Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

https://www.24chasa.bg/novini/article/7699127 www.24chasa.bg
Йошино Акира държи модел на литиево-йонна батерия Снимки: Ройтерс

Американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Тези леки, зареждащи се и мощни батерии сега се използват навсякъде - от мобилните телефони и лаптопите до електрическите автомобили. Те могат също да съхраняват значително количество слънчева и вятърна енергия и правят възможно избягването на изкопаемите горива, предаде БТА.

Литиево-йонните батерии са навсякъде в цял свят - за захранване на портативната електроника, която използваме в комуникациите, в работата, за да учим, слушаме музика или да търсим информация. Те също дадоха възможност да бъдат създадени електрическите автомобили и да бъде съхранявана енергия от обновяеми източници.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Основите за създаването на литиево-йонните батерии полага Стенли Уитингам по време на петролната криза през 70-те години на миналия век. Той работи по разработването на методи, които могат да доведат до технологии за получаване на енергия без горива. Уитингам започва да изследва свръхпроводниците и открива изключително богат на енергия материал. Използва го за създаването на иновативен катод в литиевата батерия. Той е направен от титаниев дисулфид, който на молекулярно ниво има пространства, в които могат да влязат литиеви йони (да бъдат интеркалирани).

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Анодът на батерията е частично от метален литий, който е с голяма способност да освобождава електрони. Така се получава батерия, която има огромен потенциал при малко повече от два волта. Металният литий обаче е реактивен и тази батерия експлодира лесно. Затова не е надеждна.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Джон Гудинаф прогнозира, че катодът ще е с по-голям потенциал, ако е от метален окис, вместо от метален сулфид. След систематични изследвания, той демонстрира през 1980 г., че кобалтовият окис с интеркалирани (вмъкнати) литиеви йони може да произведе цели четири волта. Това е важен пробив и позволява да бъдат създадени много по-мощни батерии.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

С катода на Гудинаф като основа, Акира Йошино създава първата рентабилна литиево-йонна батерия през 1985 г. Вместо да използва реактивен литий в анода, той използва нефтен кокс - въглероден материал, който като кобалтовия окис в катода може да интеркалира литиеви йони.

Трима спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии (Снимки)

Резултатът е лека и трайна батерия, която може да бъде зареждана стотици пъти, преди качествата й да започнат да се влошават.

Предимството на литиево-йонните батерии е, че не залагат на химически реакции, които разграждат електродите, а на литиеви йони, които се движат между анода и катода.

Литиево-йонните батерии променят коренно живота ни, откакто излизат на пазара през 1991 г. Те полагат основите на безжично общество, което може да не използва изкопаеми горива, и са от най-голяма полза за човечеството.

Американският професор Джон Гудинаф е роден на 25 юли 1922 година в германския град Йена. На 97 години той стана най-възрастният Нобелов лауреат, удостояван някога с високото отличие. Своята кариера на учен той започва в Масачузетския технологичен институт в лабораторията "Линкълн".

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век оглавява Лабораторията по неорганична химия към Оксфордския университет, където разработва материала за катода на литиево-йонната акумулаторна батерия. От 1986 година насам той е професор в Тексаския университет в град Остин.

Професор Станли Уитингам е англо-американски химик в университета Бингамтън, филиал на Университета в Ню Йорк. Той е роден през 1941 година във Великобритания. Защитава докторантура в Оксфордския университет през 1968 година, след което продължава кариерата си в Стамфордския университет в Калифорния. От 1972 до 1984 година работи в изследователския отдел на компанията "Ексон", а по-късно става професор в университета Бингамтън. Ученият се оказва ключова фигура в разработването на литиево-йонните батерии, след като открива концепцията за интеркалираните /вмъкнатите/ електроди.

Японският химик Йошино Акира е роден в град Суита на 30 януари 1948 година. Той защитава докторантура в университета в Осака. През 1972 година започва работа в лабораторията на корпорацията "Асахи Касей". Понастоящем е професор в университета Мейджи.

Проф. Акира осъществява истинска енергийна революция с разработката на литиево-йонната батерия. Той започва да развива тази идея през 1981 година, а само след две години конструира действащ прототип въз основа на кобалта и лития. Това може да се каже, че е рожденият ден на съвременния литиево-йонен акумулатор. /

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит и Грегъри П. Уинтър за "овладяване на мощта на еволюцията" - използване на генетични промени и Дарвиновия принци на естествения подбор за разработване на нови протеини, използвани в много сфери на ежедневието.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.

Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро). Сумата ще бъде поделена поравно между тримата лауреати на Нобеловата награда за химия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Символът на културното министерство през 2013 г. - ексминистър Владо Пенев и секссимволът на родния театър Захари Бахаров са неразделни. Двамата въпреки разликата в годините са близки приятели и отново бяха засечени рамо до рамо до Народния театър от топпапараците на "България Днес". Веселата компания дори се запъти на обяд след репетиции

"Това са пълни глупости. Убедени сме, че смъртта му е инсценирана, за да се измъкне с парите ни", нервно коментираха на 25 юни 2007 г. пред медиите известни родни бизнесмени. Повод за изявленията им е новината за смъртта на подвизаващия се с две самоличности като Емил Коен и Емил Бояджиев скандален бизнесмен и шеф на баскетболния ЦСКА

Големият кораб с много товар. Така коментираха столичани, извръщайки се вчера след естрадната легенда Силвия Кацарова на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха изпълнителката на "Големият кораб", натоварена като танкер с покупки в няколко торби през рамо. Легендата дори успяваше и да урежда делови ангажименти по телефона