Спор за Пловдив 2019: Градът стана марка за изкуство. Не, обърка представите за култура

https://www.24chasa.bg/novini/article/8080562 www.24chasa.bg
Пловдивчани още помнят кулата и пищната заря от откриването преди година.

Похарчени са 40 млн. лв. за европейската културна столица

“Най-после свърши! Съвсем ни обърка представите за култура.”

“Пловдив има друг облик и самочувствие. 1 г. градът живя с култура.”

Между тези две мнения се люшкат пловдивчани след края на европейската културна столица. Той бе скромен във финансово изражение - 50 000 лв., за разлика от помпозното откриване преди година с Вавилонската кула, за която бяха похарчени 2,5 млн. лв.

Прокуратурата още разследва как е набъбнала тази сума.

Европейската столица на културата

започна с кавала

на Теодосий

Спасов и гласа на

Валя Балканска

от върха на кулата и завърши на 12 януари с “Годишните времена” на Вивалди в концертната зала.

Фондация “Пловдив 2019” твърди, че в града е имало 900 събития с 4600 артисти. А туристите се увеличили с 40%.

Пловдивчани обаче броят на пръстите на ръцете си по-значимите прояви. Сред тях безспорно са бляскавата театрална постановка “Одисей” и спектаклите на Opera Open и най-вече “Орфей и Евридика”.

40 млн. лева струваше титлата. Толкова пари отидоха за нови обекти, ремонти и съдържание. Градът се сдоби с обновен площад за 12 млн. лв., две художествени галерии за 5,5 млн. и недовършена зоологическа градина за 4 млн. лв. Останалите средства са вложени в програма.

Парите за нея обаче не спират. Още 3 млн. лв. предстои да разпредели през тази година фондацията. Те са от наградата “Мелина Меркури” и са за програмата “Наследство”.

Общината пък дава 1,2 млн. лв. за издръжка на “Пловдив 2019”. Съставът на фондацията ще бъде съкратен наполовина, категоричен е зам.-кметът по финансите Илия Кирчев, който влезе в управителния съвет. Сега в нея работят

47 души в частен

имот срещу 300

хиляди лева

годишно

Кирчев е категоричен, че те ще бъдат преместени в общинска сграда.

“Културата се утвърди като марка за Пловдив”, твърди артистичният директор на “Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева. Мнозина сочат, че специалистката по съвременно изкуство е имала определяща роля в избора на програмата.

Затова и акцентът беше върху улични прояви, които минават за по-повърхностни пред класическото изкуство.

Куюмджиева има обяснение. Според нея европейската столица на културата не е забавление за “буржоазната бохема”, а за обикновения човек. “При реализиране на такъв голям проект, и то за първи път в България,

най-трудно е

управлението на

очакванията”,

казва тя в едно от последните си интервюта. Мнозина очаквали елитарна програма със световни знаменитости. Но това били нагласите на хора, които не познавали самата идея на инициативата Европейска столица на културата.

Куюмджиева вини хората, че вместо да се застъпят за този проект, намерили причина в разкопаните улици да удрят по репутацията на титлата. Цели 9 месеца пловдивчани и гостите на града минаваха през разкопан площад. В деня на откриването той беше изтърбушен, а трябваше да е напълно готов. Ремонтът му продължи до средата на септември.

Желаещите да зърнат грандиозната Вавилонска кула се провираха между купчини пръст, изкъртени плочки и мрак, защото предишната местна власт възложи обекта в последния момент.

“Ако не беше Европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти”, каза, преди да сдаде поста, бившият кмет Иван Тотев. До неотдавна той беше и председател на управителния съвет на “Пловдив 2019”. Под негово пряко ръководство вървеше обновлението на Пловдив за европейската столица. Двете нови галерии в града обаче отвориха чак към втората половина на годината. Бившият соцмагазин “Снежанка” с инвестиция от 1,5 млн. лв. се превърна в експозиционна зала “Капана”. Откриха я през юли.

А новата галерия на ул. “Гладстон” отвори през септември. Струваше над 4 млн. лв. В деня на откриването на имота, именуван “Зала 2019”, дружеството на пловдивските художници направи протест. Те бяха извадени оттам, а стопанисването бе възложено на Градската художествена галерия.  

Справедливо е да се отбележи, че държавата подкрепи Пловдив с 20 млн. лв., като преведе сумата на траншове от 2015 до 2018 г. И постави условие парите да отидат за инфраструктура, с която градът да посрещне бляскаво титлата.

Сред обектите бе и една галерия на ул. “Съборна” в Стария Пловдив. Тя бе затворена за ремонт и не отвори през цялата 2019 г. и досега.

Затворена остана и концертната зала заради аварийното състояние.

А Тютюневият град - основен акцент в спечелването на титлата от Пловдив, още посреща посетители в руини, опожарени складове и разбити улици.

А трябваше част от някогашните складове да станат артпространства.

Близо 850 хил.

лв. бившата

кметска управа

не успя да усвои

от отпуснатите от правителството пари. Но не от пестеливост, а заради липса на готови проекти.

Зоологическата градина трета година е недовършена. Бившето кино “Космос” не стана културно пространство, а тъне в руини и мръсотия.

И Голямата базилика, сочена за една от перлите на Пловдив, не беше пусната в срок.

Трябваше да е готова за старта на Европейската столица на културата. Над 2 дка ценни мозайки от късната античност са експонирани с помощта на “Америка за България”, която отдели 8 млн. лева. С толкова участва и общината. Но обектът още не е приключен окончателно.

Въпреки споровете

Пловдив промени

визията си

през 2019 г.

- това не отричат и най-големите скептици.

“Потенциалът и енергията, натрупани през годината, трябва да продължат, макар и не с този мащаб”, категоричен е Нийл Питърсън, директор на голяма европейска организация, която разработва културни проекти. Той и още дузина експерти от 10 държави обсъдиха в края на 2019-а критериите за успех и оценка на инициативата.

“Бях на откриващото събитие, много ми хареса”, отбеляза Питърсън. За разлика от доста хора, които не одобриха Вавилонската кула, той твърди, че го е впечатлила. “Видях отворената сцена, на която се изявяваха творчески колективи. Слоганът “Заедно” бе изключително попадение”, казва той.

Артистичната директорка на “Пловдив 2019” е убедена, че

жителите на

“Столипиново”

дълго ще помнят

гостуването на френски, белгийски и швейцарски артисти, които през лятото живяха 10 дни в квартала и правиха безплатни представления. Ще помнят и музикантите, изнесли класически концерт в махалата.

Хиляди събра през лятото за 3 дни фестът Hills of Rock. За първи път пловдивчани гледаха концерт върху плаваща сцена в Гребния канал, на която пяха Орлин Павлов и Михаела Филева. Голямата лятна проява - “Празник на реката”, пък събра няколко хиляди край Марица.

Художникът Жорж Трак е категоричен, че нищо значимо не се е случило в Пловдив. Той, както и повечето местни творци, смята, че фондацията ги направила наблюдатели, а не участници. Кюумджиева им отговаря, че те сами са си избрали тази роля.

Така или иначе, и през 2020-а ще има продължение. “Пловдив остава завинаги европейска столица на културата. Титлата е чест и отговорност”, казва новият кмет Здравко Димитров.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Малки и големи кукери прогониха злите сили в Елин Пелин. Групи от общинското градче и близките села Лесново и Ноевци бяха сред най-атрактивните участници в събитието, събрало хиляди зрители в слънчевия февруарски уикенд. Четвъртото издание на кукерския фестивал събра на едно място над 1800 участници

Сценаристът Христина Апостолова си направи музикална разходка в столицата, видяха папараците на "България Днес". Съпругата на Евтим Милошев сложи тапите в ушите, усили любимата си песен и започна да крачи по-смело и в по-добро настроение по софийските улици. СНИМКИ: БЪЛГАРИЯ

С черни очила, клюмнала шапка, съвсем неглиже и с любимото куче се разхожда из центъра на столицата Ники Илиев, видя зоркото око на "България Днес". Актьорът видимо е позаслабнал и с немалко бели косми на брадата. Къде отиде онзи красавец, мечта за немалко