Самотници влизат в списъка с донори на органи

https://www.24chasa.bg/novini/article/8055901 www.24chasa.bg
Здравният министър Кирил Ананиев и шефката на ресорната комисия Даниела Дариткова ще водят дебатите в парламента по предлаганите промени.

 Кръстосаните трансплантации и присаждането на матка за първи път влизат в закон

Чичовци, лели и братовчеди ще могат да дават съгласие за даряване на органи

Може ли починал човек, който няма живи близки и роднини, да стане донор на органи, ако те са годни за трансплантация и ако приживе не е заявил изрично несъгласие за това?

Този въпрос години наред предизвиква широки дискусии сред лекарите и в обществото, защото за него липсва ясно дефиниран и подкрепен законово отговор. За първи път казусът намира законодателно решение - той влиза в промените в Закона за трансплантациите. Една от целите на законопроекта е да се увеличат донорите в България.

В проекта е разписано, че “при липса на роднини могат да се вземат органи, тъкани и клетки”, с което изрично се уточнява, че починалото лице може да бъде донор.

Ключовата редакция в Закона за трансплантациите пък се прави през промени в Закона за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет в парламента. След старта на новата сесия следващата седмица предстои проектът да се разгледа в ресорната здравна комисия, а после и да влезе на първо четене в пленарната зала, където вероятно предстои тежък дебат.

“Към момента този въпрос не беше ясно уреден и предизвикваше дискусии, в резултат на които не се стигаше до донорство. С промяната би могло да се очаква увеличаване на броя на донорските ситуации в лечебните заведения, което от своя страна би могло да помогне на повече нуждаещи се от трансплантация”, пише в мотивите към него.

С проекта се вкарват и други промени, целящи подобряване на донорската и трансплантационната дейност у нас. Сред тях са

разширяване на

кръга от роднини,

които могат да

дадат съгласие

починал човек

да стане донор

В момента решение за донорство на органите на свой близък могат да вземат съпруг/а, родител, дете, брат или сестра. Сега се дава възможност воля за донорство да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, “включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от 3 г. от осиновяването”. Сред тях са първи братовчеди, чичовци и лели. Изрично се пояснява, че всеки следващ ред роднини могат да формират воля единствено при липса на по-близки такива.

Друг казус, чието поставяне се чака от години, е кръстосаното донорство. Във внесения проект се предлага разрешаването му, както и трансплантацията на матка. За първи път тези случаи са подробно дефинирани с идея да тръгне обществен дебат по темата преди пълното им приемане.

Кръстосано е донорство на принципа на реципрочност - при наличие на двама реципиенти и съответно двама донори (техни роднини), които желаят да им дарят орган, но са биологично несъвместими,

се допуска

трансплантация

на нуждаещите

се чрез размяна

на донорите,

ако те са съвместими със съответните реципиенти.

“Въпросът поражда много дискусии, поради което, преди да се вземе решение, е от особено важно значение да се постигне обществен, медицински и институционален консенсус по въпроса. Именно поради тази причина в законопроекта са включени общи разпоредби, които да послужат като основа за водене на дискусия по въпроса”, пише в мотивите.

Според предложените текстове вземането на органи при този тип донорство ще става само след

нотариално

заверено

писмено

съгласие

от страна на донорите, в което са написани и имената на техните реципиенти, а всички трябва да са включени в служебния регистър на агенция “Медицински надзор” не по-късно от 2 месеца преди операцията.

Програми за кръстосано донорство съществуват от над 20 г., но няма единно европейско или международно законодателство. Всяка държава го е регламентирала по различен начин - от

пълна забрана

в Германия,

през възможност за извършване на кръстосано донорство в САЩ, Канада, Испания, Италия, до възможност за алтруистично даряване бъбрек на непознат във Великобритания.

“Законната възможност за кръстосано донорство би намалила риска от отхвърляне на присаден орган поради наличието на по-голям избор от живи донори и съответно по-добра вероятност за съвместимост между донор и реципиент, както и поради вероятността да се намали времето, в което животът на пациента се поддържа с диализно лечение”, пише в мотивите. Освен това този тип трансплантации са още една възможност

най-вече за

нуждаещите се

от нов бъбрек,

които са и най-дългият списък. В българската листа от общо 1162 чакащи за нов орган 1042-ма имат нужда от бъбречна трансплантация.

Трансплантация на матка е нов метод, който е с малък световен опит и провокира въпроси от етично и деонтологично естество, посочват вносителите, но допълват, че според водещи медицински специалисти у нас са налице възможности за такава трансплантация, с което ще се даде възможност на

жени без матка

да родят

свои деца

“Важно е да се води дискусия по значими въпроси като това какви са критериите за определяне на жената като подходящ донор на матка и кога една жена е осъществила вече репродуктивните си функции, след което може да стане донор. Важно е да се имат предвид и евентуални субективни моменти в желанията на жената да ражда деца и др.”, се допълва в мотивите. 

В тях се посочва и примерът на държави с опит в тази област - Швеция, Франция, Чехия, Великобритания, Белгия, Италия. В Швеция през 1999 г. стартира програма за трансплантация на матка от жив донор, от която до момента са родени 8 деца. В Чехия дейността стартира като научно изследване през 2016 г. и са трансплантирани 10 матки от трупен донор и 10 от жив. Във Франция има два проекта - 8 трансплантации от трупен донор и 10 от жив.

През проекта на Закона за лечебните заведения се залагат и необходимите промени в Закона за здравното осигуряване, които официализират правилата за разпределение на заплатите на лекарите и медицинските сестри. Те бяха приети в Националния рамков договор - бе решено, че не по-малко от 50% от приходите на болниците ще отиват за разходи за персонал, от които поне 80% ще са за медиците. Съотношението между заплатите на лекари и медсестри, лекарски асистенти и акушери пък ще е 1,6:1.

След приемането на закона агенция “Медицински надзор” ще следи дали държавните и общинските болници спазват тези правила за формиране на работните заплати. Освен това е разписано правото на лекарски асистенти,

медсестри

и акушерки

да разкриват

свои кабинети

или групови практики и лечебни заведения, в които да извършват  самостоятелно медицински и здравни грижи, да правят манипулации като поставяне на инжекции, обработване на рани и т.н., както и да извършват дейности по промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите.

“Сега невъзможността за предоставяне на самостоятелни здравни грижи от специалисти в много случаи налага хоспитализиране на пациентите и съответно изразходването на по-голям обществен или личен ресурс”, мотивират се вносителите. Освен това регламентирането на новия вид лечебно заведение създава още една възможност за професионално развитие на медицинските специалисти, както и за привличане на млади хора към професията, от която има отлив. Очаква се така да се разшири и достъпът до здравни грижи на пациентите.

Сред останалите промени, залегнали в закона, е затягане на финансовата дисциплина в лечебните заведения. Ще се налагат санкции за болниците, ако не изпълняват задълженията си да представят финансови отчети и друга информация с административна цел, изисквана за осъществяване на контрол от съответните органи.

Болниците, лекуващи с медикаменти, за които ще бъде определено да се проследява ефектът от терапията с тях, пък ще трябва ежедневено да пращат информация до Националния съвет по цени и реимбурсиране. Ако не го направят, глобата е от 2500 до 5000 лв.

Властта пак си търси болница

По предложение на здравния министър Министерският съвет да определи болница, която да осигурява медицинска помощ на президента, вицепрезидента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и главния прокурор. Тази разпоредба е част от промените в Закона за лечебните заведения, внесени в парламента от МС.

Лекари от избраната болница ще пътуват с управниците при посещенията им в чужбина и ще осигуряват здравна помощ на чуждестранните делегации при визити в България, както и на депутатите по време на пленарните заседания.

До януари 2019 г. тези функции изпълняваше болница “Лозенец”, но правителството реши да отмени статута ѝ на ведомствено лечебно заведение и я преобразува в търговско дружество. Решението дойде, след като премиерът Бойко Борисов заяви, че такава болница не е необходима.

Разликата сега е, че новата “правителствена” ще обслужва по-малък кръг от управляващи, а не както преди - цялата държавна администрация, депутати, министри, директори на агенции и близките им. Освен това, когато се лекуват чуждестранни делегати или лекари пътуват в чужбина с наши, разходите ще са за сметка на съответното ведомство. Във всички останали случаи ще се покриват от здравното министерство или касата.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Близки и роднини на заразени пациенти с Covid-19 се оплакаха пред сайта "Mediapool", че повече от 48 часа не са уведомени за резултатите от пробите, които са им взели. "Как може на депутатите да излязат резултатите за ден, а нашите се бавят повече от 48 часа", недоволстват роднини на заразени, които са силно притеснени

Д-р Димитър Петров, който е лекар и бивш Управител на НЗОК постави под съмнение истинската причина за смъртта на 40 годишен пациент, за която медиите съобщиха вчера. В своя Фейсбук профил, д-р Петров написа: Последният 40-годишен пациент в Пирогов от сърдечен арест, вследствие на тежка странична реакция от лечение с хлорохин ли е починал

"От вчера депутатите са с по-високи заплати. И това не е първоаприлска шега. Това е самата истина", написа във Фейсбук гневно Слави Трифонов и допълни: В тази извънредна ситуация, в тази трудна за всички българи ситуация, в която много хора губят работата си, парите си, а някои и живота си, българските депутати вече взимат повече пари