Мениджърите за връзката университети - бизнес

https://www.24chasa.bg/novini/article/8172673 www.24chasa.bg

Как може да се подобри - попитахме представители на големи компании

Най-благородната конкуренция у нас е тази, която отчита Рейтинговата система на висшите училища в България. Това е състезание между тези, които движат напред духа и интелекта на нацията.

А на прага на третото десетилетие на XXI в. висшето образование става по-важно отвсякога - защото изискванията на пазара на труда се променят бързо и все по-важни стават адекватните знания и умения.

Неотдавна излязоха резултатите от новото, девето издание на рейтинга - за 2019 г. Университетите, които са първи по професионални направления, ще получат отличия на официална церемония днес.

Тя ще събере академичния елит, министри, кметове и представители на бизнеса. Ректорите на най-добрите университети ще получат специални табели. 

“24 часа” прави това събитие за четвърта поредна година. Широката публичност за резултатите, отчетени от рейтинговата система, е кауза и на вестника, и на Министерството на образованието и науката, и на консорциума, който изготвя рейтингите.

“24 часа” сложи началото на рейтинговата система на университетите през 2004 г.

Вестникът и екип от експерти създадоха

първия рейтинг

на висшите

училища у нас и

резултатите

публикувахме

на 19 май 2004 г. Макар и неофициален, този рейтинг бързо се превърна в авторитетен показател за развитието на висшето образование в България.

През 2005 година бе направено второ, усъвършенствано издание на рейтинга, в което бе включена и класация на работодателите.

След това “24 часа” стана мотор на каузата този рейтинг да се прави от консорциум с държавно участие и сериозни ресурси. Това се случи и официалната рейтингова система на университетите в България имаше своето първо издание през 2011 година.

Резултатите от последното, девето издание - за 2019 г., бяха обявени през декември миналата година, а две книжки с резултатите от него бяха разпространени безплатно с “24 часа”.

Рейтинговата система вече е значително усъвършенствана - тя сравнява представянето на университети по професионални направления. 51 висши училища са сравнявани в 52 професионални направления по 44 критерия.

Най-важната и интересна за кандидат-студентите част от критериите са тези, които сравняват реализацията на завършилите на пазара на труда като безработица, приложение на придобитото висше образование и реализация по призвание, принос към осигурителната система, осигурителен доход на завършилите, съотношение на този осигурителен доход спрямо средната заплата за областта.

Проф. д. ик. н. инж. Николай Михайлов, председател на Надзорния съвет на “Трейс Груп Холд” АД:

Важни са партньорствата

за кариери за студентите и обучение в реална среда

Отговорът е в промяна на нагласите и стереотипите, т.е. в нас самите. Българският бизнес отдавна е част от глобалния пазар на труда. Българските работодатели днес се конкурират със западния бизнес за привличане на добри кадри. Въпросът е доколко университетите ни са част от международния глобален пазар на образование?

Ние вече живеем в дигиталната трансформация, най-малко 40% от всички бизнеси ще умрат в следващите 10 г., ако не намерят начин да интегрират новите технологии. Децата, които ще се приемат през 2020 г. във висшите училища, ще бъдат активни на пазара на труда и след 2060 г. Готови ли са университетите и бизнесът за тази промяна, готови ли сме да вземем

решения, които

гарантират устойчивост и

просперитет след 20 г.?

Преди време министър Вълчев коментира: “Опитваме се да обвържем двата пазара - на труда и на образованието. Там, където има недостиг на бъдещо търсене на пазара на труда, даваме стипендии, осигуряваме по-висок прием и по-високо финансиране.

Към тези три инструмента бих добавил стартиране на процес на преструктуриране на висшите училища, програми за дарителство, партньорства с цел изграждане на кариери за студентите, обучение в реална среда. Преподавателите са тези, които персонифицират образователната система, както мениджърите - компаниите. Колко ще растем, зависи от това какви кадри имаме и как ги развиваме. А основата се създава в средните училища. Ключова роля в това какви са желанията на децата и каква ще бъде тяхната ориентация към избора на висше училище имат техните родители и учители. Усилията на държавните институции и бизнеса, на всички нас е редно да бъдат насочени към това.

Ще посоча два примера, които представят част от дейностите ми като университетски преподавател и представител на бизнеса, касаещи подготовката на специалисти и млади учени. Преди няколко месеца в УАСГ отвори врати Научноизследователски център към Катедра “Пътища и транспортни съоръжения”, реализиран в партньорство с бизнеса. Необходимостта от ново поколение инженери мениджъри ни подтикна преди няколко години към

създаване на

магистърска програма

“Бизнес мениджмънт и планиране в строителството”, между ВУЗФ и “Трейс Груп Холд” АД.

Колкото повече можещи и успяващи българи в професионалната си кариера има, толкова повече устойчива, просперираща и желана ще бъде средата за развитие и живеене в България.

Доминик Хамерс, изпълнителен

директор на “Геотехмин” ООД:

Групата ГЕОТЕХМИН развива

успешно стажантски и

стипендиантски програми

Връзката между университетите и пазара на труда може да се подобри чрез по-тясно сътрудничество между висшите учебни заведения и бизнеса.

Сътрудничеството има различни форми - стажантски програми, стипендиантски програми за студенти с отличен успех, привличане на представители на работодателските и браншовите организации в изготвянето на учебните програми, участието на

представители

на бизнеса

като лектори в

университетите, както и на компаниите в дни на отворените врати и кариерни форуми.

Групата ГЕОТЕХМИН беше сред първите компании в България, които започнаха своя стажантска програма преди 11 г.

Днес дружества от групата наемат стажанти на трудови договори и им осигуряват наставници - най-добрите професионалисти. Целта е по-бързо учащите да навлязат в практиката.

Част от

стажантите

вече работят

в компаниите

За да се подобри още повече връзката бизнес - образование, през 2019 г. управителят на “Геотехмин” ООД проф. дтн инж. Цоло Вутов инициира стипендиантска програма за студенти от Минно-геоложкия университет “Свети Иван Рилски”, която е в рамките на благотворителната ни програма “Българските добродетели”. От началото на учебната година 15 студенти получават стипендии от “Геотехмин” ООД, “Елаците-Мед” АД и “Геострой” АД. Още едно дружество – “Геотрейдинг” АД, очаква стипендианти през есента на тази година. Студентите учат в 11 специалности на МГУ - “Разработване на полезни изкопаеми”, “Геология и геоинформатика”, “Компютърни технологии в инженерната дейност”, “Управление на ресурси и производствени системи”, “Електроенергетика и електрообзавеждане”, “Механизация на минното производство”, “Автоматика, информационна и управляваща техника”, “Маркшайдерство и геодезия”, “Инженерна геология” и др. Стипендиантите ще се включат и като стажанти на трудови договори през лятото. Надявам се да са амбициозни и да се стремят да научат колкото се може повече от своите наставници и колеги.

Радомир Чолаков, изпълнителен  директор на “Каолин” АД

Качеството е по-важно

от количеството

Очевидно броят на кандидат-студентите в университетите ще намалява. Ако този факт стимулира реформа в сферата на висшето образование, то бизнесът може да съдейства, като на първо място подаде необходимата информация за нуждите на пазара от специалисти. Ако пазарът на образователна услуга е свободен и се регулира от търсенето, то няма проблем да се установи какво е търсенето, откъдето може да се регулира предлагането.

Ясно е, че от гледна точка на пазара на труда, т.е. на бизнеса, няма никакво значение колко студенти се обучават в даден университет. Единственото, което има значение, е дали той “произвежда” кадри в специалности, от които икономиката има нужда и дали тези кадри имат нужното ниво на подготовка.

Лесно може да се

установи в кои

специалности се

търсят кадри и колко,

с точност до +- 10 годишно. Колкото до качеството, те трябва да са с много високо – европейско – ниво на подготовка, което включва както подготовка по специалността, така и чуждоезикова подготовка по същата специалност.

Ако пазарът на труда за кадри с определена инженерна специалност има нужда от 50 инженери годишно, то нашите университети трябва да предложат 50 инженери с качество на подготовката, включително езикова, равна на подготовката на абсолвентите от политехниките в Западна Европа. За да могат свободно и на равна нога да общуват с доставчици на оборудване, инженерингови организации и с други свои колеги и партньори от чужбина. Университетите, ако искат и ако в МОН са съгласни, могат да приемат и 500. Ако 500 завършат и са с нужното качество, 450 от тях ще емигрират и ще си намерят работа в чужбина, а останалите ще останат и ще допринесат за българската икономика. Казвам го с ирония, разбира се, никой не иска повече децата ни да емигрират. Затова по никакъв начин бройката на студентите не бива да бъде определяща за финансирането на висшите училища. Определящо трябва да е качеството на образованието.

Българският бизнес доказва, че е готов да партнира на висшите учебни заведения чрез стипендии, стажове, директни инвестиции в оборудване и др. Основната част от решаването на задачата обаче пада върху самите вузове, чрез

адаптиране

на учебни програми,

активно използване на

възможностите за

обмен на студенти и

преподаватели в ЕС

и всички други инструменти, които биха довели до изграждането на съвременни, качествени специалисти, които ще остават да работят у дома, защото тук ще има гарантирана работа за тях, а заради добрата си подготовка ще имат право да изискват и ще получават европейски заплати.

Ако задачата е тази - качествено образование, - можем да започнем да я решаваме, като за начало пазарът на труда подаде нужната информация за търсенето, която е важна за регулиране на предлагането, т.е. на количеството. На следващ етап бизнесът може да помогне и при оценяване на качеството.

Инж. Живко Недев, изпълнителен

директор на “Хидрострой” АД

Добре е студентите

по време на

обучението да

се запознават

с практиката

на даден бранш

Опитът ми сочи, че процесът по подобряване на връзката университети - пазар на труда винаги е бил и ще продължи да бъде приоритет. Еднакво важни са усилията в тази посока както на бизнеса, който формира изисквания към пазара на труда, така и на университетите, които подготвят кадри с цел да отговорят на тези потребности.

Несъмнено иновациите във всяка сфера на стопанския живот изискват гъвкавост, адаптивност, бързо, но и качествено овладяване на нови знания и умения. Изискват

високи и

развиващи се

компетенции

Пазарът на труда ги представя пред университетската общност като конкретни позиции, по които се търсят подготвени кадри. Нерядко това е старт на кариера в дадена област или възможност за професионална реализация в съвършено различна сфера.

Ето защо поддържането на висока информираност за случващото се в конкретен бранш е основа за удовлетворяване на тези изисквания. Тя насочва и подобрява връзката между обучаващите се и търсещите нови служители. Това е една от основните роли на университетите, а именно да систематизират тези бързо променящи се потребности в учебното съдържание, което съумява да даде търсената подготовка. По мое мнение, сред най-важните моменти, за да е възможно всичко това, са споделянето на опита и анализът на резултатите от добрите практики - от една страна. Както и детайлното разглеждане на трудностите и предизвикателствата - от друга. Независимо дали става въпрос за дадена стопанска дейност като цяло, или за конкретен проект.

Точно защото “Хидрострой” АД е компания с над 55 г. опит и експертност в проекти с различна степен на сложност, като част от екипа ѝ искам да споделя, че независимо от мащаба на наш текущ проект, целта винаги е поддържането на високи стандарти на изпълнение. Затова приоритет сред нашите политики са

дългосрочните

инвестиции в

квалификацията

на човешките

ресурси

Това е и поводът непрестанно и едновременно да комуникираме потребността си от квалифицирани кадри както с университетите, така и с пазара на труда. Смятам, че възможността за запознаване със същинската практика на даден бранш още по време на обучението спомага за по-целенасоченото ориентиране сред предложенията от пазара на труда в бъдеще. Информираното проследяване на променящите се условия и своевременното им отразяване в учебния процес са основополагащи за изграждането на удовлетвореност и стабилност за всяка от страните.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Никол Шерцингер работи за бебе с ръгбиста Том Еванс. Това разкрива приятел на двойката пред английските таблоиди. Бившето гадже на Григор Димитров е заедно с Том от около една година. 42-годишната певица все още не е ставала майка и в последно време сериозно се замисля за създаване на семейство. Близки на двойката дори твърдят

Певицата разбира мерките, но е категорична - браншът трябва да бъде подкрепен "Не може да ни оставят без никаква финансова помощ!" С тези думи ДесиСлава изрази безрезервната си подкрепа към всичките си колеги, както и към всички над 150 хил души, заети в бранша,които остават без работа след затварянето на нощните заведения

"Левски" ще стартира следващия сезон така, както завършва този - с осакатен отбор. Причината е, че в момента никой не мисли за селекция на "Герена", научи "България Днес". Повечето тимове вече си осигуриха по няколко нови попълнения. "Сините" имат по-важни неща за решаване - борят се за своето оцеляване