Техен човек се внедрява в обкръжението на управителя и го води уж на лов със соколи към границите, за да го заловят
Представил се за бежанец и изкусен соколничар
Първото сражение е около днешния язовир Искър
Един от хронистите описва историята на българите отпреди хан Аспарух
София пада под османска власт някъде около 1382-1385 г. след повече от 10 години постоянни атаки срещу крепостта, а накрая е превзета с хитрост. Представил се за бежанец се инфилтрира в обкръжението на местния управител и го завежда на лов със соколи в удобно за завоевателите място край днешния язовир Искър. Това е легенда, чиято достоверност историците не могат да потвърдят, тъй като най-ранните хроники, които засягат темата, са от
век и половина
след събитията.
Но признават, че части от нея се срещат в документите.
Историята е разказана от един от първите изследователи на османските източници – Диаманди Ихчиев. Той се позовава на сведения на хронистите Ходжа Сеадеддин, Брусеви Челеби заде, Ебу-абас Ахмед Дамаски и на печатния Историко-географски речник на Ахмед Рифаат. Публикува легендата в изданието "Известия на историческото дружество в София" – част II, от 1906 г.
"Важното значение на София като военностратегически пункт и като център на Европейска Турция в икономическо, политическо и търговско-индустриално отношение е карало османците да предприемат редица нападения срещу владетелите, за да превземат крепостта и Софийската котловина. Превземането на града с щурм отвън не е било лесна работа, защото крепостта била яка и се пазела от многобройна войска", започва публикацията си Ихчиев.
След падането на Пловдив главният предводител на армията на султан Мурад Лала Шахин паша наближил София. Според легендата тя била
управлявана
от Янука,
чието българско име изследователят превежда като Иван. Под негово командване атаките на османския пълководец били отбивани много пъти, като при това настъпващите давали много човешки жертви. Накрая пашата написал до намиращия се в Одрин падишах подробен рапорт, че не може да се справи със задачата и че трябва да се измисли друг начин.
Султан Мурад I заповядал пашата да му се яви лично в Одрин, а в това време да остави заместника си Индже Балабан бей да командва османските войски от Пловдив. Преди да сломят Сердика, те установили Филипопол като център на завладените земи в Европа, наричани Румелия. Лала Шахин паша изпълнил точно заповедта на падишаха, макар че е спорно в коя година става това – дали през 1380 или 1384-та.
Заповядал на Индже Балабан бей да подсили османските
войски, които наблюдавали пограничните постове между империята и България. Те са се намирали около Ихтиманско и Самоковско, близо до "Капули Дербент" (днешния проход "Траянови врата"). Възложил още на заместника си да прави чести атаки срещу София.
За тази цел той разполагал с войска от 10 000 кавалеристи и 4000-5000 пехотинци. Често ходел на границата, за да наблюдава местностите и да събира сведения за състоянието на българската армия в София. Най-верните и опитни началници поставил в най-ключовите постове - Дели Балабан, Ахмед Гази и Узундже Сондек (според някои хронисти името е Севиндик). За последния Ихчиев пише, че разбирал добре български, както и че бил изкусен соколничар. Именно тримата изиграли основна роля в предаването на крепостта в ръцете на османците.
Сондек бил натоварен с тайна мисия да се маскира като бежанец от турците и да се промъкне в София. Той успял, разказвайки, че е преследван и измъкнал се от османските издевателства българин. Част от хрониките пишат, че той бил нашенец по произход, но минал на страната на завоевателите. Други твърдят, че само е знаел езика ни.
Шпионинът се настанил в един от софийските ханове или кервансараи, както им казвали турците. Хрониките не дават изобилни сведения как е успял да се запознае с обкръжението на управляващия София болярин.
По въпроса дали това е историческа личност и кой е той, няма еднозначен отговор. Проф. Павел Павлов от Великотърновския университет предполага, че
става дума за Михаил IV Асен,
първородния син на цар Иван Александър.
"За да укрепи държавата, владетелят изпраща синовете си да царуват и да пазят по-големите области. А защо е кръстен Янука в хрониките, не се знае. Това име му се е лепнало и е станало легендарно като Крали Марко. Но тази история е късна турска мистификация, трудно може да й се вярва", заяви проф. Павлов пред "168 часа". Проф. Николай Овчаров смята, че Янука е бил просто управителят на града, а не член на царското семейство. Не са останали данни, които да насочат повече коя е тази мистериозна личност.
Но така или иначе османският шпионин успява да се внедри в обкръжението на софийския владетел, като си предложил услугите на добър соколничар. И дори според Ихчиев влязъл под кожата на господаря и бил назначен за началник на останалите си колеги от занаята. Така имал възможност да наблюдава изкъсо как точно се отбранява София.
Янука често ходел на лов с новия си фаворит, който направил всичко, за да спечели доверието на болярина. Една сутрин Сондек решил, че е време да действа. Избрал гориста местност близо до турската граница под предлог, че там дивечът е в изобилие.