"168 часа"- Стойко Стойков: Да подпиша, че се отказвам от майка си и баща си, за да следвам

https://www.24chasa.bg/novini/article/7716689 www.24chasa.bg
Символично погребение на цар Борис III на 5.09.1943 г. - снимката, отпечатана навремето във в. “Зора”, е основно доказателство на Народния съд срещу свещ. Стойков.

Свещеникът на потопената в яз. “Жребчево” черква спасявал комунисти, но го съдил Народен съд

Какво ли не се говореше и пишеше за свещениците и особено за техните деца. Те са най-разглезените, най-мързеливите, най-тъпите, най-разгащените, най-извратените, най-некултурните. Най, най, най – всичко най-долно, най-низко, най-отвратително.

Сигурно има и такива. Аз съм попско чедо. За нас горното не важеше. Ние трябваше да бъдем най-учтивите, най-вежливите, най-услужливите, най-работливите, най-ученолюбивите, най-внимателните. Мисля, че бяхме такива. Хората ни почитаха, уважаваха, обичаха. Сочеха ни за пример.

Това е така, защото баща ни като свещеник беше начело на всички общоселски начинания. Без неговия съвет и благослов не се започваха ни лична работа, ни обществени мероприятия. В село се образува една мощна група от учителите и по-просветени и напредничави млади хора, които си поставиха за задача

да преобразят селото.

Още със започване на свещенослужението си е избран за председател на читалището и е такъв цели 11 години. Предлагат го и за член в ръководството на кредитната кооперация. Съгласява се с условие, че ще бъде отворен потребителен магазин. Отваря се такъв и той е безплатен касиер-счетоводител на кооперацията цели три години, докато тя укрепне . Образува воден синдикат и е инициатор за каптиране на водата на Симанова кладенец и за купуване на радиоапарат. Закупен е читалищен радиоапарат “Тулан”. Бе инсталиран на балкона на кооперацията и гърмеше по цялото село. След започване на войната радиоапаратът бе преместен в голямата черковна стая, която бе превърната и в читалня на библиотеката. Там младежите по цяла нощ

слушаха

“черните” станции.

Мнозина от тях станаха активни борци, защото са слушали тия станции, а и дума не обелват кой им дава ключа, кой им дава общинския печат да отпечатват и запечатват радиоапарата. До 9 септември 1944 г. единственият, който държи ключа и отговаря, е баща ми свещеник Драган Стойков. Не може без знанието и съгласието и на кметския наместник.

Три пъти е съставян акт на баща ми по закона ЗЗД (Закон за защита на държавата) и два по ЗЗН (Закон за защита на нацията). Ето защо му е съставен първият акт. На 7.Х. 1941 г. в местността “Домуз дере” са открити парашутистите от групата на Атанас Дамянов. Кметският наместник обикаля с хубавата си кобила из селото и къра да събира хората за

обкръжаване на парашутистите.

Нарежда да се бие и църковната камбана на тревога. Баща ми е на Тунджа до Острец. Веднага впряга каруцата и препуска към село. Като разбира каква е работата, на стъпалата на общината, пред повече от 50 човека, той пита: “Кольо, кой ти разреши да биеш камбаната?”“Ти да мълчиш! Ти не може да ми държиш сметка!” “Кой ти разреши да ми биеш камбаната? Тя не е твоя работа. Камбаната се бие само когато има заплаха за селото!”

Кметският наместник Кольо Атанасов нарежда на баща ми да замине със събраните над 100 запалци и вземе участие в обкръжаването на парашутистите. Той отказва, не отива.

Привечер боят стихва.

Убитите: двама нелегални и

трима полицаи

са изнесени на една поляна. От вещите на убитите Кольо Атанасов взема 11 300 лева, 300 рубли, една черна мушама. Останалите вещи си разпределят околийският началник и офицерите. След 9 септември Кольо Атанасов стана активен борец, а баща ми тикнат в затвора!

Особено бурна за село е 1942 г. Приятелите на Ив. Попов от с. Ветрен Христо Дуреолу и Жельо Яламов го издават, а той – запалските си другари. Те се издават и топят един друг. Образувано е дело № 977 от 1942 г. На 4 човека от село се искат смъртни присъди. Баща ми не може да допусне в енорията му да накажат хора със смърт. Макар и болен на легло, той свиква при себе си учителите, кметския наместник и други по-първи хора от селото. Бях оставил вратата леко открехната и чувам какво им говори. “Не знам какво са правили тия момчета, но ние не може да допуснем смъртен случай в селото си.

Моят Бог ми казва, че той е дал живота

и само той може да го отнеме. Предлагам както сме тука събрани всички, отиваме вкупом доброволни свидетели и ги спасяваме.” Само той се явява като доброволен свидетел. Никой друг. Така ги защитава, че полковник Златев става и му крясва: “Младо попче, ти ги изкара светци, ама ако дойдат на власт, няма да ти сложат златна корона на главата, а най-напред твойта брада ще оскубят!”

Което всъщност и стана.

Цялата история четете тук във в. "168 часа"

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Таксиииии! Така с айранче в ръка писателят Калин Терзийски се опита рано вчера сутринта да си хване превоз в столицата, видяха го топпапараците на "България Днес". Натоварен с покупки, Терзийски успя единствено да протегне айрана към един от шофьорите, за да привлече вниманието му. Заради липсата на свободна ръка творецът не си сложи маска

Само 10 години изкара зад решетките касапинът Красимир Самарджийски, който наръга 42 пъти жена си Анна с джобно ножче! Ревнивият убиец получи 20 г. затвор, но с добро поведение успява да си спести половината наказание. Това става ясно от определение на съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд, научи "България Днес"

Илиян Михов-Баровеца стана учител на годината! Музикантът и певец, който преподава в столичното 144-о СУ "Народни будители", беше избран за учител на годината след гласуването на 130 негови колеги. Преди дни изпълнителят получава грамота, която да потвърди заслуженото му отличие. "Признанието е много сладко