15-годишните ни ученици слаби по природни науки (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/7938592 www.24chasa.bg
Шефката на центъра за оценяване Неда Кристанова (в средата), министър Красимир Вълчев и заместничката му Таня Михайлова представиха резултатите от PISA. СНИМКА: Йордан Симeонов

Догодина повече въпроси в националните изпити ще проверяват умения

По четене и математика българските ученици продължават да са на ниско ниво, а по природни науки резултатът им пада, отчита международното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие PISA. Това стана ясно при представянето на резултатите в МОН.

По четене точките са били 432 през 2015 г., сега са 420.

Разликата не е

статистически

значима

По отношение на четенето PISA и ОИСР ни слага в група със стабилни резултати по четене от началото на провеждане на изследването, обясни Неда Кристанова, шеф на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН. Нивото било по-ниско от средното за ОИСР, но разликата от -12 показва, че нито има подобрение, нито намаляване на резултатите.

По математика през 2015 г. сме имали 441 точки, а миналата година - 436. Тук според PISA в последните 2 изследвания има тенденция към нарастване и стабилизиране.

Най-зле сме по природни науки, където през 2015 г. 15-годишните ученици са имали 446 точки, а през 2018 г. - 424. Тук има статистическа значима разлика.

В изследването

са включени

6900 ученици,

родени през 2002 г.

Повечето от тях са 9-класници. Извадката се изготвя на международно ниво от консорциум, създаден за изследването, и се прави чрез случаен подбор. Изследването е проведено между 10 април и 18 май миналата година. ОИРС е избрала да изследва знанията на 15-годишните, защото в много от държавите от организацията това е краят на задължителното образование и са сметнали, че това е възрастта, в която обществото на дадена държава трябва да знае бъдещите граждани до каква степен притежават умения за живота, обясни Неда Кристанова. Малка част от изследването е свързана с учебните програми, основното е доколко бъдещ гражданин може активно с умения да се справя с различни ситуации. През 2018 г. основната област беше четивна грамотност. Участват 79 държави. В теста са включени 273 въпроса за оценяване на грамотността по четене, 65 от които оценяват процеса “гладко четене”.

Българските момичета са с по-голям резултат с около 40 точки по четене. Момичетата четат повече и по-разнообразни текстове, уточни Кристанова. PISA разпределя резултатите по 6 равнища по скалата за четене, като първото е разпределено на няколко поднива. Второ равнище показва минималното ниво на владеене на уменията за четивна грамотност. 53% от нашите ученици постигат второ равнище и нагоре. Средното за ОИСР е 77%. На 5-о и 6-о ниво учениците могат да разбират дълги абстрактни текстове, да интегрират информация и

да установят

разликата

между факт

и мнение

2% са нашите ученици на 5-о и 6-о равнище по четене в сравнение с 8,6 за ОИСР.

В София има срив на резултатите, в градовете над 100 000 жители до 1 млн. като Русе, Стара Загора, Варна, Бургас и Пловдив има увеличение на резултатите.

Учениците попълват въпросници, свързани със средата, в която живеят, образованието на родителите и книгите в дома им. България е в тази група държави, в които все още социално-икономическите фактори оказват голямо влияние върху постиженията на учениците.

С най-нисък резултат са учениците в непрофесионална подготовка,

с най-висок

резултат са

децата от

профилираните

училища

На първите места и този път са азиатски държави. Китай има 555 точки, Сингапур е с 549 точки. (Виж таблицата.) По-напред е отишла Естония с 523 точки и е изпреварила Финландия.

От ОИСР са направили съпоставяне с изследването PIRLS през 2011 г., където 4-класниците са се представили с много добри резултати по четивна грамотност.

“Системата се префокусира всеки учител да мотивира, вдъхнови учениците за учене. Това предполага всеки учител да се чувства по-свободен, но и по-отговорен за резултатите”, каза министър Красимир Вълчев. Това била причината да се отмени тематичното разпределение.

Още през 2020 г. ще се променят изпитните формати след 7-и клас - задачите в по-голяма степен ще мерят умения като теста по PISA. Догодина ще има изпити и след 10-и клас. “Български език и литература и математика отразяват формираните компетентности. От друга страна, насърчаването на изучаване на природни науки изисква с всички инструменти да ги изучаваме. Обсъждали сме идеята за интегрален тест - да има въпроси от всички области, но не сме взели решение”, допълни министърът.

Според министъра мотивираните учители са най-важният фактор в образователната система. Все още обаче не бил консумиран положителният ефект от увеличението на заплатите. Трябва да поддържаме средните учителските заплати над 120% от средните за страната в дългосрочен период, каза министърът.

Според него проблем е недостатъчното учебно време. Ние учим около 14% по-малко спрямо средноевропейското заради повечето почивни дни и дългата лятна ваканция.

Като друг проблем министърът посочва и промененият профил на учениците. Учениците от семейства, в които липсва отношение към образованието, са се увеличили.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев:

Добри сме, когато се мерят знания

- нашата система ги дава. Трябват

ни време и темпо, за да се научат

децата да ги превръщат в умения

Новите програми залагат точно на това, но ефектът ще се види след 6 - 9 години. А сега теста по PISA полагат ученици, които са карали по старите

За нас резултатите не са изненадващи. Тези резултати малко или много ги виждаме, и в националното външно оценяване и в държавните зрелостни изпити. В последните години националните ни външни оценявания са надеждни като оценка. Ограничихме преписванията. Висшите училища казват, че ги приемат като надеждна атестация. Ясна е отликата между студент първокурсник с шестица и с четворка от националното външно оценяване.

В същото време тези резултати са и разочароващи заради усилията на системата, които се повишиха в последните години, заради многото промени и инвестиции, които бяха направени. Очевидно е необходимо повече време. Това, което правим, трябва да го правим по-дълго време и по-ефективно. За съжаление, закъсняхме с голяма част от промените. Голяма част от тях бяха обвързани със Закона за предучилищното и училищното образование. През 2012 г. беше внесен първият проектозакон. През 2013 г. поради преждевременно прекратяване на мандата на правителството и на Народното събрание не беше приет. Законът беше приет през 2015 г., влезе в сила през 2016 г.

Защо е важен законът? Защото с него беше регламентиран компетентностният подход. Нашата система е настроена да дава знания, затова и по PIRLS сме с по-добри резултати - там, където се мерят повече знания, където се мери съответствие с учебни програми, където се мери базисна грамотност. Без знания няма как да има умения, разбира се. Очевидно

проблемът на българската

система на образование

е трудността да

трансформира знания

в умения

PISA мери в много по-голяма степен умения. Компетентност със знания, умения и отношения - това възприехме и ние.

Нашата система е прекалено амбициозна в предоставянето на знания и прекалено неамбициозна в предоставянето на умения.

Кои са основните фактори за тези резултати?

Първо, учебни програми. Новите учебни програми влязоха, но тези ученици, които са полагали теста по PISA, са по старите учебни програми. Това изследване не е атестация за новите учебни програми, които са базирани на компетентностния подход. На практика учителите трябва да променят методите си на преподаване, да имат достатъчно време да упражняват, да накарат учениците да дискутират, да свързват знания и умения, да проблематизират. Това е преходът към компетентностния подход - по-малко енциклопедично учене и много повече свързване на знания в умения, много по-малко пасивно и много повече активно учене. Това е промяната, която в момента се случва. Изследванията на PISA показват, че такава промяна произвежда ефект след 2 или 3 цикъла, т.е. 6 или 9 години, тъй като е 3-годишен цикълът по PISA. Не очакваме и следващите резултати да са добри.

Това, че са малко по-лоши

от предишните, не е

фатално. Проблемът е,

че няма подобрение

Резултатите са малко по-лоши, но това може да е заради статистическата грешка, както и предходните изследвания, които са били малко по-добри. Не може да кажем, че имаме тенденция. По-скоро имаме стабилизиране на резултати. Има и промяна в трудността на теста. По 2 от трите теста има по-ниски резултати общо за ОИСР.

Има промяна и в структурата на извадката. От 41 на 49% са се увеличили учениците от професионалните гимназии, които са включени в извадката, а знаем, че те са с по-ниски резултати. Не всички професионални гимназии, разбира се, са с ниски резултати. Само от тази промяна може да обясним между 15 и 20 точки отрицателна разлика. Има промени в структурата на резултатите, които не хващаме по нашето външно оценяване и които се дължат на извадката.

Уменията са онова, което остава, като забравим всичко, което сме учили в училище, ако перифразираме Айнщайн.

Задача за кравето мляко сочи

могат ли да осмислят текст

Примерната задача от PISA поставя 9 въпроса пред решаващите я ученици с обща тема “Краве мляко”. Целта е да се провери могат ли 15-годишните да осмислят текст.

Въведението ѝ изисква от тях да си представят трима свои връстници от САЩ - Анна, Кристофър и Сам, които разбират, че собственикът на сладкарница, която те посещават, е взел решението да спре да предлага краве мляко и да го замени с продукт, направен от соя. Те решават да потърсят информация в интернет относно кравето мляко, като се спират на първия резултат в търсачката.

Първият въпрос е свързан с текст от уеб страницата на “Млечни продукти от фермата до пазара”, който решаващите трябва да прочетат, и има за цел да провери доколко те могат да го разберат смислово, като изберат един от четири възможни отговора.

Във втория въпрос, който също се отнася към текста със заглавие ,“Хранителната стойност на млякото: безброй ползи!”, се пита коя е основната цел на текста, като отново учениците избират от четири възможни отговора.

В хипотетичната ситуация от задачата учениците Анна, Кристофър и Сам от САЩ разсъждават дали решението на собственика на сладкарницата не е резултат на увеличение в цената на краве млякото. Те намират втори източник на информация, статия на здравна тематика, със заглавие “Кажете “не!” на кравето мляко!”.

В един от въпросите решаващите трябва да прочетат статия на здравна тематика, в която се апелира да се откаже приемът на краве мляко. В текста са представени резултати от няколко проучвания по темата, а като отговор трябва писмено да бъде посочен един от тях.

Трудността на задачата е от първо равнище.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Гаджето на вратаря на "Бешикташ" Лорис Кариус - София Томала, определено си пада по нестандартните начинания. Няма как иначе да се обясни новата инвестиция на моделката. Тя реши да вложи пари в компания, която доставя строителни материали. И набързо спести един разход на фирмата - за рекламно лице. София сама застана пред фотообективите за

Оскверниха образа на Христо Ботев в Пловдив! Това е поредната вандалска проява върху лика на революционера за последните няколко месеца. Патриотичната рисунка, намираща се на булевард "Христо Ботев", е надраскана с червена боя. След всяка вандалщина графитът е обновяван и почистван, но само след дни боята отново се появява на лицето на

Светофар падна на кръстовището на булевардите "Витоша" и "Патриарх Евтимий" вчера сутринта. Няма пострадали. Столична община потвърди за инцидента. Не са ясни причините за срутването на светофарната уредба. Движението по натовареното кръстовище не бе засегнато, а пораженията бяха отстранени в рамките на деня.