Юристът иподякон Деян лепи листовки по спирки и край магазини - търси кой се нуждае от помощ

https://www.24chasa.bg/novini/article/8387422 www.24chasa.bg

Доброволците при параклиса на Александровска болница оказват и емоционална подкрепа на стресирани от изолацията

Юристът Деян Петров, който е иподякон в Българската православна църква и служи в параклиса на Александровска болница от 2 години, търси хора, които се нуждаят от помощ.

Той и останалите доброволци около него, го правят по необичаен начин. В пика на пандемията се оказва, че има много желаещи да помагат, да пазаруват на възрастните, но трудно стигат до тези, които имат нужда от това.

“Опитваме се да разпространяваме листовки на места, където могат да ги видят хора в нужда или техни близки - до хипермаркети, спирки на градския транспорт, аптеки, пощи и църкви. Всъщност в църквата доста хора ни подават информация, и то на принципа на съпричастността и милосърдието, което е естествено за всеки християнин”, разказва Петров. 

Доброволците при параклиса на Александровска болница правят и още нещо - оказват емоционална подкрепа на нуждаещите се. А групата им съвсем не е новосформирана.

“Работим от 7 месеца. Организирахме се, за да посещаваме болни и да ги подкрепяме в това, което преживяват край болестта си. Често това са възрастни, самотни, с тежки заболявания. Правим го с благословията на епископ Тихон и нашето обучение се води от проф. д-р Тома Томов - психиатър и университетски преподавател”, разказва иподякон Деян Петров. Иначе той е юрист в адвокатска кантора. Когато започва пандемията, доброволческата група спира посещенията при болните и решава да продължи да им помага - най-вече с подкрепа по телефона. Освен това пазаруват вместо тях храна и медикаменти.

Параклисът на Александровска болница
Параклисът на Александровска болница

Не страдат от липса на доброволци. Регистриралите се добротворци са около 40, като 15 са активните.

Освен проф. Томов, който е доайен в психиатрията, в групата има и психолози, адвокати, IT специалисти, учителки, преводачи, филолози, студенти по медицина, лекари, чиновници. Няма изисквания към желаещите да се присъединят и да правят добро.

“Човек трябва да е благоразумен, да не поставя в риск нуждаещите се, себе си и хората около себе си”, уточнява иподяконът. Сега най-важната им задача е да разпространят информацията, че могат да помагат.

“Хората са изолирани, а и те традиционно са такива - не ползват интернет и социални мрежи. Може би и не излизат много, затова листовката ни е с ярки цветове, за да се вижда. Шрифтът е едър, за да може да го прочетат. Който знае за хора в нужда, да се свърже с нас, ще помогнем”, казва Петров.

Дейността им е благотворителна само в частта с действието - те инвестират време и усилия да напазаруват и да доставят до дома продуктите. Иначе хората си плащат по касова бележка.

“Надяваме се, ако имаме такава възможност, да предоставяме макар и някакви минимални хранителни продукти, които да са безвъзмездно, но засега още нямаме такава организация”, обяснява Петров.