Деница Сачева винаги е знаела, че ще осинови дете, защото не кръвта, а любовта свързва хората

https://www.24chasa.bg/novini/article/7951124 www.24chasa.bg
Деница Сачева осиновява Виктор, когато той е на 10 месеца. СНИМКА: Личен профил във фейсбук на Деница Сачева

Бананова каша и приспивни сирийски песнички свързват завинаги новия социален министър с бежанците

“Винаги съм знаела, че ще осиновя дете. Майка ми е осиновено дете, а аз обичам да се ровя в причините и следствията. Отгледана съм от баба и дядо. Те осиновили майка ми преди около 60 години, и знам прекрасно, че хората се свързват с любов, а не с кръв. Вярвам, че ако живееш съзнателно и намериш кривите места в миналото, имаш шанс да ги изправиш в настоящето и това е част от пътя към самоусъвършенстването”. Това е личният разказ на новата социална министърка Деница Сачева. Преди 4 години тя осиновява 10-месечния Виктор и оттогава не спира да прави добрини за най-бедните, бежанците и уязвимите групи.

На 39 г. взема най-важното решение в живота си - да осинови дете. “Посрещнах 40-ия си рожден ден в група с 30 души, съвършено непознати. В училище за родители кандидат-осиновители. Всеки един от тях беше много интересен човек, със своята си съдба, очаквания, разбирания, тревоги и надежди. Отрупаха ме с мили подаръци - Менделеевата таблица, защото

любовта е химия,

малък свещник с

ръчно рисувана икона,

малка синя кутийка с ръчно направени и надписани на ръка късметчета за всеки ден. За капак се оказа, че три семейства осиновители живеем на една и съща улица”, спомня си новият социален министър. Така тя сама усеща на гърба си един от проблемите в социалната сфера - дългото чакане за осиновяване. Изненадващо на 13 декември получава обаждане от непознат номер. От вълнение забравя половината разговор, но успява да чуе най-важното - че е първи избор за осиновител на момченце на 8 месеца. Още на следващата седмица отива на първата си среща с Виктор. “Посрещнах изгрева по пътя за дома. Още помня слънцето. Сякаш всичко пред погледа ми беше златно. Първата среща с детето е голямо изпитание, защото си в стая с много хора – лекар, сестра, социални работници. Ти си малко като на изпит, а на всичкото отгоре не знаеш и на кой свят си. А той един спокоен, над нещата.

Гушна ме, стисна

ми двата палеца с

двете юмручета и

не ме пусна повече

Първите си звуци ги издаде в скута ми. И смая всички в стаята. Същата вечер, когато заспивах, той вече ужасно ми липсваше”, спомня си Сачева. Още на следващия ден тя събира всичките нужни документи отново, среща подкрепа от всички служители, въпреки че е малко преди Коледа.

На втората среща Сачева води и майка си. “Влезе в дом за деца за първи път в живота си. Тя е имала късмета да бъде осиновена още на десет дни, направо от болницата. Моето дете пък на десет дни постъпило в дом”, разказва съвпаденията Сачева.

Съдебното дело минава като по вода, а съдията и прокурорката били разчувствани на финала. “Последните 7 дни живях на последния етаж в дома за деца в очакване съдебното решение да влезе в сила. Грижих се за сина си заедно с жените, които работят тук и от които научих много. Напук на всички клишета в домовете са много посветени, обичащи работата си хора. Скъсаха ми сърцето с подкрепата си – знаеха, че не напускам сградата, и ми

носеха храна в

буркани, печени

филийки с чубрица

и шоколадови

бонбони”,

признателна е министърката.

Тази история Сачева разказва, за да помогне на хората, които имат колебания дали да осиновят дете. “Най-вредното за развитието на света изречение е, че нямало ненаказано добро и че доброто не се връщало. Забравете тази глупост. Жънеш само това, което си посял. Времето и пространството нямат значение, защото животът е вечен”, казва Сачева.

Банановата каша я свързва завинаги с бежанците. Семейство на студенти от Сирия помагат за отглеждането на малката Деница Сачева, защото майка ѝ я ражда едва на 20 г., докато учи в университет. Техният син Надим се родил един месец след нея и ги гледат заедно. Като малка Сачева не близвала друго освен бананова каша, която доставял Сафоан.

Дори я приспивали със сирийски песнички.

“Когато 40 години по-късно ми се обадиха от центъра за бежанци в “Овча купел” и ми казаха, че има сирийски бебета без храна, не се и замислих, а директно тръгнах към аптеката отсреща. Купих най-различни неща, взех и всички налични бурканчета с бананова каша”, разказва Сачева.

От всички деца бежанци, с които се среща – над 700, помни отчетливо няколко. Старае се да няма фаворити, за да помагне на повече. Обаче Шийла я пронизва в сърцето. (Името на детето е сменено - б. а.) “На 22 март – за първа пролет и за кюрдската Нова година – ѝ занесох вафли. Тя не се поколеба да ми отчупи половината - няма нищо, но каквото има – гледа да го раздели. Беше събота. Всяка събота ходех във “Военна рампа” да си я видя”, спомня си Сачева. Шийла заминава да живее в Германия, но Сачева продължава да се интересува от детето и си пише с майка ѝ – с Google translate. А тогава на този 22 март след “Военна рампа” ходих на църква. Така ми се беше стегнала душата за тези дечица там, че имах нужда от смирение.

А Сачева няма да

спре да помага

на бежанците

Заради това е номинирана и за “Човек на годината” през 2012 г.

През 2013 г. тя неуморно помага в лагера в Харманли и е част от групата “Приятели на бежанците”. “Някои пристигнаха в Харманли още от петък, повечето посрещнахме изгрева на път в събота сутринта. Между 9 и 9,30 вече се събирахме в центъра на града, прииждащи от всички страни – имаше хора от Хасково, Стара Загора, Варна, София. Имаше хора и от няколко националности – две англичанки, живеещи близо до Харманли, двама испанци, сирийци, живеещи в България, французи. Имаше и два камиона с дарения – дрехи, обувки, храна, мляко за деца, памперси, детски играчки, пособия, хигиенни материали, одеяла, матраци, спални чували. Беше поръчан и камион с 2000 хляба”, разказва Сачева.

Тогава там официално живеят около 1300 души. “Условията бяха нечовешки – мизерия, мръсотия, кал, порутени сгради, топла вода има само в сградата, ток – само там и във фургоните. Повечето са сирийци – над 1200 души, но има и пакистанци, африканци от Руанда и други. Жените са около 300, децата около 200”, спомня си Сачева. Бежанците ѝ разказват, че искат да си изкарват хляба с труд, а не да живеят в лагери и да получават дарения, но са благодарни за помощта и съпричастността на държавата и хорта. “Срещнах толкова много измъчени хора, видях толкова много детски очи със сълзи, пипнах толкова много ледени боси детски крачета, докато им търсех чорапки и обувки – това са хиляди човешки съдби, променени завинаги”, разказва тя.

“На 21 години бях в плен на всички житейски клишета. И бях нещастна. Трябваше да съм с висше, трябваше да работя, трябваше да съм омъжена, трябваше да имам дете. Всички около мен имаха страшно праволинеен живот – добри семейства, отлични оценки, конкретни планове какви искат да станат, успешни лични връзки, примерно поведение”, разказва Сачева пред “Жената днес”. Тя е дете на разведени родители, завършва средното си образование като частна ученичка поради безброй неизвинени отсъствия. “Не бях пълен отличник и понеже не исках да уча японска филология – много трудно ми се струваше, нарочно се провалих на изпита по български език в университета. Нямах представа каква искам да стана – всяка работа ми се струваше интересна и точно като за мен.

Внезапно реших, че

за да съм щастлива,

трябва да стана

нормална

според обществените разбирания - записах се в университет, имах държавна работа, омъжих се”, разказва Сачева.

Всеки, който познава Сачева, ще каже, че има голямо сърце. Освен с каузата за по-добър живот на бежанците тя написа и правила за осиновяването им, които още не са факт. Тя приема като кауза грижата към по-слабите, бедните и уязвимите. Точно това ще ѝ помогне за новия поста, категорични са колегите ѝ.

Тя може да се похвали и с безупречно сиви - има дипломи за социална педагогика, управление на туризма, здравен мениджмънт, магистратура по връзки с обществеността, не липсват и курсове по политически и социален маркетинг, управление на социалното подпомагане и услуги, управление на риска.Тя започва кариерата си в социалното подпомагане. "В сърцето си винаги ще остана социален работник”, казва казва Сачева.

До понеделник  Сачева бе заместник-министър на образованието и отговаряше за приобщаващото образование – за децата със специални образователни потребности, със заложби, както и за деца от социално слаби семейства. Активно работи за дигитализацията на образованието, както и за модернизацията на училищата. В нейния ресор е и политиката за българските училища зад граница и лекторатите по български език. По нейно предложение бе защитен пред ЕК проект за над 100 млн. лв. за дигитализация на средното образование у нас. Ден преди премиерът да обяви номинацията за социален министър, Сачева бе в Истанбул, където за първи път българският език влезе в учебната програма на Истанбулския университет.

Постигна и договореност за разкриване на специалност по български език там и за българска секция в библиотеката на университета. Под ръководството на министър Вълчев Сачева пряко отговаряше за една от най-успешните политики в правителството - връщането на над 40 хил. деца в клас. По нейно предложение учениците от частни училища вече имат стипендии. Реакцията ѝ бе по повод това, че най-добрият играч на републиканското първенство по баскетбол през 2017 г. Андрей Петков бе лишен от стипендия, защото е ученик в частно училище.

По време на мандата си Сачева закри два интерната за деца - в с. Драгоданово, Сливен, и в с. Керека, Габрово. Първият беше нашумял със скандали и криминални прояви. Сачева бе заместник в социалното министерство в кабинета “Борисов 2”. Тогава тя работеше по промени в Семейния кодекс и правилата за осиновяване, които бяха подготвени изцяло, но така и не влязоха в парламента.

Родена е на 2 ноември 1973 г. в София. Магистър по връзки с обществеността от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ и магистър по здравен мениджмънт от университет “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас. Дипломиран бакалавър по социална педагогика от ЮЗУ. Започва кариерата си в социалното министерство - от специалист до ръководител сектор в Националния център за социално подпомагане. През 1999 г. е началник на дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти” в НЗОК. През 1999 - 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с международните институции, МВФ, Световната банка и ЕК. От 2016 г. до април 2017 г. е зам.-министър на труда и социалната политика.

 

Закле се като социален министър във вторник.
Закле се като социален министър във вторник. СНИМКА: Румяна Тонeва

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Трябва да има промени, но тези неща не зависят само от него, казва баща му Альоша УЕФА подготвя Стилиян Петров за шеф на Българския футболен съюз! От сутрин до вечер бившият капитан на националния отбор посещава лекции в централата на футболната институция. Временно той се е преместил да учи и живее в Швейцария, научи "България Днес"

Над 700 шапки от цял свят пази доц. д-р Георгиев С дъх на няколко световни войни, борбата и куража на доблестни войници, военни и пожарникари от цял свят напомня експозицията на фуражки на доц. д-р Людмил Георгиев. От реликвите на времето лъха заряд и вдъхновение на отминали бурни времена и подвизите на смели мъже от цял свят

Криминално проявен българин е един от заподозрените за убийството на 60-годишен сънародник в Лондон, съобщиха от МВР. Въпросният 44-годишен мъж вече е задържан от британските власти, уточнява EveningStandart. Тялото на Красимир Къртиков е открито в дома му в британската столица на 13 януари, като според местната полиция убийството е извършено