Ден след падането на карантината публиката се срещна с любими актьори
Станка Ганева беше последната щастливка, която успя да си купи билет за постановката "Апетит за череши" в театър София - първата след падането на противоепидемичните мерки.
За броени минути залата се напълни с 45 зрители, които спазваха необходимите мерки.
Повечето от тях бяха много щастливи и споделих, че театърът им е липсвал, идват с удоволствие и веднага щом са научили, че ще има такъв спектакъл на открито, са си купили билети.
Това бяха предимно хора на средна възраст, които бяха с маски, но не криеха възторга си, че отново ще бъдат на театър.
В топлата вечер 14 май 6 момичета с шалчета на точки посрещаха първите зрители на театър на открито „Арена“ - вътрешния двор на театър „София“. „Работя в театъра, не се страхувам“, каза една от тях.
Шахматно подредените столове се запълниха за 20-ина минути.
40 зрители бяха дошли да гледат на живо спектакъла „Апетит за череши“ - показваха билети, купени онлайн и разпечатани. Всички спазваха дистанцията. Всички бяха с маски. Имаше и чужденци.
„В момента, в който чухме за тези билети, веднага ги заявихме с огромно удоволствие“, признава Елизабет.
„Ние сме от Кюстендил. Затова имаме апетит за череши, пошегуваха се Теодора и Ивет, които заеха места в залата.
„Нямаме никакъв страх. Това е удоволствие. Да! Искаме да ходим на театър. Чакаме да започне сезона, заяви Любомир Балабански, който дойде на „Апетит за череши“ с компания.
Първи на сцената излезе директорът на трупата на театър „София“ Ириней Константинов. С маска. И обяви, сваляйки я: „Махаме маските! Джанго без окови! Приятели, благодаря ви, че сте тук!“
Така започна „Апетит за череши“ след карантина и при пълна зала - е, на открито, и при 30% пълна, но жива среща на актьори и публика. Чакана 2 месеца.
Театър "София" беше взел всички мерки за защита на зрителите и на актьорите и те се чувстваха удобно и комфортно.
Театър „София“ показва представлението на открито ден след като падна строгата карантина (13 май). Трупата имаше готовност, защото и друг път е използвала вътрешния двор сградата в парка „Заимов“ за спектакли. Този път обаче това стана при сериозни мерки за сигурност. Игра се „Апетит за череши“. Пиесата бе прекръстена на „Апетит за театър“ - първо защото билетите са разпродадени за 2 часа, и второ – обявените за петък и събота представления също вече са изкупени.
По принцип мястото се радва на 120 зрители - този път бяха 40-ина. Столовете и пространството се дезинфекцират многократно, а зрителите ги очакват както пулверизатори с дизенфектанти и маски (ако нямат), както и писмени указания за безопасност. Шестима специално ангажирани хора им помагат да се ориентират.
Номерата на билетите са изписани едро на гърба на столовете, разположени шахматно на 1,5 м разстояние. Под всеки стол има червен знак, който показва дали е разместен. Влиза се от едно място – излиза се през друга врата, които са старателно обозначени и осветени. Началото беше в 20,30 ч, а продължителността – 70 мин.
Театър „София“ показа представление на открито ден след като падна строгата карантина (13 май). Трупата имаше готовност, защото и друг път е използвала вътрешния двор сградата в парка „Заимов“ за спектакли. Този път обаче това стана при сериозни мерки за сигурност. Игра се „Апетит за череши“. Пиесата бе прекръстена на „Апетит за театър“ - първо защото билетите са разпродадени за 2 часа, и второ – обявените за петък и събота представления също вече са изкупени.
По принцип мястото се радва на 120 зрители - този път бяха 40-ина. Столовете и пространството се дезинфекцират многократно, а зрителите ги очакват както пулверизатори с дизенфектанти и маски (ако нямат), както и писмени указания за безопасност. Шестима специално ангажирани хора им помагат да се ориентират. Номерата на билетите са изписани едро на гърба на столовете, разположени шахматно на 1,5 м разстояние. Под всеки стол има червен знак, който показва дали е разместен. Влиза се от едно място – излиза се през друга врата, които са старателно обозначени и осветени. Началото беше в 20,30 ч, а продължителността – 70 мин.
Директорът Ириней Константинов има късмета да работи сред откритото пространство на парка. Той обмисля спектакли, където сцената ще бъдат стълбите на театър „София“, а там могат да се играят и по-мащабни творби. Нещо повече – той кани колеги от София и от провинцията да ползват това пространство. Дори предвижда премиера - „Няма да платим, няма да платим!“ от Дарио Фо с режисьор Теди Москов.
Нещо повече за пиесата „Апетит за череши“:
„Апетит за череши“ от Агнешка Ошецка и Мачей Малецки , която е култова за трупата, защото е поставяна със знаменити актьори. Сега играят Симона Халачева и Юлиян Рачков. Режисьор е Ана Батева.
Прекрасните артисти очароват, като ни пренесат на едно пътуване с влак. Пътуване към себе си и към любовта... "Какво се случва, когато неистовото желание и мечтата за живот в „големия град“ се превърнат в трескав и поривист блян Как протича едно живеене, в което бълнуването за бляскав живот в столицата става част от ежедневието? И не се ли размива по този начин границата между „измисления“ и „реалния свят“? Точно в това се състои и темата, около която се завърта историята на персонажите - как това зашеметяване и главозамайване от „светлините на града“ се отразява на живота на двама млади и техните взаимоотношения? Късно ли е да се опознаят и вгледат един в друг след като толкова години са били заслепени от представата за себе си и идеята за личностно самоусъвършенстване?"
Ана Батева, режисьор
Директорът Ириней Константинов има късмета да работи сред откритото пространство на парка. Той обмисля спектакли, където сцената ще бъдат стълбите на театър „София“, а там могат да се играят и по-мащабни творби. Нещо повече – кани колеги от София и от провинцията да ползват това пространство. Дори предвижда премиера - „Няма да платим, няма да платим!“ от Дарио Фо с режисьор Теди Москов.
Нещо повече за пиесата „Апетит за череши“:
„Апетит за череши“ от Агнешка Ошецка и Мачей Малецки , която е култова за трупата, защото е поставяна със знаменити актьори. Сега играят Симона Халачева и Юлиян Рачков. Режисьор е Ана Батева.
Прекрасните артисти очароват, като ни пренесат на едно пътуване с влак. Пътуване към себе си и към любовта... "Какво се случва, когато неистовото желание и мечтата за живот в „големия град“ се превърнат в трескав и поривист блян Как протича едно живеене, в което бълнуването за бляскав живот в столицата става част от ежедневието? И не се ли размива по този начин границата между „измисления“ и „реалния свят“? Точно в това се състои и темата, около която се завърта историята на персонажите - как това зашеметяване и главозамайване от „светлините на града“ се отразява на живота на двама млади и техните взаимоотношения? Късно ли е да се опознаят и вгледат един в друг след като толкова години са били заслепени от представата за себе си и идеята за личностно самоусъвършенстване?"