Изпускаме Троянска война при шимпанзетата

https://www.24chasa.bg/novini/article/8520343 www.24chasa.bg

И науката замря заради коронавируса

През 1974 г. учени се натъкват на нещо феноменално - война между шимпанзета. Зооложката Джейн Гудол наблюдава как едно голямо стадо се разделя на две армии и те се хващат за гушите. Дотогава никой не е бил свидетел на бойни действия между формирования от стадни животни. Дуели за надмощие и сбивания между групи за територия има всеки ден, но не и войни. Затова тя казва: "Такъв късмет човек има само веднъж в живота".

Сега група изследователи на приматите имат същия късмет. Но го изпускат заради пандемията с коронавируса, пише сп. "Сайнъс" в новия си брой. Преди година те засекли началото на бойните действия между шимпанзетата в Националния парк Кибале в Уганда, започнали от сбиване заради самка. Но задълбочаването на междуособицата се случва без учените. Те успели да проследят само разцеплението на два лагера и отделни групови нападения на самци от двете армии.

За разлика от сраженията през 1974 г. сега има и нещо изненадващо - самците бият наред и самките от вражеската кохорта.

 “И през ум не ми е минало, че е възможно израснали заедно самци да се млатят с такова ожесточение”, казва д-р Джон Митани от университета на Мичиган. Той и колегите му обаче са в неведение как протича войната напоследък. Няма и да разберат в следващите месеци, може би и година, кой е победил.

Пандемията прогони екипа от Уганда и според д-р Митани това е била предпазна мярка за хората, но и за шимпанзетата. Те също боледуват от КОВИД-19 според изследване, публикувано на 11 април в bioRxiv. Така ще остане загадка как се структурира стадото след сключването на мира и съответно дали войните променят маймунските общества като човешките.

Но да беше само това! От Екватора до полюсите всички проучвания на място са спрени и екипите са си заминали. Не могат да се върнат заради замрелия въздушен транспорт, а и от страх да не пипнат коронавируса. Ръководителите им сега вземат трудни решения да прекратят проектите. Флотилиите от изследователски кораби са на сух док, а екипажите им са под карантина. В резултат се отварят грамадни празнини в събираните данни от дългосрочни проучвания на флората, фауната и климата по света. Автоматизираните наблюдения също се провалят, тъй като дори и най-скъпите инструменти изискват ръчна поддръжка и настройка.

“Досега в историята не е имало такъв случай - да се прекратят всички изследвания и събирането на данни за видовете и за екосистемите в цял свят”, казва д-р Бен Алперн, еколог от Калифорнийския университет в Санта Барбара.

И това се случва точно когато самата пандемия предлага възможност, каквато се отваря веднъж в живота. Стопанската дейност и пътуванията в света са почти замрели, така че замърсяването на природата и другите човешки въздействия върху нея са намалели в целия свят до непостижими иначе минимуми. Това е рядък шанс да се види как я кара планетата при чувствително по-слаба човешка намеса в живота й. “Все едно да пратиш космически кораб да обиколи Сатурн и да го изследва, но баш когато той стигне там, всички уреди и инструменти на борда му да откажат", казва д-р Алперн.

Този месец д-р Питър Мара, биолог от университета "Джорджтаун", направи анкета сред учени чрез Туитър. Оказа се, че само 8,5% от общо 450 анкетирани, и то предимно еколози, продължават своите изследвания на място по план. Една трета са отменили целия сезон. Спрян е дори най-големият и най-дългосрочният научен проект в света - вече 54-годишното изследване на птиците в Северното полукълбо чрез поставяне на пръстени на краката им. Така се късат десетилетни нишки при изучаването на популациите, поведението и размножаването на животните.

Д-р Ръсел Хопкрофт обаче, океанограф от университета на Аляска, не е паднал духом. Както го е правил вече 30 години, той се кани да отплава тези дни, за да хване ежегодния цъфтеж на планктона. Ще снеме и данни от уредите, които автоматично отчитат промените във водата, водещи до цъфтежа. Планктонът е основата на морската хранителна верига и служи за барометър при оценката на популациите в по-горните й етажи, най-вече на рибите. Ежегодно при тях се отчитат огромни разлики, затова цъфтежът трябва да се проследи. “Планктонът подрежда сцената за целия морски спектакъл през годината", казва д-р Хопкрофт. Без събираните от него данни няма как да се определят риболовните квоти за годината.

Корабът на Хопкрофт обаче е спрян от движение като мярка срещу заразата с коронавируса. И все пак той се надява да получи разрешение за поне кратък рейс преди средата на май. Тръгва сам с двама студенти, тъй като екипажът му е под карантина. 

САЩ обявиха, че прекратяват за година и дейността на Националната мрежа за екологични наблюдения (НЕОН). Вече 10 г. тя отчита промените в природната среда, но едва през 2020 г. щеше да има целогодишни данни за всичките 81 екосистеми под нейния надзор. Те обаче няма да бъдат събрани, защото само за 23 от 73-те вида уреди, използвани в мрежата, няма нужда да бъдат обхождани за калибриране и ръчна настройка.

Освен това самолетите на НЕОН са прибрани в хангарите и камерите им не измерват промените във височината на дърветата и съдържанието на хлорофил и азот в растенията. Така се изчислява колко е погълнатият от тях въглероден двуокис, а чрез него - и степента на глобалния парников ефект. За нея тази година данните ще са доста несигурни.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отстранени по различни причини съдебни заседатели провалят дела и ги връщат в изходна позиция. Това от своя страна налага повтаряне на проведени вече процесуални действия - разпити на свидетели, приемане на експертизи и др. Резултатът е влачене с години на делата, а през изтеклото време вече далите обяснения пред магистратите често "забравят"

От присъда затвор доживот е на път да се измъкне доайенът сред наркотрафикантите Огнян Атанасов, който международните ченгета определят като Балканския или Петричкия Ескобар. Най-тежкото наказание е дадено от Апелативния съд в Солун на 57-годишния мафиот от село Тополница. Освен тази присъда Ескобара има още две за трафик на дрога

Тежка промоция за пловдивската си резиденция е обявил Цар Киро, показа проверка на "България Днес". Самозваният ромски монарх е извадил за продан притежаваната от него седеметажна сграда в центъра на града, става ясно от сайт за имоти. Обявената цена е 2 млн. лева. Макар и висока, сумата на практика е солидно намалена