Пробуждане на дарителството в България - 100 млн. лв. през 2018 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/8162205 www.24chasa.bg

Отделянето на лични средства създава едни от най-знаковите сгради в страната

Модерен оптимизъм - 20 истории, подкрепени от Фондация "Америка за България" и разказани от "24 часа"

“Дарителството прави общностите, в които живеем, по-силни и сплотени. То е важна част от всяка жизнена демокрация. Да помагаш на своето училище, университет или значимa за теб организация, като отделиш време, подкрепиш с пари или предадеш от знанията и опита си на други, е активна гражданска позиция. Подобни действия независимо колко малки или големи са заразителни и имат своето въздействие, много по-силно, отколкото си представяме обикновено.” Това са думи на Нанси Шилър, президент на Фондация “Америка за България” - най-големия дарител в страната. Общата сума, натрупана от различни дарители у нас, е 100 млн. лева през 2018 г., сочат данни на Българския дарителски форум (БДФ). Факт, който ясно показва възроденото в последните години желание на хората да отделят лични средства в подкрепа на различни каузи. Дарителството обаче има своята голяма история назад във времето.

С благотворителни средства в миналото са създадени едни от най-уважаваните български институции в образованието, културата, здравеопазването, социалната грижа, на които всички се възхищаваме и до днес.

Директорката на БДФ Красимира Величкова разказва за примери за дарение през годините с голямо значение. Такъв е случаят с Йорданка Филаретова, дала свой имот, който днес е сграда на Министерството на здравеопазването. С доходите от наемите на тази сграда нейната фондация е построила първия дом за възрастни хора в София, където

в момента се помещава

медицинският колеж

в столицата

и църквата “Покров Богородичен” зад хотел “Родина”.

“Ние всички знаем тези институции сега, но не помним, че те са създадени с нейния дарителски жест. Обществото като цяло е длъжник на старите ни дарители”, казва Красимира Величкова. Тя говори и за делото на Андон и Стойна Виячеви от с. Шишковци. Те изграждат с лични средства гарата в селото, за да може да се развие икономическият живот в Шишковци. Андон Виячев е близък с Владимир Димитров - Майстора и го привлича да работи в с. Шишковци. За да се знае за дарителството у нас,

БДФ заедно с

партньори издават

енциклопедия

“Дарителството -

1878 – 1951”

Красимира Величкова е убедена, че когато говорим за дарителството в миналото, без преувеличение може да се твърди, че след 1878 г. именно хората, отделяли лични пари за каузи, са поставили основите на различните социални системи в България, които държавата после е надграждала. Примери са сиропиталища за деца, болници, университети, училища, читалища, детски градини, библиотеки. В момента дарителите са тези, които градят обществената инфрастуктура на бъдещето така, че тя да бъде по-близо до общността.

Въпреки многобройните добри премери културата на дарителство все още среща трудности у нас.

“Ако има нещо, което пречи на дарителството, е мисленето, че от мен нищо не зависи, че аз каквото и да направя, нищо няма да променя”, смята Красимира Величкова. Тя вярва, че няма малко и голямо дарение. В САЩ и Англия 70% от общия брой дарения са от физически лица - малки, но редовни. Докато у нас едва 10% от тези средства са индивидуални дарения, което означава, че има потенциал да се развива.

“С много бавни стъпки се случват добрите практики. Даренията са повече в сравнение с преди 16 г.”, казва Величкова. Тя дава пример с един от смислените проекти в днешно време, който е на сдружение “Първи юни” от Бяла Слатина. Местните хора полагат усилия да развият дарителството - намират инциативни съмишленици, които създават обществени дарителски фондове. Набират средства чрез най-различни дейсности - правят търгове, базари и популяризират събития. Събраните пари се отпускат към проекти на местно ниво.

“Това абсолютно възражда идеята за дарителството, но това няма как да се случи без външна подкрепа, каквото е в случая на Фондация “Америка за България”, защото няма потенциал да се случва от само себе си.

Става дума за истинско и неподправено човешко усилие за нещо, което на пръв поглед няма шанс.Това е наистина възхитително”, твърди Величкова. Директорката на БДФ засяга и темата за тъй наречените грантове, на които медии и хора често лепят негативни етикети.

“Всъщност грант е

английската дума за

договор за дарение

Обикновенно тези документи са публични, организациите си ги вписват в отчетите”, допълва Величкова.

Българският дарителски форум е основан официално през 2004 г. Той бил плод на усилията на 10 фондации, които искали да се обединят, за да може заедно да направят средата в България за дарителство по-добра.

“Искали са заедно да работят с държавата за законодателство за дарителите, за да се учат един друг. За да има координация между тях, за да няма сфери, които да имат нужда от подкрепа, а да няма кой да подаде ръка”, обяснява Величкова. И добавя, че дарителството освен подкрепа за някой в нужда е и усещане за удовлетворение и радост.

“Човек не може да стане богат, без да е обогатил другите.” Това казва един от най-богатите хора в историята - американският филантроп Андрю Карнеги. Милиардерът е пряко свързан с България. Чрез своята фондация “Мир между народите” той организира известната Карнегиева анкета след Междусъюзническата война. Тя известява на света за огромния геноцид, извършен над нашите сънародници през 1913 г.

В днешно време силни примери за ползата и резултатите от българо- американско партньорство са създаването на интерактивния музей “Музейко”, обновяването на детските отделения на “Пирогов”, както и сградата на Националния център за заразни и паразитни болести, създадена благодарение на фондация “Рокфелер”.

Според анализ на Българския дарителски форум “Америка за България” е най-големият дарител за 2018 г. с отпуснати над 30 млн. лв.

Децата в “Пирогов” вече не се плашат от клиниката, чакала 40 г. ремонт. Държава, фондация и частен бизнес заедно я превърнаха в “приказка”

Да отиде в болница, е един от най-големите страхове на всяко дете. Атмосферата плаши малките и те винаги искат да избягат. Това обаче се променя преди 2 г. в УМБАЛСМ “Н .И. Пирогов”. Детското отделение беше преобразено в гостоприемна среда, която помага на хлапетата да прекрачат вратите на болницата спокойни.

“Случи се една изключителна симбиоза между държавата, която беше осигурила по-голямата част от средствата, неправителствени организации, Фондация “Америка за България” и фирми от частния сектор”, обяснява проф. Асен Балтов, директор на “Пирогов”. Допълва, че

след обновяването

се променила

цялата атмосфера

- преди клиниката изглеждала страшно, а сега стените са облепени с апликации на приказни герои и стикери. А това предразполага малките пациенти да се чувстват като в детска стая.

Реализирането на проекта става с дарение от “Америка за България”, която обаче направила и обединение между частните фирми и неправителствени организации. Така заедно събрали над 400 000 лева.

“Не може да си представите какво е усещането да имате клиника, която не е ремонтирана 40 години, след което да влезеш в нещо, което е на европейско ниво. Просто ефекът е поразителен. Условията са много по-добри, местата, където родителите могат да бъдат до децата си, също са подобрени”, казва проф. Балтов.

В болницата е направена и детска площадка в двора. Това станало възможно и с помощта на дарение от българи, които не искали да се дава гласност. Фирмите, доставили материалите пък, намалили цените, за да са максимално достъпни. От “Пирогов” отбелязват, че през тези 2 години градинката осигурява на децата забавление, когато са в добро състояние и могат да излизат.

“Това са проекти, които ние сами не бихме могли да направим. Затова аз винаги съм казвал, че дарителската инициатива по принцип е нещо много хубаво, но тя трябва да бъде с определена кауза, да не се допуска някой да си помисли, че това се прави с комерсиална или друга цел”, убеден е проф. Асен Балтов.

Сградата на центъра по заразни и паразитни болести е строена с пари от фондация “Рокфелер”

19 млн. златни лева дарява американската фондация “Рокфелер” още през 30-те години на миналия век, за да се построи сградата на Националния център по заразни и паразитни болести.

“Фондацията е разполагала със специалисти, които много точно са преценили какво е най-важното за здравеопазването на една държава, а по това време в България това е именно намаляването на инфекциозните болести”, разказва сегашният директор на центъра проф. Тодор Кантарджиев. Фондацията обаче е имала условия, за да направи дарението си. Първо, държавата да помогне със същата сума. И второ, институтът да бъде автономен и в него да се обучават лекари за контрол на инфекции, да се разработват ваксини и серуми. Тогава серумите са се използвали за лечение на тежки инфекции, тъй като е нямало антибиотици. И тъй като са се правили от коне, цар Борис III дарява няколкостотин декара за конна база, разположена в Люлин планина.

За първи директор на института е избран д-р Петър Кожухаров, учил в Германия. Въпреки това самата фондация “Рокфелер” го праща да види как функционират други такива институти по света.

Проф. Кантарджиев разказва и друга интересна история, свързана именно с

второто

изискване

на фондацията -

функциите на

института

да се запазят

Когато той вече е построен, Министерството на вътрешните работи, което в онзи момент управлява и Дирекция здравеопазване (днес Министерство на здравеопазването - б.р.), решава да се настани на първия етаж на центъра. В един от кабинетите влиза министърът. Но д-р Кожухаров завежда дело срещу него и министерството за неизпълнение на волята на дарителя. Печели го и министърът е принуден да напусне сградата. “Тази воля пази нашия център и го съхранява вече 80 години”, категоричен е проф. Кантарджиев.

“Всичко е направено не само с пари, но и със смисъл. Още тогава е направена газова инсталация, която допреди 20 години още работеше, но с бензин”, казва Кантарджиев

А преди това, още през 20-те години на XX век, Фондация “Рокфелер” изгражда и противомаларийни станции, най-вече в Южна България, където около 1/3 от хората са боледували. Благодарение на тях за няколко години епидемията е била преодоляна. Плочата за дарението на Рокфелеровата фондация пред сградата на Националния център по заразни и паразитни полести в София.

Бивши олимпийци по математика даряват за днешните отбори

Българските олимпийски отбори по природни науки, които всяка година печелят медали, освен че вече 9-а година се подпомагат от Фондация “Америка за България” получават помощ и от бивши състезатели.

Това разказва Алексей Христов, председател на УС на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, който е и един от основателите на Американска фондация за България. Съоснователят ѝ Дико Михов - един от малкото лауреати по математика от 1984 г., след като завършва Масачузетския технологически институт и натрупва състояние на Уолстрийт, връща жеста на родината си и чрез фондацията инвестира над 7 млн. долара в българското образование и в олимпийските отбори. Фондация “Америка за България” пък им помага с над 2 млн. лв., като оборудва и две лаборатории, в които състезателите по биология и химия се готвят за практически задачи.

Михов не е единственият пример - друг златен медалист, който също работи на Уолстрийт, дарява на гимназията си в Бургас. Много други бивши олимпийци в момента са част от големи компании, чрез които също редовно помагат на някой отбор. Други пък участват лично в подготовката на децата и разработват задачи.

Христов разказва и една романтична история на двама сребърни медалисти - момиче по информатика и момче по математика, които се запознават още докато са ученици. Въпреки че впоследствие тя заминава да учи на Западния бряг, а той - на Източния, след като завършват университет, се събират и се женят. А подаръците от сватбата даряват на Американска фондация за България, тъй като вярват, че тя ги е събрала.

Сдружението образова самите ученици в посока дарителство. И някои от тях като например Румен Христов решават да дарят стипендиите, които получават от Американската фондация за България, за отборите си. Христов е неколкократен златен медалист по информатика и още в училище разработва интернет приложение за Центъра за градска мобилност в София.

Науката среща бизнеса в център за приложни изследвания

Кожа от гъби за производство на чанти и аквариум с рибки, които наторяват растение. Това са едни от студентските проекти, разработвани в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки CASI към Биологическия факултет на Софийския университет, който среща науката с бизнеса.

В началото Биологическият факултет всъщност е бил Агрономически и е построен през 20-те години на миналия век чрез дарение на фондация “Рокфелер”. Почти век по-късно,

през 2018 г.,

Фондация

“Америка за

България”

решава да

продължи

това дело

и съдейства за изграждането на центъра до факултета съвместно с Кирил Петков, чиято компания ProViotic продава пробиoтици на четири континента. В центъра могат да се видят единствените два американски патента за български иновации, които са именно на Петков - за намаляване на инфекциите от салмонела и тези от ешерихия коли.

“За мен всеки от нас има отговорност за неговата си индустрия, за общността и града си. Моята мотивация дойде, когато на 10-ата годишнина от завършването ми в “Харвард” видях, че там са отворили такъв център, и страшно ми хареса”, разказва Петков. Според него все повече хора, които изкарват средствата си по конкурентен начин, са започнали да осъзнават нуждата да подобрят собствената си среда, за да помогнат на останалите, но и на себе си.

Валентин Цочев завършва биотехнологии миналата година. Той е един от първите студенти, преминали курс в центъра, а сега работи в него. Убеден е, че младите хора в България също развиват мисленето да дават и на другите. “След това, което CASI даде на мен като възможности да се реализирам, искам и аз да дам нещо”, казва той.

В курсовете взимат участие студенти не само по биология, но и по химия, физика, медицина и др. Идеята е да обединят знанията си и заедно да измислят проект и бизнес план за него, който представят на потенциални инвеститори.

Вече има

и успешно

реализирани

проекти

А по време на курса студентите имат възможност безплатно да присъстват на лекции на световни преподаватели от “Харвард” или “Оксфорд” например, които също се включват безвъзмездно. Идеята на групата на Валентин е кардиопробиотик - лекарство, което подпомага сърдечносъдовата система.

Центърът е оборудван и с лаборатория с модерна технология като PCR в реално време и лиофилизатор - уреда, с който се прави космическата храна. Има кариерен център и пространство за срещи.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Драстично нарастване на цените на някои стоки от жизнена необходимост в рамките на месец отчита експресно проучване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Изследването проследява изменението на цените от 1 март до 1 април 2020 г. на 26 хранителни стоки от първа необходимост и 5 нехранителни стоки

В петък вечерта е починала 52-годишна жена, която бе приета във врачанската МБАЛ “Христо Ботев” с перфорация на червата. За нейния случай разказа местната медия "Зов нюз", която твърди, че пациентката в продължение да почти 10 дни е била лекувана по телефона от своя личен лекар. Болната жена позвънила на джипито си и му обяснила

Двама души са убити, а други седем - ранени, след нападение с нож в град Роман сюр Изер, Югоизточна Франция. Единият от ранените е с опасност за живота. Според официални данни на властите в града, мъжът е от Судан и е искал да получи убежище във Франция. Той е влязъл в местна месарница, взел е нож от тезгяха и с викове “Аллах Акбар” атакувал