75 години от 9 май - герои и митове

https://www.24chasa.bg/novini/article/8559638 www.24chasa.bg

15 легендарни подвига на съветските хора през Втората световна война

На 9 май народите на Съветския съюз празнуват Деня на победата. Смята се, че тогава на практика приключва Втората световна война, която за тях от 22 юни 1941 г. е и Великата отечествена война.

Първоначално се смяташе, че жертвите, дадени от СССР по време на войната са около 20 млн. души. По-късно - през 2015 г., руското Министерство на отбраната обяви нови числа - 26,6 млн. души, от които 12 млн. са от гражданското население.

За времето на войната Съветският съюз е загубил 30% от националното богатство на страната.

В деня на 75-ата годишнина на победата "24 часа" ви припомня 15-те най-емблематични и легендарни подвига на съветските хора по време на войната, както и съмненията, които са породени заради тълкуванията на социалистическата пропаганда.

Александър Матросов (1924-1943)

Пехотинец-автоматчик от 2-и отделен батальон на 91-а Сибирска доброволческа бригада “Сталин”

Официална легенда

Сашо Матросов не познава родителите си. Израсва в детски дом и трудова колония, а когато започва войната няма и 20 години. Викат го в армията през септември 1942 г., пращат го в пехотно училище, а оттам - на фронта.

През февруари 1943 г. неговият батальон атакува важна позиция на германците, но влиза в подготвен капан и попада под силен обстрел от три ДЗОТ-а. (ДЗОТ е дървено-земна огнева точка. Да не се бърка с ДОТ - дълговременна огнева точка). Двата германски ДЗОТ-а скоро са унищожени и замлъкват, но третият продължава да разстрелва залегналите в снега червеноармейци.

Виждайки, че единственият шанс това да приключи, е да бъде унищожена огневата точка, Матросов заедно с още един боец допълзява до ДЗОТ-а и хвърля двете си гранати. Картечницата замлъква и червеноармейците тръгват в атака, но смъртоносното оръжие отново започна да ги коси.

Партньорът на Матросов също е убит, така че той се оказва сам пред ДЗОТ-а. За да вземе решение, му трябват секунди. С тялото си закрива амбразурата, картечницата отново замлъква и атаката вече е успешна. А Матросов посмъртно става Герой на Съветския съюз.

Контрапункт

След разпадането на СССР започват и съмненията за подвига на Матросов. Първо се разбира, че биографията му е леко нагласена. След това експерти се изказват, че дори куршум от пушка или автомат отхвърля човешкото тяло назад, какво остава за мощна картечница. Накрая се оказва, че вероятно той е загинал на 27 февруари, но датата е сменена на 23 февруари, защото тогава е празникът на Съветската армия.

Николай Гастело (1907-1941)

Военен летец, командир на 2-а ескадрила на 207-и авиационен полк от бомбардировачи, капитан

Официална легенда

Работи като шлосер, след което през 1932 г. е призован за редовна военна служба в Червената армия. Изпращат го в авиационен полк и става летец. Участва в три войни. Година преди началото на Великата отечествена война е произведен в звание капитан.

На 26 юни 1941 г. екипажът с командир капитан Гастело излита, за да нанесе удар по германска механизирана колота между беларуските градове Молодечно и Радошковичи. Тя обаче е добре охранявана от артилерийски части и започва здрава битка. Самолетът на Гастело е улучен от зенитно оръдие в резервоара и самолетът пламва. Пилотът може да катапултира, но решава да изпълни воинския си дълг, както го разбира. Насочва пламната машина към колоната вражески машини на земята и се взривява с тях. Това е първият огнен таран през Великата отечествена война.

Фамилията на смелия летец става нарицателна. До края на войната всички въздушни асове, които правят таран, ги наричат гастеловци. Ако се вярва на официалната статистика, през това време са направени почти шестстотин тарана по вражески цели. Посмъртно го правят Герой на Съветския съюз.

Контрапункт

През 90-те години се появява алтернативна версия на случилото се. Във връзка с ексхумацията на гроба на Гастело се твърди, че въпросният таран не е негово дело, а на екипажа на капитан Александър Маслов. Гастело обаче бил избран от съветската пропаганда заради интернационалния си екипаж - той е беларусин, а останалите са ненец, украинец и руснак.

Льоня Голиков (1926-1943)

Бригаден разузнавач от 67-и отряд на 4-а ленинградска партизанска бригада

Официална легенда

Леонид е на 15 години, когато започва войната. По онова време той вече работи в завод след завършването на основното си образование. Когато нацистите нахлуват в родната му Новгородска област, Льоня отива при партизаните. Описват го като смел и решителен, командирите го ценят. За няколкото години, прекарани в патизанския отряд, той участва в 27 операции. На сметката му са няколко взривени моста, 78 убити германци, 10 извадени от релсите влака с боеприпаси.

Именно Голиков през лятото на 1942 г. недалеч от село Варници взривява автомобила на генерал майор от инженерните войски Рихард фон Вирц. Льоня успява да вземе важни документи за предстояща германска офанзива. Атаката на врага е отбита, а младият партизанин е предложев за Герой на Съветския съюз, но тогава му дават само орден “Червено знаме”.

През зимата на 1943 г. значително превъзходящи по брой германски сили неочаквано атакуват партизанския отряд на Голиков край село Острая Лука. Льоня загива като истински герой - в боя. Посмъртно е произведен в Герой на Съветския съюз, като е първият тийнейджър с това звание

Контрапункт

По принцип подвизите на Льоня Голиков не се оспорват. Има само едно тъмно петно - за първите снимки, с които се илюстрират материалите и книгите за героя, позира сестра му Лида. Доста по-късно е открито негово фото, което е използвано от скулпторите за паметниците му.

Зина Портнова (1926-1944)

Пионерка. Разузнавач на партизанския отряд “Ворошилов” на окупираните от нацистите територии

Зина е родена и ходи на училище в Ленинград (сега Санкт Петербург). Но войната я заварва на територията на Беларус, където заминава за лятната ваканция.

През 1942 г. Зина става член на нелегалната организация “Младите отмъстители”. Тя разпространява антифашистки позиви на окупираните от германците територии. След това започва да работи под прикритие и става сервитьорка в стола на германските офицери, където извършва няколко диверсии, например сипва отрова в супата им, и по чудо не е разкрита. Мъжеството й учудва мнозина кадрови военни.

През 1943 г. Портнова се присъединява към партизаните и продължава да се занимава с диверсии. След предателство Зина е заловена от германците. В ареста я разпитват и измъчват, искайки да издаде своите. Тя обаче мълчи, а на един от разпитите успява да докопа пистолета на следователя и застрелва него и още двама. След това е осъдена на смърт и разстреляна.

"Млада гвардия"

Нелегална антифащистка организация, действала по време на войната в Луганска област (тогава Ворошиловградска). Участниците са над 100, най-младият е бил на 14 г.

Официална легенда

Тази младежка нелегална организация е основана веднага след окупацията на Луганска област и по-специално в град Краснодон. В нея членуват както кадрови военни, отрязани от частите си заради бързото настъпление на германската армия, така и местни младежи. Между най-известните участници са Олег Кошевой, Уляна Громова, Любов Шевцова, Василий Левашов, Сергей Тюленин и други.

“Млада гвардия” издава позиви и ги разпространява, извършва диверсии срещу нацистите. Веднъж младежите дори успяват да извадят от строя цяла работилница за ремонт на танкове, друг път запалват шлеп, с който са откарвани местни граждани за принудителна работа в Германия. Членовете на групата планират въоръжено въстание, но организацията им е разкрита след предателство. Нацистите арестуват, измъчват и разстрелват повече от 70 човека. Подвигът им е увековечен в романа на Александър Фадеев “Млада гвардия” и едноименния съветски филм, които са сред най-силните оръжия на съветската антифашистка пропаганда.

Контрапункт

Две са основните спорни точки в цялата история. Едната е свързана с предателството. В началото всички обвиняват комисаря на “гвардията” - 19-годишния Виктор Третякевич. Едва през 1959 г. по време на съдебен процес над скриващ се под чуждо име колаборационист става ясно, че истинският предател най-вероятно е Генадий Почепцов, а Третякевич е умрял, без да произнесе и дума.

Втората черна точка е заради ръководството. След излизането на книгата на Александър Фадеев за основна фигура се смята Олег Кошевой. Всъщност истинските ръководители са споменатият Виктор Третякевич и 24-годишният офицер от Червената армия Иван Туркенич.

Панфиловците

28 бойци от личния състав на 4-а рота от 2-и батальон на 1075-и мотострелкови полк

Официална легенда

През ноември 1941 г. започва контранастъпление след руската офанзива при отбраната на Москва. Германците не се спират пред нищо с идеята да влязат в съветската столица преди да настъпи ужасяващата руска зима.

По това време войниците от подразделението на генерал Панфилов заемат позиция край шосето на седем километра от Волоколамск - малко градче край Москва. Там те трябва да се изправят срещу настъпващите танкови части. Боят трае четири часа. За това време панфиловците, както ги кръщават впоследствие, унищожават 18 танка, спират атаката на врага и осуетяват плановете му. Всичките 28 бойци загиват (или почти всички, мненията на историците се разминават).

Според легендата политрукът на ротата (в соц България му казваха ЗКПЧ - заместник-командир по политическата част) Василия Клочков преди решителния миг се изправя пред войниците и им казва: “Голяма е Русия, но няма накъде да отстъпваме - зад нас е Москва!”

Контраатаката на нацистите се проваля. Битката за Москва, която се смята за една от най-важните за хода на Втората световна война, е загубена от окупаторите.

Контрапункт

Твърди се, че подвигът е измислица и като доказателства се посочва, че за въпросния бой не докладват нито командирът на 2-и батальон (в чийто състав е 2-а рота) майор Решетников, нито началникът на 1075-и полк полковник Карпов, нито командирът на 316-а дивизия генерал Панфилов, нито даже командващият генерал-лейтенант Рокосовски. Нищо не съобщават и германските военни източници, като се има предвид, че загуба на 18 танка в един бой си е сериозна загуба.

Освен това споменатият като загинал точно в този бой Иван Натаров е убит два дни по-рано - на 16 ноември.

Алексей Маресиев (1916-2001)

Летец изтребител

Като дете бъдещият герой боледува от ревматизъм и лекарите се съмняват дали ще може да лети. Той обаче упорито подава документи във военно-въздушното училище, докато не го приемат. В армията Маресиев е призован през 1937 г.

Велоката отечествено го сварва в училището, но скоро е изпратен на фронта. По време на боен полет самолетът му е свален, а самият летец успява да катапултира. 18 денонощия с два простреляни крака той се опитва да се измъкне от германското обкръжение. Успява и е настанен в болница. Краката му обаче са поразени от гангрени и скоро ги ампутират.

За мнозина това би означавало край на службата, но летецът не се предава и успява да се върне в авиацията. До края на войната лети с протези. За това време прави 86 бойни полета и сваля 11 противникови машини, като 7 от тях - след ампутацията. През 1944 г. преминава на наземна служба и доживява до 84 годишна-възраст.

Съдбата му вдъхновява писателя Борис Полевой да напише книгата “Повест за истинския човек”, като променя само една буква в името - Алексей Мересиев.

Самият летец избягва да говори за времето прекарано отвъд фронтовата линия и само посочва, че “99% от написаното в книгата на Полевой е истина”. Умира от инфаркт час преди началото на тържествения концерт за 85-ата му годишнина.

Виктор Талалихин (1918-1941)

Заместник-командир на ескадрила от 117-и изтребителен авиационен полк към ПВО.

Официална версия

Виктор Талалихин започва да воюва още в съветско-финландската война. Със своя биплан той сваля четири вражески самолета. След това е на служба във военновъздушно училище.

През август 1941 г. става един от първите съветски летци, извършили таран през Втората световна война, като по този начин сваля германски бомбардировач. При това съветският летец успява да се измъкне от кабината и да скочи с парашут при своите. Още на следващия ден става Герой на Съветския съюз.

В следващите месеци Талалихин сваля още пет германски самолета. Загива в поредния въздушен бой около Подолск през октомври 1941 г. Чак след 73 години - през 2014-а, изследователи откриват самолета му в блатата край Москва.

Контрапункт

Има няколко неизвестни около тарана на Талалихин, посочват историци. Обикновено когато пилот се решава на такова нещо, е защото са му свършили патроните. Когато намират самолета, разбират, че повече от половината не са изстреляни. Освен това при разпита на единия оцелял от германския екипаж, той изобщо не разказва за таран, макар да описва случилото се подробно. И накрая дълги години Талалихин е величан като първият, извършил нощен таран. Оказва, че има поне трима преди него - Яловой, Оборин и Еремеев, са го правили, но никой от тях не става Герой на Съветския съюз.

Андрей Корзун (1911-1943)

Артилерист от 3-и контрабатареен артилерийски корпус на Ленинградския фронт

Редник Андрей Корзун е призован в армията в самото начало на Великата отечествена война. Той служи на Ленинградския фронт, където боевете са ожесточени и кръвопролитни.

На 5 ноември 1943 г. по време на поредното сражение батареята му попада под интезивен обстрел от страна на германците. Корзун е тежко ранен. Въпреки жестоката болка той вижда огън край склада с боеприпаси, който всеки момент може да хвръкне във въздуха. С последни сили Андрей допълзява до пламъците, но няма сили да съблече шинела си и да го метне отгоре. Вече губейки съзнание, той прави едно последно усилие и покрива огъня с тялото си. Взривът е предотвратен с цената на живота на смелия артилерист. Посмъртно е награден със златната звезда на Герой на Съветския съюз.

Александър Герман (1915-1943)

Командир на 3-а Ленинградска партизанска бригада

Роден в Санкт-Петербург, Александър Герман според някои данни бил с родители от Германия. В армията е от 1933 г.

Когато започва войната, става разузнавач. Работи в тила на врага, после е командир на партизански отряд, който всява ужас сред противниковите войници. Неговата бригада унищожава няколко хиляди нацистки войници и офицери, изважда от релсите стотици железопътни ешелони и взривява не по-малко автомобили и камиони.

Германците организират истински лов за Герман. През 1943 г. неговият отряд е обкръжен в Псковска област. Опитвайки се да пробие обсадата, смелият командир загива от вражески куршум. Година по-късно посмъртно е направен Герой на Съветския съюз.

Владислав Хрустицки (1902-1944)

Командир на 30-а отделна гвардейска танкова бригада на Ленинградския фронт

Владислав Хрустицки е призован в редовете на Червената армия още през 20-те години. В края на 30-те завършва бронетанкови курсове. От есента на 1942 г. е командир на отделна лека танкова бригада. Оличава се по време на операция "Искра", положила началото на разгрома на германците на Ленинградския фронт.

Загива в боя край Волосово. През 1944 г. врагът отстъпва от Ленинград, но от време на време пробва контраатаки. По време на една от тях танковата бригада на Хрустицки попада в капан. Въпреки ураганния огън на германците командирът дава заповед за продължаване на настъплението. Той се обръща по радиото към своите екипажи с думите "Ще се държим до смълт!" и първи тръгва напред. За съжаление това е последният бой на смелия танкист, но Волосово е освободено от врага. Посмъртно му е присвоено званието Герой на Съветския съюз.

Константин Заслонов (1909-1942)

Командир на партизански отряд и бригада

Официална версия

Преди войната работи в железопътния транспорт. През октомври 1941 г., когато германците са вече близо до Москва, става доброволец за сложна военна операция, за която бил необходим точно опитът му от влаковете.

Пращат го в тила на врага, където той изобретява "въглищни мини", маскирани като буци от твърдото гориво. С помощта на това просто, но ефективно оръжие за три месеца са взривени стотина ешелона.

Заслонов активно агитира местното население да преминава на страната на партизаните. Разбирайки за това, нацистите преобличат свои войници в съветски униформи. Заслонов си мисли, че са свои, пробили обкръжението, и заповядва да ги пуснат в лагера. Завързва се бой, в който на който командирът е убит. За Заслонов - жив или мъртъв, е обявена награда, но местните селяни скриват тялото му и германците не го откриват.

С указ от 7 март 1943 г. го правят Герой на Съветския съюз посмъртно.

Контрапункт

След 1990 г. много историци обявяват подвизите на Заслонов за чиста фантастика. Анатол Тарас например пише, че ако това за взривените влакове е вярно, то снабдяването на цялата германска група от армии "Център" би било блокирано. Освен това възрастни жители, които го помнят, твърдят, че "партизаните ограбили селото и се напили в ловджийската хижа".

Ефим Осипенко (1902-1985)

Командир на малък партизански отряд

Ефим Осипенко воюва още през Гражданската войта. Затова, когато влагът стъпва на родната му земя, той не мисли дълго и става партизанин. Заедно с ппетима приятели прави малък отряд за диверсии срещу нацистите.

По време на една от операциите било реше да бъде взривен германски ешелон. Но отрядът разполагат с малко боеприпаси. Правят бомбата от обикновена граната. Самият Осипенко е трябвало да заложи взрива. Той припълзява до железопътния мост и като вижда приближаващия се влак, хвърля бомбата пред локомотива. Взрив обаче не последва. Тогава партизанинът сам удря бомбата с железен кол от жп знак. Това сработва и дългият ешелон с продоволствие и танкове излиза от релсите. Командирът на отряда оживява, но губи напълно зрението си от взрива.

За този подвиг той първи в цялата страна е награден с медал "На партизанина от Отечествената война".

Матвей Кузмин (1858-1942)

Селянинът Матвей Кузмин се появява на бял свят три години преди отмяната на крепостното право в Русия. А след смъртта си става най-възрастният Герой на Съветския съюз.

Историята му е пълна с препратки към друг известен руски селянин - Иван Сусанин. Като него Матвей също трябва да води окупаторите на руската земя през гори и блата. И като легендарния си предшественик решава с цената на живота си да спре врага. Праща напред своя внук, който трябва да предупреди партизаните, чийто отряд е базиран наблизо.

Нацистите попадат в засада, избухва сражение. Кузмин умира от ръката на германски офицер, но успява да доведе делото си докрай. Тогава е 84-годишен. Негов паметник има в московската метростанция "Партизанская".

Зоя Космодемянская (1923-1941)

Партизанка, член на дивесионно-разузнавателна група към щаба на Западния фронт

Официална версия

След училище Зоя Космодемянская иска да кандидатства във филологически институт. Но плановете й обърква войната.

През октомври момичето отива и се записва доброволка в армията. След кратко обучение в школа за работа в тила на врага е прехвърлена край Волоколамск. Там 18-годишната Зоя наравно със зрелите мъже изпълнява опасни задачи - минира пътища, разрушава комуникационни обекти, пали къщи, в които живеят вражески войници.

По време на една от диверсионните операции в село Петришчево е заловена от германците. Те я измъчват, за да издаде останалите. Зоя героично преминава през всички изпитания, без да каже и дума. Виждайки, че няма да я пречупят, нацистите решават да я обесят за назидание на местните жители.

Космодемянская приема решението спокойно и твърдо. Секунди преди смъртта си тя извикала към събралите се селяни и окупатори: "Другари, победата ще е наша. Германски войници, докато не е късно, се предайте в плен!" Мъжеството на момичето така впечатлява местните, че те по-късно разказват историята на фронтовите кореспонденти. И след публикаията за подвига на Космодемянская във в. "Правда" разбира цялата страна. Тя става първана жена - Герой на Съветския съюз.

Контрапункт

Много историци смятат, че образът на Зоя Космодемянская е бил митологизиран от социалистическата власт до ниво на съветската Жана Д'Арк. Възраженията срещу героизацията са главно по три линии.

Първо, дълги години се е мълчало, че най-вероятно младата диверсантка е била предадена от свои. Там данните се разминават, но все пак вероятността е голяма. Според едната версия това направил човек от нейната диверсионна група, а според друга - някой си Свиридов, който я видял, че се опитва да запали конюшнята му.

Второ, Космодемянская изглежда далеч не се е харесвала на местните жители. Когато я водили към бесилката някоя си Аграфена Смирнова я ударила с пръчка, като я попитала защо е запалила нейния дом, а не този, в който живеели германците. Фьокла Солина пък я заляла с кофа помия. Между другото, след като Петришчево отново е завзето от Червената армия, Свиридов, Смирнова и Солина били разстреляни.

Трето, има версия, че Зоя е била шизофреничка и пироман. Палела къщите от удоволствие, а не толкова по заповед на партията. Сериозни доказателства обаче няма, макар да има твърдения, че документите от психиатрията са били иззети от чекистите.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

"Левски" ще стартира следващия сезон така, както завършва този - с осакатен отбор. Причината е, че в момента никой не мисли за селекция на "Герена", научи "България Днес". Повечето тимове вече си осигуриха по няколко нови попълнения. "Сините" имат по-важни неща за решаване - борят се за своето оцеляване

Националът Кирил Десподов катери планини. Крилото се раздели с австрийския "Щурм", където игра под наем, и се прибра за ваканция в България. Десподов разпуска със срещи с приятели и разходки в природата, като последната му бе на Витоша. По-късно той вечеря със стара приятелка - журналистката Кристина Патрашкова

Гаджето на нападетеля на ЦСКА Али Соу се разсъблече насред полето. 19-годишната Габриела позира с оскъдно облекло в поредната си предизвикателна фотосесия. Красавицата е облечена в нещо като бански, а пишните и форми преливат от него. Тя и Соу са задно от няколко месеца, а връзката, изглежда, се отразява добре на нападателя