Епископ Вулфила създава буквите и превежда Библията по нашите земи

https://www.24chasa.bg/novini/article/7729487 www.24chasa.bg
Картина на епископ Вулфила, дело на Ненко Балкански-младши

Думата “букар” означава книжовник и на готски, и на средновековен български език буквите и превежда

Азбуката на готите наподобява както гръцките букви, така и тези на кирилица.
Азбуката на готите наподобява както гръцките букви, така и тези на кирилица.

Живелият по нашите земи епископ Вулфила е велик просветител на германските племена и преводач на Библията на готски език. Според историята духовникът е син на гот и пленена кападокийска гъркиня. Християнско възпитание и гръцко образование Вулфила получил в семейството си и в младежките си години се сближил с готския епископ Теофил и през 341 г. станал негов приемник.

Тока и фибули, намерени при разкопки в готския епископски център край с. Хан Крум, Шуменско.
Тока и фибули, намерени при разкопки в готския епископски център край с. Хан Крум, Шуменско.

Около 348 г. Вулфила взел от император Констанций разрешение да премине Дунава и да се засели с паството си в Мизия. По свидетелство на църковния историк Сократ

Карта на  преселението на готите  из Европа в Античността  и Средновековието.
Карта на преселението на готите из Европа в Античността и Средновековието.

Вулфила създал и

Част от накити, намерена в крепост по нашите земи, за която се смята, че е била на готите.
Част от накити, намерена в крепост по нашите земи, за която се смята, че е била на готите.

готските писмена,

за да преведе Свещеното писание на готски език. Съхранени са преписи от готския превод, в т.ч. знаменитият “Сребърен кодекс - Кодекс Аргентеус”, чийто текст е написан със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент.

Линията на готското присъствие може да се проследи и по време на Първото българско царство. През втората половина на IХ век по българските земи продължава да има готи, готски анклави и готски книжовници християни. Школата на Вулфила, създадена от него в средата на IV век, в продължение на петстотин години продължава да е жива в Мизия и за това има един извор - Валахфрид Страбон, който е игумен на манастира Фулда. Той казва, че “когато братя бенедиктини посетиха българското царство (по времето на Борис І) с учудване откриха, че в град Томи (дн. Констанца в Румъния) продължава да има библии и литургии на нашия, на немски език”. А тогава Томи се намира в географския център на българската държава и на Борис ІI, а по-късно и на цар Симеон.

Но още преди това имаме податък и той е в житието на св. Кирил - според текста той посещава Крим - има мисия при хазарите и тогава открива евангелие и псалтир с “роски букви” (или рушки, руски).

За тези “роски букви” има дълъг спор дали са готски, или някакви други, докато преди няколко години руският археолог Андрей Виноградов откри графити с азбуката на Вулфила и на готски език върху камъни от базилики в Крим от IХ и Х век. Така вече може да бъдем сигурни, че

свети Кирил в Крим

открива готската

писменост

и готския превод на Библията на Вулфила. А след това неговите ученици, когато създават кирилицата у нас, имат около себе си като автохтонно християнско население готски общини с духовници с традиция от няколко столетия.

По този начин може лесно да се обясни и защо точно тези писмена, а не глаголицата се налагат масово по българските земи - просто са приличали много на вече употребяваната от столетия в района готска азбука.

А в самата кирилица има няколко букви и най-вече буквата “Б”, която графемно много наподобява на тази на Вулфила. Друг много важен критерий са имената на буквите. Единствено и само в готската азбука и в кирилицата и глаголицата първата буква се казва “ази” - при нас в славянската азбука е “ази”, а при Вулфила е “азе” -

дума, с която се

назовават боговете

на готите

Втората буква при Вулфила носи името “бирканен”, което значи брези, но означава и дървета изобщо. В кирилицата втората буква се казва “буки”, което значи букове, но също означава и дървета. Другата податка в българския език е самата дума “буки” за буква, което е директна заемка от готски. У Черноризец Храбър в неговия трактат “За буквите”, когато става въпрос за младите ученици, които учат азбуката, той говори за “букарчетата” - младите книжовници, а всъщност на готски “букарайс” (букар в ед. ч. на готски) означава книжовниците. Тоест думата букар и в двата езика - и на готски, и на средновековен български означава книжовник - още едно доказателство, че и едните, и другите книжовници са работили съвместно през IХ век.

“Ако на ученици в началното училище се даде следното упражнение - азбуката на Вулфила, гръцката азбука и кирилицата една до друга, да кажат между кои две има най-големи съвпадения, и веднага ще се види, че между готската и кирилицата. - обяснява д-р Милев - Защото има няколко букви, които съвпадат в готската азбука и в кирилицата, а ги няма в гръцката. За да не минаваме в друга крайност обаче, трябва да кажем, че и двете са направени въз основа на гръцката азбука, на гръцкото унциално писмо. Това, че създателите на кирилицата ползват готската азбука на Вулфила, не значи, че не са ползвали и гръцкото унциално писмо. И това е нормално - когато човек прави нещо ново, винаги ползва няколко модела, които компилира. Това е една позната азбука и чисто практически учениците на Кирил и Методий виждат, че

азбуката на Вулфила

е много по-лесна за

усвояване

от учениците, отколкото глаголицата, която трудно се пише и трудно се чете. Затова кирилицата се налага тук заради близостта ѝ до готската азбука и поради немалката част от готско население в новата българска държава на Дунава. Тя е по-лесна за използване в литургията и във всекидневния живот. Докато глаголицата остава векове наред като азбуката за най-грамотните и духовно просветените.

Заложеният в нашата наука модел засяга и най-изявените ни историци между двете световни войни - Васил Златарски и Петър Мутафчиев.

През 30-те години на ХХ век Ганчо Ценов, българин, завършил Берлинския университет, започва да се занимава с темата за готите. За да защити тезата си за автохтонния български произход, войнстващият дилетант издава книга, в която казва, че българите са готи, а те пък са траки и т.н. Това явление е познато по-късно като “ганчоценовизъм”. Логично Мутафчиев и Златарски се разграничават и с аргумента, че тезите му са ненаучни, не го допускат до асистентското място, за което той кандидатствал в университета, а той започва да ги съди.

В кръга на Мутафчиев и Златарски са и най-бележитите ни археолози - проф. Богдан Филов и проф. Тодор Герасимов. През 1936 г. започват българо-германски разкопки в плевенското село Садовец и в двете крепости край река Вит са намерени следи от готското присъствие - фибули, катарами... Бедата е, че по-чисто идеологически причини готите с цялостния си принос към европейската цивилизация, за разлика от франките и саксите, били любимото германско племе на нацисткия режим. Затова самият Богдан Филов се е страхувал, че ако продължат да се откриват находки за готското присъствие с това темпо, нацистите могат да решат да ни направят протекторат - по подобие на Словакия, както е споделяла покойната проф. Василка Герасимова.

“Горките готи - казва д-р Росен Милев, който е завършил Хумболтовия университет в Берлин и е д-р на философските науки на Залцбургския университет - защото никой не знае кой ще ги обича и кой няма да ги обича. Разкопките тогава са били част от официалната политика на Третия райх. Те правят такива и в Испания и Италия. Дори и на Кримския полуостров е имало съветско-германска експедиция още преди 1939 г., когато е подписан пактът Рибентроп - Молотов. А през 1941 г., когато започва войната, самите германски археолози са пленени там.”

В тоталитарния период темата е умишлено забравена.

Първия призив за

признаване на готите като

част от българската

народност

отправя големият приятел на България акад. Дмитрий Лихачов в речта си на международния конгрес по българистика в София през май 1981 г.: “Обединената духовна енергия на траки, славяни, готи и българи създава средновековното културно чудо, което аз наричам “държава на духа”. Но тогава никой не иска да чуе неговото послание. След това този пасаж е “изпуснат” в публикуваните материали на конгреса.

За съжаление, не са малко и доказателствата, че за да избегне “неудобните” готи, родната историческа наука е манипулирала изворите. Така например масово в българските книги и учебници се говори за “славянския княз Драгомир”, който бил нещо като “външен министър” на хан Крум и страшният български владетел го изпращал на мисии в Константинопол. Дори в наши дни има и село у нас, кръстено на предполагаемия велможа. Но всеки, който си направи труда да намери оригиналния текст на византийския епископ Теофан Изповедник, ще види, че

видният болярин се казва

Даргамер - име,

характерно за готите

Към всичките неблагополучия трябва да прибавим и сходството на името им с това на тракийското племе гети, откъдето също идват много обърквания за историците.

“Малко след като тръгна нашият Готски изследователски проект през 2002 г., умишлено група дилетанти, свързани с бившата ДС, започнаха да пускат в публичното пространство книги и статии, в които с измислени аргументи готите бяха обявявани за гети, т.е. траки, а не за германи, за да се обърка обществеността в представата си за готите”, разказва Росен Милев.

Друг е въпросът, че в Късната античност по нашите земи не може да не е имало синтез между траки, в частност гети и готи. Ненапразно готският историк Йорданес също смесва крал Бериг от готската митология и Залмоксис от тракийската. Затова има думи от тракийски произход в превода на Библията на Вулфила. Те са изследвани още от Якоб Грим, единия от братята Грим, който още през 1848 г. издава “Готски глосар” - индекс на готските думи въз основа на преводите на писмените паметници на готски, които съществуват. В предговора си той казва, че има около 40 думи в превода на Вулфила, които не са от гръцки, латински, германски, арменски или еврейски произход, и предполага, че те са от езика на траките, където Вулфила е живял. Най-показателната от тях е детелина - “тетелайс” на готски.

В същото време според видни езиковеди много думи в българския и други славянски езици, между които такива основни понятия като княз, крал, гайда, хижа, шлем, броня, кладенец, ведро, стадо, бук, дъска, влах, вехт и др., са заемки от готски. Дори названието “готин”, употребявано и в наши дни, не е някакъв “сленг”, както си мислят много хора, защото точно по този начин в старобългарските хроники са наричали готите или хората от такъв произход. Имената на реките Дунав, Струма (срвн. старовисоконемски Stroum - река), Росица (Росита) и дори вероятно наименованието на старата ни престолнина Търновград също имат готски произход.

Известни хронисти от ХII, ХIII и ХIV век, като Самуил Анийски, Михаил Едески, Анонимния Дуклянски презвитер, както и видният наш книжовник Григорий Цамблак също недвусмислено говорят за готи по българските земи.

Археологическите находки, които свидетелстват за готите по нашите земи, също са много. В книгата си “Готите в България” (която е под печат) най-изтъкнатият ни специалист по археологическа картография проф. Румен Иванов е отбелязал цели 118 обекта на територията на цялата страна, в които са намерени готски артефакти - фибули, катарами, мечове, обеци, излъскана сива керамика и др.

Съвсем неотдавна, при разкопките си в началото на 2002 г., Тодор Балабанов успява със сигурност да датира готското присъствие в ареала на аула на хан Омуртаг до село Хан Крум. Неговите проучвания показват, че това е готски ариански епископски център, като под една от могилите в района е открита голяма църква. Ученият предполага, че тя е на готския епископ Вулфила.

Освен това

има цели 33 готски светци в

българския православен

календар:

свети Сава Стратилат, свети Сава Готски, свети Никита Готски Целебник, свети Йоан Готски, свмчц. Ина, Пина и Рима и др. Прословутите скални манастири в Североизточна България също са създадени от готски монаси още през IV-VI век.

Школата на Вулфила, създадена от него в средата на IV век, в продължение на петстотин години продължава да е жива в Мизия и през втората половина на IХ век и за това има един извор - Валахфрид Страбон, който е игумен на манастира Фулда. Той казва, че “когато братя бенедиктини посетиха българското царство (по времето на Борис ІI) с учудване откриха, че в град Томи (дн. Констанца в Румъния) продължава да има библии и литургии на нашия, на немски език”. А тогава Томи се намира в географския център на българската държава и на Борис І, а по-късно и на Симеон.

Добрата новина е, че все повече наши учени - и историци, и археолози, които не са обременени от идеологическите изкривявания в миналото, се занимават с темата.

Принос на българските учени е и хипотезата, че епископ Вулфила по всяка вероятност не е бил арианин, както се смяташе преди, а е православен християнин. Окуражаващото в тази насока е, че преди 70-те години на ХХ век подобен беше и случаят с траките, за чието значение за формирането на българската народност вече никой не спори.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Археологическият сезон е на път да се провали. Причината е нарастващата пандемия, заради коронавирусът и извънредното положение, което е обявено в страната ни. "По-рано от края на май няма да има разкопки със сигурност. В момента няма никакви съвещания, не могат да се издадат нужните документи. Страхувам се

Посолството на Израел в България разпространи образователен клип, което показва начина за разпространение на Covid-19. Видеото демонстрира начинът, по който коронавирусът Covid-19 би могъл да зарази потенциално голям брой хора както и мерките, които може да вземе всеки, за да предотврати

Михаела Маринова е една от младите звезди на поп сцената. Тя изгря на музикалния небосклон с участието си в третия сезон на "Х фактор". Сред по-известните й песни са "Стъпка напред", "Не ти ли стига" и "Листата падат". Родена е на 7 май 1988 г. в София. Започва да пее в детска вокална група на 4 години