Фондация дава земя на бедни семейства и ги обучава за фермери. Има вече трето поколение

https://www.24chasa.bg/novini/article/7902985 www.24chasa.bg
Иван Пенов

В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.

Представяме ви Иван Пенов и фондацията “Земята - източник на доходи”. Тя помага на бедни семейства да получат, за да им осигури прехрана, и им помага в отглеждането на зеленчуци и трайни насаждения. Следвайки интересите на младото поколение, организацията се пренасочва и вече им помага да си отворят фризьорски салони, магазини, фотостудиа и други бизнеси. Повече за работата ѝ може да научите на сайта www.landsourceofincome.org.

Кой е най-лесният начин да осигуриш прехрана на едно бедно семейство - да му дадеш земя. Следвайки тази максима, пловдивчаните Иван Пенов и Георги Георгиев вече 20 години помагат чрез фондацията си “Земята - източник на доходи”.

“Когато започнахме през 2000 г., беше много тежко. Когато обикаляхме селата, беше беднотия, висока безработица, помагахме на хората поне да се изхранват. Работим с предприемчиви хора в селските райони, помагаме им да станат собственици на земя и да направят стопанство, което да осигурява доходи на семействата им”, разказва Иван Пенов.

В основата на идеята е покупката на земя - хората си избират терен, подписват предварителен договор за покупко-продажба с фондацията за 5 години и започват да я обработват. С натрупаните средства изплащат сумата за закупуването, но съвместната работа с организацията продължава. Още от началото получават консултации от агроном - той им помага в избора на подходяща и качествена земя, в планирането на структурата на производство, в решението каква култура и какъв сорт да се засее. След това периодично минава и помага в работата.

В началото фондация се насочва основно към роми. През годините са помогнали на 180 семейства, като в момента работят със 140 от тях, сред които има и българи, и турци. “Програмата върви на доверие между хората и нас. Много е важна първоначалната селекция, избираме тези, които искат да работят, а повечето по селските райони искат”, казва Пенов. Досега не се е случвало някой да не им изплати средствата, имало е забавяния, но в резултат на сериозни проблеми.

Дейността днес е на три места в пловдивска област - Брестовица, Перущица и с. Чалъкови, откъдето и започва. Има семейства в общините Брезово, Садово и Марица. Но идеята е работата да се концентрира, за да се получат общности, които да си помагат.

Веднъж в годината се събират всички, за да чуят какво е постигнала фондацията, колко средства са спечелени и за какво са използвани. Обикновено това става през декември и се превръща в коледно тържество.

През 2011 г. Фондация “Америка за България” им помага да разширят дейността си и на други места. Макар да им се струва рисково, Иван и Георги успяват да намерят организации, които започват програмата в Кюстендил, Ракитово, Ямбол, Стара Загора. “Обучихме ги как работим. Сега вървят много добре всички, на някои резултатите дори са по-добри от нашите. На мен ми става драго, че някой е стъпил на това, което сме направили, и го е развил. И ние се учим от тях за някои неща”, споделя Иван.

Домати, краставици, череши или лозя са основните култури, които хората отглеждат. В началото се започнало с примитивно земеделие, но впоследствие фондът инвестира в трактори, капково напояване и други активи. На сайта им пък са достъпни интерактивни технологични карти и бизнес планове, които според зададените параметри като площ, цена, добив изчисляват какви приходи и разходи ще има един производител. Основният проблем е реализацията на продукцията, затова фондацията търси нови канали и смята да създаде мобилно приложение, за да продават по интернет.

“Вече работим с трето поколение, те бяха деца, когато започнахме програмата. Сега започват собствен бизнес. Има и някои, които отказват да се занимават със земеделие - не можеш да го задължиш затова, че дядо му е земеделец, и той да стане. Ако иска, може да продаде земята, но досега никой не го е правил”, разказва Пенов. Някои от по-младите са си отворили магазин за закуски, за хранителни стоки, фотостудио, фризьорски салони.

Затова и програмата започва да организира обучения по предприемачество. Всяка година има 2-3 безплатни занятия, а темата зависи от случващото се в момента - например ако се появи болест по растенията, която се превръща в проблем.

В началото са работили и с местни училища, за да върнат децата в тях. Питахме ги какво искат да правят, като не ходят на училище. Човек няма представа за желанията им, а те трябва да се следват. Не е въпросът ние да измислим нещо, то няма да стане, става с нормален човешки разговор. Примерно искаха тенис на маса, други да помпат мускули. И ние вземахме за училищата това - маса, гирички. Само че, за да ги ползват, трябва да ходят в часовете”, разказва Пенов. Организирали са танцов фестивал, велоклуб, на който се учели и правилата за движение, футболен отбор, който стига до окръжно първенство.

В края на учебната година пък ги водят на екскурзия - но тя е само за редовните и усърдните. Винаги е имало изключения, които обаче в крайна сметка не са били изключвани от мероприятието. “Извикват ги в общността, където са лидерите, отиваме с учителите и децата. Учителите казват: децата не са били редовни, не можем да ги вземем. Местните отговарят: да, това не е хубаво, но пък са помагали на баба си и дядо си. И така, докато детето не осъзнае грешката си. Накрая учителите се съгласяват да ги вземат, но казват - за последен път!” - такава сцена са разигравали, разказва още Иван. И ефект е имало. Сега вече училищата сами се справят с тези проблеми и фондацията не вижда нужда да се намесва.

Воля, инат и отговорност стимулират Иван Пенов 20 години да помага

Bоля, интерес, инат, отговорност към хората. Тази смес дава стимул на Иван Пенов да помага на хората 20 години.

20 истории, подкрепени от Фондация
20 истории, подкрепени от Фондация "Америка за България" и разказани от в. "24 часа".

“Нервна е работата, ние ходим по селата, при най-бедните. Малко хора искат да го правят, обаче аз от тази работа съм научил най-много и това ме държи здраво стъпил на земята”, убеден е той. И добавя: “Ние малко се заядохме да я направим тая програма, защото ни казваха, че няма да работи, но работи”.

Това е една от причинините да остане в България, след като се връща от САЩ, където е учил. В момента освен работата с фонда е преподавател по икономика в Аграрния университет в Пловдив.

Всичко започва случайно. Идеята е била на друга фондация, която е наела Иван и Георги като консултанти, за да им изготвят бизнес план. Те го правят, обучават хора, но след това организацията изгубва интерес и им предлага проекта си.

“Бяхме двамата в с. Чалъкови, говорихме си с хората и се чудехме какво да правим. Тогава си казахме, че не можем да ги оставим”, разказва Иван. Започват с Георги, а първото финансиране за фонда идва от холандската фондация NOVIB. Днес са само двамата и агроном, който им помага доброволно.

С подкрепата на Фондация “Америка за България” ще наемат още един служител. И въпреки малкия брой хора идеите им не спират. Искат да модернизират земеделската работата още повече - опитно да оборудват една оранжерия с дигитализирано напояване с датчици под земята. Другата им идея е да поставят две метеорологични станции и на базата на информацията от тях да предвиждат риска от нападение на болести и неприятели. Едната ще е в опитното поле на училище, като така ще може да се ползва и от ученици.

“Хубавото на Фондация “Америка за България” е, че са доста гъвкави. Ако правиш повече от това, което си обещал, се радват. Основното, което гледат, е въздействието, какво си постигнал с проекта”, смята Иван.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Надя Валентинова е завършила поп и джаз пеене в НБУ като ученичка на поп и джаз певицата Стефка Оникян. През 1999 г. е носителка на втора награда за млад/нов изпълнител на последния официално проведен "Златен Орфей". Има още куп престижни призове. Надя е главен вокалист на хеви-метъл групата "Гранулом", Разполага с 12 различни бленди на гласа си

Таксиииии! Така с айранче в ръка писателят Калин Терзийски се опита рано вчера сутринта да си хване превоз в столицата, видяха го топпапараците на "България Днес". Натоварен с покупки, Терзийски успя единствено да протегне айрана към един от шофьорите, за да привлече вниманието му. Заради липсата на свободна ръка творецът не си сложи маска

Само 10 години изкара зад решетките касапинът Красимир Самарджийски, който наръга 42 пъти жена си Анна с джобно ножче! Ревнивият убиец получи 20 г. затвор, но с добро поведение успява да си спести половината наказание. Това става ясно от определение на съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд, научи "България Днес"