В демонстрационни центрове в Бургас и Варна ще показват как може да се отглеждат аквакултурите в изкуствени плантации
До месец ще стане ясно ще се появи ли калканът на трапезата на средностатистическия българин. В началото на ноември в Атина ще заседава Генералната комисия за Средиземно и Черно море, която определя квотите за улов на деликатесната риба, а България ще се бори за увеличаването им в наши води. Освен това излиза и с предложение за отглеждане на рибата в изкуствени развъдници, което ще свали цената .
Сега калканът не се среща под 30 лв. за килограм. Като се има предвид, че средно големината на един екземпляр е около 4 кг, излиза, че за един калкан българинът трябва да похарчи 120 лв. - колкото едно прасе. Много рядко килограмът пада под 30 лв., а по-едрите екземпляри стигат и до 35 лв.
Заради голямото търсене и
за да не се
застраши
популацията
му, се налагат
квоти за улова
За България и Румъния преди дни Съветът на ЕС определи за 2020 г. таван от 114 тона - по 57 тона калкан за всяка страна.
Това обаче е само предложение и окончателното решение ще се вземе в Атина, където от 4 до 8 ноември ще заседава Генералната комисия за Средиземно и Черно море. Тя е органът, който определя крайните стойности къде до колко може да се лови.
“От наша страна ще се опитаме да завишим квотата, но е рано да избързваме отсега с цифри”, коментира пред “24 часа” Галин Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), която от няколко години вече е с централа в Бургас.
Тази година той е определен за председателстващ сектора “Черно море” и в негово лице България ще има необходимите лостове, за да извоюва завишение на квотата, което е мечта за всички рибари.
Което обаче още не означава, че калканът ще поевтинее покрай по-големия улов, категорични са експерти.
Това може да стане, ако се реализира революционната идея на ИАРА за откриване на демонстративен център за изкуствено отглеждане на калкан в Бургас.
Плановете са догодина да има два - в Бургас за калкан, а във Варна - за стриди и за бяла и черна мида, разкри Николов.
Демонстрационните центрове ще показват нагледно как може да се отглежда калкан в развъдници, както се прави с мидите в изкуствените плантации по морето и ще дават ноу-хау на всички желаещи да правят частни стопанства.
За бургаския
демоцентър ще
се ползва опитът
на Турция,
която е изградила подобна ферма в черноморското пристанище Трабзон.
“Ако получим разрешение в Атина, до края на 2020 г. демонстрационните центрове може да са готови. При това положение смятам, че калканът ще стане достъпен за всички. Освен това чрез демоцентровете ще захранваме с материал и Черно море за увеличаване на популацията на деликатесната риба”, заяви директорът на ИАРА.
Това обаче не означава, че спазването на квотите ще остане на заден план. ИАРА ще продължи да следи изкъсо за нерегламентирания улов на калкан и спазването на забраната му от 15 април до 15 юни, когато е размножителният период на плоската риба.
Освен пристанищата по това време на годината инспектори на агенцията по рибарство и аквакултури обикалят морските кръчми и буквално с линийка мерят деликатеса, ако се предлагат маломерни екземпляри. За такъв се смята калканът под 3,5 кг.
За да се ограничи контрабандният му улов, от ИАРА възнамеряват да приложат и опита на Малта за борба със сивия сектор в риболова. На островната средиземноморска държава още след разтоварването на пристанището рибата се тегли, маркира с етикет, а данните по електронен път веднага постъпват в контролните органи.
“Можем да го приложим и на българските пристанища за всички риби, което е улеснение за риболовните кораби, вместо да попълват дневници”, казва Галин Николов.
Големият
проблем обаче
са мрежите
на бракониерите
Инспекторите не могат да огреят навсякъде с патрули да ги засекат както в морето, така и по цялото трасе до магазина или кръчмата. Затова през лятото се роди идеята калканът да се маркира с номер на хрилете или с халка на долната част на устата.
Предложението бе на председателя на УС на Консултативния съвет за Черно море Йордан Господинов. Така всеки появил се калкан на пазара ще трябва да е маркиран, а всеки без щампа ще се смята за бракониерски, което ще осветли улова на деликатесната риба.
Засега обаче предложението на Йордан Господинов си остава само пожелание и не е регламентирано с наредба или друг подзаконов акт.
“Подкрепям го, но в случая трябва да има съгласуване и с агенцията за безопасност на храните”, коментира шефът на ИАРА в Бургас.
Според Галин Николов научните изследвания през последните години показали, че запаси от калкан има достатъчно и даже са се увеличили, което обаче не означава, че трябва да се успокояваме, а да се увеличи ефективността на мерките за регулация.
Рибарите обаче са на друго мнение - смятат, че рибата постепенно изчезва.
“Нито калкан ще има скоро време, нито паламуд”, казва загадъчно известният несебърски рибар капитан Мурад. Една от версиите му е, че планктонът, с който се хранят рибите, намалява, а това застрашава всички видове по веригата от най-малките до най-големите.
Освен това в Черно море калкан ловят всички държави - Русия, Украйна, Грузия, Турция, България и Румъния. От 2008 г.
ЕС определя
квота за улова
само за* своите
страни членки,
но държавите извън общността не спазват европейските ограничения, които в случая важат само за нас и румънците.
Наред с по-евтиния калкан покрай изкуствените развъдници на българската трапеза могат да се появят и стридите. В България има малко запаси от тях и нямат стопанско значение. Затова са скъпи и не падат под 13 лв. за 500 г.
У нас се срещат във водите около Кранево по Северното Черноморие, където е изградена и първата българска ферма за стриди. Те са от рода Crassostrea gigas, която представлява издължена мида и се среща по скали, камъни и песъчливо-каменисти почви на дълбочина до 50 метра.
Бъдещето на калкана е обнадеждаващо - да следваме примера на Турция
Популацията на калкан е намаляла, но бъдещето е обнадеждаващо. Запознат съм с идеята на ИАРА за изграждане на ферми за калкан, което вече в Турция е държавна политика, и я приветствам.
Това заяви председателят на сдружение “Морски сговор” Димитър Янчев, който се води и неформален кмет на рибарското селище Ченгене скеле на 15 км южно от Бургас.
Според него причините за намалелите запаси от калкан са комплексни. Една е бурното навлизане на рапана в наши води, който унищожава черната мида. Тя се храни с фитопланктон, който без нея загива и пада на дъното. Получава се погромна биомаса, която се разгражда анаеробно и увеличава сероводорода. Той пък разрежда кислорода във водата и това се отразява на калкана, който е дънна риба.
В наши води рапанът няма враг за разлика от Японско море, където морската звезда го изяжда.
“Слава богу, че през последните години уловът на рапани се превърна в бизнес у нас”, коментира Димитър Янчев.
Траленето на морското също е една от причините за намалялата популация на деликатесния калкан. Според морския вълк уловът му трябва да се ограничи.
“Трябва да стане дребномащабен, а не промишлен. Такава е тенденцията и на тропическите острови - там има риба, защото са ограничили улова в големи количества. За туриста остава атракцията да си улови риба с въдица”, разсъждава председателят на “Морски сговор”.
Янчев обаче е категоричен, че само с усилията на две държави - членки на ЕС, каквито са България и Румъния, нещата няма да се оправят.
“Трябва всички да подходят с разбиране към проблема. Защото нашата морска ивица е с дължина от 300 км, а на цялото Черно море е 3300 км - как ще задължим Русия и Грузия например да опазват биоразнообразието”, казва Янчев.
Предложението му е държавата да организира специална научна експедиция, която в продължение на 2-3 години да проучи морето и след обстоен анализ да се вземат мерки за прочистването му, което ще доведе и до увеличаване на популацията на риба.
Според Янчев на изчезване били и акулата и моруната.
Черноморската скумрия вече е само спомен и според местни за последно в наши води е била ловена през 1969 г. Оттогава не се е появявала, а появата епизодично на отделни пазари е спорна.