От X до XVIII век руските книжовници са използвали старобългарския като официален писмен език. Разговорният, разбира се, се е различавал.
Това обаче не става ясно от изложбата в Руския културно-информационен център в София по случай 24 май, наречена "Началото на руската писменост". Дори точно обратното - на фона на портретите на двамата братя първоапостоли Кирил и Методий се внушава, че те са разпространили писмеността в Русия, реформирали "славянската азбука" и създали "църковнославянския език".
За пореден път Москва се опитва да пренебрегва факта, че кирилицата като пряк наследник на глаголицата е съставена според звуците в старобългарския език. Именно той се е говорел в родния град на Кирил и Методий Солун. Местното наречие и това от Преславската книжовна школа са залегнали в преведените от гръцки богослужебни книги, пренесени по-късно и в Русия.
"Свети Кирил, по прозвище Философ (827-869), и неговият брат Методий Моравски – родени в гръцкия град Солун, реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просветата в Русия", пише в представянето на изложбата. Според историците това е грубо погазване на фактите.
“Киевска Рус се появява през 882 г.,
когато Олег от Новгород превзема Киев и оформя структурата на държавата. Така че няма как Кирил и Методий да отидат в несъществуваща страна и да създадат обща славянска азбука", коментира пред "168 часа" историкът проф. Пламен Павлов. Прадедите на днешните руснаци били покръстени чак един век по-късно. Според някои сведения първите опити за християнизация на Киевска Рус са от времето на византийския патриарх Фотий, който е бил духовен наставник на Константин Кирил Философ, но не успяват докрай.
Византийските летописи свидетелстват, че русите приемат монотеистичната религия от Византия по-късно.
Процесът по покръстването е продължил дълго време и в него са участвали наши сънародници. Има данни, че
жената на княз
Игор I – великата
княгиня Олга,
е първата аристократка, приела светото кръщение, а нейният наставник е българският духовник презвитер Григорий. Според историческите извори той я е придружавал при нейното посещение в Константинопол през 955 г.
През 988 г. е сключен брак между руския княз Владимир и Ана – сестрата на византийския император Василий Втори Българоубиец. С венчавката се слага началото на християнизацията на Киевска Рус.
"Очевидно е имало съперничество при покръстването – разказва проф. Павлов. – Имало опити и от страна на Западна Европа (тогава те не са се наричали католици) да привлече под свое влияние Рус. Хазарите пък са предлагали на княза да приеме юдаизма, а волжките българи – исляма. На него мюсюлманството му харесало заради свободата да има много жени, но никак не одобрил забраната за пиене на алкохол. Затова отказал."
Целият материал четете в "168 часа" - тук