Телефонът, моят личен диджей

https://www.24chasa.bg/novini/article/7742117 www.24chasa.bg
Стрийминг платформите обезсмислиха пиратското сваляне на mp3-ки от торентите.

Как стрийминг платформите променят света на музиката

Представете си, че освен личен лекар, личен адвокат, личен счетоводител, си имате и личен диджей. Той да е на разположение 24 часа в денонощието и да ви пуска музика според моментното настроение.

Вместо радио, докато си вървите по улицата със слушалки на ушите, слушате миксове от песни, която вашият персонален DJ е подбрал за вашето моментно настроение. Това не е научна фантастика, а реалност.

Добре дошли в света на стрийминг платформите - Spotify, Apple Music, TIDAL, Deezer, Amazon Music, Google Play. Това са дигитални приложения, които позволяват да избирате и слушате музика сред милиони заглавия и изпълнители.

Чрез плейлистите си те правят почти същото, което и радиото - забавляват ви, докато тичате в парка, шофирате на път за работа или си почивате на дивана вкъщи, но без реклами. Чисто забавление и емоционално зареждане, което се побира в джоба на дънките и е винаги с вас. Можете да слушате както онлайн, така и офлайн, можете да ползвате готови плейлисти, а може и сами да си създавате такива. Просто избирате желаните песни и натискате бутона Play.

Стрийминг платформите обезсмислиха пиратското сваляне на mp3 от торентите. Срещу десетина лева на месец получавате неограничен достъп до целия световен океан от песни, албуми и видеоклипове с най-добро качество, включително много ексклузивно съдържание като концерти, шоу програми, подкасти, събития на живо и др.

Потреблението на

музика расте

главоломно

Следващия път, когато влезете в метрото, се огледайте колко души пътуват със слушалки на ушите. Повечето от тях са абонати на Spotify или TIDAL.

Стриймингът увеличава значително потреблението на музика. Проучване на IFPI (Международна федерация на звукозаписната индустрия) в 12 държави показва, че за миналата година хората са слушали средно по 18 часа музика на седмица. Това се равнява на 2,6 часа музика (или 52 песни) на ден.

Бумът на стрийминг платформите личи от данните за приходите на музикалната индустрия по света. Пак според последния доклад на IFPI приходите от стрийминг услуги на музикалните компании вече представляват 47% от всички приходи на индустрията, като отдавна са изпреварили традиционни източници на печалба като продажби на CD и DVD с музика. Само за последната година приходите от стрийминг отчитат ръст от цели 34%.

Голяма заслуга за бума на стрийминг платформите по света и у нас имат телекомите, които се стремят да предоставят услуги с добавена стойност на своите абонати. За да привлекат повече клиенти, те вкарват в месечните си пакети безплатно ползване на музикални платформи. Най-големият телеком у нас Vivacom например предлага на абонатите си пакети с неограничен достъп до TIDAL. А1 и “Теленор” също предлагат безплатни музикални платформи за абонатите си.

Плейлистите се

конкурират с радиото

Повишеният интерес на хората към музиката в дигиталните платформи се дължи до голяма степен на т.нар. плейлисти - компилации от песни, които платформите за стрийминг подреждат и предлагат на потребителите си. Плейлистите позволяват слушане на сходни по характеристика песни без усилие от страна на потребителя.

За създаването им се грижат най-често “куратори”. Това са музикални редактори, наети от платформи като Spotify и TIDAL, които съчетават песни в общ списък за излъчване (плейлист). Има и плейлисти, създадени от самите музиканти или влиятелни потребители с хиляди последователи. Музикалните компании също си “отглеждат” собствени плейлисти.  

“Плейлистите са важни, защото филтрират огромното количество нова музика. Всеки ден в Spotify се появяват над 4000 нови заглавия! Плейлистите дават възможност на хората да се ориентират в този океан от съдържание, а изпълнителите получават шанс да се откроят.

В развитите пазари плейлистите са и основният инструмент за промотиране на нова музика”, коментира Станислава Армутлиева, управител на “Вирджиния рекърдс”, която представлява гиганта Sony Music в България. Под нейния лейбъл в България творят музиканти като Павел и Венци Венц, Михаела Маринова, Дара, Йоана, Алма, Ева Пармакова, 4Маджик и др.

Музика според

настроението

Повечето плейлисти на Spotify и TIDAL комбинират музиката, която обичате, с песни, които все още не сте чували, но вероятно ще ви харесат, според вашите навици на слушане. Софтуерът им е базиран на изкуствен интелект, който разпознава любимата музика на всеки потребител.

Щом веднъж харесате дадена песен, платформата започва да ви предлага сходни парчета. Компаниите инвестират постоянно в усъвършенстване на алгоритмите си, така че плейлистите в тях да съвпадат максимално с вкуса на потребителите. Така вече няма нужда да търсите любимата си музика. Тя сама ви намира.

Стрийминг платформите се стремят да достигат до аудитории с музика, която не е подчинена на един определен жанр. Създават се плейлисти, които съответстват на човешките настроения - Релаксиране, Парти, Тренировка, Любов, Шофиране.

Два от примерите са Afternoon Acoustic и Peaceful Piano - две от най-популярните плейлисти на Spotify с последователи, надхвърлящи 5 милиона души по света. Те съчетават песни от различни жанрове и краища на света, като единственото условие е да отговарят на съответното настроение.

“Пазачът

на входа”

В ерата на стрийминга плейлистите са музикален формат с все по-нарастващо влияние.

Те са основен инструмент за откриване на нови изпълнители и превръщането им в звезди.

До съвсем неотдавна тази функция изпълняваха само радиостанциите и музикалните телевизии. Успехът на едно ново парче зависеше от броя излъчвания в ефир. След това идваше всичко останало - престижните места в класациите, ревютата в музикални списания, продажбите на CD-та, поканите за концерти и т.н.

Радиостанциите и техните музикални редактори бяха “пазачът на входа”. Те казваха коя песен е добра и коя - не. Днес вече това правят и стрийминг платформите.

Шанс за страни

като България

Парадоксално, но факт - глобализацията на музикалния бизнес помага за успеха и на локалните пазари, какъвто е и българският. Стрийминг платформите имат интерес да разширяват присъствието си в държави като България. Това изисква предлагането на достатъчно качествено локално съдържание - песни на български изпълнители.

Spotify и TIDAL постоянно добавят нова българска музика в своите плейлисти. Това ще е все по-мощен инструмент за успеха на нашите артисти. Веднъж попаднал в такъв плейлист, изпълнителят става видим за целия свят. Интересът към неговото творчество нараства главоломно.

Понякога даден музикант може да стане звезда за една нощ. Буквално. Точно такъв е случаят с Алма - 15-годишната българка, чийто първи хит Perfect се превърна в сензация, след като освен в няколко ключови радиостанции в Полша и Русия беше добавен и към ключови плейлисти в платформата Spotify. Малко след това тя стана първата българска изпълнителка, влязла на ежедневна ротация в MTV.

Втората песен Don’t Know, появила се през лятото на 2019 г., моментално влезе в най-важните плейлисти за нова музика на Spotify, наречени New Music Friday в Полша и Швеция, както и в най-важните селекции на Apple Music в Турция и Русия.

Малко след това световният моден гигант H&M включи парчето в плейлиста, който звучи от тонколоните на всички нейни магазини по света в над 70 държави. И това отвори следващи врати пред талантливата българска певица.

Това е само един от примерите за нарастващата роля на стрийминг платформите - новите законодатели в света на музиката.