Амбасадорът на СССР в София Ф. Разколников
умира при неизяснени обстоятелства
Фьодор Фьодорович Разколников е първият посланик на СССР в България, след като през 1934 г. между двете държави са възстановени дипломатическите отношения.
Той е много известен съветски военен и държавен деец, журналист и писател. Пристига през ноември в София с красивата си съпруга Муза Василевна.
Всички вестници в страната подробно описват биографията на амбасадора, която наистина е впечатляваща. Роден е в Санкт Петербург в семейство на свещеник с фамилията Илин. Член на болшевишката партия от 1910 г. с поръчителство на Вячеслав Молотов, бъдещата дясна ръка на Сталин.
Участва активно в Октомврийската революция през 1917 г., после е депутат в Учредителното събрание през 1918 г. Става комисар на Морския генерален щаб и заместник на военния комисар Лев Троцки, отговаря за флота. В Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на РСФСР.
На 26 декември 1918 г. попада в британски плен и е заключен в Брикстънския затвор в Лондон. Освободен е чрез размяна с пленени британски граждани в Русия.
Командва Волжко-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на Царицин през 1919. Близък е с Ленин, Сталин и всички други лидери на болшевишката партия. Награден два пъти с орден “Червено знаме”. През 1921 г.
Разколников
става дипломат
Посланик е на СССР в Афганистан (1922), Естония (1930) и Дания (1933). И през 1934 г. идва в България.
В интервю за в. “Утро” той казва: “Аз идвам в София като приятел на българите и България. Месеци наред уча български език. Познати са ми вашите класически писатели като Иван Вазов. Също и по-младите - Йордан Йовков, Владимир Полянов, от когото скоро четох един много хубав разказ, Ангел Каралийчев... Трябва да призная, че съм доволен от идването си в София. Почувствах се като на родна земя!”.
Съпругата на Разколников - Муза Василевна, е поетеса и също упорито изучава български език. Скоро двамата се запознават с повечето от най-известните български интелектуалци - Елисавета Багряна, Елин Пелин, Дора Габе, Александър Балабанов, Асен Златаров и др. Многообразни са и връзките на семейство Разколникови с политическия елит на страната.
Не всички вестници са добронамерени към тях. В някои пише, че съпружеската двойка е изпратена от КГБ, за да организира и подготви болшевишка революция в страната.
След години Муза Василевна разказва следното: “Всеки ден вестниците подробно описваха как прекарваме времето си. Наред с това се разпространяваше и “устен вестник”. Аз станах негова героиня. Беше трудно да се разправят небивалици за Разколников - целият му живот беше добре известен. Виж, аз бях друго нещо. Скоро научихме, че не само съм жена на Фьодор, но и прикрепен към него агент с цел непрекъснато да го следя. Освен това някой се кълнеше, че разпознал в мене агент на НКВД, който
ръководил атентата
в “Света Неделя”
през 1925 г. Младежката ми възраст въобще не смущаваше сплетниците...”
Наистина авторът не се потрудил да провери възрастта на Муза Василевна. Тя е родена на 7 януари 1913 г., значи по времето на атентата е едва 12-годишна.
“Веднъж - продължава съпругата, - ядосан от някаква прекалено нелепа и глупава клюка, Разколников казал на доносника: “Вие не знаете последната новина: в София твърдят, че жена ми не само не е моя, но дори не е жена, а преоблечен мъж! Умряхме от смях, когато буквално на другия ден поредният посетител, озъртайки се, ни прошепна.: “Знаете ли, господин посланик, из града се носят слухове, че госпожа Разколникова е преоблечен мъж, офицер от КГБ...”
В София разочарованието на съветския посланик от Сталин стига своя връх. Разколников негодува срещу неговата бюрократична машина, която безмилостно избива неудобните му хора. Той е отвратен от поведението му на диктатор, който методично унищожава всички надежди за по добър живот.
До Сталин стигат
доклади и донесения,
че двамата ходят по черкви, обикалят манастири, кръстят се и палят свещи. Стига дори информацията, че в манастирската книга на Люлинския манастир “Свети Крал” Разколников оставя бележка: “Дойдох от Русия, където отдавна са унищожени всички манастири и църкви. С огромна радост посетих светите обители, където, както някога в моята родина, пламти истинната християнска вяра за радост и утеха на народа. Моля Бога за вечен живот на вашата обител.”
От Москва настояват Разколников да се прибере в родината, за да бъде изпратен посланик в друга държава. Той обаче добре знае характера и стила на Сталин и НКВД и на 1 април 1939 г. заминава за Берлин. Само след няколко дни там прочита съобщението в “Правда”, че е уволнен. На 17 юли Върховният съд на СССР го обявява за “изменик на родината”.
Семейството се установява във Франция и от Париж Разколников пише протестното си писмо до Сталин. Ето части от него:
“Сталин, вие ме обявихте “извън закона”. С този акт вие ме изравнихте по права - или по-точно, по безправие - с всички съветски граждани, които под ваше господство живеят извън закона. От своя страна аз ви отвръщам с пълна взаимност: връщам ви входния билет за построеното от вас “царство на социализма” и скъсвам с вашия режим.
Вашият “социализъм”, при тържеството на който за неговите строители се намери място само зад затворническата решетка, е също толкова далече от истинския социализъм, както произволът на вашата лична диктатура няма нищо общо с диктатурата на пролетариата.
(...) Вие измамихте, обезчестихте и разстреляхте многогодишните съратници на Ленин: Каменев, Зиновиев, Бухарин, Риков и другите, невинността на които ви беше добре известна. Пред смъртта им вие ги заставяхте да се покайват за престъпления, които не бяха извършили и да се мажат с кал от краката до главата.
А къде са героите на Октомврийската революция? Къде е Бубнов? Къде е Криленко? Къде е Антонов-Овсеенко? Къде е Дибенко? Вие ги арестувахте, Сталин.
Къде е старата гвардия? Няма я между живите.
Вие я разстреляхте,
Сталин...”
Във Франция семейството заживява в Ница. Там от френски вестници Разколников научава, че в Москва е подписан договор за ненападение между СССР и Германия, известен като пакт “Молотов-Рибентроп”. Той изпада в реактивна психоза и е настанен в местната психиатрична болница.
На 12 септември 1939 г. Разколников умира при и досега неизяснени обстоятелства. Според най-разпространената версия в момент на силна психична криза той скача от 5-ия етаж на болницата и умира на място. Това пише в книгата си “Желязната жена” Нина Берберова, но няма никакви документални доказателства за тази версия.
Муза Василевна-Разколникова говори за друга причина за смъртта на дипломата. Според нея съпругът й умира от остра пневмония, която пипнал по време на двуседмичния си престой в болницата
В книгата си “Записки от секретните архиви” проф. Ангел Веков пише, че Муза придружава своя съпруг и в Париж (?), където те живеят като емигранти. Той е настанен в болница, за да лекува разбитите си нерви. Тя бди над него, тъй като е забелязала, че
агентите на НКВД
се готвят да го убият
Само един път се отделя от него за по-дъло време и връщайки се, научава за трагичната развръзка - Разколников се е хвърил от 9-ия (?) етаж на болницата и е починал на място. Но тя не вярва, че това е самоубийство и смята, че е дело на НКВД.
Тази конспиративна теория за намесата на НКВД защитава и известният руски историк публицист Рой Медведев. Други историци обаче я отхвърлят, защото в архива на НКВД нямало никакви документални свидетелства за нея.
Има и два любопитни факта по темата, свързани с пророчицата Ванга. През 1988 г. Муза Василевна идва в България като консултант на някакъв документален филм. Във в. “168 часа” пише, че на въпроса й Сталин ли е убил нейния мъж, Ванга кратко и ясно казва “Да”. Проф. Ангел Веков обаче пише, че на горния въпрос Ванга й казва, че нейният съпруг сам е решил да сложи край на живота си.
Фьодор Разколников е реабилитиран в СССР през 1963 г.
Муза Василевна умира 93-годишна на 17 януари 2006 г.