Кризата от 2020-2021 г. ще бъде по-тежка от тази през 2009 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/8763091 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

Рестартирането на икономиката в бъдеще не е чисто и просто рестартиране, защото има три различни икономически кризи, които се сливат в една.

През първите пет месеца на тази година общият дефицит възлиза на 38 милиарда леи, тоест 3,59 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), или с 12 милиарда леи над този през месец април 2020 г., заяви пред "Ромъния либера" икономическият анализатор Сорин Дину.

Това означава, че де факто от февруари тази година имаме месечен дефицит от 8-10 милиарда леи - много по-голям от този през 2019 г.

"По начина, по който изглежда тенденцията, се намираме в ситуацията от 2009 г., дори по-зле", твърди Дину. През 2009 г. през цялото годишно изпълнение на бюджета, операционният дефицит бе 21 милиарда леи. Сега, само за пет месеца, Румъния има операционен дефицит от 24 милиарда леи. Като процент от БВП разликата през май спрямо април е 1,1 процента от БВП.

Разходите за коронакризата ли са причината? "Да и не", казва експертът. Румъния има три проблема, които се сливат в един общ: разходите от коронакризата и карантината; бюджетната тенденция в посока намаляване от три или четири години и на трето място - разходите и извънредно голямото въздействие на Зелената сделка, с която, от желание да получим колкото се може повече средства от ЕС се съгласихме като страна членка, но която ще има в перспектива многобройни много сложни последици.

Три типа разходи

Кризата, генерирана от COVID-19, карантината и задвижването е един от факторите. След това идва въпросът, свързан с прекомерния дефицит със специфичните препоръки към страната, за да се постигне европейски дефицит, което ще наложи строги бюджетни корекции. На трето място са разходите по Екологичния пакт. Това предполага пълна трансформация на румънската икономика.

"На първо място Европа няма парите за Екологичния пакт, а за Румъния той има много сериозни последици, защото гълта много ресурси. Ние сме в долната част на производствената верига. Ние сме онези момчета, които правят кабели", казва икономическият анализатор.

Той дава пример с автоиндустрията: електрическият автомобил има по-малко части и по-малко кабели - нещо, което ни засяга пряко. След това - циментовата индустрия, която произвежда въглеродни емисии, не трябва да съществува повече. Частта за енергията, на трето място, която е до голяма степен зависима от въглища - нещо, което също трябва да бъде премахнато. "Ромъния либера" научи, че въпреки голямото количество валежи в събота над 15 процента от националния енергиен микс е бил осигурен от енергия, произведена от въглища, а при нормални обстоятелства този дял е 30 процента. От друга страна, цената на електроенергията трябва да бъде конкурентна.

Дамоклевият меч

"Много от нашите компании са в зоната 0-49 работници. Надвиснал е и един Дамоклев меч: закон, който е предложен за обнародване на президента Клаус Йоханис и който определя 11 минимални последователни заплати за частния сектор", припомни пред "Ромъния либера" Дину.

"Ако бъде обнародван, половината от икономиката ще трябва да затвори. Частният сектор не може да плаща тези заплати. Обсъждаме заместването на работната сила с капитал. Аз мога да си взема един по-добър струг с електронно управление, но производственият капацитет на този струг е много по-голям от това, което фирмата продава сега. Не съм направил нищо, направил съм един излишен разход", даде пример икономическият анализатор.

От друга страна, заради дигитализацията, имаме близо 60 процента застрашени работни места. "Много е хубаво, но в Германия е различно: имат компании с едни от най-големите маржове на стойност, докато ние сме в долната част на веригата на стойността", казва Сорин Дину и обяснява, че би трябвало не да отричаме въздействието върху околната среда, защото "съществува този проблем, но ние имаме и друг проблем - с равнището, от което искаме да приложим реакция на този екологичен проблем".

"Бяхме очаровани от Екологичния пакт, от предоставените на разположение средства, но тези пари са за проекти. Както и парите от програмата Sure и т.н., всички са за проекти. Всички са обусловени от специфичните препоръки към страната (относно бюджетния дефицит - бел. прев.), които Румъния не спазваше през последните три години", обясни Дину.

Това е така, защото Европейската комисия наистина дава пари, но казва: "Да, ще ви дадем пари, но трябва да направите реформи, за да ги получите".

Това означава строга бюджетна дисциплина. И всичките три проблема, за които говорим, имат като залог милиони работни места.

"Готови ли сме да направим инвестиции? Нямаме инфраструктура, нито образователна система, нито наука, нито ефективна публична администрация, съдебната система е горе-долу. Финансов пазар? Една трета е борса и една трета банки", посочва експертът.

Имаме ли капацитет?

"Имаме ли нови фондове за рисков капитал? Имаме ли инвестиционни фондове? Нямаме нищо. Хвърлихме се в тази тема (Зелената сделка) с главата напред, защото ще ни дадат много пари. Да, но парите не се дават гратис, а срещу нещо, което трябва да направим и ще трябва да докажем, че знаем да правим. Тоест, трябва да направим проекти, а после да ги приложим. Способни ли сме да направим това? Никога. Ние не бяхме в състояние да усвоим средствата от многогодишния европейски бюджет за 2014-2020 г....", припомня Сорин Дину.

Той продължава: "Както стоят нещата, дефицитът от 6,7 процента от БВП, одобрен за тази година със закона за бюджета, в размер на 72 милиарда леи ще бъде вълшебна приказка. Де факто нуждата от финансиране тази година ще бъде от порядъка на 24 милиарда евро, за което ще трябва да бъдат търсени пари. Според последния доклад на Румънската национална банка на 31 декември 2019 г. в общата сметка на държавната хазна е имало 23 милиарда леи, спрямо 37 милиарда леи на 31 декември 2018 г.".

"Нямаме инфраструктура", каза пред "Ромъния либера" Дину и продължи: "и не мисля само за пътища. Нямаме образователна инфруструктура. В периода на кризата се доказа, че образователната система работи на основата на инфраструктурата на преподавателския персонал, учениците и студентите. Ако нямаш два лаптопа и два твои лични телефона, кой ще ти ги даде? Да не говорим за софтуера, за който, ако започнем, ще навлезем в друга сфера. Не може да решиш проблема само с Гугъл плей (Google Play)".

"А да не говорим за цената на човешкия капитал - много по-голям от способностите на румънците. Имаме пред себе си някои толкова големи предизвикателства, че дори не знам от къде можем да започнем и на каква цена", заключи експертът.

/БТА/

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отстранени по различни причини съдебни заседатели провалят дела и ги връщат в изходна позиция. Това от своя страна налага повтаряне на проведени вече процесуални действия - разпити на свидетели, приемане на експертизи и др. Резултатът е влачене с години на делата, а през изтеклото време вече далите обяснения пред магистратите често "забравят"

От присъда затвор доживот е на път да се измъкне доайенът сред наркотрафикантите Огнян Атанасов, който международните ченгета определят като Балканския или Петричкия Ескобар. Най-тежкото наказание е дадено от Апелативния съд в Солун на 57-годишния мафиот от село Тополница. Освен тази присъда Ескобара има още две за трафик на дрога

Тежка промоция за пловдивската си резиденция е обявил Цар Киро, показа проверка на "България Днес". Самозваният ромски монарх е извадил за продан притежаваната от него седеметажна сграда в центъра на града, става ясно от сайт за имоти. Обявената цена е 2 млн. лева. Макар и висока, сумата на практика е солидно намалена