В отношенията ни няма “ужилване”, а търговски спорове, пише Янко Пашов
Цялото съдържание на статията “Янко Пашов от село Баните ужилил с 1,2 млн. евро роднина на емира на Катар” в “24 часа” от 24 февруари т.г. е клеветническо и невярно с изключение на факта, че управлявано от Мохамед Жасим А. А. ал Тани търговско дружество през 2013-2014 г. преведе инвестиционни и оборотни средства за осъществяване на съвместна дейност с управлявано от мен търговско дружество на основание договор за сътрудничество и съвместна дейност от 7.11.2013 г.
Такава дейност бе осъществявана ефективно след превеждането на парите до 2015 г., когато Мохамед ал Тани безпричинно и без да изпълни задълженията си по договора изостави общия ни проект учреди своя нова еднолична фирма и
купи
служителите
ми, за да
работят за него
В началото на 2016 г. Мохамед ал Тани предприе срещу фирмата ми кампания с цел предсрочно връщане на инвестираните средства, които обаче вече бяха разходвани и вложени в съвместната дейност.
Мохамед ал Тани отказа да приеме разчетите по договора за съвместна дейност, които трябва да се направят в съответствие с българското законодателство, и това е причината между дружествата ни да се водят съдебни дела.
Очевидно се касае не за “ужилване”, а за търговски спорове, по които впрочем към настоящия момент е образувано въззивно дело пред Апелативен съд - Смолян.
Никога не съм си купувал автомобил с общи средства и не съм подписвал никого освен себе си.
Твърдението в статията, че съдът в Смолян “излязъл с присъда в полза на катарския инвеститор”, освен че е правно неграмотно и невярно, съставлява недопустим от гледна точка на закона и журналистическата етика опит да се направят внушения по висящ съдебен спор. Решението на Окръжен съд - Смолян не е влязло в сила и не е изпълняемо.
От моя гледна точка, като се има предвид резултатът до момента, целта на г-н Ал Тани не е била да развива съвместна дейност с мен, а
да изтласка
утвърденото ми
дружество
от пазара
и сам да навлезе в него, използвайки моя опит, моите специалисти и моите активи.
Тезата на автора на статията, че споровете ми с катарския инвеститор “ще се отразят на общия бизнес климат на отношенията на България не само с Катар, но и със страните от Арабския свят и по-специално с Персийския залив” (?) освен че сама по себе си е абсурдна, поставя следните два въпроса:
1. Като какъв според автора участва Мохамед Жасим А. А. ал Тани в стопанския живот на страната ни - като съобразяващ се с българското законодателство търговец, като роднина на емира на Катар или като резидент, провеждащ политики на чужди държави?
2. Допустимо ли е според автора по поръчка на една от страните по все още висящ съдебен спор да се правят внушения посредством статии в пресата?