В ход се намира "голям пазарлък" на противостоящи геополитически интереси за надмощие в Източното Средиземноморие, който намира израз в събитията на територията на Либия, като Гърция рискува да се нареди сред "страничните загуби". В тази негативна среда гръцката дипломация беше принудена да промени курса и да потърси съюзници, което я ориентира към решения като активизиране на усилията за обявяване на изключителна икономическа зона с Италия и Египет.
Действията в министерството на външните работи са трескави, защото темата за изключителната икономическа зона изглеждаше табу за Атина в рамките на политиката на умиротворяване, която следваше по отношение на Турция.
Целите на Турция
Катализатор на процесите, които принудително изправят страната пред буря от развития на дипломатическото поле, са двата меморандума за сътрудничество, които Анкара подписа с международно признатото правителство в Триполи на Файез Сарадж, които предвиждат военно сътрудничество между двете страни, но и определяне на морските зони, като изнамират "общи граници" между Турция и Либия южно от Крит в нарушение на гръцките суверенни права. Два меморандума, които показаха намерението на (турския президент) Реждеп Тайип Ердоган да използва докрай кризата в Либия, като поеме активна роля в "геополитическата игра", стремейки се да създаде свършен факт чрез опита за обявяване на изключителна икономическа зона с правителството в Триполи с меморандума, който има за цел да създаде един морски коридор в Егейско море, който ще даде възможност на Турция да засили претенциите си в енергийните проекти.
Това е едно действие, което изисква дипломатическо съзряване от Атина, която иска да изгради дипломатическа стена за защита на суверенните си права. Една стена, укрепването на която явно преминава през обявяването на изключителна икономическа зона. "Ситуацията, която се създаде в Източното Средиземноморие, изисква от Атина да изтъче една дипломатическа тъкан, която да я превърне в част от процесите, като я утвърди като фактор на стабилност. Страната трябва да стане част от интересите на силните играчи и да им даде мотив да не желаят разклащане на стабилността, като засилят дипломатическата й защита", отбелязват пред "Та неа" високопоставени източници, свързани с националната сигурност, по отношение на стратегията на Атина. Те споменават и разговорите за определяне на изключителната икономическа зона с Италия и Египет като пример за такава политика.
Позитивни първи стъпки
Първият кръг от срещи на техническите екипи на министерството на външните работи както с Рим, така и с Кайро, за подписване на съответните спогодби беше проведен на 30 декември и на 8 януари съответно, а резултатите (от тях) се определят като съвсем положителни и дипломатически източници твърдят, че те позволяват на Атина да чувства оптимизъм.
Информация за разговорите, не на последно място и поради регионалните събития, се дава с капкомер и дипломати коментираха за "Та неа", че въпреки обстоятелството, че публикуването на детайли в този момент се забранява, стъпките, които се предприемат, доближават страната все по-близо до обявяването на изключителна икономическа зона, което ще бъде и решително действие срещу турските машинации. Следващият кръг от разговорите Гърция - Италия и Гърция - Египет вече е планиран и остава да бъдат уточнени съответните дати.
Като се има предвид, че Рим изглежда, че търси собствената си роля в Източното Средиземноморие, с някои колебания по отношение на Турция, а Египет също се утвърждава като фактор в процесите поради намесата си в Либия, изключителната икономическа зона вероятно ще се окаже решаващ ход на дипломатическата шахматна дъска от страна на Атина, в съчетание и с подписването на междудържавното споразумение за изграждането на Източносредиземноморския газопровод на 2 януари.
Координати веднага
По повод на събитията почетният посланик Александрос Малиас подчертава значението на активизирането на гръцката дипломация в тази посока. Както заявява пред "Та неа", "Гърция през последните доста години изглежда доста нерешителна да използва координати и карти. Като първа стъпка бих предложил да проучим целесъобразността на незабавното обявяване на координатите, които са отразени в картата, която съпътства закона Маниатис от 2011 г." (който определя, че при липса на изрично споразумение със съседните страни, гръцкият континентален шелф и изключителната икономическа зона следват средната линия между бреговете на Гърция и съответната страна - б.ред.) Това е единственият закон и карта, които се отнасят до зоните в цяла Гърция, преди всичко южно от Крит."
Нуждата от обявяване на координати и на карти от Гърция, както пред ООН, така и пред всички необходими международни организации от страна на Атина, е от жизнено значение, смята Александрос Малиас, който отбелязва, че Гърция би трябвало да изгради образа на страна, "решена да не отстъпи пред свършените факти". /БТА//Петър Къдрев/