Мартин Кейниг - американецът, влюбен в българското село

https://www.24chasa.bg/novini/article/7653786 www.24chasa.bg
Трима танцьори от село Айдемир, Добруджа, България, 1979 г. СНИМКИ: МАРТИН КЕЙНИГ

Снимките му от 60-те и 70-те години на миналия век ще видим на изложба, организирана от легендарния фотограф Иво Хаджимишев по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова

Лятото на 1966 г. Един млад американец пристига в България, изпълнен с любопитство към непознатата етническа и музикална култура на Балканите. Мартин Кейниг обикаля страната ни и българските песни, фолклор и традиции го пленяват. Виждайки как цялата тази култура “слиза” в града, където бързо се претопява и изчезва, той “запечатва” историята на българското село на лента - и звукова, и филмова.

Очарован от хората на България, техния начин на живот и местните изкуства, Кейниг се връща отново още няколко пъти в годините между 1966 и 1979, въоръжен с най-модерната за онова време звукозаписна и фотографска техника, и се опитва да документира всичко около себе си. “Тази музика и тази култура не бива да бъдат забравени, защото разкриват едно измерение на силата и красотата на човешкия дух, за което ние копнеем и което дори не съзнаваме, че сме изгубили”, казва по-късно самият изследовател.

 

В онези години Кейниг е инструктор по народни танци в колежа “Барнард” към Колумбийския университет в Ню Йорк. Той тръгва към България след препоръки от своя колега - звукооператора Алън Ломакс, и с препоръчително писмо до “когото потрябва” от авторитетната антроположка Маргарет Мийд. Втората, не по-малко важна препоръка, американецът получава от български лекар, емигрирал в САЩ след испанската Гражданска война (1936 - 1939 г.) - Живко Ангелушев, брат на големия график Борис Ангелушев.

 

В България ползващият се с авторитет

Борис Ангелушев

гарантира за Кейниг пред

Комитета за приятелство

и културни връзки

с чужбина и в Института за музика при БАН. Запознава го и със своите най-близки приятели, между които са поетът Валери Петров и художникът Христо Нейков.

Така на българските учени Райна Кацарова и Вергилий Атанасов е възложено да въведат Кейниг в света на българската музикална традиция “от изворите”, а Анна Илиева го запознава с автентичната ни танцова култура. Помагат му и Евгения Камова от страна на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина и журналистът Георги Тодорчев.

“Не се смятам за фотограф. Не съм изучавал това изкуство в училище. Аз съм любител и привърженик на традиционната култура, особено на фолклорната музика и танц. Най-много обичам да наблюдавам и да записвам традиционните изпълнители, когато са самите себе си”, казва самият Кейниг. И признава, че първото му пътуване на Балканите, когато е на 20 г., променя живота му.

С 16-милиметрова

камера и магнетофон

“Награ” на рамо

Кейниг обикаля цяла България - прави много записи и фотографира не само танцьори, селски певци и музиканти, но и обикновени хора. “Въпреки че хората в тези селски общности бяха бедни откъм материални блага, порази ме колко богати бяха по отношение на чувството си за личност и за общност, на естетиката си, изразена в традиционните им дрехи, тъкани и дървени предмети”, разказва той. Снимките и записите обикновено изисквали много време, като първо трябвало да се намерят певците, музикантите и танцьорите. А всички снимки са правени спонтанно.

“На Балканите открих хилядолетна култура с характерната връзка между хората в селата, присъща на толкова много подобни култури по света, водещи устойчив начин на живот, отглеждайки храната си и шиейки сами дрехите си, без да им се налага да пазаруват в моловете”, разказва днес той. “Казват, че трябва да знаеш откъде идваш, за да знаеш накъде отиваш. Хората, които съм снимал, могат да осигурят връзката с един изчезнал начин на живот, който не бива да бъде забравен, защото разкрива силата и красотата на човешкия дух, които в копнежа си може би дори не осъзнаваме, че ни липсват”, коментира Кейниг.

Визитите на Кейниг у нас в онези години естествено предизвикват интереса на Държавна сигурност към него. Силните му чувства към България обаче не остават незабелязани и в досието му е записано, че “сериозната и задълбочена работа на този млад американски хореограф за изучаване на българската народна култура заслужава поощрение и похвала.”

Преди 15-ина години, когато отново се връща в България, той гостува на Валери Петров.

Запознава с фотографа

Иво Хаджимишев,

който също се опитвал да документира останалите носители на автентичната българщина в Добруджа, Родопите, Стара планина и Странджа, и двамата намират общи интереси. “При първата ни среща Мартин ми показа контактни копия от заснетото в България. Пред мен се разкри един свят от родината ми - прекрасен, чист, идиличен, който бе вече изместен от съвременния живот”, впечатлен е Хаджимишев. И веднага предлага на Кейниг да направи книга и изложба. Осъществяват проекта си през 2006 г.

Днес, 13 г. по-късно, следва продължението. На 18 септември в Националната художествена галерия ще бъде открита изложбата със снимки на Кейниг “Ехо от Балканите. ХХ век: Портрети и звуци от България”. А ден по-късно американецът ще представи албума си “Звукови картини от България”, придружен от дискове с народна музика.

Патрон и на двете събития е вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя се запознава с Кейниг през март тази година - по време на визитата си в Западния бряг на САЩ. Дори гостува в дома му на остров Вашон край Сиатъл. Йотова е впечатлена от любовта на американеца към България, от желанието му да опази и разпространява българските традиции и култура и му предлага да направи изложба.

Той изпрати гласа на

Валя Балканска в Космоса

Мартин Кейниг е човекът, благодарение на когото гласът на Валя Балканска полетя в Космоса.

Първа гласът на младата българска народна певица чува колежката му Етел Райм на фестивал в Копривщица през 1965 година.

По нейна заръка година по-късно Кейниг издирва Балканска и успява да запише “Излел е Делю хайдутин” в нейно изпълнение и съпровод от двамата гайдари - Стефан Захманов и Лазар Коневски. Записът е бил направен в Смолян на 27 юни 1968 г. в училището - в една празна класна стая и съседен коридор, откъдето свирят гайдарите, за да не доминират над гласа на певицата. От раз и без репетиция, спомня си синът на музиколога Вергилий Атанасов - Николай, който е придружавал баща си в това пътуване.

През 1977 г. този запис е избран от проф. Карл Сейгън, за да бъде включен в златната плоча, поставена на борда на совалката “Вояджър”, която лети със скорост над 17 км/сек извън Слънчевата система.

Етел Райм и Мартин Кейниг създадават Център за балкански изкуства, по-късно известен като Център за традиционни музика и танци в Ню Йорк. Този център, подпомаган от авторитетния институт “Смитсониън”, играе решаваща роля в подкрепата на музикалните и танцовите традиции на имигрантските етнически колонии в САЩ дори и в разгара на студената война. Центърът организира фолклорни фестивали, заснема няколко документални филма, издава грамофонни плочи с автентична музика от балканските срани - в това число две дългосвирещи винилови плочи със записи от България. Именно в една от тези плочи екипът на Карл Сейгън открива Валя Балканска. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

От неловка среща очи в очи с бившия си любовник, който едва не я прати в гроба, се спаси красавицата Симона Тодорова! Тя можеше да се появи вчера в Бургаския окръжен съд на разпоредителното заседание срещу душманина си Михаил Станчев, но не намери сили да го стори. Това не попречи на младата дама да поиска от някогашната си тръпка 70 бона

Славата на българския спорт обсъдиха насред улицата топжурналистът Крум Савов и бившият президент на "Левски" – София, Томас Лафчис, видяха топпапараците на "България Днес". Легендарният вратар от близкото минало и Савов кахърно дискутираха драмите в родния футбол и гръмотевичните падения на българските национали на зеления килим.

Дегизирана на шопинг. Така топпапараците на "България Днес" изловиха певицата, дизайнер и текстописец Ваня Щерева. Русата авторка си напазарува, без да бъде разпозната от фенове, в столичен магазин, тъй като се бе скрила зад шапка с козирка, дълъг черен панталон и бяла риза, закопчана почти до брадичката.