Над 80 хил. души в ЕС се прехранват със законно лобиране

https://www.24chasa.bg/novini/article/8790022 www.24chasa.bg
Сградата на Европейската комисия в Брюксел. СНИМКА: Пламена Томева

11 хил. организации са регистрирани в Евросъюза, най-много от Белгия и Германия.

Има и 65 български - банки, енергодружества, съюзи на производители, борци за ромски права

Как бизнесът и властта да хигиенизират отношенията си - това е сред основните въпроси, които изскачат зад любопитната комуникация между “Дондуков” и Русе.

Публиката ахка на съобщенията до “боса” и “началника” от бизнесмена Пламен Бобоков, но политиците услужливо забравят, че 4 законопроекта за публичност на лобизма в България бяха последователно отхвърлени от партиите у нас в рамките на 3 парламента.

Затова “24 часа” отново постави на масата темата за специален закон, още повече че в доклад отпреди 4 г. на “Прозрачност без граници”, финансиран от Еврокомисията, се посочва, че

липсата на

подобен регламент

работи срещу

обществения

интерес

Поради това у нас представата за лобизма е “нещо на тъмно” и “да уредим наши хора”.

Навсякъде по света, когато президент и премиер се срещат с бизнесмени, им се носят едни листчета - това е нормално, няма защо някой да се оправдава, обяви преди дни премиерът Бойко Борисов, коментирайки скандала с президентството. Нормално е и да се интересуваш кой ще е посланик в държава, където имаш големи инвестиции, продължи министър-председателят. “Но не е нормално ти да се изкарваш девица, докато обвиняваш други в чатове и сближаване с бизнесмени”, заключи той.

Бърза анкета на “24 часа” с представителите на парламентарните партии в 43-ото НС показа, че принципно те декларират желание да поставят на дневен ред регламент за лобизма, но реално нямат ясна представа как трябва да бъде уреден той,

нито нагласа

това да се случи

преди края на

мандата им

догодина

Сред основните аргументи на парламентаристите ни преди и сега е, че лобизмът е практика предимно зад океана. Обратното сочи обаче преглед на регистъра на лобистите в ЕС.

Над 11 хил. са организациите в страните членки, вписани официално в този еврорегистър. Близо 7000 души имат достъп до Европарламента за пряк контакт с депутатите, установи справката ни в него.

“Лобизъм, първо, не е мръсна дума, така както се възприма в България. В европейските институции лобизмът е много познат - има 7000 регистрирани лобисти в тях”, обясни пред “24 часа” евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. “Но като има лобизъм, трябва да има много ясни правила и прозрачност”, добави той.

Радев е сред политиците, според които е нужен закон за лобизма, а за създаването му не е необходимо тепърва да откриваме топлата вода. “Ето, в ЕС има регистър на лобистите. Всеки, който извършва тази дейност, се регистрира. Всеки член на Европейския парламент или на Европейската комисия, който се срещне с лобист, трябва публично да обяви на сайта на институцията, в която работи, каква е била темата, какви решения са били взети. Така има прозрачност”, описва той механизма, по който стават контактите между европейските политици и групите, които защитават пред тях своите интереси.

В ЕС лобират не само европейски организации, но

и такива от

Северна

Америка,

Близкия изток и

дори и Африка

Те са около 9% от общия брой на организациите, а най-много лобисти в евроинституциите има от Белгия и Германия.

65 са регистрираните организации от България. Сред тях са електроразпределителни дружества, банки, съюзи на производители и НПО, бранещи ромските права и интереси.

“Знаем, че много икономически сдружения и асоциации използват лобистите, за да обяснят нуждата от дадено законодателство, нуждата от предприемане на дадени решения, например европейският бизнес да е по-конкурентоспособен. Защото виждаме много агресивна политика от трети държави. Лобизъм не е мръсна дума, стига да не става на тъмно и непрозрачно”, подчертава Радев.

Най-големият дял сред регистрираните лобисти в ЕС обаче не са представителите на бизнеса, а неправителствените огранизации. Те съставляват малко над 26% от “списъка за прозрачност”, както се нарича в европейските институции този регистър. Той има и собствен сайт, на който може да се видят всички лобистки организации. Там ясно е посочено кой е отговорникът на организацията за отношенията с ЕС, кой има достъп до сградата на ЕП, какви са целите и колко средства са похарчени за лобизъм. В таблица пък се поместват всички срещи на лобиста с представителите на ЕС, кога и къде са се случили, както и на каква тема са били.

Лобизмът в ЕС е не само професия, но и бизнес. Над 2 млрд. евро са изразходвани за тази дейност в съюза за 2017 и 2018 г. Над 74% от организациите плащат до 100 хил. евро за лобиране, а

над 23% заделят

от бюджета си

между 100 хил. и

1 млн. евро

Повече от 80 хил. души изкарват прехраната си с лобиране.

7 са държавите, в които лобистката дейност е регулирана със закон: Франция, Ирландия, Литва, Австрия, Полша, Словения и Великобритания. В Германия, Хърватия, Италия и Румъния пък регистрацията е доброволна.

Закон за лобизма няма да реши проблема, смята обаче изпълнителният директор на “Прозрачност без граници” за България Калин Славов, съдейки по досегашния си опит у нас.

“От 15 г. се опитваме различни кръгове да направим закон за лобизма. Това обаче не може да реши един абсолютно системен проблем и той е връзката политика - общество. Със и без закон за лобизма, ако обществото не търси отговорите, а политиците не се чувстват длъжни да ги дават, ще имаме ефекта на едно допълнително нормиране, което няма да работи”, смята Славов и посочва, че в момента бизнесът и гражданите не са активната част от обществото.

Имаме най-високи нива на политическа корупция в ЕС, показват данните на организацията от края на 2019 г. Най-много губим по индексите доверие в правосъдната система и инвестиционен климат, сочи представителното ѝ допитване.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нищожен шанс да си събере глобите от близо 40 млн. лева заради аферата с "Мини Бобов дол" има държавата, показа проверка на "България Днес". С решение на спецализирания наказателен съд огромните санкции трябва да се платят от бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчеров и ексшефа на държавните мини Пламен Евтимов

Почти не сваля от ухото телефона си актьорът Антоний Аргиров, видя "България Днес". Изигралият ролята на бармана Коки в сериала "Стъклен дом" артист върти здрава комуникация дори и когато е в компанията на свои колеги и

С максимално леки присъди се разминаха габровските лекари, чиито немарливи действия причиниха смъртта на родилката Десислава Манолова и бебето й. Според Върховния касационен съд доказателствата за вината на бившия шеф на АГ отделението в местната болница д-р Димитър Ангелов и колежката му д-р Севдалина Колева са безспорни