Синът на Багряна разбира, че тя му е майка, когато е на 16 години

https://www.24chasa.bg/novini/article/8332418 www.24chasa.bg
Тази снимка На Елисавета Багряна беше в учебниците по литуратура във времето на социализма.

Тя е първата ни модерна поетеса.

Животът й свършва в старчески дом

Елисавета Багряна е в почивната станция на писателите край Варна. Върви по коридора и среща момиченце, което любезно я поздравява:

Това е една от ранните снимки на поетесета
Това е една от ранните снимки на поетесета

- Добър ден.

Иван Шапкаров - първият съпруг на Багряна
Иван Шапкаров - първият съпруг на Багряна

- Добър ден, миличка - отговаря поетесата. - Как се казваш?

Поетесата със сина си Любомир
Поетесата със сина си Любомир

- Пламена. А вие?

- Аз съм Багряна.

- Не е вярно, Багряна е книга.

Да, Елисавета Багряна е една огромна българска книга. В която има красива поезия, страсти и любови, драматични дни от бурните времена през миналия век. Мисля, че тази книга ще се чете винаги.

Елисавета Багряна е родена като Елисавета Любомирова Белчева на 29 април 1893 г. в София. По-късно приема псевдонима Багряна, измислен от Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник, когато тя започва да сътрудничи в “Златорог”.

Родителите й са чиновници. През 1907-1908 г. семейството живее в Търново и там тя прави първите си стихотворни опити. Завършва гимназия в София през 1910 г. Едва 18-годишна става учителка в село Афтане, днес Недялско, Стралджанско.

След една година вече е студентка по славянска филология, завършва през 1915 г. Влиза в кръга на поети и писатели като Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Йордан Йовков, Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов.

В годината на дипломирането си дебютира като авторка в “Съвременна мисъл”. Списанието за първи път публикува две нейни стихотворения - “Вечерна песен” и “Защо”. Ето първото:

Цели дни аз шия,

без да стана

до прозореца,

глава склонила.

Шия си

венчалната премяна.

Но е работата ми немила

и шева ми - бавен и неравен:

често късам

свилената нишка,

често спирам

в горестна забрава.

Всяка гънка крие

по въздишка,

всеки бод със сълзи оросен е.

А в неделя

сватбата ще бъде:

нелюбим ще тръгне

редом с мене,

а любимия, на скръб осъден,

мрачно зад амвона

ще ме гледа

с поглед тъмен,

зъл и безутешен.

Как ще срещна

тоя взор последен?

Как ще промълвя

обета грешен?

По-добре бе

мъртва в тази дреха

мащеха ми да ме пременеше.

Това стихотворение звучи като “програмно”. Младата поетеса дава знак, че отхвърля патриархалния модел на обществото и няма да бъде жена, чиито дни ще минават край домашното огнище и плахо ще се подчинява на мъжките закони. Багряна ясно заявява един нов морал - на свободата на избора и волята, както и на желанието да се вслушва в поривите на душата,

да доказва женската

си същност и сила

Тези стремежи и желания ще бъдат заявени още по-категорично в стихотворението “Кукувица” от стихосбирката й “Вечната и святата”, която излиза през 1927 г.

Но още сме в 1919 г., когато дипломираната филоложка отива учителка във Враца и после в Кюстендил. Там ученичките й измислят прякора Лебедовата шия.

През същата година Багряна се омъжва за капитан Иван Шапкаров, който е син на известния фолклорист и етнограф Кузман Шапкаров, борец за възраждането на българщината в Македония.

След време поетесата ще признае, че пристава на Шапкаров, без да е особено влюбена в него. Може би е била впечатлена от факта, че той бяга от полка си, и то във военно време, за да види своята любима във Враца. Факт е, че в ония времена офицерите са имали най-красивите жени.

Този брак обаче показва, че едно е поезията и съвсем друго - животът. Булката, както се казва, не случва на свекърва. Майката на съпруга й е властна жена, следи изкъсо Лиза и постоянно й натяква, че една сериозна омъжена жена не може да се занимава със стихоплетство.

Не иска снаха й да се изживява като поетеса, иска да си стои вкъщи и да се грижи за съпруга си и сина им Любомир. Иван Шапкаров е герой в Балканската и Първата световна война, предстои му впечатляваща кариера.

Заради това отношение на свекървата Лиза пише и публикува под разни псевдоними и крие от нея тетрадките си със стихове. Няма как младата поетеса да не страда от това отношение към нея. Видяхме, че тя вече е заявила творческитае си амбиции и волните си желания на разкрепостена жена, която иска да пътува по света и да се радва на интересни срещи и нови приятелства.

Литературният живот

й харесва много

повече от семейния

И тя се включва с цялата си страст в него, след като през 1921 г. се връща в София. Пише стихове, които публикува в списанията “Златорог” и “Съвременник”, във “Вестник за жената”, в. “Лик” и др.

През 1924 г. Багряна започва любовна връзка с литературния историк и литературовед Боян Пенев. По това време той е женен за Дора Габе - другата наша поетична грандама, която е и приятелка на Багряна.

Боян Пенев води семинар по поетично майсторство и под негово влияние Багряна започва да пише в свободен стих. Те не крият любовта си, но и двамата са семейни.

Тя напуска съпруга си на 16 април 1925 г. - деня на атентата в храма “Света неделя”. Шапкаров кавалерски й помага в преместването, закъснява за опелото на убития от червени терористи ген. Константин Георгиев и остава жив. По-късно полк. Шапкаров признава:

“Лиза ме направи

нещастен, но ми

спаси живота!”

“Влюбените птички” напуската семейните си гнезда и заживяват на квартира. След години Багряна разказва как отишла при Боян Пенев с бяла рокля, бледорозова касторена шапка и бледорозови ръкавици. Той я оглежда и прошепва: “Ти си като видение от друг свят...”.

Секретарката на Багряна Надя Петкова преди години казва следното: “Багряна ми е признавала, че е забременяла почти в началото на връзката си с Боян. Той я молел на колене да роди детето, с което съпругата му Дора Габе не могла да го дари. Багряна обаче отказала.”

Бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г. Само месец преди това обаче съвсем неочаквано професорът умира едва на 46 години от усложнения след операция от апандисит. Така се потвърждава неговият страх, за който често говорел - че ще умре млад.

През 1926 г. Багряна се развежда с Шапкаров. Двамата сключват странен обет: синът им Любомир да остане за отглеждане при неговите родители и да му казват, че неговата майка учи и работи в Париж. Едва на 16 години момчето научава коя е неговата майка. Разказват, че веднъж присъства на поетично четене и даже не подозира, че поетесата е жената, която му е дарила живот.

Този своеобразен

“кавказки

тебеширен кръг”

може да бъде тълкуван по най-различен начин. Да избереш поезията и волния живот пред сина си, не е лесен житейски казус. Още тогава Багряна търпи доста критики и хули заради този свой грях. Всъщност това грях ли е, или женска смелост?

През 1927 г. излиза първата книга на поетесата и в нея е стихотворението “Кукувица”, което дава отговор на много от въпросите, които винаги ще вълнуват хората.

Ходиш, гледаш,

сякаш обезсвесен,

залудо пилееш дни и нощи,

божий свят ти станал,

казваш, тесен.

Не видя ли,

не разбра ли още?

Неведнъж ти рекох

и повторих:

не помагат билки и магии,

кой каквото иска да говори,

няма нивга аз гнездо да свия,

рожби румени

да ти отгледам,

вкъщи край огнището

да шетам.

Мен ме е родила сякаш веда

и ми е прокобила несрета.

Дай ми мене

по света да скитам,

дай ми сборове,

хора, задевки -

другите да слушам

без насита

и сама да пея на припевки.

Моите очи се ненаглеждат,

моито уши се ненаслушват.

Не допридам

свилената прежда,

недогаснал

огъня потушвам...

И така живота ще премина

ненаситена, ненаживяна.

А кога умра

сама в чужбина,

кукувица бродница

ще стана.

Със смъртта на проф. Боян Пенев Багряна “овдовява” само на 34 години. Заживява без брак с писателя Матвей Вълев. Неговото истинско име Димитър Вълев, роден е през 1902 г. в Ямбол.

Всъщност двамата се запознават още през 1923 г. в Берлин, но когато тя се връща от Германия, започва любовната й сага с Боян Пенев. Връзката с Матвей Вълев пък започва след като той се връща от Бразилия през 1934 г. Вълев също като Багряна е бохем, авантюрист и човек на приключенията.

Двамата заедно написват пиесата “Госпожата”, която е поставена на сцената на Народния театър, но няма особен зрителски успех. През септември 1944 г. Вълев заминава доброволец на фронта и

на 7 ноември загива

край сръбското

село Бугарени

През 1931 г. Багряна издава книжки със стихотворения за деца - “Търкулната годинка”. Дали поетесета не прибягва към детските стихчета заради някаква мъка и угризение на душата по повод изоставеното си момче? Не знаем. Ето ви част от стихотворението “Дете и лястовичка”, може да ви помогне в размислите по темата:

Ето я, дошла си вече

лястовичката ни мила.

Тя ни носи отдалече

пролет нова, подранила.

Поздрав,

лястовичке славна,

тъжни дни без тебе бяха...

Чакахме те ний отдавна -

как позна ти

нашта стряха?

Мъчно ли за нас ти беше?

Как прекара цяла зима?

Там нали сняг не валеше?

Там добри деца ли има?

Ами, лястовичке клета,

откъде намери сила -

над земи и над морета

да прелитнеш, лекокрила?

Вторият съпруг на Елисавета Багряна е Александър Ликов - публицист, политически деец и дипломат. Бил интелигентен мъж, магнетична личност и... сгоден за Дора Габе.

Даже била определена датата на сватбата. Но Дора прави фатална грешка - лично го запознава с Багряна по време на представление в Народния театър. И не след дълго разбира, че Лиза и Ликов са се венчали тайно в дома на свои приятели и ги благословил лично патриарх Кирил.

Според ексдепутата Лъчезар Тошев Александър Ликов бил комунист от групата на Георги Бакалов, който е литературен историк, критик и публицист, организатор и редактор на комунистическия литературен печат.

По време на една от англо-американските бомбардировки на София Багряна и Ликов са затрупани, но имат късмета да бъдат спасени. Той умира през 1954 г.

След 1944 г. и Багряна попада в лапите на социалистическия реализъм. От поетите се иска да пишат бодро и възторжено, да възпяват построяването на комунизма. И те затъват в клишетата на декларативната тезисност.

Такива са и стиховете на Багряна, събрани в стихосбирката “Пет звезди”, издадена през 1953 г.:

Небесата чисти,

ведросини,

трепетна омара

над полето,

а в леса, сред кестени,

смокини,

наровете яркоалени

са запалени

сякаш полилеи от небето.

Ниви мак,

оризища просторни

дишат в леки

благодатни пари.

А Беласица и Пирин морни

са чела над тях надвесили

във невесели

спомени за битки и пожари.

Малцина може би знаят, че тя е един от авторите (заедно с Никола Фурнаджиев и Младен Исаев) на социалистическия химн, който започва със следния стих:

Българийо мила,

земя на герои,

безспирен и мощен

е твоят възход!

Да крепне навеки

съюзът ни боен

с могъщия братски

съветски народ!

През 60-те години, когато настъпва прословутото Хрушчово размразяване, Багряна отново се връща към характерния си стил и образност. Това може да се види в стихосбирките й “Контрапункти” (1972), “Светлосенки” (1977) и “На брега на времето” (1983).

Литературната критика определя стила на Багряна като съчетание между народнопесенната ни фолклорна лексика и модерни поетични средства, съчетание между традиция и модерност.

Може би най-популярното стихотворение на Багряна е “Унес” - благодарение и на песента по него, изпълнявана от Богдана Карадочева. По времето на соца се шегувахме, че

тази песен приляга

идеално за

химн на БКП:

Говорu, говорu, говорu! -

аз притварям очи

и те слушам:

- Ето, минахме сънни гори

и летим

над морета и суша...

- Ти не знаеш?

Аз също не знам -

но води ме, води ме натам!

Елисавета Багряна не умира в чужбина, както предрича в стихотворението си “Кукувица”. Последните си дни изкарва в дома за стари хора в Горна баня, където я отвежда синът й Любомир. Живее в самостоятелна стая с изглед към Витоша.

От този дом е и следната истинска случка. Прожектират филма на Веселин Бранев “Хотел “Централ”, създаден по два разказа на Константин Константинов. Прожекцията е специално за възрастните писатели от дома, лично познавали автора им. Сред тях е и Елисавета Багряна. Бранев внимателно наблюдава лицето й и при смешните сцени и епизоди във филма му прави впечатление, че тя нито веднъж не се усмихва.

След прожекцията режисьорът споделя това с един от писателите. Той му казва: “Не се безпокой, Багряна не си позволява от години да се смее, за да не прави бръчки.

Голямата поетеса умира 98-годишна на 23 март 1991 г.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Група ентусиасти любители на българските и традиции показаха нагледно в социалните мрежи как трябва да се играе хоро спазвайки необходимата дистанция между участниците. Видео: Facebook / Христо

Очаквания пик на COVID-19 според всички експерти се очаква да настъпи в България през следващите 2-3 седмици. Състоянието на болниците и отделенията в страната, които ще трябва да приемат нарастващия брой заболели обаче буди силна и оправдана тревога. Снимки на хора публикувание в социалните мрежи от инфекциозните отделения във Видин и Велико

Вносът на боклуци у нас продължава и по време на карантината, наложена заради разпространението на епидемията от коронавирус, съобщават от предаването "Господари на ефира".  Противно на очакванията ограничаването на придвижването в страната да спомогне за изчистването на въздуха, се оказа, че нивото на замърсяване в България отново е над нормата