Красимир Вълчев: Направихме голяма крачка с обучението онлайн

https://www.24chasa.bg/novini/article/8615425 www.24chasa.bg
Красимир Вълчев Кадър: БНТ

Ще има повече текущи оценки на студентите, както и честа смяна на учебните програми

Тази ситуация беше уникална възможност. Освен бързото преминаване към ползване на електронни платформи и електронни ресурси, системата направи големи крачки, които трябва да бъдат отчетени - към използването на иновативни методи на преподаване. Много повече учители започнаха да възлагат на учениците проекти и задачи, в които да бъдат съзидателни и да творят. Взаимодействието учители и родители може би е най-уникалното, което е най-важната спойка в образованието. Станаха партньори. Системата показа, че може да се справи в условията на по-голяма децентрализация с по-малко инструктивни правила. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев в "Панорама" по БНТ. 

Според него голямата задача е да се намери най-добрата рецепта. В бъдещето децата трябва да учат присъствено, но бъдещето е и в ползването на електронни устройства, много повече ще използват електронни устройства, отколкото традиционния учебник. Трябва да са не само ползватели, но и дигитални създатели, уточни министърът. 

"Това, което може да предложим, са максимален комплекс от мерки. Децата в детските градини не може да спазват дистанция, опитали сме се да осигурим тази дистанция между различните групи, за да няма зараза от група в група, карантиниране само на една група. Ситуацията е трудна, опасността не е отминала, затова призовахме родителите, които имат възможност, да задържат децата си вкъщи. Все още най-сигурната среда е вкъщи, но от друга страна, родителите трябва да ходят на работа. Като министър на образованието искам повече деца да се включат в детските градини, защото това е възрастта, която е ключова за социално-емоционалните, когнитивните и езиковите умения на децата", каза още министърът на образованието. Преминавали сме вечд от крайна изолация към етап да свикнем да живеем с вируса при условия за крайна предпазливост. Така било и в другите страни, и в другите сектори. При студентите и учениците избрали да се върнат за най-важните дейности. Все пак здравето е най-важно и трябва да бъдем максимално предпазливи, каза министърът. 

Матурите имат 3 функции, обясни той. Едната е като национално външно оценяване за целите на анализа и диагностиката, която можело да се пренебрегне, както се отказали от изпитите след 4-и и 10-и клас. Втората функция е като атестация за образователна зрелост. Третата, най-важната, е за продължаване на обучението във висше образование за 70-80-% от завършващите гимназия. Според министъра по-добре е да се организират матурите, отколкото над 40 университета да провеждат между 200  и 300 изпита. МОН било организационно и технически подготвено, както и за изпитите след 7-и клас. Още преди 3 седмици имало солиден консенсус по въпроса - учениците да не се връщат в клас, а само за 2-3 изпита.

Матурата не е лесен изпит, каза министърът по повод на решението на много вузове да използват оценка от зрелостен изпит вместо приемен. 38 висши училища и в предходните години са приемали с матури. Епидемичната ситуация сега е една от причините да увеличат приема с матури, а другата е, че зрелостните изпити дават ясна отлика между учениците с различните резултати и има гаранции за непреписване. Софийският университет все пак е запазил част от изпитите, каза министърът, повечето се фокусирали върху него. 

"Качеството на българското висше образование е функция на няколко неща, през последните години имаше занижаване на критериите. Зависи от това колко са ангажирани студентите, дали ходят от изпит на изпит или по време на целия семестър. С договори за управление сега задължаваме висшите училища, които изготвяме с ректорите, да увеличат текущите оценки и как и какво преподават - постоянна смяна на учебните програми, по-голяма интердисциплинарност, да успеят да провокират интереса за учене", каза министърът. Според него електронната среда успяла в по-голяма степен да ги ангажира.