Деница Сачева винаги е знаела, че ще осинови дете, защото не кръвта, а любовта свързва хората

https://www.24chasa.bg/novini/article/7951124 www.24chasa.bg
Деница Сачева осиновява Виктор, когато той е на 10 месеца. СНИМКА: Личен профил във фейсбук на Деница Сачева

Бананова каша и приспивни сирийски песнички свързват завинаги новия социален министър с бежанците

“Винаги съм знаела, че ще осиновя дете. Майка ми е осиновено дете, а аз обичам да се ровя в причините и следствията. Отгледана съм от баба и дядо. Те осиновили майка ми преди около 60 години, и знам прекрасно, че хората се свързват с любов, а не с кръв. Вярвам, че ако живееш съзнателно и намериш кривите места в миналото, имаш шанс да ги изправиш в настоящето и това е част от пътя към самоусъвършенстването”. Това е личният разказ на новата социална министърка Деница Сачева. Преди 4 години тя осиновява 10-месечния Виктор и оттогава не спира да прави добрини за най-бедните, бежанците и уязвимите групи.

На 39 г. взема най-важното решение в живота си - да осинови дете. “Посрещнах 40-ия си рожден ден в група с 30 души, съвършено непознати. В училище за родители кандидат-осиновители. Всеки един от тях беше много интересен човек, със своята си съдба, очаквания, разбирания, тревоги и надежди. Отрупаха ме с мили подаръци - Менделеевата таблица, защото

любовта е химия,

малък свещник с

ръчно рисувана икона,

малка синя кутийка с ръчно направени и надписани на ръка късметчета за всеки ден. За капак се оказа, че три семейства осиновители живеем на една и съща улица”, спомня си новият социален министър. Така тя сама усеща на гърба си един от проблемите в социалната сфера - дългото чакане за осиновяване. Изненадващо на 13 декември получава обаждане от непознат номер. От вълнение забравя половината разговор, но успява да чуе най-важното - че е първи избор за осиновител на момченце на 8 месеца. Още на следващата седмица отива на първата си среща с Виктор. “Посрещнах изгрева по пътя за дома. Още помня слънцето. Сякаш всичко пред погледа ми беше златно. Първата среща с детето е голямо изпитание, защото си в стая с много хора – лекар, сестра, социални работници. Ти си малко като на изпит, а на всичкото отгоре не знаеш и на кой свят си. А той един спокоен, над нещата.

Гушна ме, стисна

ми двата палеца с

двете юмручета и

не ме пусна повече

Първите си звуци ги издаде в скута ми. И смая всички в стаята. Същата вечер, когато заспивах, той вече ужасно ми липсваше”, спомня си Сачева. Още на следващия ден тя събира всичките нужни документи отново, среща подкрепа от всички служители, въпреки че е малко преди Коледа.

На втората среща Сачева води и майка си. “Влезе в дом за деца за първи път в живота си. Тя е имала късмета да бъде осиновена още на десет дни, направо от болницата. Моето дете пък на десет дни постъпило в дом”, разказва съвпаденията Сачева.

Съдебното дело минава като по вода, а съдията и прокурорката били разчувствани на финала. “Последните 7 дни живях на последния етаж в дома за деца в очакване съдебното решение да влезе в сила. Грижих се за сина си заедно с жените, които работят тук и от които научих много. Напук на всички клишета в домовете са много посветени, обичащи работата си хора. Скъсаха ми сърцето с подкрепата си – знаеха, че не напускам сградата, и ми

носеха храна в

буркани, печени

филийки с чубрица

и шоколадови

бонбони”,

признателна е министърката.

Тази история Сачева разказва, за да помогне на хората, които имат колебания дали да осиновят дете. “Най-вредното за развитието на света изречение е, че нямало ненаказано добро и че доброто не се връщало. Забравете тази глупост. Жънеш само това, което си посял. Времето и пространството нямат значение, защото животът е вечен”, казва Сачева.

Банановата каша я свързва завинаги с бежанците. Семейство на студенти от Сирия помагат за отглеждането на малката Деница Сачева, защото майка ѝ я ражда едва на 20 г., докато учи в университет. Техният син Надим се родил един месец след нея и ги гледат заедно. Като малка Сачева не близвала друго освен бананова каша, която доставял Сафоан.

Дори я приспивали със сирийски песнички.

“Когато 40 години по-късно ми се обадиха от центъра за бежанци в “Овча купел” и ми казаха, че има сирийски бебета без храна, не се и замислих, а директно тръгнах към аптеката отсреща. Купих най-различни неща, взех и всички налични бурканчета с бананова каша”, разказва Сачева.

От всички деца бежанци, с които се среща – над 700, помни отчетливо няколко. Старае се да няма фаворити, за да помагне на повече. Обаче Шийла я пронизва в сърцето. (Името на детето е сменено - б. а.) “На 22 март – за първа пролет и за кюрдската Нова година – ѝ занесох вафли. Тя не се поколеба да ми отчупи половината - няма нищо, но каквото има – гледа да го раздели. Беше събота. Всяка събота ходех във “Военна рампа” да си я видя”, спомня си Сачева. Шийла заминава да живее в Германия, но Сачева продължава да се интересува от детето и си пише с майка ѝ – с Google translate. А тогава на този 22 март след “Военна рампа” ходих на църква. Така ми се беше стегнала душата за тези дечица там, че имах нужда от смирение.

А Сачева няма да

спре да помага

на бежанците

Заради това е номинирана и за “Човек на годината” през 2012 г.

През 2013 г. тя неуморно помага в лагера в Харманли и е част от групата “Приятели на бежанците”. “Някои пристигнаха в Харманли още от петък, повечето посрещнахме изгрева на път в събота сутринта. Между 9 и 9,30 вече се събирахме в центъра на града, прииждащи от всички страни – имаше хора от Хасково, Стара Загора, Варна, София. Имаше хора и от няколко националности – две англичанки, живеещи близо до Харманли, двама испанци, сирийци, живеещи в България, французи. Имаше и два камиона с дарения – дрехи, обувки, храна, мляко за деца, памперси, детски играчки, пособия, хигиенни материали, одеяла, матраци, спални чували. Беше поръчан и камион с 2000 хляба”, разказва Сачева.

Тогава там официално живеят около 1300 души. “Условията бяха нечовешки – мизерия, мръсотия, кал, порутени сгради, топла вода има само в сградата, ток – само там и във фургоните. Повечето са сирийци – над 1200 души, но има и пакистанци, африканци от Руанда и други. Жените са около 300, децата около 200”, спомня си Сачева. Бежанците ѝ разказват, че искат да си изкарват хляба с труд, а не да живеят в лагери и да получават дарения, но са благодарни за помощта и съпричастността на държавата и хорта. “Срещнах толкова много измъчени хора, видях толкова много детски очи със сълзи, пипнах толкова много ледени боси детски крачета, докато им търсех чорапки и обувки – това са хиляди човешки съдби, променени завинаги”, разказва тя.

“На 21 години бях в плен на всички житейски клишета. И бях нещастна. Трябваше да съм с висше, трябваше да работя, трябваше да съм омъжена, трябваше да имам дете. Всички около мен имаха страшно праволинеен живот – добри семейства, отлични оценки, конкретни планове какви искат да станат, успешни лични връзки, примерно поведение”, разказва Сачева пред “Жената днес”. Тя е дете на разведени родители, завършва средното си образование като частна ученичка поради безброй неизвинени отсъствия. “Не бях пълен отличник и понеже не исках да уча японска филология – много трудно ми се струваше, нарочно се провалих на изпита по български език в университета. Нямах представа каква искам да стана – всяка работа ми се струваше интересна и точно като за мен.

Внезапно реших, че

за да съм щастлива,

трябва да стана

нормална

според обществените разбирания - записах се в университет, имах държавна работа, омъжих се”, разказва Сачева.

Всеки, който познава Сачева, ще каже, че има голямо сърце. Освен с каузата за по-добър живот на бежанците тя написа и правила за осиновяването им, които още не са факт. Тя приема като кауза грижата към по-слабите, бедните и уязвимите. Точно това ще ѝ помогне за новия поста, категорични са колегите ѝ.

Тя може да се похвали и с безупречно сиви - има дипломи за социална педагогика, управление на туризма, здравен мениджмънт, магистратура по връзки с обществеността, не липсват и курсове по политически и социален маркетинг, управление на социалното подпомагане и услуги, управление на риска.Тя започва кариерата си в социалното подпомагане. "В сърцето си винаги ще остана социален работник”, казва казва Сачева.

До понеделник  Сачева бе заместник-министър на образованието и отговаряше за приобщаващото образование – за децата със специални образователни потребности, със заложби, както и за деца от социално слаби семейства. Активно работи за дигитализацията на образованието, както и за модернизацията на училищата. В нейния ресор е и политиката за българските училища зад граница и лекторатите по български език. По нейно предложение бе защитен пред ЕК проект за над 100 млн. лв. за дигитализация на средното образование у нас. Ден преди премиерът да обяви номинацията за социален министър, Сачева бе в Истанбул, където за първи път българският език влезе в учебната програма на Истанбулския университет.

Постигна и договореност за разкриване на специалност по български език там и за българска секция в библиотеката на университета. Под ръководството на министър Вълчев Сачева пряко отговаряше за една от най-успешните политики в правителството - връщането на над 40 хил. деца в клас. По нейно предложение учениците от частни училища вече имат стипендии. Реакцията ѝ бе по повод това, че най-добрият играч на републиканското първенство по баскетбол през 2017 г. Андрей Петков бе лишен от стипендия, защото е ученик в частно училище.

По време на мандата си Сачева закри два интерната за деца - в с. Драгоданово, Сливен, и в с. Керека, Габрово. Първият беше нашумял със скандали и криминални прояви. Сачева бе заместник в социалното министерство в кабинета “Борисов 2”. Тогава тя работеше по промени в Семейния кодекс и правилата за осиновяване, които бяха подготвени изцяло, но така и не влязоха в парламента.

Родена е на 2 ноември 1973 г. в София. Магистър по връзки с обществеността от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ и магистър по здравен мениджмънт от университет “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас. Дипломиран бакалавър по социална педагогика от ЮЗУ. Започва кариерата си в социалното министерство - от специалист до ръководител сектор в Националния център за социално подпомагане. През 1999 г. е началник на дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти” в НЗОК. През 1999 - 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с международните институции, МВФ, Световната банка и ЕК. От 2016 г. до април 2017 г. е зам.-министър на труда и социалната политика.

 

Закле се като социален министър във вторник.
Закле се като социален министър във вторник. СНИМКА: Румяна Тонeва

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Световният номер едно в тениса Новак Джокович разкри коя е тайната на успеха му. Сърбинът се върна на върха в световната ранглиста, след като спечели "Аустрелиън Оупън". "Семейството е основата на успеха и баланса в живота - сподели Ноле. - Йелена ми помогна особено в емоционален план след операцията

С ранен полицай и строшена патрулка приключи опит на униформените да разгонят тълпа роми в Девня. На 29 март в късния следобед Галин бил на улицата в Девня заедно със свои мургави другари, разказват от държавното обвинение. Струпването на много хора на едно място било забелязано от полицейски служители

Националът Спас Делев се сдоби с нова татуировка. Рисунката е ниско долу на левия му крак. Поредният татус по тялото на футболиста се намира точно под този на футболна топка.  Нападателят посети студиото в понеделник. Каква е новата рисунката засега не е ясно. До момента Делев има над 10 татуировки по себе си