Изобилие в регионалната преса през 2020 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/7706718 www.24chasa.bg
Все повече регионални вестници се предлагат по сергиите. СНИМКА: Архив

Отново е модерно да се четат вестници

Ако вестника го няма и онлайн, значи не съществува. Тази перифраза на знаменитото изречение, че ако те няма в медиите, не съществуваш, от години е максима и за печатните издания в България, не само по света.

И това е така не само защото качествените вестници се превърнаха в своеобразни информационни онлайн агенции, но и заради допълнителните формати и жанрове, които хартията няма как да предложи - видеосъдържание, разнообразие на рекламните форми, информация и снимки на мига - нещо, което сравнително доскоро беше немислимо за вестникарската индустрия. Все пак вестникът се печата и излиза чак утре.

И въпреки технологичните нововъведения и мрачните прогнози как вестникът умира и ще живее само електронният му двойник, пресата в България през 2020 г. предлага неочаквано изобилие. Този път - за разлика от началото на демокрацията, когато националните вестници никнеха като гъби, сега разцвет преживяват регионалните издания. Това се вижда от предложенията на абонаментния каталог за 2020 г. на “Доби прес” - най-голямата компания у нас за абонамент и доставка на периодични издания.

В него са включени

83 вестника,

които се

издават извън

София и са

профилирани

по региони

И те в никакъв случай не са само в големите градове. Напротив, има във всички областни, както и в градове като Казанлък, Троян, Свищов, Самоков, Балчик, Перник, Гоце Делчев. На повечето места дори не са по един.

Велико Търново например е първенец по издаването на местна преса за 2018 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ). Тогава в областта са издадени 8 регионални вестника с годишен тираж 1 996 000. В сравнение с 2017 г. броят на издадените регионални вестници се увеличава с два, а годишният тираж бележи слаб ръст от 4%.

Относителният дял за областта от общия годишен тираж на издадените регионални вестници за страната е 12,2%. По размер на годишния тираж на издадените регионални вестници област Велико Търново се нарежда на 1-о място в страната.

Местната преса във Варна също се увеличава през 2018 г. В сравнение с 2017 г. вестниците в морската столица нарастват с един, а тиражът им - с 210 000, или 37,7%. През миналата година там се печатат 7 регионални вестника с годишен тираж 766 000. Относителният дял на издаваните вестници в областта спрямо регионалните вестници общо за страната е 5,5%, а годишният тираж - 4,7% от тиража на всички регионални вестници.

Тенденцията за ръст на местните вестници очевидно се запазва и през 2020 г., показва абонаментната кампания. Трендът е за вестниците тип всекидневник - с всякаква информация по различни теми, а не профилирани. В. “Железничар” или в. “Квантов преход”, както и останалите десетки тематични издания не влизат в бройката.

Защо нараства

интересът към

регионалната

преса?

1. Показва ръст на местната икономика, която вече не е единствено търговия и заведения, които търсят сервитьорки. Има реален бизнес, който осигурява не само заплати в съответния регион, но и реклама за местните издания. Медиите в световен, а и в български мащаб засега не са открили по-почтен начин от рекламата в тях, за да се издържат. Същевременно регионалният бизнес има нужда от регионалния вестник, за да бъде представян и популяризиран.

2. Оживената икономическа среда разбираемо подхранва обществения и културния живот. Така образованието, културата, спортът на местно ниво също започват да виждат своето отражение в местния вестник.

3. Вестникът на практика организира социалния живот в една общност, която чрез него задоволява своята нужда да научава новините за себе си, да подрежда по значимост събитията, които се случват в нея, и да ги анализира.

Има и още една причина, която изобщо не е маловажна - отново е модерно да се четат вестници, показва емпирично изследване на “24 часа” сред младите хора у нас.

Оставяме настрана какво и колко може да се научи от вестника, как писаното слово остава завинаги и че може да се връщаш към него многократно, за да размишляваш или да задаваш въпроси. Но самите младежи вече възприемат четенето на вестник като белег за интелигентност и също се наслаждават на традиционното усещане да разлистваш сутрин вестникарските страници.

Дори наскоро момиче пусна честитка в “24 часа” за рождения ден на своя любим, който е военен. Той нямало да може да я види на деня, тъй като бил на мисия в Афганистан, но пък тя щяла да му прати снимка от страницата и да запази вестника, за да го зарадва.

Проф. Веселина Вълканова*:

Тиражите ще бележат

известен ръст

За малка по територия страна като България броят както на всекидневните, така и на седмичните издания е голям. Навсякъде по света регионалната и локалната преса имат значително присъствие, близостта до проблемите на хората и фокусът към значими регионални и местни тематики водят до значителен интерес към този тип преса. Разбира се, регионални и местни притурки, тематични страници и секции на надрегионалната преса, както и у нас, са публикационни стратегии, с които да се увеличава аудиторията и да се печелят читатели.

Един поглед към пазара на продължаващите издания и към статистиката сочи голям брой заглавия на вестници с ниски еднократни тиражи - през последната година вестникарските издания са повече от 200, а годишният тираж е под 2 млн. екземпляра. Все пак, тъй като всяка година следя динамиката на издадените вестници, трябва да отбележа, че е налице непрекъснат спад - например през 2013 г. броят им е бил 307, следователно

повече от

60 заглавия

(в сравнение

с 2018 г.)

са отишли

в историята

Спадът всяка година е видим и макар да е слаб, с по няколко заглавия или с няколко десетки, той е неизменен и вече е тенденция. Същото се забелязва и при броя излизания, и при годишните тиражи. Съответно са намалели еднократните тиражи, както и броят на вестниците на човек от населението - това количество за миналата година е 30, а преди 5 години е било 44. Може би изключение от общата тенденция прави 2017 година, която е по-“слаба” в сравнение с 2018 г. по отношение на годишния и еднократния тираж, както и по отношение на броя на изданията на лице от населението.

А ако се върнем още по-назад в историята, ще забележим почти двоен спад днес в броя на вестниците и в годишните тиражи - напр. съпоставимо със средата на миналото десетилетие.

Географското разпределение на пресата в страната е общо взето равномерно, като, разбира се, голяма концентрация - в пъти, в сравнение например със северните или южни области,

се пада на

Югозападния

район

Само столичните заглавия са 109, което представлява значителен дял от цялата национална преса. Не е учудващо, че близо половината от издаваните вестници излизат в София.

Мисля, че тенденцията заглавията да намаляват ще се установи трайно, подобно на процесите, които протичат в книгоиздаването, като тиражите ще бележат известен ръст. При книгите средните тиражи бележат близо двоен ръст в сравнение с предходната година, заглавията обаче са намалели, макар и незначително.

* Проф. Вълканова е декан на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет “Св. Климент Охридски”.