Преселници, нарекли себе си мажире, правят неподражаем празник в Момчиловци

https://www.24chasa.bg/novini/article/8219082 www.24chasa.bg
В една от махалите на Момчиловци правят мажирски празник повече от 80 години. По-рано канели музиканти, сега си имат свои.

Откриват тържествата на 14 януари с една и съща песен, приемат молби за нови членове, почитат умрелите

Преди много години, когато се събирали за Петровден, палели огромни огньове с борина - да ги видят другите

“Мажире сме, правим си празник, затова сме се събрали”, отговорили компания в Момчиловци на въпрос на учудени съселяни защо цяла нощ са под Агупчовата ябълка и празнуват. Никой не е предполагал тогава, че махалата в долната част на селото ще получи това име и ще се появи нова дума в местния диалект. Вече повече от 80 години махалата на родопското село си прави мажирски празник.

“Думата

“мажир” се

употребява

в селото за

преселник,

бежанец

В този си вид тя няма аналог в българския език.

Вероятно идва от маджури, която се използвала по време на войните в началото на миналия век за бежанци и преселници от Беломорска и Одринска Тракия. Имало е и село Маджура, вилает Лозенград, в днешна Турция, което вече не съществува.  

“По онова време много хора от Момчиловци са били из Беломорието като рибари и дюлгери, вероятно там са я чули и така се е появила тук. Сигурно тогава по време на първите празници са отговаряли, че са мажире, защото махалата, където са празнували, е била нова. Първите заселници са дошли от Каньовската, Керемедчиевата махала, от махала Шипката в Момчиловци и си направили къщи”, казва 79-годишният Тодор Каневски. Той е сред доайените на местните мажире.

“В момчиловския говор “д” е отпаднало от маджури и е станало мажире. Сменило се и значението на думата като - с нея назовават и преселник в рамките на едно населено място. Не съм срещала подобен празник другаде”, обяснява дъщеря му проф. д-р Елена Николова-Каневска. Тя допуска, че е възможно чрез трансформации думата да е придобила днешния си вид от арабската muhacir.

Странният празник води началото си от 1935 г., но през годините на социализма не се провеждал. В основата му са петима души - Колю Канюски, Райчо Берето, Коста Кермедчиев, Райчо Кудин и Васил Шопов. Те поканили и дядо Янчо Дойчински, Стайко и Анастас Дойчински. Провеждали го на открито на Петровден. Било е правило вечеринката да продължи до зори.  

“Баща ми, който е сред основателите, е бил горски и имал хубава борина - осветявали ливадата с огън през нощта, за да видят всички в селото как мажирите са сговорни. Откривали са празника винаги със стриковата - Янчова пясня

“Керушка двори

метяше, Стуян в

пътян вървяше”.

Бавна и тежка

песен е”,

казва бай Тодор.

По-късно се приело празникът да се премести, тъй като по Петровден имало кърска работа. Решили да го правят срещу Нова година по стар стил - 14 януари.

“Всяка година се редували в различни къщи. У нас помня се събираха наведнъж 40 души в една стая 3 на 4 метра. Заради това ли, заради мода ли, но хората започнаха да правят портали, за да съединят две стаи и да стане по-широко”, спомня си той.

През 1992 г. Тодор Каневски направил механа и оттогава вече 28 г. е неизменен домакин.

“Откакто е в механата, повече млади хора идват. Последния път се застъпиха 4 поколения мажире”, отбелязва той.

През това време Тодор Каневски бил и нещо като председател на мажирете. Заради здравословни причини от 2 години постът е сдаден на зет му Илия, който е от Момчиловци, но идва от Каньовската махала и следователно отговаря на условията.

На празника всяка година се приемат нови членове на организацията. Нужно е обаче да бъде поканен устно, а той да напише молба. Тази година молба подали две млади семейства - Тодор и Ана и Радомила и Кольо. Най-малкият мажирин - Митко, вече кара четвърти празник. Той участва в уникалното тържество още от 3-месечна възраст. Най-възрастният е Тошо Парасковски - на 87 години. По-рано викали музиканти на празника, но сега вече си имат сред тях гайдар и акордеонист. 

На тържеството всички жители на махалата решават дали да ги приемат, а след това с едноминутно мълчание отбелязват паметта на починалите мажире поименно. Тази година са прочетени и почетени имената на 49 души.

“Едни умират, други се раждат, нови мажире доходат, най-важното е сгода да има. Първите мажире, Бог да ги прости, не съм ги чувал да се карат за нещо - това го предадоха и на по-младите”, казва бай Тодор.

Той счита, че

празникът

сплотява и

пази местните

традиции

- нищо че изглежда само като ядене и пиене. Дядото е един от малкото останали живи, които знаят т.нар. мащренски език. Научил го покрай дюлгерството.

С езика местните дюлгери в миналото се пазели от чорбаджиите и си разменяли информация, без да ги разбират. Сега е почти изчезнал. Знаят го неколцина от старите строители в селото.

Някога обаче той бил толкова разпространен, че и жените по селата със зидари го употребявали.

“Малко сме останали живи и знаем мащренски”, казва възрастният строител. Той започнал да го говори от 1954 г., когато се захванал с дюлгерството.

Научил го е от по-възрастните от него. Бай Тодор е самоук, тръгнал първо на работа по Кърджалийско, където изкарал 3-4 години.

“В онези времена дюлгерството на частно бе забранено. Отиваш в някое далечно село да строи и никой не знаеше къде е, дори вкъщи не знаехме, защото властта можеше да го накаже”, казва съпругата му Велика.

По-късно се прибрал и работел по бригади. При строителството на новия център в Смолян е ръководел бригада с над 100 човека.

Освен десетките сгради из цялата област бай Тодор е направил 3 параклиса в Момчиловци, както и 3 чешми, една от които за почитаната в селото Тижа Мария - мюсюлманка с име Хатидже, която приела християнството, но била убита от братята си.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

С ранен полицай и строшена патрулка приключи опит на униформените да разгонят тълпа роми в Девня. На 29 март в късния следобед Галин бил на улицата в Девня заедно със свои мургави другари, разказват от държавното обвинение. Струпването на много хора на едно място било забелязано от полицейски служители

Силвано Пранди може да остане начело на българския национален отбор по волейбол. Това обяви самият той в интервю за "Ла Стампа". "В края на 2020-а изтича моят договор Ц призна специалистът. - Когато приключи извънредното положение, сме се разбрали да се чуем и обсъдим плановете. Имаме уговорка за периода до края на 2022 г

Бившият национал Георги Пеев и половинката му Цветелина имаха повод за празник тези дни. Те отбелязаха две години от началото на връзката си. "Благодаря ти скъпи, че точно преди две години ме откри! Благодаря , че пристъпи към мен заговаряйки ме с най-зашеметяващата усмивка в света (на която, нямаше как да устоя)