Когато си под стрес, пей с пълно гърло

https://www.24chasa.bg/novini/article/8748826 www.24chasa.bg
Медицинска сестра пее, за да даде кураж на възрастни хора от старчески дом в Белгия по време на епидемията. СНИМКА: РОЙТЕРС

Музиката помага да изразим чувства, които не можем чрез рационално мислене

Хора от моя град Сиена пеят популярна песен от прозорците на къщите си над празната улица, за да стоплят сърцата си по време на блокадата заради COVID-19. Това написа в началото на март италианец в туитър и пусна видео от случващото се.

Примерът на жителите на Сиена бързо бе последван и в други италиански градове. Започна да обикаля света и да предизвиква бурно възхищение. Когато обаче полски полицаи и английски медицински сестри също пуснаха свои клипове как пеят, изведнъж тяхната постъпка не бе възприета като проява на силен дух и самообладание. Появиха се коментари, че подобно поведение е недопустимо за хора, които са на първа линия в борбата срещу коронавируса, тъй като от тях се очаква да работят, а не да се забавляват.

Наложи се доста учени да се изкажат защо всъщност хората пеят, за да стане ясно, че това не се случва само с цел предизвикване на положителни емоции, а е естествена човешка реакция и при изключително стресови ситуации.

“Пеенето е един вид аеробика, при която тялото произвежда ендорфини, отговарящи за центровете на щастието. Затова музиката има положителен ефект върху нас във всяка трудна ситуация, независимо дали става въпрос за стрес, или физическо неразположение”, казва пред Би Би Си Байшали Мухарджи от Световната федерация по музикална терапия. По думите ѝ самото пеене коригира дишането, което е особено важно при стрес, тъй като хората, които са в депресия или изпитват паникатаки обикновено се оплакват, че не им стига въздух. Причината е, че повърхностното дишане снижава нивото на въглероден диоксид в кръвоносната система. Тялото изхвърля повече газ, отколкото произвеждат клетките, и този дисбаланс може да предизвика замайване, нервност и някои други симптоми. Дълбокото диафрагмено дишана пък прави точно обратното. То води до пълна обмяна на кислород в клетките на белите дробове, като активизира парасимпатиковата нервна система. Така се забавя сърцебиенето, разширяват се кръвоносните съдове и кръвното налягане спада.

Скорошни проучвания са открили, че ако се съсредоточаваме върху това да контролираме своето дишане, което е ключово умение при пеене, активизираме части на мозъка си, свързани с емоциите, вниманието и усещането за собственото тяло. Австралийски учени от университета в Мелбърн даже са изследвали дали трябва да сме професионални певци, за да се случва това. Те са установили, че непрофесионалистите използват само зона в мозъка си, която отговаря за говоренето, но не и за пеенето. Тя обаче е развита при тези, които редовно си припяват под душа, дори и да не са специално обучени как точно да го правят.

“Когато пеем, развиваме специализирания център в мозъка си, който ни дава онази психологична награда, свързана с отключването на допамин и усещането, че сме добре. Затова колкото повече пеем, толкова повече развиваме този център”, обяснява невропсихологът доктор Сара Уилсън, ръководител на изследователския екип.

Учените са установили още, че когато пеем заедно с други хора, това добавя допълнителен слой от приятни усещания. Засилва желанието ни за съпричастност и социално свързване. Затова се пее в църки, по време на спортни събития и дори при отиване на фронта.

“Освен ендорфините, които бушуват в нашето тяло, при пеене се отделя и окситоцин. Това е хормон, който има мощен ефект при засилването на усещането за свързаност между хората”, казва Мухарджи. Окситоцинът играе роля за увеличаване на доверието, тъй като влияе върху това как оценяваме информацията, която получаваме от другите. 

С това може да се обясни и бумът на желаещи да пеят заедно в интернет по време на пандемията. Австралийският кръчмарски хор, който заради коронавируса временно се е преименувал на “диванен”, е успял да привлече около 6000 души от 45 страни. Не става въпрос за музикално съвършенство, а за сътрудничество, посочва основателката му Астрид Йоргенсен. Тя се шегува, че имат толкова много участници, че ако някой пее фалшиво или греши, винаги се намира кой да го поправи. Кандидатстването за хора става чрез изпращане на клип с изпълнение на част от популярна песен. Обикновено хората пишат към видеото си и някакво послание, което често звучи като признание и е ужасно трогателно, разказва Йоргенсен.

Преподавателят по антропология от Лондонския университетски колеж Джеръм Люис не е изненадат от певческата вълна през последните месеци. “Песните или музиката ни помагат да изразим чувства, които не успяваме да покажем чрез логическо и рационално мислене. Те ни дават възможност да изследваме различни емоционални състояния - както радост, така и тъга”, обяснява ученият. Той дълги години е проучвал живота на различни африкански племена. Открил е, че пигмеите от Баяка си разговарят чрез песни. При тях няма йерархия, няма разделение по пол и лидерство. Хармонията помежду им се поддържа чрез музиката, като всеки намира своето място чрез нея. Дори членовете на племето да не се обучават специално за пеене, изпълненията им са чудесни, тъй като всеки се старае да допринесе максимално за общото звучене, казва антропологът.

Някои учени не изключват пеенето да е предшествало появата на говора при хората и певческата вълна по време на епидемията да е вид връщане към корените. “Имаме пандемия, объркани сме, страхуваме се и какво правим – връщаме се към нещата, които са ни присъщи от самото начало, които ни обединяват, дават ни сила и усещане за общност. И няма по-добър начин да направим това от този да излезем на балкона и да пеем с останалите около нас”, подчертава Сара Уилсън пред Би Би Си.

Предишни проучвания също са показвали благотворното влияние на пеенето върху емоционалното състояние. Английски учени например установиха преди години, че хората над 65-годишна възраст, които са по-склонни да страдат от депресия, оставайки самотни, значително подобряват психическото си здраве в момента, в който се запишат в хор. Това на първо място се дължало на приятния шок, който мозъкът изпитва при пеене с други, и едва след това идва фактът, че попадат в среда, която ги кара да се чувстват отново значими и ценени.

Техни колеги от университета във Франкфурт пък разкриха, че пеенето укрепва имунната система, подобрява дишането, гъвкавостта на диафрагмата и здравето на белите дробове. Така че дори да не сте добър певец, пак пейте!

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На 11 и 12 юли в студийния комплекс на Фен Фолк ТВ в София се проведоха селекциите за допускане до участие в "Детски Пирин Фолк" и Конкурсите за нова авторска песен и изпълнителско изкуство на "Пирин Фолк" Сандански 2020. Силната притегателна сила на фестивала събра на едно място участници от 8 до 80 години – всеки от тях силно мотивиран да се

С влогърство може да се живее в България КОЙ Е ТОЙ Слави Панайотов е най-известният и успешен влогър у нас. По-известен е и като Слави The Clasher, основател на едноименния български YouТube канал в мрежата за споделяне на видеосъдържание. Роден е през 1986 г. в Пловдив, завършва университет в Холандия със специалност хотелиерство и туризъм

Спортът е здраве! Спортът е дълголетие! Да бъдеш активен е от съществено значение, поради толкова много причини. Поддържането на добра форма е само една от тях. Хората, които спортуват редовно, както и професионалните спортисти знаят, че бягането и бързото ходене са сред най-полезните активности за нашето здраве