Закон, писан в палатка от Мая и приет от депутати, взривява бюджета с 36 млрд. лв.

https://www.24chasa.bg/novini/article/8730844 www.24chasa.bg
Мая Манолова представя проекта за Закон за личната помощ пред Националния съвет за хората с увреждания.

Социалното министерство пресметна ефекта от личните асистенти на всички 660 хиляди българи с увреждания

Недомислица харчи с 10 млрд. лв. повече, отколкото въобще събира бюджетът заедно с парите от ЕС

Още 40 проблема посочва анализ, които са подени от общините 

 Авторката: Мога да кажа много неща, но първо да видя изчисленията

Колосалните 36 млрд. лв. ще трябва да дава всяка година държавата, за да осигури лични асистенти на хората с увреждания. Сумата надхвърля с 10 млрд. лв. всички приходи на бюджета - данъци, европейски фондове, мита, акцизи и пр., на държавния бюджет през 2020 година.

36 млрд. лв. ще са нужни само за предоставянето на една-единствена услуга на инвалидите - личен асистент, пише в анализ на Закона за личната помощ, изготвен от Министерството на труда и социалната политика, научи “24 часа”. На негова основа ще бъде направен доклад, който ще бъде представен в Народното събрание.

660 хил. са хората с увреждания в България и от 1 януари 2021 г. всеки от тях независимо от вида и степента на увреждането си ще има право на личен асистент. И тази помощ няма да е ограничена часово, тоест личният помощник ще може да бъде на разположение на всеки инвалид за пълните 24 часа на денонощие.

До края на 2020 г. право на личен асистент имат само възрастните с над 90% увреждане и децата инвалиди. Като средно тази лична помощ се отпуска за 4 часа в денонощие, като услугите на асистента не могат да надхвърлят 8 часа в денонощие. Именно тези ограничения отпадат от началото на следващата година. 

“При липсата на законодателни промени би могло да се прогнозира, че от 1 януари 2021 г. реално необходимият финансов ресурс по Закона за личната помощ ще възлезе на над 36 млрд. лв. годишно (на базата само на подпомаган към момента средномесечен брой лица) в най-песимистична хипотеза, което би било непосилно да се осигури от държавния бюджет и ще доведе до възникване на сериозно социално напрежение в обществото, най-вече сред хората с увреждания”, пише в анализа.

От януари часовото заплащане на личните асистенти от страна на държавата ще се умножава с коефициент 1,4 спрямо размера на минималната часова работна заплата. Така при минимална заплата от 650 лв. догодина ставката става приблизително 5,44 лв. с вкарани в сумата осигуровки, които също се поемат от държавата.

“В допълнение следва да бъде отбелязана и

невъзможността

за намиране на

660  000 асистенти

минимум за обгрижване на потенциално нуждаещи се лица”, пише в доклада. От април 2019 г. до 14 юни тази година през оценка са минали 383 961 хора с увреждания, като 35 275 от тях са поискали лична помощ.

С асистент вече са 27 550, като повече от половината са над 65 г. Най- голям е броят на възрастните в Плевен, Пловдив и София, а най-малък в Ямбол, Сливен и Търговище.

2046 пък са действащите договори за подпомагане на деца до 18 г.

През януари тази година са изплатени 13,8 млн. лв. за заплати на асистенти. През февруари парите вече са с над 5 млн. лв. повече, като толкова са и през март. По 18,8 млн. лв. ще отидат за май и юни.

Общо за тази година са предвидени 92,6 млн. лв. за 23  400 ползватели, но те няма да стигнат и ако се запази трендът за ръст от 6% месечно, ще трябват общо 224,5 млн. лв.

Право на помощ към сегашните правила имат общо 80 хил. човека, като 50 хил. от тях все още не са поискали помощ. Ако и те се включат в механизма, ще се генерира недостиг от близо 35 млн. лв. месечно. Средствата на годишна база биха достигнали над 600 млн. лв., пишат в анализа си експертите.

Законът за лична помощ бе приет на 6 декември 2018 г. под натиска на майки на деца с увреждания след 169 дни на протести с палаткови лагери. Те написаха текстовете на закона заедно с тогавашната омбудсманка Мая Манолова. А

депутатите го

гласуваха

единодушно,

макар и със забележки. “За” гласуваха 81 народни представители от ГЕРБ, 39 от БСП, 8 от ДПС и 6-има от “Воля”. Срещу законопроекта се обявиха социалното министерство и финансовият министър Владислав Горанов. Той и тогавашният социален министър Бисер Петков предупреждаваха, че държавата няма да има достатъчно средства, за да изпълнява закона. Заради това депутатите им дадоха срок до 30 юни 2020 г. да анализират прилагането на текстовете на Мая Манолова и майките. 

С тежки преговори през 2019 г. финансовият министър Владислав Горанов убеди майките и Манолова до 31 декември 2020 г. от лични асистенти по този закон да се ползват само хора с над 90% инвалидност и право на чужда помощ, както и децата с над 50% увреждания и право на помощ. От 1 януари догодина обаче право на личен асистент трябва да имат всички хора с увреждания. Според тогавашните сметки това щеше да струва 1 млрд. лв. на година. Сега сумата се оказва 36 пъти по-голяма.

“Не мога да коментират числа, които не съм видяла. Социалната министър се опитва да осакати закона. Имам много какво да кажа, но първо трябва да се запозная с направените изчисления в документа”, коментира пред “24 часа” Мая Манолова.

Прилагането на Закона за личната помощ тръгна с много трудности през септември 2019 г., защото едва през април започнаха да се правят оценки на хората с увреждания, които им гарантират тази услуга.

Самите инвалиди масово отказваха да ползват помощта по закона на Манолова, защото им се отнема добавката за чужда помощ - около 99 лв. на месец. За децата пък държавата отнема 380 лв. от месечното им финансово подпомагане. За да не се лишат от парите, с които могат да купят храна и лекарства, хората се отказваха от правото на личен асистент по новия закон.

14 млн. лв. бяха дадени извънредно от правителството през 2019 г., за да се осигурят асистенти на 12 хил. инвалиди, които бяха отрязани от ограниченията по закона на Манолова. В началото на 2020 г. в продължение на два месеца пък бяха отрязани от лични помощници 13 хил. инвалиди и самотни старци.

Над 40 проблема

със закона на

Манолова са

изредени в анализ

на Агенцията за социалното подпомагане.

Един от проблемите е липсата на ограничения за възрастта и здравословното състояние на личните асистенти. Често това са възрастни хора, които не могат да се грижат добре за тежко болните. Липсват и желаещи да са професионални гледачи заради ниското заплащане.

Родители на деца и пълнолетни лица с увреждания, които, от една страна, ползват центровете за рехабилитация и интеграция целодневно и имат определени максимални часове лична помощ месечно, не желаят да ползват по-малко, защото заплащането ще е по-ниско.

Някои тежко болни пък не искат чужди хора вкъщи и се отказват от помощта.

Ползват се и фиктивни отпуски, защото болният не може да се остави без надзор. Този разход пък покриват общините.

Забелязани са и

нереални разлики

в индивидуалните

оценки при хора с

идентичен процент

инвалидност,

даден от ТЕЛК.

Механизмът е изключително обременен с ненужна документация и кратки, несъобразени с реалните възможности на изпълнителите срокове.

“Като цяло смятаме механизма за личната помощ за недообмислен, неадекватен, създаващ огромно напрежение при изпълнението му и нуждаещ се от цялостна преработка”, пишат от общините до социалната агенция. Механизмът се възприема като източник на допълнителен доход на членовете на семействата или домакинствата.

Липсва и ефективен контрол по качеството на предоставяната грижа.

Сред останалите недостатъци са субективни социални оценки и кратки срокове за изготвяне на документи и други проблеми.

Решенията, които се предлагат:

Прецизиране на степените на зависимост/затруднения и лимитиране на броя часове за лична помощ в закона, както и определяне на ограничения по отношение на кръга правоимащи лица, съобразно реалната нужда от предоставяне и разполагаемия публичен ресурс.

Уреждане на нов вид договор (различен от трудовия), по който да се предвидят възможности за гъвкавост и вариативност за полагането на труд, според конкретния случай. Оптимизиране на административните и оперативните процеси, свързани с отчетната дейност. Обмисляне на възможности за повишаване на рационалността по отношение на формиране на възнагражденията за положен труд.

Прецизиране на изискванията към асистентите. Диференциране на заплащането за положен труд, съобразно оказаната подкрепа (професионална/непрофесионална).

 Оптимизиране на контролната дейност за преодоляване на риска от оказване на некачествена грижа и/или допускане на злоупотреби.

С цел избягване на двойно финансиране и ограничаване на разходите да се обмисли възможността за създаване на механизъм за редуциране на необходимия брой часове за лична помощ по отношение на лицата, които едновременно използват и социална услуга в общността и/или сходна асистентска грижа.

Сдружението на общините: Нужен е нов модел

“Необходимо да се разработи единен модел за подобни асистентски услуги, който да определя приоритетността и видовете целеви групи - деца и младежи с увреждания, пълнолетни, самотно живеещи, които не могат да се обслужват сами, и т.н.”, пише в становището на Национално сдружение на общините в Република България.

Само така всички нива на социалната система щели да бъдат облекчени откъм тромави административни процедури и ще могат да се съсредоточат върху основната си задача - подкрепа за хората, твърдят от НСОРБ. И припомнят, че законът тръгна с много дефицити и трудности от 1 септември 2019 г., но общините и социалните “направиха и невъзможното да проработи”. А след първоначалното недоверие в момента желанието расте “лавинообразно”. “До голяма степен това се дължи на факта, че личните асистенти преимуществено са от семейния кръг на потребителите и така паричната подкрепа под формата на възнаграждение на асистента остава в семейството, при това в значително по-висок размер от добавката за чужда помощ”, пише още там.

Сред проблемите според тях са липса на пари за администрацията, невъзможност за осигуряване на асистенти, както и многото документи и срокове.

Качеството на асистентите е проблемно

“Един особено сериозен въпрос, който остана нерешен при приемането на Закона за личната помощ, е качеството на подкрепата, която получават хората с увреждания, съблюдаването на техните права от асистентите им, гарантиране, че дейностите за подкрепа и подходите са както морално и професионално приемливи, така и че са насочени към развитие независимостта на човека с увреждане”, гласи становището на Фондация “Светът на Мария”. Според тях отсъствието както на изискване към предоставящия лична помощ, така и на форма на отчитане и контрол поставя в риск хората с увреждания.

Майките от “Системата ни убива”: Работи! Дава помощ на над 20 хил. души

Към момента над 20 хил. души с тежък функционален дефицит ползват Закона за личната помощ. Това е безспорно доказателство за неговата ефективност и необходимост. Това положително становище са дали протестиращите майки от “Системата ни убива всички”, които са и авторки на текстове. Те бяха написани спрямо нуждите на определен кръг от хора. 

Според тях законът гарантира правото на лицето с увреждане да избере човека, който да полага грижи за него. И пишат, че с него се осигурява правото на достоен живот на хората с увреждания по щадящ за данъкоплатеца начин, като средствата отиват при човека, който доказано полага най-добри грижи. “Това на практика пести средства – издръжката на човек с увреждане в институция е многократно по-висока, а грижата е по-малко ефективна. ЗЛП гарантира подкрепа, която човекът с увреждания може да употреби по най-добрия за него начин в удобно за него време и на удобно за него място”, пише още в становището им. И добавят, че така се елиминира вариантът, в който хората ежегодно кандидатстваха по различни програми и “надеждата им за одобрение беше водеща, а очакването, че парите ще свършат, за всички бе тягостно”.

И че позволява на човека с увреждания свободно да се придвижва и да се консултира с различни специалисти, като през цялото време получава асистентска подкрепа. Добавят, че той дава “значителна сигурност за утрешния ден, защото не е срочен проект или програма, а закон”.

Сред 10 минуса, които посочват, са липсата на административен капацитет, както и колаборацията му със социалните услуги.

Ползва се като семеен доход, категорични са от Съюза на слепите

Да се минимилизира тежестта на самооценката при изготвяне на индивидуалната оценка за подкрепа, искат от Съюза на слепите в България.

“Нормално е човекът с увреждане или неговия законен представител да твърди, че той не може нищо с цел да получи максимален брой часове за личен асистент. Този проблем е концептуално заложен в закона поради факта, че 99,99% от личните асистенти са членове на семейството или домакинството”, пише председателят Васил Долапчиев. Според него трябва да се поведе борба и срещу “театралните постановки” пред социалния работник при оценките. Причината е, че на личната помощ масово се гледа като на източник на семеен доход, а не на пакет от професионални грижи за човека с увреждане.

Съюзът на слепите иска законът да бъде отменен и личният асистент да е част от Закона за социалните услуги. Нужна била и нова формула за оценка. Припомнят, че сега се отделят над 4 млрд. лв. за различни политики за хората с увреждания.

Промените да се направят внимателно

Единствено задълбочен анализ, почиващ на реални факти и аргументи, трябва да продуцира или не промени в Закона за личната помощ или свързаното с него законадателство, пишат отцепилите се майки от “Системата ни убива всички” и Сдружение “Мостове”. Според тях аргументите “правен на коляно”, “набързо” не бива да остават валидни за всяка следваща промяна. За тях законът има 7 проблема - определяне на часовете на помощта, неподготвените социални работници, липса на контрол върху асистентите, проблеми с договорите, формалните отпуски, както и че според Наредбата за медицинската експертиза чужда помощ може да се определя и при лица с 80% степен на увреждане, а това не е предвидено в закона.

И пишат: 

1. Относно определяне на часовете: Наблюденията ни са, че при равни други условия повече часове лична помощ се отпускат на деца с увреждания, отколкото на възрастни. И дори деца с по-ниски % по ТЕЛК получават повече часове, отколкото възрастни с по-високи %. Както не веднъж сме коментирали, самият % по ТЕЛК не може да е критерий за нарушената функционалност на човека с увреждане, но тук говорим за конкретни случаи, в които съвсем очевидно оценките са неадекватни.
Конкретни примери: Лице на 24 години, ДЦП - тежка квадрипареза, невербална, с реална необходимост от асистент 24/7 – едва получава 163 часа и то ако не се вземе под внимание, че може да прави елементарни неща (от въпросника), които не й помагат по абсолютно никакъв начин да бъде поне малко самостоятелна. Затова пък има случаи на деца/лица без физически увреждания, които ходят, говорят, някои дори посещават центрове или училища без придружител (не става въпрос за тежки случаи на аутизъм или психични заболявания), които получават по 168 часа или почти толкова.
Има други случаи на деца с 50% с ЧП (например астма или епилепсия), на които също са определени повече часове отколкото на ЧУ със 100% с ЧП.
Пак в този аспект има проблем и с „отнемането“ на добавката за чужда помощ или част от помощите по ЗСПД при децата. Тук също се получава противопоставяне на деца с по-ниски %, на които не се „отнема“ от добавката и получават повече часове лична помощ с деца/лица с над 90%, на които се отнема добавката, а получават и по-малко часове.
Всичко това показва, че оценката е много субективна (както и определянето на чужда помощ по ТЕЛК, което също е много по-лесно при децата и много по-трудно при възрастните) и не отговаря на нуждите на голяма част хората с тежки увреждания. Прилаган по този начин, ЗЛП се превръща отново в метод за допълване на бюджета на някои семейства и не помага особено на най-нуждаещите се от ЛП.
Да, наясно сме, че самата оценка не е част от този закон, но поне в ЗЛП е разписан контрол върху механизма, който трябва да започне стриктно да се прилага, за да няма ощетени хора с увреждания за сметка на други, които злоупотребяват.
2. По-голямата част от социалните работници, които правят оценките са абсолютно неподготвени – има случаи, в които нямат никакви познания нито за увреждания, нито за помощни средства. По този начин няма как да направят адекватна оценка.
3. Относно контрола на асистентите – досега нямаме информация за извършване на контрол върху работата на асистентите
4. Относно отчета за отработените часове по чл. 27 ал. 2. Никъде в Закона и Наредбата не е споменато как се подава този отчет. Има само срок - първите 3 работни дни на следващия месец. При сегашната ситуация се вижда, че има нужда от регламент как това може да се случи /поща, електронен път и т.н./. Добре е да се регламентират възможности за подаване, както са регламентирани за заявлението.
5. Относно договорите – получавахме многократно сигнали за проблеми за сключване на договори с асистенти, породени от факта, че по закона договорите са само трудови.
Някои от проблемите и противоречията между ЗЛП и трудовото законодателство бяха решени с промените в наредбата, но останаха нерешени въпроси относно отпуските на асистентите и конкретните начини за тяхното заместване на практика.
6. Отпуските са формални. Отпускът се заявява пред работодател /Община/, но би трябвало да се съгласува и с ползвателя. През това време лицето остава без асистент.
7. Съгласно чл. 68, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза чужда помощ може да се определя и при лица с 80% степен на увреждане, а това не е предвидено в закона.
Данните от казуси, които са стигнали до нас могат да дадат частична представа за проблемите при прилагането на механизма. Може да дадат качествена оценка, а вероятността да е изкривена е голяма.

Да е за най-тежките случаи,

лежащо болните и хората с много увреждания, които са самотни, искат от Асоциация на родители на деца с епилепсия. Според тях оценката не отразява препятствията на хората с интелектуални, ментални увреждания, множество увреждания, без двигателни.

Един от ключовите проблеми е липсата на квалифицирани асистенти, които да се включат в подкрепата на хората с увреждане, пишат още те.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Сред кораловите рифове на Червено море се гмурна Андреа. Певицата замина за поредната си ваканция, като този път реши да направи пътешествие с круизен кораб. Андреа успя да се гмурне край бреговете на Египет и да се наслади на прекрасните подводни красоти. Русата изкусителка прилича на русалка, а подводните видеа, качени в инстаграм профила й

Чайче успокоява бизнесмена Росен Чолов-Чолата, което той пийва в компанията на яки другари. В тази обстановка изловиха оправдания за сводничество бизнесмен топпапараците на "България Днес". Разпознали бившата половинка на манекенката и невръстна майка Ирена Милянкова, гости на заведението умуваха дали "приятелите" на Чолата не са просто охраната

Отстранени по различни причини съдебни заседатели провалят дела и ги връщат в изходна позиция. Това от своя страна налага повтаряне на проведени вече процесуални действия - разпити на свидетели, приемане на експертизи и др. Резултатът е влачене с години на делата, а през изтеклото време вече далите обяснения пред магистратите често "забравят"