Правете игри, а не война

https://www.24chasa.bg/novini/article/8130698 www.24chasa.bg
През последните години интересът към геймингът в България расте. Освен това големи чужди компании се обръщат към страната ни. Според експерти скоро можем да отнемем лидерската позиция на Румъния от Балканския полуостров.

 

България вече е предпочитана дестинация от гейминг индустрията - не за аутсорсинг на услуги, а за създаване на продукти

 

Правете игри, а не война - с тази перифраза на хипарския лозунг от 60-те години на миналия век може да се опише новият бизнес, който все по-успешно се развива в България.

Само в Европа гейминг индустрията прави близо 20 млрд. евро, а в световен мащаб - близо 90 млрд. долара на година, и страната ни се опитва да вземе част от тези пари. Още сме малка точица като мащаб спрямо лидерите от САЩ, Канада, Англия, Китай и Южна Корея.

Над 1000 човека в България работят по създаване на видеоигри, а страната ни вече не е предпочитана само за аутсорсинг услуги, както преди 10 години. Световноизвестни разработчици

създадоха студиа

в България, а

творческият сектор в

София е сред най-бързо

развиващите се и

сред тези с най-висока

добавена стойност

Докато в Европа индустрията съставлява около 4-5% от икономиката на големите градове, то делът в София е около 8%.

Безспорно секторът на креативните индустрии е нещо, с което София може да се гордее, и потенциалът му трябва да се развива. В момента фокусът е върху гейминг индустрията, креативната визуализация, видео- и филмовата продукция, посочват от Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.

Над 2/3 от гейминг индустрията в България са съсредоточени в София. Тя отбелязва най-висок растеж сред всички творчески индустрии и достига 127% ръст в добавената стойност по факторни разходи (2008-2015 г.).

Това не означава, че продуктите, които изкарваме, са по-лоши. Напротив – напълно конкурентни са на тези, разработени от лидерите в индустрията, единствената разлика е в мащаба на продукциите, обяснява Георги Динчев от едно от големите студиа у нас.

Според него игрите са най-голямата развлекателна индустрия като приходи в световен мащаб и разработката им е бизнес и невероятна добавена стойност.

Смятам, че обучението на кадри в тази област би било само в плюс за икономиката на страната, добавя той.

В последните години в България се наблюдава добър ръст на гейм индустрията и вече спокойно можем да кажем, че лека-полека

отнемаме лидерската

позиция на Румъния на

Балканския полуостров

Смятам, че това ще се засилва в следващите няколко години, каза още Динчев.

Макар че гейминг индустрията в България е все още сравнително малка – грубо казано около 1000 човека са заети в нея.

Според Жеко Стефанов - мениджър в друго водещо студио, геймърите и разработчиците в страната ни имат принос по някои от най-големите заглавия на пазара.

“От друга страна, успехите на българските прогеймъри по света не са от вчера. Наши отбори и прогеймъри от години печелят най-големите състезания в света – турнири с огромни наградни фондове, съизмерими с тези на спортните събития, отличия от киберолимпиадата и т.н.”, допълва го Динчев.

Дори и в толкова

привлекателна за

младите хора индустрия,

проблемите не липсват,

като започват с липсата на кадри. 

“Индустрията има нужда от кадри, като предлага отлични възможности за развитие. Ние инвестираме в служителите си и се стремим постоянно да развиваме уменията им. Не бива да подценяваме и качеството на живот в нашата столица, както и липсата на езикова бариера”, отбелязва предимствата Стефанов.

“България е изключително благодатно място за развитие на подобни специалисти не само в гейм индустрията, но и във филмовата. За съжаление, поради липсата на силни школи (или поне доскоро) повечето от тези специалисти са самоуки – но това дава добра идея за инициативността на младите хора в България”, казва друг от водещите мениджъри в сектора Танко Шокеров.

Специалистите отбелязват, че съществуват

много пресечни точки

между гейм- и

филмовата индустрия,

тъй като са много

близки като процеси

Уменията по създаване на 3D ефекти и модели се използват както във всяка 3D игра или филм, който има нужда от специални ефекти, така и за архитектурни визуализации, всякакви видове симулации и в инженерството.

Според Шокеров знанията по създаване на 3D ефекти са необходими в почти всички аспекти по изработването на една игра:

“ От самия геймплей, до менютата където има много ефекти. От това един герой да има собствена визия и усещане, до това всеки един бутон по интерфейса да има индивидуално поведение”

Нови технологии и процеси се появяват всеки ден. Важно е да сме в течение на нещата, които се случват в световен мащаб, и да намираме начин да пренасяме западния опит тук, смята Динчев.

Според Шокеров схващането, че геймърите са интровертни и не толкова заинтересовани от външния свят, е абсолютно клише:

“Много е тъжно, че подобен образ се е наложил в пространството. Особено с

мобилните игри

аудиторията е толкова

широка и разнообразна,

че подобно твърдение е невярно”, смята той.

Стефанов също не се съгласява с разпространеното възприятие.

“Геймърите са заинтересовани от външния свят, но също така са заинтересовани и от много други светове, които ние разработчиците създаваме”, казва експертът.

Според последни проучвания около 2,5 милиарда души в света играят игри. Средната им възраст е около 31 години, а около 40% от геймърите са във възрастовия сегмент от 18 до 35 години. Интересен факт е, че напоследък има ръст в сегмента 50+ години. Това експерти обясняват с все по-голямата достъпност на умните телефони за по-възрастните хора.

Жените са по-активната част от тези, които играят на телефоните си. Съставляват близо 60-70% от общия брой. Мъжете са ориентирани към игри на компютър и конзоли. 

В наши дни всички играят игри. Независимо дали е “Тетрис” на телефона в градския транспорт, или мултиплейър заглавие, в което играете заедно със стотици други хора, игрите са форма на забавление за всякакви хора на всякакви възрасти.

“От тази гледна точка е неправилно всички геймъри да се слагат под един знаменател, както не слагаме под общ знаменател и хората, които обичат да гледат кино например. Аз играя игри от повече от 30 години и това не ми е попречило да съм женен, да имам три деца и да водя нормален живот, казва Динчев.

Експертите съветват, че както във всяка една сфера,

ако искат да станат добри

на някоя игра, хората

трябва да положат усилия,

постоянство и силен дух и да не се предават пред първото препятствие, което се изправи на пътя им.

Както за всичко в живота ни, и времето за игри трябва да е балансирано. Игрите са форма за забавление и са начин човек да разпусне и да забрави за проблемите си за няколко часа.

Хората, които се ориентират към прогейминг като начин да изкарват прехраната си, трябва да знаят, че както при спортистите, за да станеш добър, трябват ежедневни тренировки. Особено важно при отборните дисциплини е екипът да е стикован и да няма разногласия в него, тъй като това е в основата на доброто представяне. Тези умения ще са особено необходими на българските геймъри, които ще се изправят срещу играчи от 600 локации по света. Състезанието ще се проведе в рамките на 48 часа и е част от най-голямото независимо гейминг събитие у нас. (Повече за него - виж в карето долу.)

Експертите смятат, че за да се предлагат повече качествени български продукти на пазара при разработката на игри, фокусът трябва да е върху способността родните студиа да правят игра от-до на родна почва. Това означава - от измислянето на началната концепция до реализирането на крайния продукт.

Макар и да звучи просто,

процесът по създаването

на игра е труден

и включва специалисти от минимум 20 сфери, обясняват запознати.

В зависимост от големината на проекта и платформата, за която е играта, разработването ѝ може да отнеме от 6 месеца до 5 години. Обичайният цикъл за разработка е между 2-3 години. Съчетанието на сценарий, арт, музика и звук (изкуство) с география, физика, математика (наука) не е лесна задача.

Започва се от началната идея и концепция за играта, които се определят от геймдизайнерите. Следва дефиниране на визуалната идентичност и концепции на проекта, за които са отговорни концепт артистите. Поредните

стъпки са 3D моделиране

и текстуриране на основните

герои, техните брони,

второстепенни герои

и артистите със специфични характеристики. Технологичните артисти добавят към готовата “виртуална скулптура” скелет и правила за движение на героя. Аниматорите вдъхват живот на моделите, като правят реалистични движения.

Специални артистите са отговорни за създаването на модели на всяка сграда, терен, растителност и т.н. в играта. С получените от тях модели определените дизайнерите създават картите/нивата. След всичко това се включват аудиодизайнерите, които записват звуци за всяко нещо в играта – изстрелване на стрела, ходене по пясък, удар между меч и щит, диалог между герои. На последно, но не и по важност място идват програмистите, които осигуряват това най-смелите мечти на дизайнерите да бъдат осъществени. Има и екипи по контрол на качеството. Те са необходими, когато дойде моментът да се “полира финалният продукт”.

Продуцентите на играта подсигуряват плавната организация и излизане на продукта навреме, и в рамките на бюджета.

“Няма нищо просто в създаването на една игра, това е креативен процес, който може да отнеме от няколко месеца до няколко години.

Изисква координация

на много екипи, правилно

планиране, графично

оформление,

маркетинг. Бизнесът е далеч по-дълбок и интересен отвъд чистото забавление, което е широко разпространеното схващане за игрите”, разказва Шокеров.

3D ефектите са само част от артистичните дисциплини, необходими за направата на дадена игра. В България има много специалисти в областите концептарт, 3D моделиране и текстуриране, тегарт, анимация и ефекти, които са на световно ниво.

“Смятам, че имаме какво да покажем на световната сцена. Търсене на талантливи професионалисти има както тук, така и в цял свят”, добавя Динчев.

Прогнозите на експертите за 2020 г. са в посока развитието на стрийминг услугите:

Новите услуги на Google и Microsoft за стрийминг са бъдещето, но са в доста ранен стадий на развитие. През 2020-а ще видим тяхното навлизане на пазара, както и 5G, което ще ускори преноса на данни и ще раздвижи бизнеса, казва Шокеров.

Български геймъри от София,

Пловдив и Габрово се изправят

срещу играчи от 600 места по света

Български геймъри в София, Пловдив и Габрово ще мерят сили срещу други играчи от 600 места по целия свят. 48-часовият хакатон започва на 31 януари и ще продължи до 2 февруари. Целта му е за две денонощия специалисти в областта, както и гейм любители да разработят авторска видеоигра. Събитието ще се проведе от 31 януари до 2 февруари. Състезанията са част от най-голямото независимо събитие за гейминг у нас - Sofia Game Jam Week 2020.

Събитието ще продължи до 2 февруари. Целта му е да предизвика българските геймъри да покажат уменията и таланта си в екипно състезание. Събитието се осъществява с помощта на Фондация “Америка за България”.

То се разпростира на пет пространства в София - Френския институт, Полския институт, зала за събития “В парка” (НДК), “София Тех парк” и бар “Кино Култура”. В Габрово през тази година има голям брой записани участници, които обаче не са навършили пълнолетие. Организаторите обаче твърдят, че и за тях ще има полезна информация.

Съпътстващият кариерен форум, който се провежда от 28 до 30 януари в Полския институт, се очаква да даде професионална посока на тези, които желаят да упражняват хобито си по нов начин. Посетителите му ще имат възможност да се срещнат и запознаят директно с най-големите български геймстудиа и да научат за възможностите за работа и стаж в тях.

Sofia Game Jam Week 2020 ще покаже на младите хора у нас, че могат да се реализират успешно в сферата на създаването на видеоигри, специални ефекти и всичко, свързано с тях, в собствената си страна, казват организаторите.

Очакванията им са за срещи с креативни хора, които споделят същите любов и интерес към игрите.

“Ние от Столична община, които сме ангажирани с икономическото развитие на града, ще работим за подобряване на бизнес климата за вашата индустрия, защото това е една от най-динамично развиващите се индустрии, а София е дом на едни от най-известните гейминг студиа”, каза зам.-кметът по дигитализация и инвестиции на София Владимир Данаилов.

Тази година събитието ще е с 5 различни модула – образователни лекции, професионална конференция, кариерен панаир, културна част – изложба, вечер с музика от видеоигри и маратон по ретро гейминг, както и разбира се, модула, около който започва събитието още преди 7 години – 48-часовият хакатон. “Целта на хакатона никога не е била да създаде комерсиално успешен продукт, а по-скоро да насърчи креативността на хората, уменията им да работят с непознат екип и не на последно място – да се забавляват”, казва Жеко Стефанов.

Фокусът е насочен и към образователните лекции. 

“Заложили сме много ресурс в образователните лекции, защото смятаме, че има много млади хора, които активно се интересуват от гейминг и ежедневно го практикуват, но нямат представа, че това може да стане тяхна професия тук в България. Ще обясним основите на няколко сфери в гейминга и ще дадем съвети как може хобито да стане изключително сериозна, но и забавна професия”, казва Георги Динчев.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Свидетели спасяват кримигероя Стефан Гевгелийски и разколебават тезата на обвинението по случая с убит по поръчка надзирател от софийския затвор! С този мотив защитата на сочения като лейтенант на боса Стефан Бонев-Сако поиска той да бъде освободен, научи "България Днес". Спряганият като "садист номер 1 на мафията" е зад решетките от 2017 г

Бърз като светлината е Къци Вапцаров, който прелита през столични булеварди с колелото си, видя зоркото око на "България Днес". Шоуменът не се притеснява от натоварения столичен трафик и ловко фучи около автомобилите, придвижвайки се в бус лентата. СНИМКИ: "България

Лае като куче, грухти като прасе и пее хита "Бел чао". Що е то? Верният отговор е изключително талантливият пагагал Джаро от София, който е хит в социалните мрежи не само в България, но и по света. Чудатата птица има десетки видеа в интернет, в които показва необикновените си умения. Последната му изява е изпълнението на римейка "Аз съм Джаро