Вежди Рашидов: София се нуждае от кмет като Йорданка Фандъкова - работоспособна, спокойна, балансирана

https://www.24chasa.bg/novini/article/7723342 www.24chasa.bg
Председателят на парламентарната Комисия за културата и медиите говори за приноса на Столичната община за естетиката на околната среда и опазване на паметниците на културата. СНИМКА: Десислава Кулелиева

Това е нашият град - един жив организъм, в който трябва да живеем, казва председателят на председател на парламентарната Комисия по културата и медиите

-  Роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград

-  Завършва художествената академия, специалност “Скулптура"

-  Показва творбите си в повече от 45 самостоятелни изложби по цял свят, пластиките и акварелите му са обект на колекционерски интерес

-  Награждаван многократно за работите си

l- Член на Московската и Парижката академия на изкуствата

- Избран за депутат в 41-ото народно събрание като водач на листата на ГЕРБ в Кърджали

- Два пъти министър на културата в кабинет на Бойко Борисов

- В момента е председател на парламентарната Комисията по културата и медиите

- Женен е за д-р Снежа Бахарова

- Има един син - Вадим, който живее в Австрия

- Г-н Рашидов, научихме за вашата инициатива за голяма среща на тема европейските стандарти за културното наследство.

- Инициативата възникна при моите срещи с председатели на комисии по културата и медиите на парламентите на Франция, Германия и Италия. Така възникна идеята България да бъде инициатор на общоевропейска среща за провеждане на форум за европейските стандарти за опазване на културното наследство. Това се отнася до наболелите теми, които от години стоят като актуални и чакащи да бъдат решени - а именно

борбата с нелегалния

трафик на културни

ценности, с

фалшификатите на

произведения на изкуството

и с фалшивите новини

Това се отнася до Европа по една проста причина - Европа е най-старият континент в света, с най-завършените и наслоени стари цивилизации, които ние много сериозно трябва да съхраняваме и опазваме. Европа е континентът, който движи всички течения от праисторическите рисунки на Алтамировската пещера през Вилендорфската Венера, през разцвета на Ренесанса до всички съвременни течения, като е лидер и двигател на културните ценности в света.

- Ларгото такъв пример ли е? Или пък черквата “Св. София”, където водят сега всички високопоставени гости?

- Ларгото е уникално само по себе си. Това е знаково място, от което можем да говорим определено за културен туризъм. Създаването на Ларгото - всички бяхте свидетели, премина през много препятствия и перипетии.

Минахме през драмите на

какви ли не претенции на

платени протестъри

до хора, които се опитваха да комерсиализират този уникален обект. И въпреки всичко Ларгото стана един от най-знаковите обекти на София. Доказателство за това са и думите на Урсула фон дер Лайен - прочетох, че след като е разгледала Ларгото, е възкликнала, че Европа не познава България!

Същите думи на възхищение сме получавали за тракийската ни изложба в Лувъра. Доказателство, че ние притежаваме нещо уникално, е дори присъствието на папата, който бе заведен не къде да е, а именно на Ларгото. За “Света София” - малко хора знаят, че под храма се намира един уникален некропол, който няма аналог в света. Подобни некрополи, но не с такава площ, има само под “Нотър Дам” в Париж и във Ватикана. Сега имаме подземен музей, който бе изграден с европейски средства. Радвам се, че и Ларгото, и “Света София” се стопанисват от Столичната община. А Йорданка Фандъкова е доказала, че е добър стопанин на града.

- А спечелената битка за къщата на Яворов? Тази битка я започнахте още вие като министър на културата.

- Много дълги разговори имахме с последния собственик на къщата. Този дом е ценен с атмосферата, която носи, със своя дух.

В годините работих

прекрасно със Столичната

община

Онова, което аз успях да направя по-рано, е частичният ремонт и на къщата на Яворов, и на къщата на Вазов. Мога да поздравя сега Йорданка Фандъкова, която намери начин къщата на Яворов да стане собственост на общината, за да бъде достойно място като литературен музей и да гради духовната памет на нацията.

- Тази борба продължи над 20 г. Но има много къщи - паметници на културата, които се рушат. Къде е тук активната роля на общината и на Министерството на културата? От директора на Националния литературен музей разбрахме, че заедно са си помогнали да се спаси къщата музей на Смирненски... Че дори има отделени пари за подпомагане на хората, собственици на такива сгради. Доста скромна сума, но все пак..

- През двата ми мандата като министър ние имахме многобройни срещи, комисии, работни групи със Столичната община.

Поставяли сме много

проекти, които в един

дългосрочен план да

бъдат осъществявани

Голяма част от тези проекти бяха реализирани благодарение и на добрата работа на общината в лицето на кмета на София. Затова съм сигурен, че тази съвместна дейност ще продължи. Очаквам да се урбанизира и естетизира градската среда, за да ползваме опита на развитите страни. Бих дал пример с Италия, където на всеки сто или хиляда метра се изграждат площадчета, естетизирани с шадравани и скулптури от големи автори като Бернини до съвременни майстори. По този начин столицата изгражда своеобразни центрове във всеки свой квартал. Много пъти съм повтарял, че ако в града ни пред всяка новопостроена сграда има по една скулптура, то след десет години ще имаме много прекрасни сгради с красиви площади пред тях. Затова смятам, че София се нуждае от кмет като Йорданка Фандъкова, тя е изключително работоспособен човек, спокойна, балансирана.

Едно е да си омбудсман, където го докарваш от говорене, друго е да си кмет, където трябва да се работи, да се гради и да се носи отговорност. Освен това виждам, че около госпожа Манолова се нароиха едни пеликани, присвоили си правото незнайно за какво да се наричат интелектуалци. Вместо да поставят идеите си за бъдещето на града ни, те просто оплюха сегашната кметска управа. Това е и безполезно, и обидно. И най-странното е, че

сред тях са наследници на

тежката комунистическа

номенклатура от Живково

време, които днес са се

превъплътили в крайни

демократи. Парадокс

- Отдавна се говори за естетиката на градската среда. Има ли формула и кой да я напише, кой да я приложи?

- Отговорът на този въпрос е, че умението на Йорданка Фандъкова да създава добри екипи, добра комуникация с районните кметове също е много важен. Естетизацията на града почва от обновяването на районите на столицата, от сградния фонд, през улиците и обектите във всички квартали, защото общото понятие за голяма София се създава именно така. Не бива да премълчаваме, че в рамките на десетина години - по време на управлението на ГЕРБ, има достатъчно райони в София, които могат да бъдат похвалени.

Ще посоча само няколко от тях - за кратко време район “Изгрев” стана един от най-атрактивните и хубави квартали при енергичното управление на младия кмет Цветомир Жеков. Обликът на район “Възраждане” при кметуването на Савина Савова е коренно различен сега. Този район е пример как със съдействието на Столичната община сгради - паметници на културата, се реставрират и заживяват нов живот.

Виждам, че успешно се

развива и район “Лозенец”

при кметуването на

Любомир Дреков,

и “Подуяне” с кмет Ева Митова. Това са все резултати от екипното управление на госпожа Фандъкова. Точно такива управленци трябва да продължат да развиват столицата и нейните райони. Аз съм убеден, че Йорданка Фандъкова познава добре проблемите на естетизацията на града и съм готов да ѝ помагам в тази сфера, за да бъдат изградени качествени неща в градската среда. Още повече че към Столичната община има и експертен художествен съвет. Само така можем да спрем “гениалните” сънища на всеки, който е готов да прилага кича. Градската среда е обща среда и тя трябва да бъде контролирана от онези, които са натоварени с тази отговорност в общината.

- Мегаломания или история, естетика или кич - къде сме между тези крайности и къде е мярката?

- Някъде по средата.

- Може би се връщам години назад в друго време и други обстоятелства, но съм чела, че когато е ставало въпрос за паметници, макетите на наши и чужди участници в конкурсите са се обсъждали публично. Трябва ли това да става и днес?

- Не става въпрос само за публично обсъждане, а за експертно обсъждане. Това са две различни неща.

- Повечето култови днес сгради и паметници са строени с дарения. Каква кауза би ни ангажирала и обединила днес? Ще дам пример - за соцпаметника на Шипка - т.нар “чиния”, са привлечени американски пари...

- Дори и при дарения трябва да знаем, че парите не са основното. Основното е качеството, затова не парите трябва да решават, а професионалистите, за да бъдат създадени сериозни неща, които да останат в паметта на идните поколения. Както са останали братята Евлоги и Христо Георгиеви при изграждането на Софийския университет - представяйки този проект, те са поискали той да бъде част от урбанизацията на София и като такъв, като част от публичното пространство да бъде одобрен.

Нека не забравяме,че европейската история помни много подобни случаи - например, когато Жорж Осман, по-известен като Барон Осман, е префект на Париж, неговата идея да изгради най-широките булеварди има много противници. Той не отстъпва пред предприемачите и пред хората с парите, които заради неговите действия губят площи за търговия. Въпреки напора на парите Барон Осман отстоява своята идея и Париж и до днес му е благодарен за това.

Това доказва, че парите

са само средство, за да

бъдат изградени

добрите идеи

- Ваши творби наскоро влязоха в световен каталог на Лондонското биенале, където показахте свои работи. А сега накъде, както би попитал незабравимият Рангел Вълчанов?

- Пътищата са два - или в историята, или в забравата. Друг път няма.

- Не на последно място да попитам - без да шумите, правите много за наши творци в трудни за тях и близките им моменти, най-вече свързани със здравословни проблеми. Какво ви тежи не само в конкретни случаи, а изобщо за оцеляващата интелигенция?

- Това го правя, защото всички тези хора, които наричаме творци, са и мои прекрасни приятели. Това са моите близо седемдесет години живот и всички те са част от моя живот. Правя каквото ми е по силите, защото зная, че в тежък момент около теб са само онези смислени, талантливи, със самочувствие хора. Хората, с които и заради които съм живял. Така че не търся благодарност. Това е част от мен.

А за българската интелигенция ми тежи това, че нейната имунна система е рухнала и все повече губи сили да оцелява. Това ми тежи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Ново бебе за бившата национална състезателка по художествена гимнастика Силвия Митева. Тя роди второто си момиченце на съпруга си Илия Янев. Силвия Митева спази традицията да даде специално име на своята рожба. Красавицата, която се роди с прекрасни мерки – 2,900 кг и 47 сантиметра - се казва Илея в чест на своя татко Илия

Българският футболист Андрей Гълъбинов се отдаде на пълен релакс в минерален басейн. Той посети термален извор в Алпите, а планинските върхове край него са силно заснежени. Нападателят наскоро се раздели с италианската си приятелка Наташа Чинели. Очевидно бившият национал не страда особено от този факт

Завидно тяло за своята 70-годишна възраст показа бившият мениджър на "Арсенал" Арсен Венгер. Той се появи по бански на плажа в катарския град Доха. Докато името му беше спрягано за треньорския пост в "Байерн" (Мюнхен), французинът се е отдал на живот в един от най-скъпите курорти в света. На плажа в Катар Венгер не остана незабелязан