Румяна Михайлова: Заплати за 4,3 млн. лв. бяха забавени до май, кризата накара хората да осъзнаят, че е важно да работиш на светло

https://www.24chasa.bg/novini/article/8739960 www.24chasa.bg

Не се съгласявайте уговореното в договора да е по-ниско от получаваното, няма как да ви помогнем, казва изпълнителният директор на ИА “Главна инспекция по труда” инж. Румяна Михайлова

Още акценти:

Заразата с COVID-19 в предприятията дойде отвън 

Когато служител спомене на шефа, че се е консултирал с нас, отношението се променя - често ни се обаждат, че вече не ги принуждават да напускат сами

Още акценти от интервюто:

Над 3700 предприятия са проверени по време на извънредното положение

В огромната си част злополуките са предотвратими, ако работниците спазват правилата за безопасност

- Г-жо Михайлова, започна ли вече трудовата инспекция проверка на инцидента в тунел “Железница”, където трима работници пострадаха при срутване на земна маса?

- Като при всеки подобен инцидент инспекцията е стартирала веднага проверка и екип на областната ни дирекция в Благоевград бе изпратен на място. Инспекторите по труда участват в разследването на трудови злополуки, които са довели до смърт, причинили са увреждане на повече от трима работещи или има основание да се предполага, че могат да доведат до инвалидност.

Но проверките ни изискват повече време, тъй като за установяване на фактите и обстоятелствата трябва да бъдат разгледани множество документи - оценката на риска и планът за намаляването му, технологични инструкции, инструкциите за безопасна работа, планът за безопасност, документите, свързани с инструктажите, обученията, квалификацията на персонала… Има оглед на работните места, който трябва да бъде направен, без да бъдат застрашени животът и здравето на инспекторите. Тоест преди такъв оглед трябва да бъдат предприети мерки за обезопасяване на мястото на инцидента.

- Проверяван ли е този обект досега - най-дългият тунел, който се изгражда у нас?

- Строителството като цяло и в частност големите инфраструктурни обекти са сред акцентите в контролната дейност на агенцията. В този смисъл и строителството на този тунел е проверявано. То започва през октомври 2019 г. и още същия месец е извършена проверка. Проверяван е и през февруари 2020 г., през май - във връзка с противоепидемичните мерки. За установените нарушения са дадени предписания за отстраняването им. Установено е изпълнение на тези предписания.

- През последните години злополуките в строителството намаляват ли? Колко са били те през миналата година?

- Коректността изисква информация за трудови злополуки и трудов травматизъм да бъде предоставена от Националния осигурителен институт, където те се съобщават и регистрират. Ние имаме наблюдения върху малка част от инцидентите - тези, които са с по-тежки последици. Това, на което искам да обърна специално внимание, е, че в огромната си част злополуките са предотвратими, ако работниците спазват правилата за безопасност, ако са инструктирани и обучени как да действат в рискови ситуации. Не е достатъчно работодателите да осигурят безопасни условия на труд, трябва работещите да са запознати с тях. Задължение на работодателите е и да гарантират чрез ефективен контрол спазването на правилата.

А една от причините строителството да е толкова рискова дейност е и фактът, че много бързо се променя видът на строително-монтажните дейности, оттам и опасностите. Днес се строи на един етап, където има определени рискове, утре вече етапът е друг - съответно рисковете са други. Оценката на риска, обезопасяването на работните места може да изисква повече време, отколкото самите дейности, за които се прави това, и работодателите, за съжаление, понякога си позволяват да пренебрегват тези си задължения. Вероятно и с мисълта, че докато мине проверка, те вече ще са на друг етап. Но това може да коства нечий живот и здраве. Затова ежегодно инспекцията по труда осъществява изключително интензивен контрол в строителството. През м.г. в сектора са направени 5800 проверки. Това са 14% от всички проверки. От 1900 акта за установяване на административно нарушение броят на тези в строителството е 1020.

Това е показателно, че сме безкомпромисни по отношение осигуряването на здраве и безопасност на строителните обекти и вероятно с тази наша безкомпромисност сме спасили не един живот. Но инспекторите по труда не могат да бъдат навсякъде, затова и законодателят е вменил на работодателя цялата отговорност по осигуряване на здраве и безопасност при работа, както и контрола по спазване на правилата.

- Какви бяха най-честите нарушения по време на коронакризата, които открихте?

- Контролът по време на кризата, предизвикана от коронавируса, беше насочен приоритетно към решаването на сигнали. А сигналите по принцип са свързани с осъществяване на трудовите правоотношения – с възникването им, със заплащането на труда, с работното време, с режима на ползване на отпуск. Може би защото хората усещат веднага негативите от тези нарушения – сега намаляват средствата им за препитание, сега нямат време за семейството си, затова и са по-активни в подаването на такъв вид сигнали. За месеците април и май, двата пълни месеца на действие на противоепидемичните мерки, са извършени почти 3780 проверки, при които са установени 6280 бр. нарушения, свързани с трудовите правоотношения. От тях 1780 бр. – малко над ?, са по заплащането на труда. Основно са установени неизплатени обезщетения и забавени възнаграждения.
Като изключим началото, когато за всички ситуацията беше нова и непозната, а и нямаше достатъчно предпазни средства и дезинфекциращи препарати, след това сигналите, свързани с прилагането на противоепидемичните мерки, бяха единични. Но и когато няма криза, сигналите за нарушения, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, са епизодични, за съжаление. Обяснявам си тази пасивност на работещите по отношение на здравето и безопасността при работа с факта, че негативните последици от недобрите условия на труд се осъзнават едва при инцидент. Но инцидентите се случват за секунда и могат да бъдат с фатален край. Затова апелираме към работодателите да не пестят средства и време за сметка на живота и здравето на работещите. Да не си позволяват фиктивни инструктажи, проформа обучения, защото необучените, неинструктираните работници допускат много повече грешки в опасни ситуации.

Нека и работниците да са по-активни и да сигнализират при проблем, защото те са на работните си места всеки ден и първи могат да го забележат. Да се интересуват от оценката на риска, от мерките за минимизиране на рисковете, за да са информирани къде са опасностите и как могат да ги избегнат.

- На колко хора успяхте да помогнете по време на извънредното положение и как?

- На стотици хиляди със сигурност. При извършените през април и май проверки са проверени 3770 предприятия със 170 000 наети в тях. Общо установените нарушения при тези проверки – по осъществяването на трудовите правоотношения и по безопасност и здраве при работа, са 13 150 бр. За отстраняването на всяко са предприети мерки от инспекторите по труда. Тоест, може да се каже, че по един или друг начин сме помогнали на всички работещи в проверените предприятия, не само на подалите сигнали, които са над 1500 бр., тъй като нарушенията се отразяват негативно на целия персонал.
Хиляди са консултациите, които колегите от цялата страна са давали на работещи. Някои от тях след това се обаждаха да споделят, че след като са информирали работодателите си за консултирането с Инспекцията, те са спазили закона вероятно от притеснение да не им бъде извършена проверка. Това не бяха един или два случая и тази обратна връзка, която получихме, ни даде да разберем, че наистина имаме и капацитета, и авторитета да помагаме на хората.
Една майка, връщаща се от отпуск за гледане на дете, се обади да благодари, че след като споменала консултацията с нас, работодателят веднага се отказал да я уволнява „по взаимно съгласие“. Друг работодател доведе свой служител да си изтегли жалбата, след като му изплати всички дължими обезщетения, които преди това отказваше да плати. Едно момче си взе две обезщетения, които му бяха казали, че „някога ще му платят“. Докато му плащали, му обяснявали, че нещо не ги бил разбрал и не трябвало да ходи в Инспекцията.

- Успяха ли работодателите да вземат достатъчни мерки, за да опазят работниците по време на пандемията?

- Проверките ни показват, че като цяло мерки са предприети. Може би защото работодателите осъзнават, че допусне ли се разпространение на заразата при тях, предприятието ще бъде спряно и това ще донесе повече загуби отколкото инвестицията в превантивни мерки. Но това е нетипичен риск, който не произтича от работната среда, а трябва работната среда да се опази от него. От случаите на огнища в предприятията се вижда, че заразата идва отвън. Във всички предприятия, в които тя се разпространи, оценката на риска за здравето на работещите е актуализирана, предприети бяха мерки за минимизиране на разпространението ѝ, но въпреки това се случи.
Не бива да се пренебрегва обаче превантивната роля от дейността на Инспекцията по труда. Тя не може да се отчете, защото няма как да отчетем колко работодатели, които не са проверени, са си допълнили оценката на риска и са предприели мерки за превенция на разпространението на коронавируса благодарение на указанията ни. Не можем да отчетем и колко работещи са запазили здравето си благодарение на тези мерки, защото в статистиката влизат само заболелите.

Появиха се коментари, че работниците са крили симптомите си, за да не загубят от доходите си. Не знам дали е така, все пак когато работят на светло и са осигурени, имат право на отпуск, на обезщетения за временна неработоспособност, които се изчисляват върху осигурителния доход назад във времето и са без данъци и осигуровки. Но си мисля, че загубите им чисто финансови биха били по-големи, отколкото при спиране на производството. А последиците за собственото им здраве, дори да не мислят за това на колегите си, не могат да се компенсират с каквато и да е заплата.

- Очаква ни различен летен сезон, а вие традиционно правите засилени проверки в морските курорти. Ще има ли нещо различно в работата на трудовите инспектори? И какви са най-честите нарушения по Черноморието?

- Има една максима – да не се променят нещата, които работят. Така че няма да има нищо по-различно. Акцент при проверките пак ще си бъде законосъобразността на възникване на трудовите правоотношения, работното време и почивките. Това са нарушенията, които най-често се установяват. За съжаление, вероятно заради факта, че става въпрос за краткосрочна заетост, самите наети са готови да се откажат от част от правата си, само за да получат повече средства. Това поведение затруднява контрола, тъй като работниците и служителите не ни съдействат.

Въпреки това ефект от традиционните кампании през годините има и вече все по-рядко работодателите си позволяват да наемат работници без трудови договори, което е най-сериозната форма на недеклариран труд. Забелязва се и тенденция при обявяване на кампания да се сключват масово договори. Сигналите обикновено са за неполучени договорени устно суми, за работа без трудов договор за период от време, за който след това работодателят не е платил. Специално обръщам внимание на хората, че в тези случаи няма как Инспекцията да помогне, така че нека не се съгласяват на устни договорки.
- През миналата година отчетохте огромен спад при регистрираните случаи на забавяне и неплащане на заплати на служители? Продължава ли тази тенденция и какво отчитате от началото на година?
По отношение на неизплатените възнаграждения годината започна добре. За петте месеца установените забавени възнаграждения бяха за 4,3 млн. лв., а изплатените след намесата на инспекцията по труда – 2,3 млн. лв. За същия период през м.г. сумата на забавените възнаграждения е била 7,2 млн. лв. Разбира се и изплатената е по-висока – 4.4 млн. лв. Но правя уговорката, че в статистиката не е отразен ефектът от кризата с коронавируса. Смятам също, че по отношение проблема с неизплатени възнаграждения условията по мярката 60 на 40 – за запазване на работните места, играе своята положителна роля, тъй като работодателите, за да получат компенсациите, трябва да изплатят възнагражденията на своите работници и служители.

- Има отрасли, като шивашкия например, където фирмите имат епизодични поръчки и шефовете на предприятията казват: "Като има работа, работим, докато я свършим." Какво правите в такива случаи?

- Проверяваме. Реагираме на всеки сигнал. За гарантиране на засилен контрол в секторите, които са идентифицирани като рискови по отношение прилагането на трудовото законодателство, се планират специални мерки. Дирекциите на областно ниво планират проверки в предприятия, за които имат информация, че заради възникнал проблем се повишава рискът от заобикаляне на трудовото законодателство. Но очакваме повече съдействие от работещите, за да бъдем по-ефективни.
Всяка проверка започва с попълване на декларация от тях за условията на труд – работно време, възнаграждение. На базата на тези данни, които се пазят в тайна и се използват само за нуждите на контрола, ние след това можем да предприемем мерки, за да премине работникът от договор за непълно работно време на договор за пълен работен ден, да му бъде начислено пълното възнаграждение. Но в тях работниците, дори да работят и да получават повече, декларират работно време и работна заплата според договореното в трудовия договор.

- В кои сектори наблюдавате най-много нарушения и какви?
Най-много са нарушенията там, където се извършват най-много проверки. А ние разполагаме с ограничен човешки ресурс и затова се стараем да го насочваме към най-рисковите – строителство, селско стопанство, търговия, ресторантьорство и хотелиерство. Първите два сектора са рискови както по отношение на осъществяването на трудовите правоотношения, включително използване на различни форми на недеклариран труд, така и по безопасността и здравето при работа. Затова и около една четвърт от всички проверки са в тези два сектора.

- Едни от най-честите нарушения са свързани с неспазването на регламентираното работно време. Необходими ли са още нормативни промени, или законите ни са достатъчно добри, но и работодателите са ни много „изобретателни“?

 - Няма законодателство в света, което да може да обхване всички възможни казуси. Важно е контролната дейност да се организира по начин, който да гарантира прилагането на трудовото законодателство. Да вземем за пример фиктивните договори на непълно работно време, когато работниците работят на пълен работен ден, че и повече. Като мярка за ограничаване на тази практика Инспекцията по труда получи правомощие да обявява трудов договор на пълен работен ден. За целта обаче трябва да се докаже безспорно, че работниците с договори на непълен работен ден работят на пълен. Какво правим ние? Посещаваме предприятието по няколко пъти – в рамките на един ден, в кратки срокове, с цел да се установи дали работниците са положили извънреден труд в деня на първата проверка или всеки ден работят повече от договореното. Второто се доказва трудно. Но за да си спести бъдещи посещения, а и сезиране на НАП за проверка по компетентност, работодателите често сами коригират поведението си и сключват договори на пълен работен ден. Така че ефектът от контрола накрая е постигнат.

- Част сме от европейската инициатива срещу недекларирания труд. Знаят ли хората правата си?

 - Ако не друго, тази криза показа, колко е важно да се работи на светло, защото загубата на работа може да се случи изведнъж и да се наложи да разчитаме за физическото си оцеляване на обезщетенията. А такива или липсват, или са по-ниски, тъй като са изчислени върху по-нисък осигурителен доход, защото част от заплатата не е била декларирана и е плащана в плик.

Европейската кампания неслучайно акцентира върху ползите от декларирания труд, защото той носи права. Тя е организирана от Европейската платформа за справяне с недекларирания труд и стартира през март, но трябваше много бързо да се адаптира към новата обстановка, предизвикана от коронавируса. Кампанията е информационна и е насочена за провеждане през социалните мрежи. Фейсбук страницата на България е „Всички права запазени“, защото само декларираният труд ги гарантира. Всеки може да влезе в нея, да се информира за правата си, да пита. Организацията е възложена на Инспекцията по труда, но справянето с недекларирания труд е постижимо само с общи усилия на всички институции с отношение към проблема и на социалните партньори. Затова и кампанията е в партньорство с НАП, НОИ, Агенцията по заетостта, КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК, АИКБ, БТПП, КРИБ, ССИ. Работниците трябва да се интересуват от правата си и да ги отстояват. Винаги могат да се информират и от Инспекцията по труда, и от колегите от НАП, НОИ.

- Какви са най-честите сигнали за злоупотреба за работа в чужбина? И има ли нови схеми за измама? Скоро публикувахте съвети как работниците да се предпазят от нерегламентиран труд?

- При нас сигналите са свързани основно с командироването, при което не се изплащат минималните възнаграждения в приемащата държава. Все по-честа е практиката да се сключват договори директно с работодателя в приемащата държава. Лицата, които организират заминаването на българските граждани, също са негови работници и така на практика ние нямаме правомощия да осъществяваме контрол, тъй като цялата отговорност по наемането е на местния работодател. Но можем да информираме контролните органи в приемащата държава, затова апелирам към заминаващите да съберат достатъчно информация, която да позволява идентифициране на работодателя, за да може местните контролни органи да извършат проверка.