Или как да се справим с училищната задача “Какво прави през ваканцията”
Aко сте родители на ученик, със сигурност сте се сблъсквали с някакъв тип домашно, в което детето ви трябва да покаже какво е правило през лятото. И вероятно нито веднъж не сте се замисляли, че подобни задачи невинаги носят радост и даже могат да причинят сълзи.
Аз също не си бях давала сметка, докато моите близнаци не донесоха в началото на ваканцията си по един плик от училище, в който да слагат спомени от лятото. Те присърце приеха задачата. Хербаризираха цветя, събираха пръчки, а когато отидоха на морския бряг, бяха във възторг с колко интересни съкровища могат да попълнят колекцията си. В един момент пликът се оказа недостатъчен, а те продължаваха да трупат миди и рапани, с които не искаха да се разделят. Тогава ми хрумна, че може част от тях да подарят на съучениците си. Идеята бе приета с радост от децата и още в първия си учебен ден я реализираха. Бяха много щастливи. Казаха, че и приятелчетата им също.
След ден обаче една майка ме заговори. Разбрала от сина си, че близнаците са имали фантастична ваканция. Били са в планината, където са намерили цвета и клони за колекцията си, а след това и на море. “За съжаление, ние нямахме тази възможност. Изкарахме само седмица на къмпинг в близка ферма”, каза жената с видима тъга в погледа си. Мигновено се почувствах неудобно и започнах да обяснявам, че и ние нямаше да се наслаждаваме на дълга почивка, ако всъщност не се прибирахме в своя дом в България и не гостувахме на роднини. “О, имате голям късмет”, каза майката с малко по-спокойно изражение.
Усещането за конфуз обаче се загнезди у мен и щом се прибрах вкъщи, започнах трескаво да търся информация в родителски и образователни сайтове дали съм постъпила правилно, “натрапвайки” хубавите летни спомени на моите деца. Оказа се, че домашните за ваканцията са станали огромно предизвикателство не само за родителите, но и за учителите. И причината не е само в различните финансови възможности на родителите, а в нагласата, че децата трябва да споделят само нещо красиво, вълнуващо и носещо положителни емоции. Даже в някои случаи това се е превръщало в травмиращо мероприятие заради недостатъчна съобразителност от страна на възрастните.
“Винаги подобни задачи ме караха да изпитвам срам. Докато съучениците ми пишеха как са били в Европа, аз можех да се похваля единствено, че само веднъж са ни спрели тока”, казва пред Би Би Си Тифани Грейсън. 34-годишната американка е отгледана от самотна майка в Мичиган при много трудности и лишения и признава, че често се е страхувала да се върне в училище след ваканция, защото няма какво вълнуващо да сподели. Това толкова я травмирало, че дори когато пораснала и започнала да се издържа сама, пак не успявала да се зарадва на лукса да почива, когато е в отпуск.
“Не мога да си представя агонията, ако имам сериозно заболяване, някой от близките ми е изпратен в затвора или пък е починал и аз да трябва да се сблъскам с развълнувани съученици, които говорят за плажни преживявания”, споделя Грейсън.
Тя се включва в обсъждане по въпроса в социалните медии, след като американски писател публикува в туитър анекдот за търсене на “обществена услуга” от учители, защото дете на приятел се върнало в училище след неочаквана загуба на родител и изпълнило поставената задача за спомени от лятото с “ужасяващи подробности”. Неговото остроумно съобщение развълнува много хора. Някои споделят аналогични лични истории. Други направо се обявяват против подобни домашни работи, които могат да поставят в неудобно положение ученици.
Според преподавателката по писане Кайла Майерс от Тексас това не е добра идея, тъй като ще лиши от възможност децата да говорят за своя опит и за неща, които ги вълнуват. Тя смята, че просто трябва да им се дава по-голяма свобода какво да споделят и учителите да бъдат по-креативни при поставянето на задачи, които се отнасят до лични преживявания.
Канадският ѝ колега Нейт ван Кампен, който изгубва майка си, докато е в гимназията, твърди, че споделянето на лична загуба или други тъжни случки пред класа действа терапевтично. 39-годишният учител, който има три деца, също е на мнение, че трябва да се внимава как се възлагат задачите, така че да не се предопределя да се разказват само хубави и весели неща. “Мисля, че е важно да се даде въможност на учениците да говорят и за отрицателен опит, особено ако имат добра подкрепяща класна среда”, обяснява Нейт Ван Кампен.
Джейн Александър, която е бивш учител на деца със специални нужди и автор на книга за чувствителността към травмата в класната стая, смята, че учителите трябва да адаптират своето мислене така, че да предотвратят множество ситуации, които могат да наранят някое от децата. Родителите също е необходимо да се замислят как да ги подготвят, че представянето на летни спомени пред класа не е съревнование за най-добра ваканция, а възможност да разкажеш какво си преживял. И ако то е било травмиращо, да получиш подкрепа и от приятелите си.
“Ключовото е да се даде възможност на децата да избират как да постъпят. Например, вместо да им се възлага да направят картичка за мама или за тати, да сторят това за човек, който е важен за тях”, посочва Джейн Александър. Или пък да избират между въпроси като “кое беше най-любимото ти нещо през лятото” и “кое беше най-скучното”. Важното е да им се позволи да бъдат креативни и спокойни с нещата, които искат да споделят.
Затова на домашните за летни спомени не бива да се гледа като на поредната досадна задача, която набързо може да се свърши в навечерието на 15 септември, докато се избират дрехи за първия учебен ден или се допрочитат страници от списъка с книги за ваканцията. За нея е необходимо да се отдели повече време. Да се поговори с детето и да се види какво то е запомнило от лятото. Ако има нещо, което го е натъжило, да бъде анализирано и да му се обясни, че понякога в живота се случват и такива неща. И не бива да се чувства неудобно, че неговите летни спомени не са радостни като на другите деца.
Учител: Мислете за това, което ви прави щастливи
Преди години италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско крайморско градче Фермо взриви социалните мрежи със задачата, която постави на своите ученици за лятото. Всъщност той публикува 15 съвета към своите ученици как пълноценно да прекарат ваканцията. Редом с напътствията да четат много, да спортуват и да гледат качествени филми, той им поръчва да наблюдават слънчевите зайчета по водата и да мислят за това, което ги прави щастливи, както и да бъдат добри.
“Ако чувствате тъга и страх, не се вълнувайте: лятото, както всяко друго прекрасно нещо в живота, може да предизвика смут в душата. Водете дневник, описвайте как се чувствате, а през септември, ако искате, ще прочетем това заедно”, пише Чезаре Ката.
Той съветва децата да избягват всичко, което им носи негативи и усещане за празнота. Да търсят вдъхновение и приятели, които ги обогатяват, разбират и ценят такива, каквито са. “Ако срещнете някого, когото много сте харесали, кажете му го толкова красиво и убедително, колкото можете. Не се бойте, че може да останете неразбрани. Ако не се получи – значи, не е било писано. В искрящите от слънчеви лъчи сутрини и горещите летни вечери мечтайте за това какъв може и трябва да бъде животът. Направете всичко, което зависи от вас, никога да не се предавате по пътя към мечтите си”, посочва учителят.
Той поръчва на учениците си да се стараят да използват новите думи, които са научили в училище и да сравняват това, което са чели през учебната година, със случващото се в живота им. “Колкото повече можете да кажете, толкова по-интересно ще можете да мислите. А колкото повече мисли имате, толкова по-свободни ще бъдете”, обяснява Чезаре Ката.