България има двама офицери в Ирак, които са на мисия по обучение на иракската армия. Ако има общо решение на НАТО, всички страни могат да изтеглят военнослужещите си. България може и сама да реши да направи това, заяви министърът на отбрана Красимир Каракачанов, който участва в Богоявленския водосвет на бойните знамена.
Той обясни, че България има план за бърза евакуация на тези двама офицери, но те не са в бойната мисия и към момента опасност за живота им няма. А вторият вариант бил, когато след около две седмици ще се извърши ротация на военнослужещите, страната ни да ги изтегли и да не изпрати заместващи такива.
Ако стане тотално изтегляне на военнослужещите от Ирак, означава да се възобнови до голяма степен конфронтацията между трите основни общности - сунити, шиити и кюрди. Това може да възроди донякъде влиянието на Ислямска държава, защото дълбоко се съмнявам, че иракските сили за сигурност могат сами да се справят с този въпрос, коментира Каракачанов. Но не бил оптимист, че ще има връщане към по-спокойна ситуация.
"България не е дала никакви основания на Сърбия да дава подобни изявления." Това заяви Каракачанов по повод изказването на първия заместник министър-председател и министър на външните работи на Сърбия Ивица Дачич по отношение на българското малцинство в Сърбия.
Това изказване на Ивица Дачич не е изолирано и не е първото. В последните месеци зачестиха не съвсем уважителните изказвания от страна на сръбски политици по отношение на България. И то без основания, коментира вицепремиерът. И допълни по адрес на Дачич: "Той пее хубаво. Може би по-добре пее, отколкото се изказва политически."
Задължение на България е да се грижи за своите сънародници. След като не го прави по добрия начин Сърбия, след като сънародниците ни недоволстват и имат постоянно претенции за това, че се ограничават техните права, най-вече по отношение на обучението на български език, значи има някакъв проблем.
Агресивният тон спрямо България се засилва и това прави впечатление, коментира още Каракачанов. Като вземем предвид амбициите и за едно сериозно превъоръжаване и изказванията отпреди повече от половин година на сръбския военен министър, че Сърбия се стреми към въздушно превъзходство на Балканите, и ако се върнем по-назад в историята, може би няма да направим най-спокойния анализ, допълни той.
Става въпрос за онези българи, които по силата на Ньойския договор абсолютно несправедливо бяха откъснати от България и дадени на Сърбия. По абсолютно никакви причини, които да го налагат. Дълго време - до 1944 г., те бяха подложени на геноцид. След 1944 г., въпреки че бяха признати за българско малцинство, тази политика продължи. Вижте населението в тези две големи общини - Цариброд и Босилеград, какво беше преди 50 г., преди 30 г., какво е сега. И казвам директно, без да се притеснявам от дипломатически усложнения - политиката, която Сърбия води, включително след войните в Югославия, е това население по икономически причини да се изселва оттам. Т.е. да не съществува българско национално малцинство, заяви Каракачанов. Което не бих го нарекъл политика на добросъседство, допълни той.