Потвърдено с бюджета за 2020-а г. Ръст на пенсиите с 6,7%, на заплати с 10%, минималната става 610 лева

https://www.24chasa.bg/novini/article/7729639 www.24chasa.bg
Ниски данъци до 2020 г. и 10% ръст на бюджетните заплати предлага с новия бюджет финансовият министър Владислав Горанов.

 Дават повече пари за образование, здраве, общини и отбрана

Данъците остават ниски поне до 2022 г.

От догодина вече няма да се залага дефицит в бюджета

През 2020 г. бюджетните заплати и пенсиите ще растат. Данъците за граждани и фирми остават ниски поне до 2022 г.

Това е записано в актуализираната бюджетна прогноза до 2022 г. и бюджета за догодина.

Двата документа бяха обявени от финансовото министерство за обществено обсъждане.

Финансовият министър Владислав Горанов предвижда от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември тази година, да се увеличават с 6,7%.

От 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите също ще се осъвременяват по т.нар. “швейцарското правило.” До 2022 г. тежестта на всяка година осигурителен стаж се запазва в размер на 1,2.

Освен вече предвиденото увеличение на минималната заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. тя ще се вдигне до 650 лв. Този размер ще се запази през 2022 г.

Бюджетните заплати ще се увеличат с 10%, предвижда прогнозата. Както и досега процентът на нарастването за всеки зает в нея ще зависи от неговата оценка.

Учителските

заплати ще

продължават да

растат по-бързо

от останалите

В новия бюджет ще има 360 млн. лв. за целта. Целта е те да се удвоят в сравнение с техния размер през 2017 г.

В следващите две години - до 2022 г., минималният осигурителен доход ще се вдига плавно - съответно на 610 лв. за 2020 г. и на 650 за 2021 г. и 2022 г.

За земеделските стопани стъпката ще е по-голяма - от догодина от сегашните 400 ще стане 610 лв.

Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните професии от 2019 г. се запазват, корекция ще има само за позициите, които са под минималната заплаа за догодина.

Максималният осигурителен доход за всички се запазва в размер на 3000 лева. за двугодишния период.

Данъците няма

да растат

- остават 10% за доходите на гражданите и за фирмите до 2022 г. Целта, освен предвидимост за хората и за бизнеса, е да се стимулира трудовата заетост и потреблението.

Приоритети в бюджета остават образование, здравеопазване, отбрана, социална политика.

В здравеопазването акцентът ще бъде преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на добро взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Ще бъде изградена Национална здравна информационна система и ще се въведе повече електронното здравеопазване.

Разходите за отбрана ще са достатъчни за поддържане на отбранителните ни способности и ще гонят 2% от БВП до 2024 г.

Предвиденият ресурс за общините е в размер на 4,203 млрд. лева, което е с 456,8 млн. лв. повече. Държавата ще субсидира кметствата с 418,8 млн. лв., изравнителната субсидия е 13 млн. лв.; парите за зимно поддържане и снегопочистване- с 5 млн. лв., а целевата субсидия за капиталови разходи ще бъде увеличена с 20 млн. лева.

До 2022 г.

ще продължи

намаляването на

съотношението

на дълга

спрямо БВП

- от 18,6% към края на 2019 г. до 17% в края на 2022 година.

Нивото на консолидирания дълг на сектор “Държавно управление” се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2% от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева, предвижда стратегията.

Икономиката ще продължи да расте, макар и с малко по-бавни темпове, предвижда актуализираната прогноза. Ръстът през трите поредни години до 2022 г. ще е 3,3%, което е под този за тази година.

Ръстът на инфлацията ще продължи да се забавя и ще бъде съответно 2,1% за 2020 г., 2,2 за 2021 г. и отново 2,1% за 2022 г.

От догодина финансовият министър Владислав Горанов

предвижда

балансиран

бюджет с

нулев дефцит

Това означава, че държавата ще похарчи толкова, колкото са събраните приходи.

Планът е догодина в хазната да влязат 1,1 млрд.лв. повече приходи. През 2021-2022 г. събраното ще е с 1,6 и 1,8 млрд. лв. повече в сравнение с всяка от предходните години.

Разходите ще се увеличават- за догодина от 46 826,5 млн. лв. до 50 142,9 млн. лв. през 2022 г. Темповете на тяхното увеличение обаче ще са по-ниски, в сравнение с тези на приходите - за догодина държавата ще похарчи само с 500 млн.лв. повече. в сравнение с отиващата си 2019 г.

Специални мерки от догодина ще намаляват задлъжнялостта на държавните предприятия. Целта е отчетеният към края на декември 2018 г. общ дълг от 8,93 млрд. лв. или 8,14% от БВП, към края на 2022 г. да намалее до 6,36% от БВП.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Символът на културното министерство през 2013 г. - ексминистър Владо Пенев и секссимволът на родния театър Захари Бахаров са неразделни. Двамата въпреки разликата в годините са близки приятели и отново бяха засечени рамо до рамо до Народния театър от топпапараците на "България Днес". Веселата компания дори се запъти на обяд след репетиции

"Това са пълни глупости. Убедени сме, че смъртта му е инсценирана, за да се измъкне с парите ни", нервно коментираха на 25 юни 2007 г. пред медиите известни родни бизнесмени. Повод за изявленията им е новината за смъртта на подвизаващия се с две самоличности като Емил Коен и Емил Бояджиев скандален бизнесмен и шеф на баскетболния ЦСКА

Големият кораб с много товар. Така коментираха столичани, извръщайки се вчера след естрадната легенда Силвия Кацарова на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха изпълнителката на "Големият кораб", натоварена като танкер с покупки в няколко торби през рамо. Легендата дори успяваше и да урежда делови ангажименти по телефона