Oт университета "Ким Ир Сен" в Пхенян до кафене "Тодор" в Сеул: Тодор Мерджанов за преживяванията си на Корейския полуостров

https://www.24chasa.bg/novini/article/7684025 www.24chasa.bg
На езерото Сокчон, Сеул, по време на фестивала на вишневите дръвчета, април 2019 г.

България може да бъде свързващ мост между двете Кореи

Тодор Мерджанов е на 28 години от София, от три години живее в Южна Корея. Никога не си е представял, че ще живее на толкова далечно място и ще го чувства като свой втори дом. Изненадва се от себе си колко много вече е успял да се адаптира, с езика няма никакви проблеми. Казва, че корейците са любопитни и дисциплинирани, топли и гостоприемни, правят всичко със страст, обичат купоните и могат да уважават. Страната съчетава традициите и технологиите, показва му как животът може да се движи бързо и отговорно. За Тодор Южна Корея е приключение.

Преди да заживее там, той посетил Северна Корея. Казва, че промяната за него е като полет от миналото към бъдещето. Докато в комунистическата държава всичко е строго и застинало във времето, то Южна Корея се опитва да изгради международен имидж в различни сфери - не само в технологиите и икономиката, но и в културно отношение. Страната иска да покаже на света корейската храна, традиционната, но и модерната си култура - чрез музиката, филмите и фестивалите.

Площта на Южна Корея е малко по-малка от тази на България, но е много гъстонаселена. От 50-милионното й население почти половината живее в сеулската митрополитна зона.

Инфраструктурата и базисните ресурси са развити много добре в цялата страна. Въпреки това има и силен контраст. В малките населени места е по-традиционно, там хората все още не са имали времето да наваксат в развитието и в мисленето си.

Тодор живее в южнокорейската столица - град, в който се луташ измежду модерни високи небостъргачи, сред които прозират малките планини, съхранената природа, а изведнъж се оказваш срещу традицонен корейски дворец - реставриран и запазил автентичността си.

Сеул - градът, в който нищо не изчезва

За Тодор Сеул е пълен хаос, но той го обожава и енергията му го зарежда. Същевременно за него това е най-безопасното място, на което е бил досега. Придобил е "вредния навик" да оставя нещата си навсякъде в градската среда без притеснения, че някой ще му ги вземе. "Дори ако изгубиш някъде нещо, ако се върнеш след няколко часа или след ден-два, или ще го намериш на същото място, или ще намериш човек, който ще ти го върне. Обикновено нищо не изчезва. Дребната престъпност е изключително ниска", разказва българинът.

Общуване

Когато се запознава с нови хора, той вече винаги прави лек поклон напред. При всяка среща, независимо с кого е, корейците винаги се покланят, особено когато се срещат за първи път. И винаги се здрависват с две ръце. Много хора вече приемат Тодор за местен.

Казва, че въпросът "На колко години си?" е един от първите, които корейците задават. Начинът, по който се обръщат един към друг, е пряко свързан с това дали събеседникът им е по-млад или по-възрастен от тях.

Когато корейците откриват, че са на една възраст с Тодор, реакцията им е "О, супер. Може да си говорим на неучтив език". В останалите случаи формата на общуване е много учтива и често би могло да се стигне до недоразумения, ако не се внимава.

Тодор отбелязва, че за да общува с корейците, трябва да има много добро познание по езика и културата. Тази подготовка той има още от България.

Как започва всичко?

Тодор следва "Публична администрация" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Презентации на негови колеги за Южна Корея събуждат интереса му за страната. Започва да се интересува от корейската музика и филми. Винаги е имал интерес към азиатските страни, но дотогава любопитството му е било по-скоро към Азия като цяло без определен фокус. Така в трети курс записва още една специалност - "Кореистика". Работи към Корейското посолство в София и още тук успява да изгради контакт с много корейци и да развие различни инициативи.

Със студент от Южна Корея, който завършва "Българистика" в Сеул, през 2014 година основават Българо-корейска асоциация за приятелство - за млади хора и студенти от двете страни, която дава поле за организиране на срещи, обмяна на опит и информация. Има страница във фейсбук.

След като през 2015 г. посещава за първи път Южна Корея като студент на обмен, през 2016 г. Тодор печели стипендия от правителството на страната, която му позволява да запише магистратура в Сеул. Може да избере един от Топ 3 университетите в азиатската държава - университетите, наричани SKY (небе): Сеулският национален университет, университетът "Йонсе" и университетът "Корея". Всички корейци се борят да бъдат приети в някой от тях. Тодор избира втория.

Делегации, олимпиада, страст към готварството и Пхенян

Докато следва, няколко пъти превежда от корейски за различни делегации от България, пристигнали в Южна Корея - при посещение на кметицата на Казанлък по време на Фестивала на розата, когава се сключва меморандум за разбирателство с една от общините в Сеул, която също организира подобно събитие; превеждал е на делегацията на кмета на Бургас и на други политически и икономически форуми.

В края на септември бе и част от делегацията на председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Халил Летифов. Заедно посещават ключови държавни институции в Южна Корея и компании в сферата на транспорта и информационните технологии.

По време на олимпийските игри в Южна Корея през 2018 година за един месец е част от американска компания, която организира програма за посетителите и им предоставя информация. Така успява да изгледа и почти всичко от олимпиадата.

3 месеца работи като сервитьор в мексикански ресторант. Преподава английски език на корейци. По-рано е преподавал и корейски в две софийски училища. В Южна Корея участва в различни телевизионни предавания и онлайн медии на различни теми на корейски език. 

Работил е за фармацефтична компания и за един от най-големите конгломерати в компанията им за хранителни продукти в Южна Корея. В София е изкарал курс по готварство в гимназията, в Южна Корея страстта му към готварството продължава. Участвал е в международен конкурс на телевизионен казал за "Моята любима корейска храна".

6 месеца е стажант в една от организациите, които се занимават с проекти между Северна и Южна Корея, свързани с обединението. Запознава се със севернокорейци, избягали от страната си и дошли в Южна Корея. Много организации в момента - правителствени и неправителствени, и Министерството на обединението, което го има и в двете Кореи, организират инициативи.

Бил е и на специализация в Пхенян за един месец, в най-добрия им университет "Ким Ир Сен". Вижда неща, които повечето посетители на Северна Корея не успяват да видят, защото ако си част от туристическа програма, винаги си "залепен за някой бодигард". Трябва обаче да е много внимателен в комуникацията с хората, не бива да засяга чувствителни теми. Но севернокорейците са изключително любезни и отзивчиви. България за тях е приятелска страна. Мечтата им е да пътуват в чужбина и да обиколят света - нещо почти невъзможно за тях.

Но трите години, прекарани в Южна Корея, му позволяват да опознае живота и културата на страната много по-отблизо и да се сприятели с още много корейци.

Казва, че все пак пълна адаптация е невъзможна. Голямата му гордост е, че е от България, а южнокорейците всеки път го слушат с вълнение, когато разказва за родината си.

Пред "24 часа" той споделя за някои от най-характерните черти на азиатската държава.

Нахални коли и културни пешеходци, които не се извиняват

Колите в Сеул не чакат на светофарите. Има поговорка, която гласи "Колата винаги е първа и с предимство". На много пешеходни пътеки колите въобще не спират. Тодор винаги се оглежда по няколко пъти.

Корейците са свикнали с хаоса по улиците и не им прави впечатление. Справят се културно. Когато пешеходците се разминават, ако се блъснат или докоснат, никой обаче не се извинява. Първо - защото от културна гледна точна е неучтиво да говориш на непознат човек без причина. И второ - защото това се случва постоянно. Така, когато се настъпят или сблъскат, корейците се разминават все едно нищо не се е случило.

Мания към пластичните операции и "разкрасяване" на снимките за документи

Пластичните операции в Южна Корея са много разпространени и корейците сравнително лесно си позволят да платят за тях. Много хора от Азия пристигат на "пластичен туризъм" в страната - правят разкрасителна процедура, след това възстановителна и се връщат обратно.

Корейците не се притесняват да говорят за опeративната намеса във външния си вид. В обществото се усеща натиск - ако не изглеждаш по определен начин, няма да успееш. За корейците външният вид е много важен и често съдят по него. За тях красивият човек отвън е красив и отвътре. Корейците смятат, че ако изглеждаш добре и се грижиш за външния си вид, това означава, че се грижиш като цяло за живота си. В работата съдят за теб от начина, по който изглеждаш - как си облечен, с каква прическа си.

Когато се правят паспортни снимки и такива за CV, в Южна Корея се използва фотошоп, за да се разкраси лицето на човек - нещо, недопустимо в Европа. В Корея често интервюиращите се шокират от срещата с реалния човек и разминаването му с образа от снимката.

Образование и лепкава храна преди изпит

За корейците образованието и явяването на изпити е изключително важно, като дори се стига до маниакалност и самоубийства заради претоварване. Усеща се натиск в обществото - трябва да учиш и да пребориш конкуренцията. Корейците имат и много суеверия, много от тях са свързани с езика, а едно от тях и с явяването на изпити.

На корейски "да си вземеш/издържиш изпита" означава "да се залепиш за изпита", а да се "провалиш", означава да се "подхлъзнеш и да паднеш".

Затова, преди да отидат на изпит, корейците ядат лепкава храна, която да им помогне да се "залепят" за него. Съответно трябва да избягват хлъзгавата - като традиционната супа от водорасли.

"А ти обядва ли?"

Храната е на почит сред корейците, всичко се върти около нея и е важно да се направят планове какво ще се яде, независимо в каква ситуация си.

Когато корейците се срещнат, не си казват "Здравей" и не се питат "Как си", а задават въпроси от типа на "Ял ли си?" или "Закуси ли?", "Обядва ли?".

Една от причините за това е, че преди големия икономически скок, който Южна Корея постига изключително бързо, хората въобще не са имали какво да ядат - след Втората световна война и след Корейската война всичко е руини и пустош. Затова корейците много уважават храната и тя е на почит.

Падат си доста по лютото. Традиционното им кимчи е изключително пикантно - приготвя се от зеленчуци, основно зеле, и много подправки. Съдържа много пробиотици. Имат и руло, подобно на японското суши, нарича се „кимбап“. В него няма сурова риба и сурови продукти, но може да се сложи готвено пилешко и зеленчуци, както и сусамово олио - нещо, което го няма в японската кухня. Имат всякакви видове мариновано месо, което или се пече, или се задушава със зеленчуци.

Похапват и спагети от сладък картоф, които са по-жилави, пържат се със зеленчуци и месо, традиционни супи, сред които и наподобяваща пилешката супа у нас - едно от най-здравословните им ястия. Предпочитат я в горещите дни.

Южнокорейците обичат и сладки неща, но нямат толкова много традиционни десерти - имат оризов кейк, от който правят различни сладкиши. Яде се чист или пълнен със сладко от червен боб. Имат и нещо като пълнена мекица - с мед и ядки.

Въпреки глада в миналото, днес в Южна Корея има голямо разточителство на храна. В същото време тя е и страната в света с най-голям процент рециклирани хранителни продукти. Около 95% от всички хранителни отпадъци се преработват.

Правилата за рециклиране са много строги, цялото общество е запознато с тях и абсолютно всеки ги спазва. Има кофи пред жилищните сгради, докато в публичните пространства не са толкова много.

Видеонаблюдение, глоби, ниска престъпност и корупция

Ако не се спазват правилата, глобите са големи. В Южна Корея е много развита системата за видеонаблюдение. Камери има навсякъде в публичните пространства и пред всяко жилищно пространство. Всякакви нередности в обществото се глобяват. Затова и престъпността в страната е една от най-ниските в света. Корейците се чувстват сигурно и се чувстват и спокойни за децата си.

Възпитание

Във възпитанието корейците спазват много традиционни обичаи. Децата в Южна Корея от много малка възраст стават самостоятелни. Още от първи клас ходят сами почти навсякъде - училище, занимания, разходки.

Желание за бягство от родината: Високи цени и мръсен въздух

Много от южнокорейците изпитват панически страх да живеят в родината си. Искат просто да избягат. Страната е много пренаселена, цените на недвижимите имоти - особено в сеулската зона, са невероятно скъпи, почти никой не може да си купи жилище.

Много семейства изплащат заем от банката през целия си живот. Замърсяването на въздуха също е много сериозно през последните години - от индустриалните зони на Китай с въздушните течения в Южна Корея пристигат много фини частици замърсен въздух.Самата индустриализация на Южна Корея също е водещ фактор за това - през голяма част от годината хората ходят с маски на лицето. Включително и Тодор. През зимата да видиш слънце и чисто небе в Сеул е изключителна рядкост.

Когато се замислят за отглеждането на деца в тези условия, много от корейците предпочитат това да се случи в чужбина.

Здравеопазване

Здравеопазването в Южна Корея е много добре развито, а местните хора обичат да ходят на лекари. Почитат и традиционната корейска медицина, която е базирана на традиционната китайска. За всяка една болежка имат решение, за всеки един симптом отиват да ги прегледат.

Южнокорейците имат мания към планинарството

По-възрастните хора поддържат здравето си с походи и с много разходки на открито. Сеулските планини не са високи, но са стръмни - перфектни за няколкочасово раздвижване. Дори през делничните дни напливът към тях е голям, а през почивните - става лудница.

Приятели и заведение "Тодор"

Тодор има приятел южнокореец, който е завършил "Българистика", запознават се в България и стават много близки. Чанму Ли пристига за семейни събития в България. А когато Тодор отива в Южна Корея, се сприятелява с неговото семейство, приет е много топло. Когато сестрата на южнокорееца се омъжва, софиянецът пее на сватбата й и то на корейски език. За българина това е голяма чест.

Майката на Чанму Ли пък отваря кафене в Сеул. Кръщава го на българския приятел на сина си - "Тодор", и успява да го развие много успешно. На откриването на заведението жената представя българина на всички свои близки, приятели и клиенти в него. "Тодор" означава от гръцки "дар от Бога". За семейството младежът носи радост. Така той вижда името си на табелката на заведението, в менютата, има храна "Тодор", напитки "Тодор".

"Булгарис" в Южна Корея, рози и дълголетие

Южнокорейците имат много позитивна представа за България. Тодор не е срещал негативно отношение към себе си. Казва, че познават от родината ни розите и киселото мляко. Корейска фирма, която произвежда кисело мляко, го кръщава "Булгарис". В много козметични продукти има и българско розово масло.

Корейците мислят за България като за страна на дълголетието. В тяхната представа ние ядем много полезното кисело мляко, много свежи продукти, климатът ни е хубав, а природата - чиста. Вярват, че българите са дълголетници. По статистически данни това не е вярно – ние сме с по-ниска продължителност на живота от корейците. Има дори проучвания, които сочат, че до 2030 година корейците ще изпреварят японците по продължителност на живота и ще бъдат на първо място в света.

Разделението

Тодор наблюдава, че корейците са претръпнали вече към историята и разделението на двете държави. Намира за проблем това, че младите хора не се интересуват от обединението. "Ако двете нации се стремят за в бъдеще да живеят заедно, ще трябва да имат подкрепа от цялото общество", смята българинът.

Има много организации, които стриктно следят бежанците, пристигащи от Северна Корея. Имат програма за адаптиране към обществото - пансиони, в които ги настаняват, и им помагат да се приспособят в новата среда, намират им дом и работа, показват им как да ползват интернет.

Докато в Северна Корея ти казват къде ще работиш и къде ще живееш, в Южна Корея всичко е конкуренция и индивидуалистично общество. Така бежанците от Севера минават специален курс за подготовка, след това много организации им помагат да устроят живота си - дори да основат собствен бизнес, да постъпят в университет. Според Тодор се полагат много специални грижи за бежанците. Доста от тях в последствие обаче изпитват и трудности.

Казва, че хората в Северна и Южна Корея са едни и същи - като жестове, реакции, отношение и любопитство към другите. Няма значение какво ги разделя.

Предизвикателства пред Южна Корея

Освен предизвикателствата във външнополитически аспект, произтичащи от разделението на Корейския полуостров и отношенията с Великите сили, във вътрешнополитически план южнокорейците също са изправени пред различни проблеми.

Един от тях е прогресивно застаряващото население и ниската раждаемост - за подобряването, на които правителството и множество институции полагат много усилия. Друг проблем са злоупотребите с власт от страна на политици и публични личности, които често прерастват в големи скандали.

Добрата новина е, че корейското гражданско общество е активно и организирано при формиране на обществено мнение. Чрез масови протести и други инициативи се опитва да се катализират промени.

Обратно у дома

Веднъж или два пъти в годината Тодор се прибира в София. За момента иска да остане в Южна Корея, за да придобие професионален опит и да опознае и корейската работна среда. Вярва обаче, че един ден ще се прибере по-близо и ще избере да живее някъде в Европа. Иска и според него е възможно България да бъде свързващ мост между двете Кореи.

Преди няколко години в София има събитие, на което присъстват много дипломати.

Тогава за първи път на една маса се оказват южнокорейският посланик в България и севернокорейският посланик. Двамата се здрависват и разменят няколко думи - нещо, което по-рано не се е случвало. "България е в уникална позиция - да може да бъде катализатор за малки, но значими и ключови моменти за двете държави", смята Тодор.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Две положителни проби на африканска чума по диви свине са регистрирани в Кюстендилско. Случаите са от селата Четирци и Страдалово. В четвъртък местните ловци са убили няколко диви свине, чиито проби потвърдили заболяването. Отстрелът в района е преустановен. Ще бъде свикана извънредна епизоотична комисия, късния следобед днес.

Най-новата коронована звезда на силиконовия конкурс "Мис Плеймет" Михаела Тодорова се отърка в най-новия политик в държавата. Красавицата и Слави Трифонов се събраха в шоуто на Дългия, а Михаела отиде на крака при Трифонов с короната си от конкурса. Силиконовата блондинка награби Дългия още на вратата за обща снимка,

Отрова за мишки, поставена в стена, е причината 9-годишният Стефчо от Кардам да почине. Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров. 9-годишният Стефан почина в болница, а две от сестрите му бяха приети в много тежко състояние с натравяне. Отровата е била поставена в отвори, които са зазидани с кал в стената,