България иска средства в евробюджета за бедни и обезлюдяващи райони

https://www.24chasa.bg/novini/article/8216543 www.24chasa.bg
Бойко Борисов СНИМКА: РОЙТЕРС

Борисов и Клаус Йоханис се видяха отделно с богатите, за да настояват да продължи политиката на изравняване

Увеличаване на бюджета на ЕС за проекти в бедни и обезлюдяващи райони, от което да може да се възползва Северна България, е било основното искане на премиера Бойко Борисов при преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) в Европейския съвет.

Две денонощия продължи срещата на премиерите и президентите на 27-те държави от ЕС. Основният проблем бе искането на четири от т.нар. богати държави - Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия, бюджетът на ЕС да не е по-голям от 1% от БВП на съюза. Компромисът, предложен преди срещата от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, бе за бюджет в размер на 1,074% от БВП на ЕС.

Приходите

от търговия

с въглеродни

емисии да

остават за

държавите, е

поискал Борисов

в изказването си на съвета. Разговорите започнаха около 18 ч вечерта в четвъртък, а редът на българския премиер да говори дошъл в 6,30 ч сутринта в петък, разказа той.

Вечерта в петък Борисов и президентът на Румъния Клаус Йоханис имаха отделна среща с премиерите на Дания, Швеция, Нидерландия и Австрия Мете Фредериксен, Стефан Льовен, Марк Рюте и Себастиан Курц.

На нея Борисов е поискал да бъдат постигнати разумни компромиси за бюджета, за да бъдат изгладени неравенствата между европейските страни.

Тежки часове на безплодни преговори водиха лидерите на страните на ЕС цялата нощ срещу петък. Напредък по дългосрочния бюджет на съюза обаче не бе постигнат.

Вместо това изплуваха разнопосочни становища и

обиди между

богатите и

по-бедните

членове на

общността,

посочва АП. Все по-вероятно изглежда битката да продължи на следваща среща на върха през март.

Членките на ЕС опитват да постигнат споразумение за Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. Главният проблем е, че с излизането на Великобритания, която бе вторият най-голям нетен донор в общата каса, размерът на бъдещата рамка намалява с около 75 млрд. евро. Евролидерите трябва да решат как да компенсират тази дупка и как да бъдат разпределени 1,09 трилион евро през следващите 7 години.

Обсъжда се предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. То включва нови собствени източници на приходи в хазната на ЕС като бъдещ данък пластмаса - за всеки килограм непреработен отпадък ще се дължат 80 евроцента. Към бюджета на ЕС ще отиват и парите от фонда на Системата за търговия с емисии (СТЕ), който се пълни от замърсяващите производства.

Шарл Мишел дойде на срещата с проектобюджет от 1,074% от БВП на ЕС. По-рано Европейският парламент поиска той да е 1,3%, а Еврокомисията настоява за 1,11%, посочва АП.

Повод за среднощните скандали обаче станаха основно обсъжданията с колко ще се увеличат вноските на донорите и с колко ще се намалят дотациите за страните - получателки на европейски средства. Най-разтревожени от това са 17-те страни от групата “Приятели на кохезията”, към която спада и България. Във варианта на бюджета, представен от Шарл Мишел,

се предвижда

намаляване на

средствата за

сближаване и

структурните

фондове

В допълнение ЕС е изправен пред огромни предизвикателства и разходи, ако иска да изпълни целта си да се превърне във въглеродно неутрален до 2050 г., посочва Ройтерс.

След като се разправяха в продължение на часове, в края на първия ден от срещата Мишел разпусна лидерите, за да проведе отделни преговори с германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.

Част от европейските медии обявиха, че в петък ще бъде направено “ново предложение”. Много дипломати обаче бяха скептични.

Премиерът на Италия Джузепе Конте обяви, че предложението за бюджета на ЕС не отговаря на очакванията на страната.

Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен директно посочи, че не очаква на тази среща да бъде постигнато споразумение. “Лидерите от ЕС

няма да стигнат

до решение за

бюджета на

текущата среща

на върха, дори и

тя да продължи

цяла седмица”,

каза Фредериксен, цитирана от ТАСС. Тя изрази предположение, че за решаване на бюджетните проблеми ръководителите на страните от ЕС ще трябва “да се съберат на нова среща на върха през март”.

Чacт oт нeтнитe внocитeли - Дaния, Швeция, Нидерландия и Aвcтрия, познати като “Пестеливата четворка”, искат да се ограничи размерът на националните плащания към Брюксел. Фредериксен отхвърли обвиненията за блокиране на преговорите. “Нe миcля, чe някoй иcкa дa блoкирa, ниe вce oщe прeгoвaрямe. Нo нaшaтa пoзиция e мнoгo яcнa и кaтeгoричнa”, oбяcни датската премиерка.

Чешкият премиер Андрей

Бабиш заплаши,

че неговата

делегация “ще се

прибере у дома”

от срещата. “Ако групата от богати страни - Швеция, Нидерландия, Дания и Австрия, продължи да настоява, ще се приберем у дома”, написа той в туитър.

Франция пък иска да не се режат парите за общата селскостопанска политика. Париж настоява да бъдат премахнати дегресивните отстъпки, т.е. постепенното намаляване на годишните вноски, направени специално за богатите страни.

Германската канцлерка обаче настоява те да останат в сила. Ангела Меркел твърди, че това е заслужена компенсация за тези, които внасят в хазната на ЕС доста повече пари, отколкото получават.

Шефът на ЕП предупреди, че парламентът няма да приеме какво да е споразумение. Давид

Сасоли дори

заплаши с вето,

ако не бъдат

отворени

кранчетата за

потоците пари

Началото на съвета в четвъртък съвпадна с протест на стотици фермери от цяла Европа - Ирландия, Испания, Италия, Литва, Латвия и Естония. Те се стекоха в Брюксел и блокираха улици със 100-тина трактора, за да настояват субсидиите им да не бъдат намалявани.

Бюджетът на ЕС се основава на седемгодишни рамкови бюджетни планове. Тази система е създадена, за да гарантира стабилността на европейския бюджет и непрекъснатостта на програмите на ЕС въпреки политическите промени в държавите членки.

Одобряването на всеки бюджетен план се осъществява в условията на силни противоречия между страните - донори и получатели на бюджетни пари. Общите плащания на всички държави към бюджета на ЕС за края на седемгодишния период 2014-2020 г. бяха планирани на 908,40 милиарда евро през 2011 г. 

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Група ентусиасти любители на българските и традиции показаха нагледно в социалните мрежи как трябва да се играе хоро спазвайки необходимата дистанция между участниците. Видео: Facebook / Христо

Очаквания пик на COVID-19 според всички експерти се очаква да настъпи в България през следващите 2-3 седмици. Състоянието на болниците и отделенията в страната, които ще трябва да приемат нарастващия брой заболели обаче буди силна и оправдана тревога. Снимки на хора публикувание в социалните мрежи от инфекциозните отделения във Видин и Велико

Вносът на боклуци у нас продължава и по време на карантината, наложена заради разпространението на епидемията от коронавирус, съобщават от предаването "Господари на ефира".  Противно на очакванията ограничаването на придвижването в страната да спомогне за изчистването на въздуха, се оказа, че нивото на замърсяване в България отново е над нормата