85,9% от учителите: Лошото поведение на учениците е основен източник на стрес

https://www.24chasa.bg/novini/article/8283791 www.24chasa.bg
Снимка: Pixabay

Министерството на образованието и науката /МОН/, по предложение на КТ "Подкрепа", възложи на Пловдивския университет да направи актуално изследване за диагностика на бърнаут ефекта при учителите в България.

Това изследване ще даде актуална информация за здравословното състояние на учителите и ще бъде основа за изграждането на нова политика за запазване на българския учител и за определяне на компенсаторни механизми на учителския труд, заявяват от Синдиката "Образование", представяйки данни от изследването.

Анкетираните в изследването са от шест района и са от различни длъжности в училищното образование. Участвалите в анкетата учители са 77,5 на сто, възпитателите са 9,5 на сто, директорите на училища - 4,3 на сто, заместник-директорите - 2,7 на сто, психолозите - 3,4 на сто, педагогическите съветници - 1,9 на сто, логопедите - 0,3 на сто, а треньорите по различни спортове са 0,2 на сто.

Според данните от изследването доминиращ фактор за професионално прегаряне при учителите е лошото поведение на учениците и липсата им на мотивация за учене. 85,9 на сто от педагогическите специалисти нареждат лошото поведение на челно място по значимост - като източник на стрес, а 75,8 на сто от учителите посочват липсата на мотивация за учене от страна на учениците, като следващ по значимост източник на стрес в работна среда.

Затова се предлага в учебните планове на педагогическите специалности да се включат учебни програми и теми, които да повишат подготовката на учителите за справяне с проблемното поведение на учениците и с тяхната мотивация.

Девет от десет педагогически специалисти, или 85,3 на сто от учителите, твърдят, че справянето с прекалено много административни формалности е силен стресогенен фактор за тях. Следващ по сила бърнаут ефект е драматично трудното взаимодействие с родителите и липсата на партниране и гражданско отношение от страна на родителите. 74,3 процента от анкетираните учители посочват за сериозен източник на стрес неразбирането, което се среща често от страна на родителите. 63,3 на сто, или шест от десет изследвани, учители отговарят, че изпитват потребност от развитие на умения за разрешаване на конфликти в отношенията: учител - родител - дете. Само 24,5 на сто се чувстват подготвени за справяне с конфликтите на работното място.

73,4 процента от анкетираните учители посочват, че не намират време и енергия за редовна физическа активност, а 49,9 на сто - или половината от изследваните педагогически специалисти, заявяват, че страдат от хронично недоспиване.

Затова се препоръчва да се предоставят възможности за организирането на спортни дейности за учителите чрез създаването на подходящи условия в училищните бази /спортен салон, фитнес/. Спортът в училище да не е само за учениците, но и за учителите, за да допринесе както за по-добрата физическа форма и позитивно настроение, така и за изграждане на екипен дух, се препоръчва в изследването.

Сред стресогенните фактори в личния живот и семейната среда на работещите в училищното образование са също липсата на време и енергия за хоби, както и за активен семеен, културен и социален живот. 41,3 на сто от анкетираните учители отговарят, че им липсва време и енергия за активен семеен, културен и социален живот. Има и стресогенни фактори, свързани с доходите на учителите и директорите, като шест от десет анкетирани от тях или 59,8 на сто, считат, че размерът на възнаграждението им е несправедлив.
Седем от десет от анкетираните педагози /67,7 на сто/ преценяват, че внезапните промени в учебния процес са сериозен източник на стрес, защото изискват допълнително усилие. 17,5 на сто са несъгласни с това твърдение.

Изводът от изследването е, че сериозното усилие за адаптация към промените на учебната програма в последния момент често изисква сериозна инвестиция на допълнителна енергия, която има своята "цена" от гледна точка на справянето със страничния стрес на работното място.

Резултатите разкриват, че шест от десет учители са с консервативни нагласи към новостите, което издава тяхното отношение на инертност и скептицизъм към модерните образователни средства. За сравнение, данни от проучването TALIS на ОИСР посочват, че само половината от учителите в България /49,8 на сто/ се чувстват подготвени за използване на информационни и комуникационни технологии.

В изследването за диагностика на бърнаут синдрома на българските учители се установиха нива на нездравословен стрес, който превишава значително максималните нива на стреса на учителите в Европа, обобщават от учителския синдикат. И цитират мнения на учени, според които, стресовата реакция на организма поражда тревога или стягане. Естественият процес за оцеляване на организма е редуването на "тревога" с "покой". Това може да се редува безброй пъти. Това е и "здравословната стресова реакция".

Но, когато фазата на "тревога" превишава значително фазата на "покой", то тогава се появява нездравословната стресова реакция, която води до срив на организма. Този срив води до професионално прегаряне или бърнаут.

Бърнаут синдромът е болестта на 21-и век, която според Световната здравна организация, в световен мащаб приема размери на глобална епидемия, а според Международната организация по труда 200 милиарда евро са загубите в световен мащаб от прегарянето за: отпуски по болест, разходи за хоспитализация и амбулаторно лечение, и загуби от снижена производителност на труда.

След 1982 г. към групата на рисковите професии: на медиците, социалните работници и на психолозите, се прибавят и тези на учителите, юристите, политиците, мениджърите и полицаите.
Досега в образователната система на България нямаше представителни обобщени данни за диагностика на бърнаут ефекта на педагогическите специалисти, като логично нямаше и национална образователна политика за превенция на професионалното прегаряне при учителите.

Изследването, което Пловдивският университет по поръчка на МОН извърши, даде важна и актуална диагностика за степента на прегаряне на българските учители и директори. Във връзка с това екипът, направил изследването, отправя предложение към Министерството на образованието и науката да инициира създаването на експертна група от представители на заинтересованите институции и организации за изработване на Национална политика за диагностика, превенция и справяне с хроничния стрес на работното място при педагогическите специалисти.

В нея трябва да бъдат включени както ежегоден скрининг и превенция, така и осигуряване на ефективни възможности за справяне с бърнаут синдрома в уязвимите от представеното изследване.
По подобие на световния опит и традиции в България да бъдат ситуирани компенсаторни механизми, които да намалят натоварването и стреса на учителите - приоритетно след 50-годишна възраст, препоръчват от Синдиката "Образование".

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Шпионска афера, свързана със съветника на Румен Радев Илия Милушев, е причина за безпрецедентните обиски в сградата на президентството, научи "България Днес". Точно в 9 часа сутринта десетки маскирани спецченгета и прокурори нахлуха в сградата. Пред смаяните служители са представени две заповеди за обиск

Колоритният риалити участник в "Къртицата" и "ВИП брадър" Емил Каменов не изневерява на любимата си работа. Той бе изловен отново да се труди като охрана от топпапараците на "България Днес". Звездата от "Къртицата" явно работи за широко скроен бизнесмен, тъй като работодателят му не изисква гардовете му да са в костюми, а с тениски и дънки

Легендата на родното кино Цветана Манева плаши дъждовете с огромен чадър. Топпапараците на "България Днес" изловиха актрисата на улицата с дъждобран, висок почти колкото звездата, въпреки че дъжд не валеше. Явно великата актриса носи чадъра, за да плаши времето, както гласи поговорката, коментираха столичани