Загадките около Полфрийман: двамата роми и мъжете с палка и пистолет, които го обезвреждат

https://www.24chasa.bg/novini/article/7680928 www.24chasa.bg
Джок Полфрийман е осъден на 20 г. затвор.

Съдийката Жанина Начева от ВКС, която ще решава дали да има ново дело за предсрочното му освобождаване, е потвърдила присъдата му от 20 г. на последна инстанция през 2011 г.

Джок Полфрийман ще стане на 33 г. на 13 октомври. Още не се знае дали ще празнува на свобода в родината си, или в центъра за чужденци в Бусманци. Роден е в Сидни. Майка му Мери е зъболекар и бивш общински съветник в един от районите на града. Баща му Саймън е патолог. Полфрийман завършва средното си образование в Австралия и след това става редник в Британската армия. Когато убива Андрей Монов и се опитва да убие приятеля му Антоан, Джок е на 21 г.

Андрей Монов е единствено дете на родителите си. Майка му Аксения е нотариус, а бащата Христо е психолог. По време на убийството на сина му Монов-старши е зам.-председател на Агенцията за закрила на детето. След това е депутат.

Андрей Монов е убит, когато е на 20 г. Тогава е студент по право. Голямата му страст е футболът. Фен е на “Левски”.

“24 часа” припомня за фаталната среща на двамата младежи, без да се познават, за убийството на българското момче и за всичко, което се случва в нощта на 27 срещу 28 декември 2007 г.

Връзката на австралиеца Джок Полфрийман с България минава през Англия. След като завършил колеж в родината си, той се записал в Британската армия. През май 2006 г. се запознал с англичанина Греъм, който си купил къща в софийското село Маджаре през 2005 г. Сприятелили се и Джок му помогнал да ремонтира постройката. След това Греъм дал и ключ на Полфрийман, за да отсяда там, когато идва в България.

Двамата се чули по телефона в началото на декември 2007 г. Джок казал, че има две седмици ваканция в края на годината, и се разбрали да пристигне у нас.

Това е било

четвъртото му

пътуване до

София

Греъм резервирал самолетен билет за Полфрийман за 22 декември, а за приятелката си Линдзи - за 24-и. Полфрийман пристигнал и се настанил в хостел в центъра на София. Изчакал 2 дни. На 24-и Греъм пристигнал в града, за да посрещне гаджето си на летището. Момичето трябвало да отпътува обратно за родината на 28-и.

На 27-и тримата тръгнали за София. Настанили се в “Арт хотел”. Платили за една нощувка и веднага тръгнали за рок бара на ул. “Лавеле”. Там се запознали с българина Антон. Изпили заедно по две-три бири. Говорили за музика и за младежки политически движения. Новият приятел на Полфрийман казал, че е метълист, а чужденците обяснили, че по-скоро са пънкари и антифашисти. Антон разказал, че България има младежки организации с крайнодясна ориентация - футболни хулигани и скинари, и че има вражда между крайнодесните футболни хулигани и малкото леви организации като пънкарите. Често имало сбивания между тях.

Метълистът

предложил на

компанията да

отидат

до друг бар,

който работи до по-късно. Греъм не се чувствал добре и се прибрал в хостела. Така Джок, приятелката на Греъм и българинът тръгнали към площад “Св. Неделя”, където минути по-късно ще е и компанията на Андрей Монов.

Около полунощ тримата са там. Линдзи се притеснила за Греъм и искала да го чуе. Купили ваучер за 5 лв. от павилиона на ъгъла на бул. “Александър Стамболийски”. Въвеждайки кода, българинът чул скандирания в посока откъм метростанция “Сердика”. Обяснил на Джок, че това са футболни хулигани. След това тримата отишли на отсрещната страна на булеварда, където е ресторант “Хепи”, и застанали от вътрешната страна на оградата. Полфрийман попитал новия си приятел дали момчетата от агитката са нападнали някого. В този момент около 20-те момчета вече не скандират. Малко по-рано младежите са били заедно с Андрей Монов и приятеля му Антоан Захариев, които още са в заведение на бул. “Мария Луиза” и ще минат по същия маршрут след около час.

Всички имат

среща в

дискотека “Соло”

до Съдебната палата.

Около 1 ч след полунощ Андрей и други приятели от компанията тръгнали в посока на “Соло”, а по пътя е “Хепи” на площад “Св. Неделя”, където е Джок Полфрийман. Минали през подлеза на метростанция “Сердика”. До сградата на “Булбанк” се разминали с двама мургави младежи, вероятно цигани, които така и не са открити по-късно. Нито са търсени, нито сами са се свързали с МВР, прокуратурата и съда, за да разкажат какво се е случило.

Според свидетели групата на Андрей разменила реплики, като словесният спор прераснал във физически сблъсък, който продължил кратко. След това момчетата продължили и се разделили на две групи. 4-ма вървели по-напред, а зад тях още 3-ма, сред които и Андрей Монов. Един от тях спрял на павилиона до кръстовището, за да си купи цигари. 4-мата от първата групичка вече ги чакали от другата страна на булеварда. Тогава забелязали тримата зад оградата на “Хепи”, сред които е Полфрийман. В този момент австралиецът се затичал да пресича бул. “Александър Стамболийски” към метростанцията, където били останалите от компанията. Приятелят му - метълистът, му викнал да се върне. Полфрийман обаче не спрял, а навлязъл между момчетата, които се разпръснали. Започнал да ги бута и да вика на английски “Ноу фашизъм”. В ръката си държал нож тип “пеперуда” и го размахвал към всеки, който се намира наоколо, разказват по-късно свидетелите от фаталната нощ.

 Подсъдимият крещял и на развален, но добре разбираем български. Вървял срещу тях и посягал да мушка напред, изпъвайки ръката си. Антоан Захариев го попитал какво прави. Казал му да хвърли ножа. Чужденецът обаче продължил застрашително да върви към него и предизвикателно да вика: “Хайде, хайде...”. Според фактите, приети от съда на три инстанции, в този момент Полфрийман спрял на място за момент, след което направил две-три много бързи крачки към Антоан, който се опитал да се обърне, но при завъртането на тялото му Джок го намушкал странично в гръдния кош от дясната страна. Захариев паднал на земята и се подпрял на ръцете си. Полфрийман го изчакал да се изправи и веднага след това отново започнал да го гони, а Антоан се държал за раната.

По същото време Андрей Монов бил далеч, но видял какво се случва с приятеля му. Останалите от компанията хаотично се преместили към мястото на нападението.

Джок обаче не спрял. С ножа в ръка посегнал към друго момче, което било срещу него. То се отдръпнало инстинктивно, извивайки тялото си, и така успяло да избегне пробождане. След това продължил за замахва с ножа към наобиколилите го момчета. Тръгнал към един от тях, той се дръпнал назад, но се спънал и паднал на земята. Друг го издърпал и го спасил. В този момент Андрей Монов вече е много близо до мястото на свадата. Полфрийман направил няколко много бързи крачки към него. Монов нямал време да се отдръпне. Джок замахнал с дясната си ръка, в която държал ножа, и го намушкал отляво в ребрата. Андрей се хванал за мястото на пробождането и куцайки, побягнал към бул. “Мария Луиза”. Един от младежите започнал да вика, че трябва да дойде линейка. Монов вече е паднал на земята, а негов приятел държал главата му изправена. Около него всичко било в кръв. В този момент няколко от момчетата започнали да хвърлят камъни по Полфрийман. Един с пистолет и друг с палка му казали да хвърли ножа. Джок го оставил на земята. В един момент се навел, за да го вземе отново, но един от компанията изритал острието. Сигналът за сбиването вече е получен в полицията и на мястото пристига патрул от 3-о РПУ. Един от униформените сложил белезници на Полфрийман, а другият видял окървавения нож на земята. Предупредил да не се пипа нищо, запазил местороизшествието и се обадил на колегите си от Криминална полиция.

Двамата от компанията на Полфрийман се прибрали в хотела след пристигането на полицаите. Приятелката на Греъм разказала, че е станало сбиване между футболни фенове и Джок, но не споменала нищо за намушкване.

Веднага започват разпити. Показания дават пазачите на хотел “Шератон” от другата страна на булеварда, тези на паркинга, които са били в кабинката, на метри от мястото на сбиването. Взети са и записи от камери на обектите наоколо.

Андрей умира още на мястото на инцидента. По-късно става ясна причината - ножът на Полфрийман е засегнал белия му дроб и сърцето. И двамата са били пияни в тази нощ. Промилите алкохол в кръвта на жертвата са 2,9 - средно опиянение. На убиеца - 1,0, на Антоан Захариев - 1,8. Ножът на Полфрийман е дълъг 28 см с дръжката, а металната режеща част е 12,3 см. Обяснил, че го е взел от дома на приятеля си в село Маджаре.

Австралиецът е обвинен в умишлено убийство по хулигански подбуди на Андрей Монов и опит за убийство на Антоан Захариев. Така и не става ясно кои са двамата роми, станали причина за конфликта между Полфрийман и приятелите на Андрей. Както и двамата мъже с пистолет и палка, които са приклещили Джок и са го принудили да остави ножа си.

Полфрийман е осъден на три инстанции на 20 г. затвор и 450 хил. лв. кръвнина. На 27 юли е окончателното решение на Върховния касационен съд - същия, който сега трябва да реши дали е законосъобразно предсрочното му освобождаване от затвора. Член на състава, разглеждал делото през 2011 г., е съдия Жанина Начева. Сега тя е председател на състава, на който беше разпределено делото в четвъртък по искането на главния прокурор.

Съдът не приема

тезата за самоотбрана,

Джок тръгнал към

групата, не те към него

Освен това имал само 3 ранички по

задната повърхност на левия лакът

Причиняване на смърт при неизбежна самоотбрана. Това твърди Джок Полфрийман от самото начало на разследването. Ето и версията на неговата защита:

Компания от 15-ина пияни младежи, между които Андрей Монов и Антоан Захариев, излиза от подлеза на метростанция “Сердика” около 1 ч след полунощ на 28 декември 2007 г. Движили се в посока към бул. “Александър Стамболийски”. Полфрийман ги наблюдавал. Малко по-рано приятелят му разказвал за футболните хулигани и десните младежки организации в България и той бил повлиян от това. Между компанията и преминаващи двама роми

възникнал

конфликт

с викове

“Ей, мангал!”,

който веднага прераснал във физическа агресия. Футболните фенове ги подгонили, единият бил съборен на земята с юмруци и ритници. Джок Полфрийман имал нож в джоба си, но без да го вади, се втурнал с викове “Назад, назад!”, за да помогне на бития. Разбутал младежите от компанията, наобиколили падналия, и се навел над него в опит да му помогне. Тогава агресията на младежите се насочила върху австралиеца, те започнали да бият и ритат него. В един момент австралиецът успял да се изправи, извадил ножа в дясната си ръка и започнал да го размахва високо над главата си. За момент младежите като че били респектирани и се отдръпнали в посока към бул. “Ал. Стамболийски”. Полфрийман се обърнал отново към метростанцията, за да види какво е положението на бития ром. Тогава вече бил плътно заобиколен от няколко момчета от приятелската компания. Отново бил блъскан и ритан, а след това започнали да го замерят с бетонови блокчета. Ударите били насочени към главата му.

С лявата си ръка Полфрийман се опитал да се предпази и отбил няколко от хвърлените по него блокчета, а с дясната размахвал ножа с цел да сплаши нападателите, без да има намерение да промуши някого. Въртял се постоянно в кръг, защото винаги някой се опитвал да го нападне в гръб. Ударите върху него обаче продължавали и при един от тях паднал на земята, където отново бил ритан и удрян.

Според Саймън Полфрийман, баща на Джок, синът му не е способен да извърши убийство. Бил човек със силно чувство за социална справедливост и не бил агресивен. Представил документи с характеристики още от училището. Там пише, че показва силен интерес и всеотдайност към социалната справедливост и че правел всичко възможно, за да помогне на другите. Един от работодателите му посочва, че Полфрийман не е агресивен, не се държи по заплашителен начин и докладите от нощта на инцидента били невероятни. Също така от първата вечер в полицията по време на разследването и давайки показания пред съда, през цялото време Джок не бил променял показанията си.

Какво обяснява

Полфрийман

Разказва, че е видял група хулигани, които са издавали заплашващи звуци и страхувайки се за своята сигурност и за безопасността на момичето с него, е решил да се скрие от тях. Твърди, че не е търсил неприятности. Когато видял, че младежите нападат двама роми, погледнал и видял единият да бяга нагоре към метрото. След това тръгнал да види дали е успял да избяга от преследващата група от 15 души. Забелязал, че събарят другия ром и започват да го бият жестоко. Отишъл, докато групата все още го биела, разбутал момчетата, ощипал го по раменете, използвайки показалеца и палеца си, и го попитал на български “Добре ли си?”. Нямало отговор и предположил, че е в безсъзнание, защото не реагирал. Според показанията на австралиеца мъж го удрял по лицето. Твърди, че това е бил Андрей Монов. Отстъпил назад, след което групата момчета го нападнали. Това го провокирало да извади ножа и да извика на български “Назад, назад” много пъти. Според обясненията му групата продължила нападението, като всичко това се е случило пред “Булбанк”, точно до метростанцията. Полфрийман, с цел да запази живота си от непрекъснато заобикалящите го младежи, замахвал с ножа, за да ги отблъсне. Причината, че всички са видели ножа, е, че го е държал високо над главата си. Мотивацията му била защита. Казва, че си спомня всичко преди смъртта на Андрей Монов и след това, но не и момента, когато е намушкал жертвата. Твърди, че е бил в безсъзнание или замаян, като според него тогава Монов е починал.

Съдът обаче не приема тази защитна теза. Според магистратите Джок Полфрийман не е бил нападнат, защото безспорно той е отишъл при групата, а не те при него. Не приемат, че е нападнат едновременно от 15 човека, бит, замерян и удрян с каменни плочи, защото медицинските документи сочат друго. Нараняванията му са били незначителни - само 3 повърхностни разкъсно-контузни ранички по задната повърхност на левия лакът. Съдът приема, че едва след извършеното от него престъпление е бил замерван с пръст и плочки, а не преди това.