, не се обяснява.
Отношение към всички тези „актове на шпионаж“ на Малинов може да имат и банкерът Василев и оръжейният барон Гебрев, чиито имена циркулират в българската преса във връзка с делото срещу лидера на „Русофили“. Но самата поява на тези имена изглежда симптоматична (както и това, че премиерът Борисов изведнъж заговори за интерес на „руски олигарси“ към българския ВПК).
Самото обвинение срещу Малинов за предаване на секретна информация изглежда абсурдно, подчерта в коментара си пред вестник „Взгляд“ българският издател и обществен деец Светлана Шаренкова.
„Достъпът до секретна информация може да бъде разрешен само от специализирана агенция тук в България, при това само след преминаване на всички съответстващи проверки. Малинов не е държавен служител и, разбира се, не е преминавал такива проверки. Сферата на неговата дейност е развитието на културните и духовните връзки с Русия“, поясни тя.
„Обвиненията в шпионаж в полза на друга държава изискват много категорични доказателства“, добави Шаренкова. „Засега прокуратурата не е предявила никакви конкретни факти, като се ограничи само с общи заявления за наличието на някаква секретна информация, която не може да бъде разгласявана“. Едва ли за доказателство за престъпните замисли на лидера на „Русофили“ може да бъде считан намерения при обиска доклад „Необходимостта от геополитическа преориентация на България“, описващ текущата ситуация в страната и мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се промени ориентацията към Русия „на основата на православието и славянската култура и традиции“.
За това, че обвиненията срещу Малинов са съшити с бели конци, може да свидетелства и следният факт. Предполагаемият шпионин, който е заплашен от до 15 години лишаване от свобода, е пуснат след ареста. Както вече отбеляза вестник „Взгляд“, българското законодателство, за разлика от руското, позволява да бъде арестуван човек без да му се повдигат обвинения. Така се случи и с Малинов. Общественият деец съобщи, че е пуснат срещу залог от 50 хиляди лева и подписка за неотклонение.
Но няма никакви гаранции, че „шпионското дело“ ще заглъхне. Както вече бе споменато по-горе, появата в този контекст на господин Гебрев, когото самата българска преса нарича „скандален търговец на оръжие“, е крайно симптоматично. Този бизнесмен вече е бил основен обвиняем в антируската кампания. При това кампанията, свързана със случая Скрипал. През пролетта на тази година Емелян Гебрев отникъде заяви пред финансираното от Конгреса на САЩ радио „Свободна Европа“ (и това заявление бе тиражирано, конкретно, през съвместен медиен проект на радио „Свобода“ и „Гласа на Америка“), че още през 2015 година са се опитали да го отровят с „Новичок“.
Тогава с „Българската следа“ активно се занимаваше порталът Bellingcat, който, както се смята, е свързан с Министерството на отбраната на Великобритания. Порталът назова името на някакъв „агент на ГРУ“ Денис Сергеев (известен още като Сергей Федотов), който уж е бил третият участник в отравянето в Солсбъри освен Петров и Буширов. Именно този Сергеев-Федотов, както твърди Bellingcat, се е опитал през 2015 година да отрови оръжейния магнат Гебрев. Дори се е опитал два пъти – все безрезултатно.
Действително, версията за атака с „Новичок“ в България започна бързо да се разпада, когато през февруари същият този български прокурор Сотир Цацаров се срещна със свои британски колеги. Както съобщи тогава РИА ФАН, Цацаров заяви: срещата с британците беше безполезна, тъй като са се опитали да отровят Гебрев не с „Новичок“, а с Хлорпирифос – градинско средство за борба с вредители, което се продава във всеки магазин за селскостопански стоки. Оттогава не са се появявали никакви доказателства за „участието на ГРУ“ в отравянето на Гебрев, а то (ако действително се е случило) е било вследствие на бизнес спорове.
Покушението, по думите на Гебрев, е свързано с това, че през 2015 година е имал намерение да придобие завода за производство на боеприпаси и взривни вещества „Дунарит“ в град Русе. Впрочем, той действително в крайна сметка купува завода, а към момента на опита за убийство се бори за „Дунарит“ с друг бизнесмен, вече споменатият банкер Цветан Василев. Именно тогава започват да преплитат и „руската следа“, а именно – фигурата Константин Малофеев. В българските медии се твърди че той, чрез своите бизнес-партньори (сред които е споменат и Василев) също се е оглеждал в „Дунарит“. Между другото, няма потвърждение за това.
Що се касае до телекомуникационния оператор, за който говори Цацаров, то, очевидно, става въпрос за следното. Преди три години бе съобщено, че Малофеев е проявил интерес към покупката на главната телекомуникационна компания на България Vivacom. Но сделката така и не става факт. Но изглежда, че сега се опитват да вкарат Малинов в някакво ново „дело за руска намеса“ предвид това, че той, според собствените си признания, е запознал Цветан Василев с Малофеев. Подсказка защо този случай се е появил точно сега, можем да видим в изявлението на президента на България Румен Радев относно случая с „Русофили“. Изявлението беше много остро:
„Безсилието на правителството да се справи с тежките проблеми в страната и пълния провал на правителството в стратегическите за нашето европейско развитие приоритети се изражда в паническо търсене на враг и в миналото, и в бъдещето. Така че хората непрекъснато да се противопоставят едни на други и да не могат да се обединят в търсене на отговорност за днешните провали и проблеми“, заяви президентът. Радев призова силовите структури да представят неопровержими доказателства за вината на Николай Малинов, съобщава Regnum.
Тази разлика в подходите се обяснява с различния „произход“ на президента и премиера. Борисов, както вече бе споменато, представлява ориентираната към Европейския съюз и НАТО партия ГЕРБ. Радев, макар и избран като независим кандидат, имаше подкрепата на Българската социалистическа партия (БСП) – наследник на комунистите. Опонентите се опитваха да уличат Радев в подкрепа за социалистите на парламентарните избори. В момента БСП и ГЕРБ се борят за поста кмет на София, а и като цяло за властта в страната – и парламентът, и изпълнителната власт са поделени между тези две сили. „Шпионският скандал“, който по някакъв начин може да навреди на една от силите, може да бъде от полза на другата. Обвиненият в шпионаж Малинов е бивш депутат от БСП. Той призна, че бившият премиер от БСП Сергей Станишев го е запознал с банкера Василев.
Както отбелязва вестник „Взгляд“, в коментарите си за делото на Малинов българската преса предполага, че ситуацията е свързана най-вече с вътрешнополитическите конфликти. Въпреки че в действителност лидерът на „Русофили“ Малинов, който по-рано бе част от социалистическата партия, има сериозни разногласия с бившите си съпартийци заради отношението им към обединението на Крим с Русия, както и към „украинския въпрос“. Така че, може да се предположи, че премиерът Борисов отчасти е прав: делото на Малинов е свързано не само с отношенията между Русия и България.
Освен вътрешнополитическия момент, в делото на Малинов може да се забележи игра за външен потребител – българското правителство демонстрира, че в една от страните-членки на ЕС и НАТО е „пресечена руската намеса“. Тези факти предизвикват безпокойство, имайки предвид, че в момент пред България и Русия стоят такива важни съвместни стратегически проекти, като продължението на „Турски поток“, строителството на АЕЦ „Белене“ и т.н., отбеляза Светлана Шаренкова.
В Москва вече коментираха наказателното дело срещу активния привърженик на сближаването между България и Русия. „Ние сме крайно обезпокоени от случващото се. Имаме всички основания да считаме, че именно гражданската обществено-политическа позиция е предметът на безпокойство и внимание на българските власти. В този случай става въпрос за чисто антируска акция“, оцени пред „Взгляд“ делото на Малинов председателят на комисията по международните работи на Съвета на Федерацията Константин Косачев.
„Това е директно нарушение на правата на човека, българската конституция и българското законодателство, които предвиждат осигуряването на възможността за изказване на различни гледни точки и плурализъм на мненията“, посочи сенаторът. „Именно с това е свързано нашето безпокойство и позицията ни по този въпрос. Сега изясняваме детайлите на тази история по дипломатически канали – с цялото разбиране, че в този случай става въпрос за взаимоотношения между българските власти със собствените им граждани“.
Засега може да се констатира, че българските правоприлагащи органи са решили да „покрият“ не само Малинов, но и движението, като цяло. Един от секретарите на изпълнителното бюро на „Русофили“ Георги Дуков разкри пред РБК, че в понеделник за разпит за извикани 15 служители на организацията. Призовките са били изненадващи, но самото дело изглежда внимателно планирано, като в него участват голям брой следователи, отбеляза Дуков.