Как въздухът да е чист, като 53,9% от домовете са на дърва и въглища

https://www.24chasa.bg/novini/article/8089696 www.24chasa.bg

Само 15% от семействата имат централно парно

Внушителен е броят на българите, които се отопляват на ток - 28,6%

Независимо от мерките за чистотата на въздуха, 53,9% от жилищата в България продължават да се отопляват с дърва и въглища.

Делът на топлофицираните с централно топлоснабдяване е повече от скромен – едва 15,1%, а тези, които се отопляват на ток – най-често климатик, е 28,6%. Газифицираните са пренебрежимо малко – само 2% или не повече от 50 хиляди жилища.

Това описва доклад за изпълнението на действащата до м.г. жилищна стратегия, който регионалното министерство публикува тези дни. Стратегията е била приета през 2004 г. със срок на действие до 2019 г. и в момента ведомството подготвя нова.

На дърва и въглища се греят през зимата 1 милион и 437 хиляди български жилища, като най-малък е този дял в столицата – само 11,7%. Но във всички останали областни градове надхвърля 35%, а в Смолян е дори 90%. Има и един съвсем незначителен дял от жилищата - само 0,5%, които се отопляват с локални парни инсталации на нафта или термопомпи.

Отопляването с дърва и въглища според доклада е без алтернатива за социално слабите домакинства и на практика у нас

70% от бедните

се отопляват по

този начин

Освен в Смолян делът на този вид гориво е доста голям и в области като Видин, Монтана, Ловеч, Силистра и др.

След столицата делът на парното е най-голям в Перник, Плевен и Русе.

Във Варна и Бургас, където също има големи топлофикации, най-предпочитаното за отопление средство през зимата е токът.

Освен от замърсяващото въздуха гориво за отопление българските жилища страдат и от доста

ниска енергийна

ефективност

Съвременна топлоизолация имат само 603 хиляди жилища, което представлява 15,5% от всичките. При това те са разпределени доста неравномерно: от 36,1% в Бургас през 31,9% в столицата до символичните 4,6% във Видин и Монтана. Програмите за саниране на жилищни блокове и новото строителство са добавили в последните години съвсем малък процент към дела на жилищата, чиято изолация отговаря на съвременните стандарти - едва 1,3%.

Значително по-добро е положението със съвременната PVC дограма - близо една трета от жилищата, или 29%, имат такава.

В Бургас и в

София почти

половината са с

нова дограма

и дори във Видин малко над 10% от жилищата имат този вид топлоизолация.

В доклада се цитират данните на Евростат, според които една трета от населението у нас има трудности да отоплява дома си през зимата, а около 25% от бедните домакинства имат разходи за ток, които надхвърлят 20% от разполагаемия им доход и стигат до една трета от него.

В допълнение са правени и собствени проучвания за този доклад, от които излиза, че 28,2% от анкетираните живеят в жилища с влажни стени.

Проблемите с водоснабдяването и канализацията на жилищата в България също не са за пренебрегване. Течаща вода имат средно 97% от българските жилища, като, естествено, процентът е почти 100 в градовете и по-нисък в селата.

Обществената

канализация

обаче обхваща

само 72,5% от

жилищата

У нас има например 660 хиляди жилища, които са на попивни, септични или изгребни ями.

Има и 76 хиляди жилища направо без никакво средство за изхвърляне на отпадната вода и там тя се зауства направо в повърхностно течащи води и така се замърсява природата. Разбивката по области не е в състояние да даде ясна картина къде е така, тъй като подобни жилища има най-вече в селата.

Ако има нещо положително в жилищния фонд в България, то това е неговата възраст.

Средната възраст

на българските

жилища е

около 50 години

и по този показател страната ни далеч не е на последно място в ЕС. Дължи се най-вече на това, че най-масовото строителство у нас е в периода 1971-1990 г. Тогава са изградени 39,6% от съществуващите в момента жилища, общо 1,5 милиона.

От периода 1946-1970 г. у нас в момента са останали 1,3 млн. жилища, което ги прави вторите по дял домове - 33,6%. Строените преди 1945 г. жилища са едва десетина процента, а тези след 1990 г. - 16,5%.

Естествено, разликите между селата и градовете са несравними. В периода 1946-1970 г. строителството в селата и в градовете е почти еднакво, но в селата се строят предимно паянтови жилища.

След това строителството на жилища в селата спада за сметка на градовете. Равносметката днес е, че

9% от жилищата

в България са

негодни за

обитаване

и те се намират предимно в малки градчета и села.

У нас има и доста голям дял необитаеми жилища. По принцип броят на жилищата в България е с около 1 милион по-голям от броя на домакинствата. Почти една трета от жилищата - 31%, са необитаеми. Според анализа причината не е само демографска, а може да се обясни по-скоро с трудовата миграция. С най-голям дял на необитавани жилища например са Софийска и Пернишка област. Там те са съответно 48,2% и 44,9% от всички жилища и причината е очевидна – столицата е “изсмукала” активното население от тези селища и хората са си намерили нов дом в София.

Третата област по висок дял на необитаеми жилища е Бургас – 43,7%. За него обяснението е, че има твърде голям дял ваканционни жилища, чийто статут е за временно ползване по време на лятната почивка.

Феноменът “необитаеми домове” е сравнително нов за България. През 1975 г. например необитаеми в градовете са били едва 3,8% от жилищата. 10 години по-късно са вече 5,6%, а в началото на прехода са стигнали 9%. Следва шоково нарастване, докато се стигне до сегашните стойности. В селата този тренд е бил много по-плавен, тъй като те се обезлюдяват от доста по-отдавна – още от времето на колективизацията и създаването на ТКЗС-тата.

Обитаваме средно по 31 кв. метра

Жилищната площ в България на пръв поглед е напълно достатъчна - имаме средно по 550 жилища на 1000 човека. Така на един българин се падат средно по 31 квадратни метра жилищна площ. В едно нашенско жилище живеят средно по 1,8 човека - в градовете са по двама, а в селата - по 1,5 човека.

В действителност обаче има голяма неравномерност. Обитателите на 327 хиляди жилища, а това са 1,3 милиона българи, живеят по двама и повече от двама в една стая. Близо 85 хиляди от тези домове се обитават от трима и повече от трима души в една стая. Често се среща жилищната площ да е и по-голяма, но хората да не могат например да отопляват всички стаи и да ползват само ограничена квадратура. В доклада пише, че ако в България имаше правна дефиниция като в другите европейски държави, тези хора щяха да попаднат в категорията “бездомни”.

Според анализа около 80 хиляди българи попадат в категорията на хора с остри жилищни нужди, тъй като нямат средства да си купят дом от свободния пазар. Тук обаче е другият феномен - броят на общинските апартаменти, които би трябвало да са за крайно нуждаещи се, през последните години се е стопил до 92 500 жилища, или едва 2,4% от всичките. Почти всички те се намират в градовете, и то в по-големите. Освен това над половината от тях вече са ведомствени и няма как да послужат за нуждаещи се.

Според данни на Националното сдружение на общините в България, цитирани в доклада, 33% от общините у нас вече нямат нито едно общинско жилище, а друга една трета от тях имат резервен фонд, достатъчен за настаняване в кризисни ситуации само до 10 човека.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Малки и големи кукери прогониха злите сили в Елин Пелин. Групи от общинското градче и близките села Лесново и Ноевци бяха сред най-атрактивните участници в събитието, събрало хиляди зрители в слънчевия февруарски уикенд. Четвъртото издание на кукерския фестивал събра на едно място над 1800 участници

Сценаристът Христина Апостолова си направи музикална разходка в столицата, видяха папараците на "България Днес". Съпругата на Евтим Милошев сложи тапите в ушите, усили любимата си песен и започна да крачи по-смело и в по-добро настроение по софийските улици. СНИМКИ: БЪЛГАРИЯ

С черни очила, клюмнала шапка, съвсем неглиже и с любимото куче се разхожда из центъра на столицата Ники Илиев, видя зоркото око на "България Днес". Актьорът видимо е позаслабнал и с немалко бели косми на брадата. Къде отиде онзи красавец, мечта за немалко