Довиждане или сбогом на прегръдката

https://www.24chasa.bg/novini/article/8559986 www.24chasa.bg
Майка в Дания посреща своята дъщеря, която е била блокирана в друга държава заради епидемията. СНИМКА: РОЙТЕРС

Не се отказвайте от нея, дори ако трябва да е с дърво

Наскоро британското правителство реши да дава възможност на обикновени граждани да задават по един въпрос на ежедневните му пресконференции за епидемията от коронавирус, за да е сигурно, че търси отговори на всички вълнуващи обществото въпроси. И знаете ли какво беше първото питане? Една баба просто поиска да разбере дали ще може да прегърне отново внуците си, след като всички пет критерия за премахване на карантината бъдат изпълнени. Въпреки своята начетеност главният лекар на страната професор Крис Уити обаче не се реши да даде еднозначен отговор. Той обясни на баба Лин, че всичко зависи от това дали тя е в уязвима група, дали е в напреднала възраст и дали има вече някои заболявания. С този си отговор професорът буквално попари всички надежди, че можем скоро да се върнем към предишния си начин на общуване, когато не се замисляхме да се прегърнем и при мъка, и при радост.

Защото, както и да се развие епидемията през следващите месеци, посланието да се спазва социална дистанция вече достатъчно сериозно се е загнездило в нашето съзнание. И както свикнахме да си мием ръцете често, дори седейки вкъщи, така и инстинктивно започваме да избягваме физически контакт с други хора. Да се запитваме дали е добре да подадем ръка за поздрав, да прегърнем роднина или приятел, когото не сме виждали скоро.

Според професор Робин Дънбар, който е еволюционен психолог в Оксфорд, липсата на докосване за твърде дълго време би подкопала отношенията с най-близките ни, тъй като то е наистина фундаментално за хората. “Тези по-интимни контакти, като например прегръщане през рамо, потупване по ръката или подобни неща, запазени за по-близки приятелства и членове на семейството, са наистина важни. Те ни карат да се чувстваме по-щастливи, удовлетворени и да се доверяваме на другите”, обяснява Дънбар пред Би Би Си. Докосването е първото ни чувство, което се развива в утробата, а изследвания показват, че физическият контакт с други може да намали ефекта от стреса. Причината, поради която хората се нуждаят от физически контакт, се дължи на еволюционната им история като примати.

“Всички примати са интензивно социални и вероятно най-интензивно социалните от всички животни на планетата. Те изграждат взаимоотношения и приятелства помежду си чрез социално докосване под формата на милване, прокарване на пръсти през козината си. И ние продължаваме да правим това. Въпреки че по-голямата част от козината ни е изчезнала, хората извършват същите движения върху същите неврони, когато се галят, прегръщат или потупват взаимно”, казва професор Дънбар. Това отключва ендорфините, химикалите на доброто настроение, които карат мозъка да притъпи болката. Така че, лишавайки се от прегръдка, за да се предпазим от вирус, плащаме също твърде висока цена.

Губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо също признава, че невъзможността за социално свързване е едно от най-големите предизвикателства, пред които епидемията поставя хората. “Не се прегръщайте, не се целувайте, стойте на разстояние. Ние сме емоционални същества и за нас е важно, особено в моменти на страх, на стрес, да се чувстваме свързани и утешени от някого”, обяснява той. Ню Йорк е сред най-силно засегнатите места от епидемията. В него жертвите бяха толкова много, че се наложи някои да бъдат погребани в масови гробове без присъствието на роднини. И макар американците да не са сред най-прегръщащите се нации (според някои проучвания те се гушкат например три пъти по-рядко от французите) сега отчаяно съобщават, че се нуждаят точно от това. Което не е изненадващо, тъй като редица изследвания показват, че докосването между хората подобрява физическото и емоционалното здраве. Причината е, че се задействат специфични рецептори и нервни окончания, които оказват влияние за увеличаване на така наречените хормони на щастието и за намаляване на отделящите се при стрес. “Докосването е първият език, който научаваме, и остава най-богатото средство за изразяване на емоции. Не е случайно, че при деца, които не са прегръщани, се наблюдава забавяне при ходенето, говоренето и четенето”, казва Дейвид Келтнър, професор по психология в Калифорнийския университет.

Американската лекарка Ан Питърсън ръководи от години програми за снабдяване със защитно оборудване и е участвала при справяне с огнища на холера, чума и ебола на много места по света. Затова правилата за безопасно дистанциране са вкоренени в съзнанието ѝ, което вместо да ѝ помага, сега прави доста тежко ежедневието ѝ. Тя се опитва да се грижи за своя 90-годишен баща в къщата си, Сиатъл и признава пред агенция АП, че трудно се справя. Питърсън непрекъснато се притеснява, че той може да падне, защото не пази добре равновесие, но го наглежда от разстояние, за да намали риска от заразяване. “Свърших с това. Не ме интересува дали имаш коронавирус. Имам нужда от теб тук до мен”, чула един ден да ѝ казва той, което много я объркало как е правилно да постъпи.

В Исландия, където усещането за връзка с природата е много силно, властите се опитват да насърчат хората да започнат да прегръщат дървета, след като не могат да го правят помежду си. Инициативата е на горската служба на страната, чиито експерти твърдят, че петминутна горска прегръдка на ден по време на карантина засилва чувството за благополучие и релаксация. Те съветват обаче да се избират дървета, които са навътре в гората, за да се избегне риск един и същ ствол да бъде докосван от много хора. За целта дори са разширили пътеки в популярни за исландците гори и са ги маркирали с табели за спазване на социална дистанция, подобни на тези в американските супермаркети. “Има много дървета. Не е нужно да са големи или от определен вид. Изберете си едно. Обвийте ръце около него. Затворете очи. Допрете буза до кората му и ще усетите топлината и енергията, която то ви дава”, съветва исландският горски рейнджър Тор Торфинсън.

Тяхната инициатива е трудно приложима в големите градове с малки горски площи, но пък може да бъде идеално средство за постигане на емоционален баланс за самотните възрастни хора по селата, които заради коронавируса вероятно дълго време няма да имат възможност да видят своите близки и да ги прегърнат отново. Разбира се, това е само временен заместител - като новите емотикони в социалните мрежи за изразяване на чувства по време на епидемията. Най-силното средство да покажеш на някого, че го обичаш и си до него, си остава прегръдката.

Масово гушкане в знак на протест

Протестиращи срещу мерките за социална изолация се опитаха да направят масова прегръдка пред централата на лондонската полиция. Около двайсетина души, сред които и деца, се събраха пред Скотланд ярд преди дни и сплетоха ръце. Те носеха и плакати “Моето тяло, мой избор”. Наложи се полицията да ги разпръсне и дори да арестува един.

Във Франция и САЩ също имаше протести срещу предприетите от властите ограничения за социални контакти.

Швейцария пък стана първата страна, в която официално бе разрешено на бабите и дядовците да прегърнат внуците си под 10-годишна възраст, тъй като местните епидемиолози са установили, че малките деца не предават вирус. Тяхното становище обаче не се споделя от колегите им от други страни, които не бързат да разрешават контакти на възрастните хора дори с най-близките им. Швейцарските власти също смятат, че е опасно те да остават твърде дълго с по-младите си роднини. “Разбира се, може да прегърнете тези, които са най-близо до вас, например партньор, деца и внуци, но избягвайте ръкостискане, прегръдки и целувки с някого, с който не споделяте едно домакинство”, гласят новите им указания.

Премахването на някои от най-драстичните мерки в Италия и Испания заради епидемията също бе отбелязано със снимки, на които се виждат деца, прегръщащи баби и дядовци. Засега обаче това е възможно само с предпазни маски и ръкавици.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отстранени по различни причини съдебни заседатели провалят дела и ги връщат в изходна позиция. Това от своя страна налага повтаряне на проведени вече процесуални действия - разпити на свидетели, приемане на експертизи и др. Резултатът е влачене с години на делата, а през изтеклото време вече далите обяснения пред магистратите често "забравят"

От присъда затвор доживот е на път да се измъкне доайенът сред наркотрафикантите Огнян Атанасов, който международните ченгета определят като Балканския или Петричкия Ескобар. Най-тежкото наказание е дадено от Апелативния съд в Солун на 57-годишния мафиот от село Тополница. Освен тази присъда Ескобара има още две за трафик на дрога

Тежка промоция за пловдивската си резиденция е обявил Цар Киро, показа проверка на "България Днес". Самозваният ромски монарх е извадил за продан притежаваната от него седеметажна сграда в центъра на града, става ясно от сайт за имоти. Обявената цена е 2 млн. лева. Макар и висока, сумата на практика е солидно намалена