Два бюджета, една цел - ръст

https://www.24chasa.bg/novini/article/7858259 www.24chasa.bg
Владислав Горанов

Доходите по-високи, данъците същите, но догодина за първи път от 11 г. насам държавата ще похарчи толкова, колкото събере

По какво си приличат и по какво са различни бюджетите за отиващата си година и за идващата 2020-а? Според критиците на финансовия министър няма важни различия, а приликите са повече, отколкото допуска съставянето на най-важния финансов закон на държавата.

Първата прилика между двата разчета - единият от които вече е почти изпълнен, а вторият предстои да стане закон, е в залагането на продължаващ ръст на икономиката. Тази година ще изпратим с БВП от 118 млрд. лв., а планът за догодина е икономиката

да произведе над

125 млрд. лева

Българската икономика продължава да расте за пета поредна година, при това с по-високи темпове от средното за ЕС. (Виж - таблицата). Така в бюджета за 2019 г. ръстът е 3,7%, а догодина очакванията са за 3%. И ако приликата е в залагането на непрекъснато, макар и леко различаващо се нарастване, то има и една съществена разлика между двата бюджета. През 2018 г., когато бе направен бюджетът за 2019 г., признаците за нова икономическа криза все още не бяха ясно изразени. Това освобождава финансовия министър от задължението да има големи буфери, т.е. паричен резерв срещу кризисни събития.

Не е така с новия бюджет, тъй като има ясни индакции за забавяне на световната икономика. Бюджетът има буфери и е стабилен, увери финансовият министър Владислав Горанов при неговото представяне пред социалните партньори и пред парламентарните комисии, които приеха на първо четене проекта за държавните финанси. Според експерти резервните пари се изчисляват на около 480 млн. лв.

Втората прилика между двата бюджета е в ръста на доходите, който следва след този на икономиката и в същото време увеличава потреблението, което катализира икономиката. И тази година, и догодина минималната заплата се увеличава. Стъпката се запазва, но според тригодишната прогноза през следващите две години ще се запази на нивото от 650 лв.

За разлика от тази година, когато рязко бе вдигнат максималният осигурителен доход – от 2600 на 3000 лв., през следващата той остава непроменен. Минималните му прагове следват минималната заплата и се очертава да останат без промяна до 2022 г.

Бюджетните заплати се увеличават със станалите вече традиционни 10%. И в двата бюджета е записано, че тези пари не се раздават на калпак, а според атестацията на чиновниците. Разлика има при повишението на учителските заплати - в тазгодишния бюджет то бе с 20%, а за догодина се планира да е със 17%.

Тези увеличения,

които притискат

частния сектор

да прави същото,

водят и до ръст

на средната

заплата

Финансовият министър обяви, че заплата в диапазона 1500-1600 е напълно постижима в края на 2021 г.

Пенсиите също се увеличават - през 2019 г. с 3,6%, а догодина близо двойно повече - с 6,7%. Таванът на пенсиите, който бе променен през миналата година от 910 на 1200 лв., догодина няма да бъде нито променен, нито отменен. Според министър Горанов преизчисляване на всички пенсии в посока нагоре може да се направи, когато по-чувствително се увеличат доходите на работещите.

Инфлацията през тази година се очаква да е около 3%, а ще се забави и е планирана под 2%. Безработицата и в двата бюджета е ниска - под 5%. Според финансовия министър “безработни са само тези, които не искат да работят”.

Данъчните ставки не се променят - нито за доходите на хората, нито за бизнеса. През миналата година бе променен данъкът върху автомобилите, за следващата няма да има. При обсъждането на бюджета на първо четене в комисии финансовият министър Владислав Горанов препоръча на новите кметове да преразгледат нивата на местните данъци. Най-вече заради обещанията преди изборите на някои от тях да намаляват налози. А няма как поетите ангажименти за инвестции и подобряване на живота в отделните градове да са съпроводени от намалени приходи в местните бюджети.

Една от най-важните разлики между двата бюджета е, че тази година е заложен дефицит от около 500 млн. лв. Тоест държавата може да похарчи повече от събраното. Догодина за първи път от 11 г. насам се планира разходите да са равни на приходите, за да има балансиран бюджет. Важно е намерението да успее, тъй като бюджетният дефицит е един от критериите, които Брюксел следи заради искането ни да влезем в чакалнята на еврото. Една от “патериците” за постигането на тази цел е и вдигането на лимита за дълга. Тази година таванът бе 1 млрд. лв., а в бюджета за догодина са заложени 2,2 млрд. лв. Въпреки това като процент от БВП дългът ще продължи да намалява – от 20,4% за тази година до 19,5% догодина.

Използването на новия дълг като буфер е възможно, защото се посочва таванът на нови задължения. И оставя на преценката на финансовото министерство кога и колко точно дълг в тези граници да бъде изтеглен. За разлика от тази година, догодина отново ще се ползват и международните капиталови пазари, а не само вътрешният на държавни съкровищни бонове. Експертите на финансовото министерство са преценили, че

условията на

външния пазар

с рекордно

ниски лихви са

подходящи за

набирането на

свежи пари

Приоритетните сфери за финансиране и в двата бюджета са едни и същи - образование, здравеопазване, социално подпомагане. Парите за тях растат – средно с 400-500 млн. лв. Бюджетните субсидии за общините за догодина са увеличени с 485 млн. лв., но се предвиждат промени във формулата за изчисляването им. За първи път в бюджета за 2020 г. инфраструктурата, в частност магистрала “Хемус”, е изведена сред приоритетите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Гаджето на вратаря на "Бешикташ" Лорис Кариус - София Томала, определено си пада по нестандартните начинания. Няма как иначе да се обясни новата инвестиция на моделката. Тя реши да вложи пари в компания, която доставя строителни материали. И набързо спести един разход на фирмата - за рекламно лице. София сама застана пред фотообективите за

Оскверниха образа на Христо Ботев в Пловдив! Това е поредната вандалска проява върху лика на революционера за последните няколко месеца. Патриотичната рисунка, намираща се на булевард "Христо Ботев", е надраскана с червена боя. След всяка вандалщина графитът е обновяван и почистван, но само след дни боята отново се появява на лицето на

Светофар падна на кръстовището на булевардите "Витоша" и "Патриарх Евтимий" вчера сутринта. Няма пострадали. Столична община потвърди за инцидента. Не са ясни причините за срутването на светофарната уредба. Движението по натовареното кръстовище не бе засегнато, а пораженията бяха отстранени в рамките на деня.