Държавата дава пари на млади и образовани да се върнат от чужбина

https://www.24chasa.bg/novini/article/7742211 www.24chasa.bg
Над 16 хил. млади и добре образовани българи са се върнали от чужбина.

Обмислят пакет от мерки за привличането на емигрантите ни

Ще им помагат за наема и таксата за детска градина през първите месеци

Виртуално ще ги консултират за нужните документи у нас 

Правят онлайн борси за привличане на чужденци

Рекламират България с ниски данъци и дълго майчинство

Държавата ще дава пари на млади и добре образовани българи, за да се върнат да работят у нас.

“Това, което обмисляме и се надяваме през декември да договорим с Европейската комисия, са допълнителни финансови стимули, които да им помогнат през първите няколко месеца от завръщането им”, съобщи пред “24 часа” зам. социалният министър Зорница Русинова. Идеята била държавата да поеме наема на жилище, таксата за детска градина или други разходи по установяването им в България, така че да се облекчат младите, които искат да се завърнат и да работят у нас, обясни Русинова.

Някои общини имат инициативи за строителство на общински жилища за млади хора, което ние също бихме стимулирали в следващия програмен период, каза още Русинова.

За да се улеснят максимално завръщащите се българи, ще се направи и онлайн платформа към Агенцията по заетостта. Там освен конкретно работно място ще се получава и

информация

за цените на

недвижимите

имоти, наема,

детските

градини,

училищата и болниците около избраното място за завръщане. Ще се дава иформация и как да запишат детето си в ясла или училище. Идеята е, когато един млад човек реши да се завърне, да му бъде оказана подкрепа, за да се установи тук, обясни още Русинова.

Ако пък завръщащите се българи имат чужденец за съпруг, за него ще има облекчен режим на достъп.

Друга идея е да се направят онлайн трудови борси като част от европейския портал за трудова мибилност - EURES.

“Това е добра възможност българските работодатели да предлагат работни места не само на българи в чужбина, но и на чужди граждани, защото има сектори, в които заплащането е конкурентно на това на ЕС”, каза още Русинова.

16 хил. българи са се върнали да работят у нас, а през 2016 г. те са били малко над 9000, показва справка в НСИ . През миналата година в България са дошли да живеят 29 559 души, докато през 2017 г. са били 25 597. Основната причина е ръстът на заплатите у нас.

За да привлича все повече българи, социалното министерство направи кариерни форуми във Виена, Лондон, Кьолн, Мюнхен и Хага. На тях фирмите предлагат работа в областите информационни и комуникационни технологии, електроника и електротехника, медицина, образование, финанси, застраховане, маркетинг и търговия, производство, мениджмънт и консултантски услуги, електроенергия и др.

За да могат хората да придобият реална представа не само за доходите, но и за покупателната способност в България, правим съпоставка между нашата страна и държавата, в която се провежда конкретният форум, по основни пера на домакинствата като наем на жилище, пазарна цена на имоти, такси за детски градини, разходи за градски транспорт, информационни и комуникационни услуги (интернет, телевизия, телефон), разказа Русинова, която участва в тях.

Средната заплата в IT сектора у нас е 3999 лв., а в Нидерландия е 2700 евро. След приспадане на основни разходи като осигуровки, данък общ доход, наем на едностайно жилище и карта за градския транспорт от техните заплати бруто излиза, че

в България

IT специалистът

ще разполага с

67% от брутната

си заплата, а в

Нидерландия

с 53%,

дала за пример в Хага Русинова. И обясни, че се прави и съпоставка със заетите във финансовия сектор. При приспадане на горепосочените разходи, данните показват оставащ на разположение доход от 52% от средната брутна заплата за финансист и застраховател за България и 47% за Нидерландия.

“Един младеж, който е завършил информационни технологии във Великобритания и получава 3000 паунда в Лондон, в края на месеца ще бъде с около 1500 -1800 паунда. Докато в България, ако стартовата заплата е около 3000 лв., в края на месеца ще е с 2000 лв., даде друг пример Русинова.

За младежите е интересно и поддържането на плоската данъчна ставка от 10%, трудовото законодателство, бързото кариерно израстване и възможностите за стаж.

“Освен това виждаме, че стимулите, които българските работодатели предлагат като допълнителни социални придобивки - допълнително здравно осигуряване карти за спорт и почивки, също са много атрактивни за младите хора. А и все повече компании предлагат в петък да се работи до обяд”, обясни още Русинова.

Привлекателно за младите е и дългото майчинство в България.

На форумите експертите питат младите българи и какви други стимули биха оказали влияние при взимането на решение дали да се върнат в България. Именно оттам излезли идеите за покриване на разходите за наем на жилище, ако работата им не е в родното им населено място. Има и въпрос с очакванията им за ниво на заплатата в България в зависимост от образователната степен и професионалния им опит.

Между 16 и 26% от анкетираните младежи са заявили, че ще се завърнат в България, ако намерят конкурентна позиция на възможностите в чужбина. Останалите са посочили, че все още не са решили.

68,2% от анкетираните младежи на кариерния форум в Лондон са заявили, че възнамеряват да работят в България за в бъдеще. Едва 7,7% са отговорили с “не”.

“Определено има много по-голям интерес при младежите, които учат във Великобритания, да се завърнат у нас. Най-вече заради неуредиците около Брекзит”, обясни Русенова.

Малко над половината от анкетираните младежи на кариерния форум в Кьолн са заявили, че възнамеряват да работят в България за в бъдеще. 8% са отговорили с “не”. Подобна е картината и в Мюнхен, където 52% са отговорили, че ще се завърнат. Едва 3% са отговорили с “не”.

100% анкетираните на кариерния форум в Хага са изявили желание да живеят и да се развиват професионално в България. 35% пък са готови да се върнат в родината до 5 месеца, толкова са готови да се върнат до месец, а останалите

30% са заявили,

че са готови да

се върнат в

България веднага

На въпроса кога биха заминали за България, най-голям процент от анкетираните в Лондон и Кьолн са отговорили - в рамките на от 6 месеца до 1 г., а в Мюнхен - в рамките на 1 до 3 години. Около 20% от анкетираните са заявили, че веднага биха се завърнали в родината.

При ниско образованите емигранти интересът да се завърнат у нас е по-малък. Причината е, че темпът на нарастване на заплати при хората без квалификация е по-слаб.

Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика:

Най-често се завръщат IT специалисти, инженери и финансисти

 70% от българските младежи, които учат зад граница, са готови да се приберат

Голяма хранителна верига назначи българи от Германия като икономисти и маркетинг специалисти, младеж от Ротердам пък започна в социалното министерство

- Г-жо Русинова, статистиката показва, че младите хора, които се връщат в България, са повече от тези, които я напускат. Как успяхте да обърнете тенденцията?

- Основната причина тази тенденция да се обърне е благоприятното икономическо развитие на страната - по-високите доходи, както и ръстът на средната заплата в страната. Една от инициативите на Министерството на труда и социалната политика бе да направим кариерни форуми, където има концентрация на български студенти в Европа. Заедно с работодателите даваме информация на младите хора и се опитваме да ги привлечем с добри оферти за работа, даваме информация какво е състоянието на пазара на труда, какви са перспективите. И вярвам, че тази тенденция не само ще запази през следващата година, но и ще се подобрява.

- Вие лично участвате в кариерните форуми и представяте условията на живот у нас. Какви са конкретните резултати от тези срещи?

- През тази година проведохме  няколко форума във Виена, Лондон, Кьолн, Мюнхен, Хага, като средно участниците са между 160-200 души. Около 70% от младежите, които идват на тези форуми, казват, че биха се върнали да работят в България, след като завършат образованието си в чужбина. Високото качество на образованието, което са получили там, би решило голяма част от проблемите на пазара на труда и липсата на добре подготвени кадри. С работодателите разказваме колко е привликателно да се работи в България, защото много често един млад човек не си дава сметка, че

България е страната

със сравнително

най-ниски данъци и

осигурителна тежест

Животът в България е с пъти по-евтин, отколкото в големите европейски столици. Фирмите, които вземат участие във форумите, са от областите: информационни и комуникационни технологии, електроника и електротехника, медицина, образование, бизнес и финанси, застраховане, маркетинг и търговия, производство, мениджмънт и консултантски услуги, електроенергия и др.

Разбира се, тези студенти, които учат в Европа, не могат да решат всички проблеми на пазара на труда. По-скоро трябва да търсим конкретното решение за всеки един сектор, който изпитва затруднение с намирането на работна ръка. Специално за високите технологии, финанси, IT сферата, инженерните специалности гладът за кадри е голям и всеки един млад човек, който учи в престижен университет, много лесно би си намерил работа.

- Какво ви питат младите хора? Може ли да дадете примери за младежи, които са се върнали у нас благодарение на форумите?

- Първият въпрос, който често задават, е откъде сме взели информацията за заплатите по икономически сектори. И обясняваме, че е е от Националната статистика. Първоначално не вярват, но като се уверят, питат какви са допълнителните придобивки. За нас е удовлетворително да чуем, че много

голяма част от

българските

работодатели

предлагат

допълнително

здравно

застраховане,

карти за различни видове спорт, почивки. А и много голяма част от работодателите предлагат в петък да се работи до обяд. Сред въпросите е и какво означава да се осигуриш на реален осигурителен доход, което за нас е добра тенденция, защото това ще доведе до изсветляване на икономиката ни и със сигурност младите хора, които идват в България, ще искат да се осигурават на реални доходи.

В Германия по време на форум една от големите хранителни вериги предложи работа не за продавачи, а за икономисти, маркетинг експерти. Те бяха привлекателни за много младежи на форума и

още през лятото

те се върнаха и

започнаха работа

Другият позитивен пример е младеж, който учи в Ротердам, започна да стажува в нашето министерство в международната дирекция.

- Ще продължите и догодина и къде планирате да направите още форуми?

- Стъпваме там, където има по-голяма част от концентрация на българи. Освен форумите в Лондон, Виена, Германия и Нидерландия планираме да започнем малко по-специализирани форуми за определени сектори. В Шотландия имаме информация, че голям брой българи учат информационни технологии, там проучваме възможността да направим отделен кариерен формум само с IT компаниите. Пътят ни оттук нататък e да специализираме част от тези форуми спрямо концентрацията на определен кръг студенти.

- На какви позиции се връщат най-често?

- Най-често се връщат и се реализират на добре платени професии в сферата на икономиката, маркетинга, финансите, застраховането, IT сектора, инженерни специалности.